№260056
Силистра, 10.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДОБРИНКА СТОЕВА
мл. с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Антоанета
Ценкова и в присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия
Стоева в. гр. д. № 108 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 204/25.11.19г.
, постановено по гр.д. № 24/2019г., ДРС е признал за установено по отношение на
Т.И.К., Д.И.Д., Н.Д.Д., Г.Н.А., Т.П.Х., Г.Г.Д., Т.Д.Д., К.А.Б. и Д.А.Д., че
собственик по давностно владение върху Поземлен
имот с идентификатор 53494.13.119 по кадастралната карта и регистри на с.Окорш
от 18.04.2018 г., находящ се в землището на с.Окорш, местността „Ходжова нива“,
с площ от 1499 кв.м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин
на трайно ползване-лозе, номер по предходен план №013119, при съседи имоти с №
53494.13.11; 53494.13.112; 53494.13.118; 53494.13.709 и 53494.13.120, е А.Д.А. ***.
Осъдил е Т.К. и Д.Д. да заплатят на А.А. сумата от 385 лева - разноски по делото.
Недоволни от
постановеното решение, са останали Т.И.К. и Д.И.Д., които го обжалват в законоустановения срок. Считат, че
същото е неправилно, поради което молят съда да го отмени и постанови друго, с
което да бъде отхвърлен предявеният иск.
Ответникът по жалбата А.Д.А.,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Ответниците Н.Д.Д., Г.Н.А.,
Т.П.Х., Г.Г.Д., Т.Д.Д., К.А.Б.
и Д.А.Д. не се явяват в съдебно заседание и не депозират становище
по жалбата.
СОС като съобрази
становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е основателна.
Предявен е иск с
правно основание чл.124 ГПК.
Ищецът А.А. твърди, че е закупил процесния имот през 2005 г. от един
от наследниците на Доньо Кондов - Илия Д. Кондов, за сумата от 300 лева с
уговорката след делбата на наследството да му бъде прехвърлен и по нотариален
ред. Твърди също, че от този момент до 2018 г. е владял необезпокоявано имота
докато не му е бил представен договор за наем от наемател, сключен с ответницата
Т.К., която е една от наследниците на Илия Д.. Това го мотивирало да подаде
жалба до РП-Дулово за самоуправство и след като е получил отказ за образуване
на наказателно производство с указание да търси правата си по гражданскоправен път, подава настоящата искова молба.
Т.К. твърди, че не й е
известно някой да е предоставял процесното място на ищеца. Представя договор за
наем на същото за селскостопанската 2010г., сключен между Илия Кондов и Венко
Михайлов /стр.39/ и договор за наем за селскостопанската 2017г., сключен между Т.К.
и Венко Михайлов /стр.40/. Ответницата Д.Д. също
твърди, че не й е известно някой да е предоставял процесното място на ищеца.
Видно от Решение №13
от 18.08.1994 година на ОбСЗГ- Дулово по преписка
№13389 за с. Окорш, на наследниците на Доньо Д. ***, са възстановени едно лозе
от 1.499 дка в м. „Ходжова нива“, съставляващо имот № 013119 по плана за
земеразделяне на с. Окорш, и две овощни градини. От представената към делото
скица на имота се установява, че към датата на предявяване на исковата
претенция е влязла в сила кадастрална карта на с. Окорш и процесният имот в м.
„Ходжова нива“ е отбелязан с идентификатор №53494.13.119, като собствен на
наследниците на Доньо Д. Кондов.
Съгласно чл. 79, ал.1
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. В тежест на ищеца е да
докаже, че е получил владението на процесния имот от неговите собственици и в
продължение на 10 години той е упражнявал фактическа власт върху същия въз
основа на това предаване.
В случая е спорно
между страните дали ищецът е бил владелец на имота вследствие на предоставянето
му от Илия Конов. В тежест на ответницата Конова е да докаже възражението си,
че ищецът не е бил владелец на имота, респективно, че е бил само държател,
оборвайки презумпцията на чл. 69 ЗС, и съответно в тежест на А. е да докаже, че
е променил намерението си от държател на владелец и го е демонстрирал пред
собствениците.
Според свидетелските
показания на Халибрям и Рафи Реджебови през пролетта на 2005 г. те са
присъствали на среща между Илия Д. и съпругата му с А.Д., на която А. им е
предоставил определена сума пари, като свидетелите дочули, че става въпрос за
някаква сделка за лозното място. След това разпитали А.
за видяното и той им казал, че броил на Доневи 300 лева и закупил процесното място.
От показанията на тези свидетели, както и от показанията на свидетелите Валери
Маринов и Йордан Д.,***, става ясно, че от 2005 г. до настоящия момент лозното място се стопанисва от А.Д. и неговия баща, с
когото са били в едно домакинство, като през годините по молба на ищеца свидетелите
са извършвали със своите машини различни обработки на мястото.
От свидетелските
показания на Венко Михайлов се установява, че през 2010г. той е сключил договор
за аренда на процесния имот и макар да си е платил наемната цена не го е
обработвал, защото е видял на място, че имота е обработен и е разбрал, че А. го
работи. След това е казал на Т., че е невъзможно да влезне в имота, защото друг
го обработва, а тя и сестра й нямали
представа за това.
От представените шест броя у-я за
наследници е видно, че всички ответници имат качеството на наследници на Доню Д.
Кондов. В последното по делото заседание е представен вписан в СлВп на 22.10.2008 г. договор за доброволна делба между
наследниците на Доньо Кондев /стр.86/, от който е видно, че те са си поделили
една нива от 44.763 дка и едно лозно място, което е станало
собственост на Илия Д.. От свидетелските показания на Мария Д. се установява,
че Илия е държал това лозе да попадне в негов дял, както и че не й е известно да
го е продавал. Свидетелката заявява също, че лозето се обработвало от Илия Д. до
2005г., а след това той заминал за Разград и е споделял, че ще го дадат на
някакъв човек да го гледа и да се грижи за него.
След анализ на така
изложените доказателства ДРС е стигнал до извода, че през месец април 2005
година ищецът А.Д. придобива владението на процесното лозе на основание годно
да го направи собственик и това продължава до началото на селскостопанската
2017г. Договорира се с лице, което е наследник и му е възстановена собствеността
над този имот, като то прави всичко възможно впоследствие, при доброволната
делба, имотът да попадне в негов дял. Приел е, че от събраните към делото
гласни доказателства явства ,че владението на имота
от страна на ищеца е било явно и необезпокоявано от никого през този 10-годишен
период и възражението на ответницата Т.К., че не е знаела за сделката, не я
ползва при оспорване елементите на владението от страна на ищеца, тъй като
говори за незаинтересоваността й по отношение на този имот. ДРС е приел също,
че веднъж, докато още е жив Илия Д., ищецът е отблъснал нейните претенции при
упълномощаването на св.Михайлов да обработва лозното
място през 2010г. и с това ясно е показал намерението си да го свои в
съответствие с разпоредбата на чл.68 от ЗС.
Настоящата инстанция
не споделя тези изводи на ДРС.
От показанията на св. Халибрям
и Рафи Реджебови не може да се направи категоричния извод, че през пролетта на
2005г. Илия Д. и съпругата му продали на А.Д. процесното лозно
място и от този момент насетне той е започнал да упражнява владение върху
същото. Обстоятелството, че видели А. да им предоставя определена сума пари и
чули да се говори за лозното място съвсем не
означава, че те са сключили предварителен договор за продажба на имота и му е
било предадено владението върху същия. Тези пари е възможно да са дадени и за
предоставено му ползване на имота по силата на договор за наем или друга
уговорка за ползването му. Всички останали разпитани свидетели заявяват, че А.
е обработвал имота, но никой от тях не конкретизира по какъв начин му е бил
предоставен този имот, респективно за наличие на прехвърлителна сделка със
собственик на имота.
Ответницата К.
категорично оспорва това твърденията на ищеца.
Обстоятелството, че през 2010г. Илия Д. сключва
с Венко Михайлов договор за наем на процесния имот навежда на извод, че през
2005г. той не е предал владението на имота на А., а само неговото държане.
Довод в тази насока са и св. показания на Мария Д., която заявява, че при
делбата през 2008г. чичо й Илия е казал, че иска процесното място да се постави
в негов дял, защото дъщерите и зетьовете му имат планове да го обработват.
Заявява също, че е станало въпрос, че към момента имота се обработва от Андрея,
но и дума не е споменавана за продажбата
му. Свидетелката заявява още, че й е известно, че през 2005г., когато Илия се е
разболял и е заминал при дъщеря си в Разград, той е предоставил лозното място за обработка на трето лице, за да бъде
стопанисвано и да не пустее.
Съдът, съобразявайки
договора за наем от 2010г., св. показания на Д., както и показанията на всички
останали свидетели, стига до извода че
ищецът е установил държание върху процесния имот през 2005г., а не
владение.
