ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Поморие, 01.10.2019 г.
Поморийски районен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на 01 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
СЪДИЯ
: Ивайло Бъчваров
като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N
688 по описа за 2019 година, взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба от ищеца В.С.Г. ***. В молбата се твърди , че ищцата е наследник на
баща си С.М.Г., починал на 26.06.2004 г. Твърди, че наследодателят й е заявил
за възстановяване земеделска земя –лозе
с площ от 0,802 дка. в местността „Изворите”, землището на с.Порой, общ.Поморие, ПИ57790.91.92 по
преписка №169/1992 г. , която ОС „З” отказала да му възстанови. Твърди се, че ищцата владее процесния имот повече от 10 г., въпреки, че същият по
документи се стопанисвал от ответната община. Заявява петитум
с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на описаната земеделска земя.
По
допустимостта на така предявения иск, съдът прие следното: Служебно известно на
съда е, че ищцата е водила установителен иск срещу
ответната община, за признаването и за собственик на процесната
земеделска земя по давностно владение, като за разглеждането
му е било образувано гр.дело №543/2014 г. по описа на ПРС приключило с приложеното
в препис решение №21/29.01.2016 г., с което искът е отхвърлен, което е потвърдено с решение № VІ-49/ 30.06.2016 г.
по гр.д. №408/2016 г. по описа на БОС. Същият
иск ищцата е предявила и по гр.дело 361/2019 г. по описа на ПРС, което е било
прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК с определение №289/10.05.2019 г.
потвърдено с определение №ІІ-1451/02.08.2019 г. по ч.гр.д. №1086/2019 г. на
БОС. Съдът като взе предвид, че спорът между същите страни по отношение процесната земеделска земя е разрешен с влязло в сила
решение, намира че предявеният иск е недопустим , поради което производството
по този иск следва да бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК .
Поради
изложеното производството по делото следва да се прекрати.
За да се произнесе по исканията на ищцата за
освобождаване от такси и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ на
основание чл.94, вр. с чл.23, ал.2, вр. с чл.21 от ЗПП , съдът взе предвид следното: В чл.83,
ал.2 от ГПК е предвидено ,че такси и разноски не се внасят от лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства
да ги заплатят, като следва да се вземат предвид обстоятелствата изброени в
чл.83, ал.2, т.1 до т.7 , а именно относно доходите на лицето и неговото
семейство ; имущественото състояние удостоверено с декларация ;семейното
положение ;здравословното състояние ;трудовата заетост ; възрастта и други
констатирани обстоятелства . При представените от ищцата доказателства , от
които е видно ,че същата освен жилището си в гр.София , притежава
недвижими имоти-земеделски земи , от които може да си набави
допълнителни доходи , съдът намира, че
тя разполага с достатъчно средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение , поради което искането за предоставяне
на правна помощ е неоснователно и не следва да се уважава . Също така по отношение искането за предоставяне на правна помощ,
същото , освен поради изложените аргументи във връзка с имущественото състояние
на ищцата е неоснователно и не следва да се уважава и с оглед разпоредбата на
чл.24, т.2 от ЗПП, предвид това, че претенцията на ищцата е очевидно
недопустима .
Поради същите причини е неоснователно и не
следва да се уважава искането за освобождаването й от такси и разноски в производството .
Мотивиран
от изложеното и на основание
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело №688/2019 г. по описа на Районен
съд гр.Поморие .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.С.Г. за
предоставяне на правна помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.С.Г. за освобождаване от такси
и разноски в производството.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС ,в едноседмичен срок от
съобщението .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :