О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V-261033
Година 2020,17.12
град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти
въззивен състав
На седемнадесети
декември година две хиляди и двадесета
в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Даниела МИХОВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар
като разгледа докладваното от
съдията В.Камбурова
частно гражданско дело номер 2761 по описа за 2020 година.
Производството е по реда
на чл.274-279 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба вх.№270660/06.11.2020г. подадена от С.Г.Ф., ЕГН **********, Е.Г.Д., ЕГН **********, М.Г.Р., ЕГН *********, П.Г.Ф.,
ЕГН ********** и И.Г.Ф.,ЕГН **********,
ишци в първоинстанционното производство, чрез процесуалния
им представител- адв. Венета Грънчева - БАК, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Сливница” № 39, ет. 1, срещу Определение№26104 от
23.09.2020г., постановено по гр.д.№4576/2019г. по по описа на БРС, с което е
прекратено производството по делото по предявения против Община Созопол,
установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК.
В
частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеното
определение. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за
недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, тъй като между
страните не съществувал спор за собственост по отношение процесния имот.
Излага се становище, че приетото от съда
противоречало на материалния закон, събраните по делото доказателства и
установената съдебна практика. Развиват се подробни
съображения във връзка със статута на имота и способа за неговото придобиване
съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ. Цитира се съдебна практика.
Жалбоподателите намират, че в конкретния случай било без правно значение
обстоятелството, че ответникът не оспорвал правото на собственост. Заявява се, че
след като имотът се явявал общинска собственост(чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ), Община Созопол можела
да се разпорежда с него, което обуславяло правния интерес от предявяване на
исковите претенции. Посочва се, че възраженията на ответната страна
представлявали такива по съществото на спора и представлявали признание на
иска.
Моли се за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция
разноски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна- Община Созопол, представлявана от Тихомир Янакиев–Кмет, чрез адв.Лиляна Ангелова - БАК, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид наведените от жалбоподателите доводи, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Производството по гр.д.№4576/2019
г. по описа на Районен съд- Бургас е образувано по искова молба на С.Г.Ф., Е.Г.Д., М.Г.Р., П.Г.Ф. и И.Г.Ф., адв. Венета Грънчева - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница” № 39, ет. 1 срещу Община Созопол.
Ищците твърдят, че са наследници на Г.С. Ф., бивш
жител на с. Вършило. Заявява
се, че наследодателят на ищците бил собственик на недвижим имот
– дворно място в с. Вършило, общ. Созопол, представляващо имот №93, извън регулация по действащия кадастрален
и регулационен план на селото с площ от 1140кв.м., при граници: улица, имот
№98-извън регулация, УПИ I-95, УПИ II-94, УПИ III-96 и УПИ IV-97, който имот е
идентичен с имот №50 извън регулация по действащия план на с. Вършило. Посочва се, че с оглед разпоредбите на ЗСПЗЗ и местонахождението му,
имотът е бил включен в плана за земеразделяне на землището на селото като
земеделска земя, представляваща имот №000475 по плана за земеразделяне на
селото с площ 1,14дка, при граници: имот №000425, имот №000417, имот №000476 и
имот №000396.
Твърди се, че понастоящем, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със
Заповед №РД-18-128/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК,
представлява поземлен имот с идентификатор 12975.52.7, вид територия –
земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с площ 1140
кв.м., при граници на имота: имоти с идентификатори 12975.52.6, 12975.52.8,
12975.52.9.
Подчертава се, че дворното място е получено от наследодателя на ищците по наследство от неговите родители, преди образуване
на ТКЗС, като до смъртта си Ф. го е владял необезпокоявано, безпрепятствено и е
обработвал земята, отглеждайки плодове и зеленчуци. След смъртта му, наследодниците продължили да го владеят, обработвали го и добивали от мястото сено.
Мястото било оградено от телена ограда с колове, които били частично съборени
към момента от преминаващи животни. Около месец преди подаване на исковата
молба, ищците поискали от Община Созопол да им завери документи във връзка
изготвяне на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Служители на ответника
обяснили на ищците, че с промяната на чл.19 от ЗСПЗЗ, след влизане на плана за
земеразделяне на земеделската земя, останала след възстановяване правото на
собственост, същата била станала обшинска собственост.
Излагат се
аргументи, че посоченият имот никога не е имал статут на
земеделска земя, а винаги е бил дворно място, макар и извън регулацията на
селото. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците
са собственици на посочения недвижим имот на основание давностно владение и
наследство.
В законоустановения срок
по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от Община Созопол.
С обжалваното
определение, районният съд е прекратил производството по делото, като е приел,
че между страните не съществува спор за собственост и искът е недопустим поради
липса на правен интерес.
Бургаският окръжен съд, след като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на Закона, намира първоинстанционното определение за правилно и законосъобразно в обжалваната му част, като споделя съображенията и изводите на районния съд за недопустимост на иска, поради което препраща към мотивите на БРС на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК. В допълнение и с оглед оплакванията на жалбаподателя, следва да се изложи следното:
Безспорно е в съдебната практика и
теория, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на установителния иск по чл.124 ГПК. Преценката дали е налице
правен интерес у ищеца се извършва служебно от съда, тя е конкретна и се
извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед
характера на спора и засегнатите от него права.
При положителния установителен иск за
собственост, какъвто е настоящият случай, правен интерес е налице, когато
ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца.
За да възникне право на иск, е нужно
да е възникнал между правоспособни лица граждански
спор, подведомствен на съда. Наличността на граждански спор поражда нужда,
а следователно и интерес от искова защита. Няма ли правен спор, няма нужда и
интерес от защита, липсва и право на иск, поради което първата абсолютна
предпоставка, за да възникне правото на иск е наличието на интерес от търсената
с иска защита.