Довод в тази насока е
фактът, че през 2005г. имотът е бил съсобствен на всички наследници на Доньо Д.
Кондов и Илия, като един от тях, не е имал правната възможност да предостави на
ищеца владение на целия имот, тъй като той самият е бил държател по отношение
на идеалните части на другите наследници.
Следва да се отбележи
също, че съгласно трайната практика на ВКС владението не може да бъде
съмнително, а то е такова винаги, когато не може да се определи със сигурност
дали владелецът упражнява фактическата власт или дали има намерение да държи
имота като свой. За да промени държанието във владение, владелецът трябва да
демонстрира намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която да е открито
демонстрирана спрямо собственика и от този момент да е налице владение в
изискуемия по чл. 79, ал. 1 ЗС срок до завеждане на иска. Владението не може да
се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя. Чрез него
трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да
държи вещта като своя. То не може да има действие спрямо лицето по отношение,
на което съществува скритостта, тъй като е недопустимо да се черпят права
докато този, на когото се противопоставят, не може да се защити. В този см. Р.
№ 291 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г., II г. о.,както и О.
№ 351 от 27.06.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 15/2018 г., I г. о.
В случая липсват
доказателства, установяващи че ищецът е предприел действия спрямо Илия Кондов
приживе, а след това спрямо дъщерите му, показващи несъмнено, че той отрича
техните права върху имота и го владее само за себе си. Не е доказано по
категоричен начин по делото това да е станало и от този момент да е налице
владение в изискуемия по чл. 79, ал. 1 ЗС срок до завеждане на иска.
Дори ищецът да е
демонстрирал владение пред наемателя Венко Михайлов, то това не може да се
отнесе към собственика на имота, който макар и лишен от правомощието
"ползване" си остава титуляр на пълното вещно право. /в този см. О. №
351 от 27.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 15/2018 г., I г. о./.
Предвид всичко
изложено до тук, се налага изводът, че по делото не е доказано по безспорен и
категоричен начин ищецът да е придобил
процесния имот по давност, поради което предявеният от него установителен иск
за собственост се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като
е достигнал до обратен краен извод, ДРС е постановил неправилно решение, което
подлежи на отмяна.
Съобразно изхода на
процеса пред СОС, на жалбоподателките Т.К. и Д.Д.
следва да се присъдят направените от тях деловодни разноски пред ДРС, възлизащи
на 300 лв. - заплатен адвокатски хонорар /стр. 69 от първоинстанционното дело/.
Направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 25 лв. – заплатена
ДТ за въззивно обжалване /стр.12 от
въззивното дело/, не следва да се присъждат, тъй като пред тази инстанция не е
направено искане за присъждане на разноските.
Предвид
обстоятелството, че ответник по иска за собственост е лицето, което оспорва
правото на собственост на ищеца, сочейки се за титуляр на това право, то
настоящото производство се явява недопустимо по отношение на ответниците Н.Д.Д., Г.Н.А., Т.П.Х., Г.Г.Д., Т.Д.Д., К.А.Б. и Д.А.Д.. Ето защо решението следва да се обезсили
по отношение на тях и да се прекрати производството по делото спрямо тези
страни.
Водим от горното, СОС
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
204/25.11.19г., постановено по гр.д. № 24/2019г. по описа на ДРС, в частта, в
която е признато за установено по отношение на Н.Д.Д.
***. Търново, с ЕГН **********, Г.Н.А. ***,
с ЕГН **********, Т.П.Х. ***, с ЕГН **********, Г.Г.Д.
*** с ЕГН **********, Т. *** с ЕГН **********, К.А.Б. *** с ЕГН ********** и Д.А.
*** с ЕГН**********, че собственик по
давностно владение върху Поземлен имот с идентификатор 53494.13.119
/петдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и четири точка тринадесет точка
сто и деветнадесет/ по кадастралната карта и регистри на с.Окорш от 18.04.2018
г., находящ се в землището на с.Окорш, местността „Ходжова нива“, с площ от
1499 /хиляда четиристотин деветдесет и девет/ кв.м., трайно предназначение на
територията- земеделска, начин на трайно ползване-лозе, номер по предходен план
№013119, при съседи имоти с № 53494.13.11; 53494.13.112; 53494.13.118; 53494.13.709
и 53494.13.120, е А.Д.А. ***, с ЕГН **********, и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение №
204/25.11.19г. , постановено по гр.д. № 24/2019г. по описа на ДРС, в частта, в
която е признато за установено по отношение на Т.И.К. ***, с ЕГН **********, и Д.И.
***, с ЕГН **********, че собственик по
давностно владение върху Поземлен имот с идентификатор 53494.13.119
/петдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и четири точка тринадесет точка
сто и деветнадесет/ по кадастралната карта и регистри на с.Окорш от 18.04.2018
г., находящ се в землището на с.Окорш, местността „Ходжова нива“, с площ от
1499 /хиляда четиристотин деветдесет и девет/ кв.м., трайно предназначение на
територията- земеделска, начин на трайно ползване-лозе, номер по предходен план
№013119, при съседи имоти с № 53494.13.11; 53494.13.112; 53494.13.118;
53494.13.709 и 53494.13.120, е А.Д.А. ***, с ЕГН **********, както и в частта,
в която са осъдени Т.И. и Д.И.Д. да заплатят на А.Д.А. сумата от 385 лева -
разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от А.Д.А. ***, с ЕГН **********, за признаване за установено по отношение
на Т.И.К. ***, с ЕГН **********, и Д.И. ***, с ЕГН **********, че А.Д.А. е
собственик по давностно владение на Поземлен имот с идентификатор 53494.13.119
/петдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и четири точка тринадесет точка
сто и деветнадесет/ по кадастралната карта и регистри на с.Окорш от 18.04.2018
г., находящ се в землището на с.Окорш, местността „Ходжова нива“, с площ от
1499 /хиляда четиристотин деветдесет и девет/ кв.м., трайно предназначение на
територията- земеделска, начин на трайно ползване-лозе, номер по предходен план
№013119, при съседи имоти с № № 53494.13.11; 53494.13.112; 53494.13.118;
53494.13.709 и 53494.13.120.
ОСЪЖДА А.Д.А. ***, с
ЕГН **********, да заплати на Т.И.К. ***, с ЕГН **********, и Д.И. ***, с ЕГН **********,
сумата от 300 /триста лева/ лв.- разноски по делото, направени пред ДРС.
Решението подлежи на
обжалване, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на мл.съдия Маладжиков по решението от
10.12.2020,
постановено по в.гр.д.№ 108/2020 г. на
Окръжен съд Силистра
След като се споделя от
въззивния съдебен състав, че ищецът е осъществявал фактическа власт върху имота
повече от 10 години: постоянно, непрекъснато, спокойно (без насилие) и явно, в
негова полза е установена презумпцията по чл. 69 от ЗС, че е държал имота за
себе си, а не за другиго. Оттук владението му се явява несъмнено. Още повече:
той не е съсобственик, нито първоначално е установил фактическата власт като
държател, за да се повдига въпросът дали по несъмнен начин е манифестирал
промяната в намерението си спрямо собственика. Оборването на презумпцията
изисква провеждането на пълно и главно обратно доказване от страна на
ответниците.
Те
обаче не са предявили с отговора на исковата молба твърдение, че
осъществяваната от ищеца фактическа власт е била установена от него на правно
основание, опровергаващо презумпцията по чл. 69 от ЗС. По тази причина не се
явява процесуално нарушение липсата в доклада по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК на
указание до ответниците да докажат този нетвърдян от никого факт. Липсва и
оплакване във въззивната жалба за нарушение във връзка с доклада. При това
положение въззивната инстанция няма правомощието да обсъжда непредявено правоизключващо възражение, тъй като така се нарушава
диспозитивното начало.
Твърдението на ищеца е,
че е установил фактическата власт със съгласието на Илия Д., за което са
ангажирани свидетелски показания. Това е станало 2005 г. Няма твърдения, нито
доказателства ищецът да е осъществявал преди този момент фактическа власт върху
лозето, за да се постави на обсъждане въпросът дали с намерението му да го
купи, на практика А. е анонсирал, че анимусът, с
който е осъществявал фактическата власт дотогава, е бил като на държател. Материалноправната защита на ответниците е насочена само и
единствено срещу твърдението на ищеца, че е осъществявал фактическа власт върху
процесната вещ, като твърденията им в тази насока се опровергават от
съпоставителния анализ на свидетелските показания.
Действително
свидетелските показания на Михайлов и Д. съдържат изявления за намеренията на
покойния Илия Кондов да обработва сам или чрез другиго лозето, но тези
намерения по никакъв начин не опровергават презумпцията по чл. 69 от ЗС; още
по-малко по начина, който се изисква за обратно доказване – пълно и главно.
По тези съображения
допустимата част от решението на Дуловския районен съд
следваше да се потвърди.
Подпис: