РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500711 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260074 от 26.07.2021 г. по гр. д. № 669/2019 г.
Районен съд – гр. Своге е обявил за относително недействителен по
отношение на „Б. ДСК” ЕАД по предявения от банката иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу Д. П.. С.. и П.. Д. С.. договор за
дарение на недвижим имот от 30.04.2019 г., обективиран в нотариален
акт № .. от същата дата, т. ., рег. № ..., дело № .. от .... г. на нотариус с
рег. № 703 на Нотариалната камара, по силата на който Д. П.. С.. е
дарил на баща си П.. Д. С.. ½ идеална част от правото на собственост
върху поземлен имот с площ от 700 кв. м., находящ се в землището на
с. В. Т., и попадащ в границите на околовръстен строителен полигон
на мах. „Ш.”, одобрен с решение № 8 от 09.02.1982 г. на ИК на ОНС –
София, заедно с построената в имота през 1986 г. съгласно акт за
узаконяване масивна вилна сграда със застроена площ от 35. 25 кв.м.,
състояща се от кухня – дневна, спалня, баня – тоалетна, два склада и
две входни антрета, при граници и съседи, съгласно скица:
наследници на Ц.И., път и имот № ........................ – урбанизирана
територия на ОП „Ш.“, а съгласно нотариален акт: дере, Ц.И. и от две
1
страни път, като имотът попада в ПИ с идентификатор ............... –
урбанизирана територия и 11510.61.04 – урбанизирана територия по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. В. Т., община С..
С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноските
по делото.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство П.. Д. С.., действащ чрез особен
представител, който навежда доводи за неправилност на обжалвания
акт. В жалбата се твърди, че ищецът нямал качеството на кредитор.
Поддържа се още, че забавата в плащанията по договорите за кредит
не се дължи на действия на ответниците по иска. Искането е за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на нов акт по същество, с
който предявеният иск да бъде отхвърлен.
С определение на въззивния съд 21.10.2021 г. на основание чл.
265, ал. 2 ГПК като въззивен жалбоподател е конституиран и Д. П..
С.., който изразява становище за неправилност на обжалваното
решение с искане да бъде отменено.
Въззиваемата страна „Б.ДСК” ЕАД е депозирала отговор по реда
на чл. 263 ГПК, оспорвайки въззивната жалба.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски
окръжен съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото
доказателства съобразно чл. 253, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК във връзка с
наведените от страните доводи, при което намира за установено
следното.
Видно от договор за овърдрафт № 244, сключен на 15.02.2019 г.
между ищеца „Б. ДСК“ ЕАД като кредитор и „Б. Р. К.“ ЕООД като
кредитополучател и Д. П.. С.. като съдлъжник, банката е поела
задължение да предостави на кредитополучателя кредит – овърдрафт
за рефинансиране на кредити, отпуснати на кредитополучателя от „У.
Б.“ АД, като срокът на договора е 12 месеца (до 15.02.2020 г.), а
максималният размер по кредита е 750 000 лева (т. 1 и т. 2 от
договора). Същия ден между ищеца „Б. ДСК“ ЕАД като кредитор и
„Б. Р. К.“ ЕООД като кредитополучател и Д. П.. С.. като съдлъжник е
сключен и договор за стандартен инвестиционен кредит № ...., по
силата на който банката е поела задължение да предостави на
кредитополучателя инвестиционен кредит за рефинансиране на
кредит, отпуснат на кредитополучателя от „У. Б.“ АД, като срокът на
договора е 60 месеца (до 15.02.2024 г.), а размерът на сумата по
кредита е до 340 000 лева (т. 1 и т. 2 от договора).
2
Установява се от искания за усвояване на кредити и преводни
нареждания от 08.03.2019 г., че на посочената дата по сметка на
кредитополучателя банката е превела следните суми – 675 293.20 лева
по договор за овърдрафт № ..., сключен на ......... г., и 335 348. 06 лева
по договор за стандартен инвестиционен кредит № ..../15.02.2019
година.
