Р Е
Ш Е Н
И Е № 623
20.10.2017 год., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на двадесет
и първи септември през две хиляди и седемнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 357 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от А.И.Л. *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.286 от ЗЗД за сумата в
размер на 4 225 лева и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
598.47 лева.
В исковата молба ищцата твърди, че на 17.03.2015г. между нея и
ответника бил сключен граждански договор № 10/17.03.2015г., с който била
назначена за ликвидатор на Хоспис „Медикал Асистанс“ ЕООД - в ликвидация, с ЕИК
*********, със срок на договора - 8 месеца, от 17.03.2015г. до 16.11.2015г. и с
месечно възнаграждение в размер на 650 лева. Община Стамболово, като едноличен
собственик на хосписа, заплатила на ищцата дължимите трудови възнаграждения
само до края на месец май 2015г., въпреки че тя продължила да изпълнява
задълженията си като ликвидатор. На 23.09.2015 г. Общински съвет Стамболово
приел Решение № 601, с което освободил ищцата от длъжност, за което решение тя
разбрала през месец ноември 2015г. Същото не било публикувано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията и до 14.12.2015г. не било променено
обстоятелството, че именно ищцата е ликвидатор на хосписа. Въпреки молбите й до
Община Стамболово и Председателя на Общинския съвет /от 10.11.2015г. и от 02.12.2015г./
все още не й били изплатени дължимите възнаграждения. След изтичането на срока,
за който била сключила гражданския договор, а именно 16.11.2015г., подала молба
за обезщетение за безработица, което, видно от Разпореждане от
09.12.2015 г. на Директор на НОИ-ТП-Хасково, й било отказано. Т.е., за периода
от 16.11.2015г. до 14.12.2015г. /когато била вписана промяната на ликвидатора
по партидата на хосписа в Търговския регистър/, ищцата била лишена от правото си на обезщетение
за безработица по вина на възложителя по гражданския договор - Община Стамболово,
поради което счита, че Общината й дължи и заплащане за периода от 16.11.2015г.
до 14.12.2015г. Посочва се още в исковата молба, че съгласно чл.5 от договора, възложителят
Община Стамболово бил длъжен да й изплаща всяко възнаграждение в последния
работен ден на съответния месец. Поради неизпълнение от страна на ответника на
това му задължение, за нея възниквал правен интерес да претендира заплащане на
законна лихва за забава на основание чл.86 от ЗЗД, считано от първо число на
следващия месец до датата на подаване на исковата молба - 13.02.2017г. Лихвата
за забава, която й дължала ответната страна, била в размер на 598.47 лева.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 4 225 лева, представляващо дължимо и неплатено
възнаграждение за периода 01.06.2015г – 14.12.2015г. по граждански договор за
възлагане на управление от 17.03.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска, както и сумата в размер
на 598.47 лева, представляваща мораторна лихва върху
неизплатеното възнаграждение за периода от 01.07.2015г. до 13.02.2017г.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете.
Прави възражение за прихващане на сумата от 108.57 лева, представляваща
допълнително платени на ищцата осигурителни вноски, съобразно Съобщение № К
22-133/15.04.2016г. на ТД на НАП-Пловдив, Офис Хасково, с вземането на ищцата до размера на по-малкото от
тях. Ответникът също претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Безспорно се установява по
делото, че страните са били в облигационни отношения по силата на сключен между
тях договор от 17.03.2015г. на основание чл.156, ал.1 от ТЗ. Възоснова на така
сключения договор ответникът в качеството му на възложител е възложил на ищцата
в качеството й на ликвидатор да управлява и представлява Хоспис „Медикал
Асистанс“ ЕООД - в ликвидация, като няма спор, че посоченото дружество е с
едноличен собственик на капитала Община Стамболово. Договорът е сключен за срок
от 8 месеца, считано от датата на подписването му - 17.03.2015г., като в този
случай е изтичал на 16.11.2015г. В посочения
договор страните са уговорили правата и задълженията на всяка една от тях.
Посочено е още, че се сключва и на основание Решение № 531/10.02.2015 г. на
Общински съвет - Стамболово. Приложено е и самото Решение № 531/10.02.2015г. на
Общински съвет, от което съдът установи, че е бил определен срок за ликвидация
на Хоспис „Медикал Асистанс“ ЕООД от 10 месеца. Определен е за ликвидатор А.Л.,
като е предвидено и възнаграждение в размер на 650 лева месечно.
Установява се също, че Решение
№531/10.02.2015г. е предшествано от Решение №
504/27.11.2014г., с което Общински съвет - Стамболово е прекратил дейността на
търговското дружество, освободил е неговия управител от отговорност и е открил
процедура по ликвидацията му. Останалите решения от тази дата не касаят
настоящия спор.
От Писмо вх.№ 527/13.11.2015г.
е видно, че ищцата Л. ***, че на 16.11.2015г. изтича срокът на сключения
граждански договор за възлагане на дейността по ликвидацията и ще прекрати
всякакви действия свързани с тази дейност.
От представеното Решение №
601/23.09.2015г. на Общински съвет -Стамболово съдът установи, че е взето
решение, с което се приема пояснителен доклад на ликвидатора към представения
краен и начален баланс на търговското дружество, като с Решение №
602/23.09.2015г. Общинският съвет е освободил А.Л. от длъжността ликвидатор,
което решение следвало да се впише в Търговския регистър. За да вземе
цитираното решение, Общинският съвет се е позовал на разпоредбата на чл.154,
ал.1, т.2 от ТЗ и молба, подадена от самия ликвидатор - ищцата.
С Докладна записка вх.№
522/10.11.2015г. ищцата Л. е информирала Председателя на Общински съвет и Кмета
на Община Стамболово, че независимо, че с решение на Общинския съвет е
освободена от длъжността ликвидатор, длъжностното лице по вписванията в ТЗ е
постановило отказ, тъй като няма избран /назначен/ нов ликвидатор. В същата
докладна записка ищцата е отправила и покана да й бъде заплатено
възнаграждението за последните пет месеца, възлизащо на 3040 лева общо.
В отговор на така депозираната
докладна записка от 10.11.2015г., кметът на Община Стамболово е отговорил на
ищцата, че в изпълнение на задълженията си по договора същата не е изпълнила
всички необходими действия, като твърди, че независимо от взетото решение за
освобождаването й от длъжността ликвидатор, отношенията им не
са прекратени и в случай, че прекрати същите едностранно, ще понесе
правните неблагоприятни последици от това.
По делото се представиха и
няколко броя Отчети за извършената от ликвидатора работа за различни периоди.
Всеки един от тези отчети съдържа в себе си и констативен
протокол, подписан от предал извършената работа и приел същата, като няма
отбелязани възражения и бележки. Посочените доказателства не бяха оспорени от
страните.
За правилното и всестранно
изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което възприема изцяло. Вещото лице, след извършените проверки, е
установило, че за времето от м. юни до края на м. септември 2015г. на ищцата е
останало неизплатено възнаграждение по договора в размер на 2038.12 лева, като
в.л. в този вариант съобразява крайната дата с решението на Общински съвет от
23.09.2015г., когато е била освободена ищцата от заеманата длъжност. Във втория
си вариант на своето заключение в.л. сочи, че има неизплатено възнаграждение на
ищцата в размер на 2802.42 лева, като крайната дата е 16.11.2015г., когато е
изтичал и срокът на самия договор, на който основава своя иск.
Извършена бе и служебна справка
в Търговския регистър по партидата на Хоспис „Медикал Асистанс“ ЕООД, при която
съдът установи, че на 15.12.2015г. е вписан нов ликвидатор на дружеството и е
заличена ищцата като такава.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.
Предявената претенция е такава за
неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника по граждански
договор № 10/17.03.2015г. и исковата сума представлява неизплатено
възнаграждение за времето от 01.06.2015г. до 14.12.2015г., дължимо на ищцата.
Съдът счита, че от събраните писмени
доказателства по безспорен начин се установи, че такова възнаграждение за
периода от 01.06.2015г. до 16.11.2015г., т.е. до крайния срок на договора, на
ищцата не е било изплащано. От друга страна се установи, че е било взето
решение от страна на Общински съвет - Стамболово месечното възнаграждение на
ликвидатора да е в размер на 650 лева. Така взетото решение, както и останалите,
свързани с настоящия спор и посочени по-горе решения, Общинският съвет е взел с
оглед правомощията си по чл.21, т.9 от ЗМСМА, според който текст Общинският
съвет приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски
дружества с общинско имущество. При вземането на същите са били съобразени и
нормите на ТЗ, уреждащи прекратяването и ликвидацията на търговско дружество.