Интересът от установителния иск
определя и надлежния ответник. Искът трябва да бъде насочен срещу лицето, чието
неоснователно оспорване е предизвикало правния спор и с това – нуждата от
защита.
В тази насока са категорично и
задължителните указания, дадени с ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. по
тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС. В решението изрично е посочено, че преценката
на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на
спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца.
От установителен иск за собственост
или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане
на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила
на пресъдено нещо. Правен интерес от предявяване на установителен иск има и владеещият
собственик, когато страните спорят за пространствените предели на правото на
собственост. Допустим е и установителен иск от съсобственик срещу владеещите
имота ответници, а също и когато съсобствениците спорят за обема на
притежаваните права върху общата вещ.
В конкретния случай, не се установява Община Созопол да оспорва правата на ищците върху имота. Ог представените по делото
доказателства, включително от заключението на извършената в първоинстанционното
производство експертиза, се установява, че не е съставен и
акт за общинска собственост по отношение на процесния имот. Същият не е бил включван в кооперативни
организации, нито отстъпван безвъзмездно на ТКЗС, ДЗС, не е бил актуван като държавен и няма такъв
произход, винаги се е владял от наследодателя, а впоследствие от наследниците
със съзнанието, че е тяхна собственост и го владеят за себе си. За този имот няма реституционни претенции.
С оглед на това, че имотът никога
и по никакъв начин не е бил отнеман от ищците(въззвници), респ. от техния
наследодател, то същият не е и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не
би било възможно да бъде включен в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и съответно е
нямало как да стане общинска собственост.
В тази насока е и константната съдебна
практика. С Решение №
249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. І гр.о.;Решение № 488/19.12.2011г. по
гр.д.№ 1403/10 І гр.о., Решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС
І гр.о се приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е
запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали
членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е
установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи не подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от
ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
Ако собственик на земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото
не се установява ищците, респ. наследодателят им да е бил, и е владял земята си
в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на тези
имоти не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон.Тези земи не могат да бъдат включени
във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ и за тях не е важи забраната по чл.86 от ЗС в
редакция до изменението в ДВ бр.30/1990г. като невключени във фонда на ТКЗС, за
придобиването им по давност (Решение №96 от 15.07.2016 г. по гр.д.№5835/ 2015
на ВКС І г.о.).
Въззивниците се позовават и на разпоредбата на чл.25 от ЗСПЗЗ, която обаче,
видно от ангажираните доказателства,
категорично не е налице. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Тази норма не
се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за
която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този
закон. Такива земи, ако не са станали държавни на някакво друго основание, или
общински след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991г.,
могат да се придобиват по давност, ако не съществуват пречките за това,
предвидени в отменените ЗРПВПННИ /11.11.1958г.-30.03.1973г./ и чл. 29 от ЗСГ
/30.03.1973г. - 1990г./.
Следователно не се касае за земи,
които не са притежание нито на граждани, нито на юридически лица или държавата,
за да се приеме, че са такива по чл.25 от ЗСПЗЗ и са общинска собственост.
Поради това, че имотът не е придобил статута
на общинска собственост, общината не може да се разпорежда с него, с които
доводи въззвниците обуславят правния си интерес от предявяване на иска. Както
бе посочено, Община Созопол няма никакви претенции за собственост върху
процесния имот, нито спрямо неговите пространствени предели, за да е налице
правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск. Спор
не е налице нито в рамките на производството, нито извънсъдебно, предхождащо
предявяването на иска.
В тази връзка следва да се
подчертае, че по делото не са представени писмени доказателства(молба –
декларация за
признаване право на собственост чрез
извършване на обстоятелствена проверка или др.), видно от които, въззвниците да
са отправяли каквото и да било искане за снабдяване с документи и Община
Созопол да е отговорила по надлежния ред, че собствеността върху земята е
общинска. Изрично е посочено в заключението на вещото лице по извършената експертиза,
че за имотите, които действително са общински, като собственик се записва
,,Община Созопол”.
Както бе установено, в
полза на общината не е осъществен фактическия състав на чл. 19 от ЗСПЗЗ, нито
този по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Явно е, че спор между страните не съществува,
затова и настоящата инстанция приема, че исковите претенции са недопустими като
лишени от правен интерес.
Предвид изложеното, районният съд
правилно и законосъобразно е прекратил производството по делото. С оглед на това,
частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
При този изход на делото,
жалбоподателите следа да заплатят на насрещната страна- Община Созопол,
сторените по делото разноски в размер на 500лв.(петстотин лева), съгласно представения
по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх.№270660/06.11.2020г. подадена от С.Г.Ф., ЕГН **********,
Е.Г.Д., ЕГН **********,М.Г.Р.,ЕГН
*********, П.Г.Ф., ЕГН ********** и И.Г.Ф.,ЕГН
**********, ишци в първоинстанционното производство, чрез процесуалния
им представител- адв. Венета Грънчева– БАК, против Определение № 26104 от
23.09.2020г., постановено по гр.д.№4576/2019г. по по описа на БРС, с което е
прекратено производството по делото по предявения против Община Созопол,
установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Ф., ЕГН **********,
Е.Г.Д., ЕГН **********, М.Г. Р.,ЕГН *********, П.Г.Ф.,
ЕГН ********** и И.Г.Ф.,ЕГН **********, да
заплатят на Община Созопол, представлявана от Кмета Тихомир Янакиев,сумата от 500лв.(петстотин лева), представляваща сторените по делото разноски.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: