РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Кърджали, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Пенка Вълкова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140101291 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.357 от КТ, във вр. с чл.186, във вр. с чл.195,
ал.1, във вр. с чл.188, ал.1, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволенение".
Постъпила е искова молба К. Д. Д., в която се твърди, че заема длъжността „старши
учител“ в ДГ „М. Г.“-гр. Кърджали въз основа на безсрочен трудов договор. Сочи, че е член
на синдикална организация КНСБ. Твърди, че с искане за даване на обяснения с изх.№
195/31.08.2022г. й е поискано даване на обяснения във връзка с преждевременно напускане
на работа, неизпълнение на трудовите й задължения в длъжностната й характеристика и
нарушаване на Правилника за дейността на ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали и Правилника за
вътрешния трудов ред в ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали, което било извършено на 18.07.2022г.
Сочи, че е дала обяснения с Вх.№ 371/01.09.2022г. Твърди, че със Заповед №
269/12.09.2022г., издадена на основание публикации в интернет страниците на вестник „Нов
живот“ гр.Кърджали, „Кърджали - БГ Вести“ от 18.07.2022г., подписана от изпълняващия
длъжността Директор на ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали П. С., ищцата е наказана с дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ без да е посочено от кога. Счита издадената
заповед за изцяло немотивирана и незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
императивните изисквания на чл.195, ал.1 от КТ. Сочи, че не е извършено твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, за което й е наложено дисциплинарно наказание.
Сочи, че наложеното наказание е преднамерено и тенденциозно и е свързано с участието й в
протест на 18.07.2022г. Твърди, че е била поканена в организиран протест, проведен на
18.07.2022г., като е присъствала не повече от 5 минути на същия. Алтернативно се твърди,
1
че дори да са допуснати известни несъществени пропуски в работата на ищцата същите не
съответстват на тежестта на извършеното нарушение. По подробно изложени съображения
моли да се постанови решение, с което да бъде отменена оспорваната заповед и да бъде
отменено наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по
делото, с който счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен по подробно
изложени съображения, като счита, че заповедта е мотивирана и издадена в съответствие с
разпоредбите на чл.195 от КТ, като е налице нарушение на трудовата дисциплина, за което е
наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“. Моли съда да
постанови решение, с което да остави без уважение предявения иск, като претендира за
направените по делото разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че
ищцата К. Д. Д. работи в ответното дружество ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали на длъжност
„Старши учител“, като посочената длъжност заема и към настоящия момент.
Установява се също, че със Заповед № 269/12.09.2022г., на директора на ДГ „М. Г.“-
гр. Кърджали й е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
В настоящото производство дисциплинарното наказание е оспорено от ищеца по
същество, като се отрича извършването на посоченото в заповедта дисциплинарно
нарушение. В тежест на работодателя е да докаже в процеса с допустимите от ГПК
доказателствени средства, че дисциплинарното производство е проведено съгласно
изискванията на закона, при спазване на всички императивни правни норми, съблюдаването,
на които е необходимо за законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание, и че
наказанието е наложено за действително извършено от служителя дисциплинарно
нарушение.
Преди да разгледа спора по същество, съдът следва да провери дали при налагане на
наказанието работодателят е спазил императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1, чл.194, ал.1
и чл. 195, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Значението на това задължение
е работодателят да събере доказателства, относно извършеното нарушение, да си изясни
отношението на работника или служителя към извършеното и да му даде възможност да се
защити. Наказанието наложено без изслушване на нарушителя, респективно без поискване
2
на писмени обяснения от него е незаконно.
От събраните по делото доказателства не се установи работодателят-ответник да е
изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ - преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства във връзка с нарушенията, така както са посочени в
оспорената заповед.
От приетото писмо-искане изх. № 195/31.08.22г. се установява, че от ищцата е
поискано да даде обяснения за извършено дисциплинарно нарушение на 18.07.22г.
изразяващо се в преждевременно напускане на работа, неизпълнение на трудовите
задължения предвидени в длъжностната характеристика, нарушаване на Правилника за
дейността на ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“-
гр. Кърджали. Единствено за преждевременното напускане на работа е посочена дата, но
липсва час на извършване на нарушението- кога е напуснала и кога е следвало да напусне,
като за другите нарушения липсва посочване на време на извършването им. Нещо повече,
самите нарушения „неизпълнение на трудовите задължения предвидени в длъжностната
характеристика“ и „нарушаване на Правилника за дейността на ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали и
Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали“ са посочени общо, поради
което служителя няма как да разбере за какви нарушения следва да даде обяснения. Не е
посочено кои трудови задължения предвидени в длъжностната характеристика на ищцата не
са изпълнени, както и кои разпоредби на Правилника за дейността на ДГ „М. Г.“- гр.
Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали ищцата е
нарушила. Предвид липсата на каквито и да било индивидуализиращи белези относно
конкретното деяние, изрязващо се в „неизпълнение на трудовите задължения на ищцата
предвидени в длъжностната й характеристика“ и нарушения на Правилника за дейността на
ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“- гр.
Кърджали“, съдът намира, че не са изпълнени формалните изисквания за даване на
обяснения за нарушенията, така както са описани в оспорената заповед.
Едва в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание са посочени конкретни
разпоредби, но така както е формулирано писмо-искане не може да се приеме, че за
посочените в заповедта нарушения са искани обяснения по реда на чл. 193 от КТ, каквото е
законовото задължение. Също така едва в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказания за пръв път се посочва, че ищцата е оставила 15 деца на възраст между 5 и 6
години без контрол, за да участва в протест, като за такова деяние изобщо не й е искано
обяснение.
На следващо място, чл.195, ал.1 от Кодекса на труда поставя изисквания и към
формата и съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Същата трябва да бъде
задължително в писмена форма и в нея следва да се посочат нарушителят, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на
нарушението, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата е
императивна, за прилагането й съдът следи служебно и липсата само на един от посочените
3
в нея елементи в заповедта за дисциплинарно наказание, е достатъчна, за да се приеме, че
дисциплинарното наказание е незаконно.
В случая, съдът намира, че оспорената заповед не съдържа времето на извършване на
нарушението. В оспорената заповед е посочено общо, че ищцата "на 18.07.2022 год. в
работно време е напуснала преждевременно работа, за да участва в протест организиран
пред ДГ „М. Г.“ гр.Кърджали, който протест е отразен на интернет страниците
www.bnr.bg,www.kardiali.be, www.novi ivot. info, www.haskovo .net и др.", като не е посочено
кога е напуснала преждевременно работа и за колко време. Липсва прецизно посочване и на
нарушението.
Съдът намира, че оспорената заповед е и немотивирана, доколкто не съдържа
цялостното описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е било
извършено дисциплинарното нарушение, последиците, които са възникнали от тези
нарушения, евентуално оценка на обясненията на нарушителят, преценка на вината му и
нейната форма според работодателя.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е
въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити
ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1
КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта
за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта
и който е бил известен на работника или служителя. /Решение № 102 от 12.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о./.
Доколкото ищцата оспорва изрично фактическите основания за издаване на
процесната заповед и оспорва да е разбрала защо й е наложено едно от най-тежките
дисциплинарно наказание, то в тежест на работодателя е да установи основанията за
издаване за заповедта и конкретните нарушения на трудовата дисциплина, мотивирали
работодателя да наложи дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
Изложените по-горе доводи обуславят незаконност на уволнението и неговата отмяна.
Предвид наличието на абсолютни отменителни основания, съдът намира, че не следва
да обсъжда тежестта на нарушенията и съответствие на наложеното наказание с
нарушенията, доколкото по делото не се установява по категоричен начин и кои точно са те.
За пълнота на изложението, настоящия състав намира, че дори ищцата да е напуснала
за кратко време работното й място, за да отговори на въпроси в качеството й на „секретар“
на синдикалната организация във връзка с провеждан протест пред ДГ „М. Г.“, то това
нарушение не съответства по тежест на наложеното дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение". В тази насока от показанията на единственият
незаинтересован свидетел от изхода на делото св.И. Р.Ю. се установява, че ищцата е
присъствала на протеста около10 - 15 минути, като през това време децата от групата на
ищцата са били под надзора на помощник възпитателката - Ц. С..
С оглед изхода на правния спор ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 420 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
4
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по делото
в размер на 50, 00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание "предупреждение за уволенение", наложено
на К. Д. Д., с ЕГН **********, на длъжност „старши учител“ в ДГ „М. Г.“- гр.Кърджали, със
Заповед № 269/12.09.22г., издадена от ИД Директор на ДГ „М. Г.“ П. С., като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ДГ “М. Г.”, с адрес: гр. ********, БУЛСТАТ: *********, представлявана
от директора П. С. Д. да заплати на К. Д. Д. с ЕГН **********, адрес: *********** ,
сумата от 420 лв. с ДДС – разноски за адвокатско възнагаждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА ДГ “М. Г.”, с адрес: гр. ********, БУЛСТАТ: *********, представлявана
от директора П. С. Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Кърджали сумата от 50 лв. /петдесет лева/ – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5