Ответникът оспорва изпълнението на задълженията от ищцата по гражданския
договор за възлагане на управление и съответно ответникът дължи ли заплащане за
това изпълнение. Според съда отговорът на този въпрос е положителен. От
представените писмени доказателства, както и от извършената служебна справка,
съдът се увери, че ищцата за исковия период в качеството си на ликвидатор е
изпълнила задълженията си, произтичащи от договора и ТЗ. По тази причина именно
е взето Решение № 601/23.09.2015г., с което Общинският съвет приема
пояснителния доклад на ликвидатора към представения краен и начален баланс
/чл.270 от ТЗ/. В подкрепа на този извод е следващото Решение № 602
от същата дата, с което ищцата е освободена от длъжността ликвидатор и е
възложено това обстоятелство да се впише в ТР. В същите решения няма данни на
ищцата да е търсена отговорност за неизпълнение на задължения. Напротив,
посочва се, че е разгледана нейна молба за освобождаване и същата е уважена. С
посоченото решение Общинският съвет е определил кмета на общината да управлява
дружеството до края на ликвидацията.Така формулирано решението може би иска да
каже, че кметът на Общината е определен за управител на търговското дружество в
ликвидация. Следва обаче да се посочи, че ТЗ не прави разлика на какво
основание е възникнало качеството на лицето, което представлява и управлява
дружеството в ликвидация, поради което на основание чл.266, ал.3 от ТЗ се
изисква представяне на нотариално заверено съгласие и образец от подписа на
всяко лице-ликвидатор. Явно това е било причина да не бъде вписано това
обстоятелство по партидата на търговеца, съответно да бъде заличена като
ликвидатор ищцата. Вече бе посочено, че от извършената служебна
справка се установи, че същата е била заличена като ликвидатор едва на
15.12.2015г. и е вписан нов ликвидатор в лицето на Виктор Пейчев. Предвид
казаното, съдът намира, че на ищцата се дължи възнаграждение за времето от 01.06.2015г. до 16.11.2015г. Съдът приема, че това е
крайният срок, за който й се следва възнаграждение, а не до 15.12.2015г.,
когато е заличено обстоятелството в ТР, тъй като за времето от момента на
изтичането на срочния договор - 16.11.2015г. до 15.12.2015г. по делото не се
събраха данни ищцата да е престирала по процесния договор надлежен труд, а също
така според съда всеки срочен договор се прекратява с изтичането на неговия
срок, освен ако не е уговорено друго. В случая страните не са уговорили този
срок да бъде продължен, а самото вписване на обстоятелството в Търговския
регистър не засяга облигационните отношения между страните. Следва още да се
посочи, че съдът не споделя навежданите доводи от ответника, че се дължи възнаграждение до 01.10.2015г., тъй
като Общинският съвет е освободил ищцата с решение от 23.09.2015г. В решението,
на което се позовава ответникът, а имено Решение № 602/23.09.2015г. не се сочи
от коя дата следва да се счита, че ищцата е освободена. Не се сочи, че
договорът се прекратява предсрочно, поради което и не е ясно защо ответникът
приема, че същият е прекратен, считано от 01.10.2015г.
Предвид изложеното, съдът намира
предявения иск за доказан до размер на сумата 2 693.85 лева за времето от
01.06.2015г. до 16.11.2015г. и ще следва да се
уважи, като в останалата част до пълния предявен размер от 4225 лева и за
времето от 16.11.2015г. до 14.12.2015г., като неоснователен да се отхвърли. При
определяне на дължимото на ищцата възнаграждение, съдът отчете факта, че при
изплащане на възнаграждението за м. май 2015г. на ищцата е било платено
възнаграждение, което е включвало и сумата 108.57 лева. Същата, представляваща
доначислени осигурителни вноски, по-късно работодателят е превел допълнително и
следва да бъде удържана от ищцата. В тази насока е и заключението на вещото
лице. Съдът, като съобрази, че вземанията произтичат от един и същ юридически
факт, намира, че няма пречка да бъде прихваната сумата по така направеното
възражение /108.57 лева/ от дължимата на ищцата сума от ответника /2802.42
лева/ и в този смисъл на ищцата следва да се изплати сумата 2 693.85 лева
/ 2 802.42 лева – 108.57 лева/.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 598.47 лева за периода от 01.07.2015г. - падежа на първото
дължимо месечно възнаграждение до 13.02.2017г. -
датата на подаването на исковата молба, съдът намира следното:
Предявеният иск е акцесорен такъв и
неговият живот зависи от уважаването или не на основния иск, който е за парично
вземане. Установи се, че възнагражденията по процесния договор не са били
изплащани в срок, по-скоро, че на изплащани въобще, поради което и претенцията
за лихва за забава са явява основателна. В тази насока съдът съдът изчисли
размера на лихвата за забава с помощта на общодостъпна програма и го определи
на сумата 444.92 лева, поради което ще следва този иск да се уважи в посочения
размер. В останалата част до пълния предявен размер от 598.47 лева, като
неоснователен ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищцата следва
да се присъдят разноски, платими от ответника, в размер на 630 лева, съобразно
уважения размер на исковете.
Ищцата следва да заплати на ответника
разноски в размер на 244 лева, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - с.Стамболово, Област Хасково, да заплати на
А.И.Л., ЕГН **********, със съдебен адрес ***4-2-1, адв.Х.М., сумата
2 693.85 лева, представляваща възнаграждение по Договор № 10/17.03.2015г.
за времето от 01.06.2015г. до 16.11.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.02.2017г. до окончателното й изплащане, като иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 4225 лева и за времето от
16.11.2015г. до 14.12.2015г., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - с.Стамболово, Област Хасково, да заплати на А.И.Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***4-2-1, адв.Х.М., сумата 444.92 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2015г. до 13.02.2017г. върху
забавеното плащане на главницата, като иска в останалата му част до пълния
предявен размер от 598.47 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - с.Стамболово, Област Хасково, да заплати на А.И.Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***4-2-1, адв.Х.М., направените по делото разноски в размер
на 630 лева, съобразно уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА А.И.Л., ЕГН **********, със съдебен адрес ***4-2-1, адв.Х.М.,
да заплати на Община Стамболово, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - с.Стамболово, Област Хасково, разноски по делото в
размер на 244 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.