На 30.04.2019 г. между ответниците, син и баща, което се
установява от справка за предоставяне на данни по реда на Наребда №
14/18.11.2009 г., бил сключен договор за дарение, оформен с
нотариален акт № .. от същата дата, т. ., рег. № ..., дело № .. от .... г. на
нотариус с рег. № 703 на Нотариалната камара, по силата на който Д.
П.. С.. дарил на баща си П.. Д. С.. ½ идеална част от правото на
собственост върху поземлен имот с площ от 700 кв. м., находящ се в
землището на с. В. Т., и попадащ в границите на околовръстен
строителен полигон на махала „Ш.”, одобрен с решение № 8 от
09.02.1982 г. на ИК на ОНС – С., заедно с построената в имота през
1986 г. съгласно акт за узаконяване масивна вилна сграда със
застроена площ от 35. 25 кв.м., състояща се от кухня – дневна, спалня,
баня – тоалетна, два склада и две входни антрета, при граници и
съседи, съгласно скица: наследници на Ц.И., път и имот №
........................ – урбанизирана територия на ОП „Ш.“, а съгласно
нотариален акт: дере, Ц.И. и от две страни път, като имотът попада в
ПИ с идентификатор ............... – урбанизирана територия и .............. –
урбанизирана територия по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. В. Т., община С..
Останалите доказателства като неотносими към правния спор
въззивният съд не обсъжда.
Предявеният иск е основателен.
Конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на
кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които
последният намалява или обременява имуществото си, предназначено
съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и
по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на
кредитора. Целта на този иск е да запази целостта на имуществото на
длъжника, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него,
включително чрез способите за принудително изпълнение.
Доколкото ищецът твърди, че процесната увреждаща сделка е
осъществена след възникването на негово вземане, съдът намира, че
предявената претенция намира своето правно основание в чл. 135, ал.
1 ЗЗД.
3
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника възниква по силата на закона при
наличието на елементите от следния фактически състав: 1/. наличието
на вземане, чийто вид е без значение – парично или непарично, важно
е то да е възникнало преди извършване на действието, чието
обявяване за недействително се иска; да е действително (т.е. да не е
прекратено или погасено по давност), както и да не е удовлетворено от
трето лице; не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо и е
без значение дали то е хирографарно или обезпечено; 2/. извършеното
действие да уврежда кредитора - то може да бъде извършено само от
длъжника, от длъжника и трето лице или от длъжника, трето лице и от
държавен орган, като по вид това действие може да е всякакъв
гражданскоправен акт – както сделка, едностранна или двустранна,
възмездна или безвъзмездна, с материалноправен или
процесуалноправен характер, или юридическа постъпка; правното
действие трябва да е действително; увреждането може да се изразява
в намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от
длъжниковото имущество (увеличаване пасива от патримониума на
длъжника или намаляване на актива му) или в затрудняване на
удовлетворяването на кредитора; наличие на причинна връзка между
действието и увреждането, както и 3/. знание за увреждането: когато
увреждащото действие е безвъзмездно, длъжникът трябва да е знаел за
увреждането, като е достатъчно да е знаел, че към момента на
извършване на действието има кредитор, и че действието го уврежда;
когато увреждащото действие е възмездно, трябва и длъжникът, и
третото лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането. Тези
обективни и субективен елементи от фактическия състав по чл. 135
ЗЗД следва да бъдат доказани от ищеца, като доказването следва да
бъде пълно и пряко. Ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на
противното.
В настоящия случай са налице всички предпоставки на чл. 135 ЗЗД
за уважаване на иска и за обявяване на процесния договор за дарение
за недействителен по отношение на ищеца.
Ищецът е кредитор на ответника Д. П. С. по вземане с източник
посочените по-горе договори за кредит, което е възниквало преди
датата на сключване на договора, чието обявяване за недействителен
се претендира. В решение № 122 от 21.07.2016 г. по т. д. № 3484/2014
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е прието, че кредиторът трябва да разполага с
действително парично или непарично вземане срещу длъжника, което
4
не е удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо. С
решение № 362 от 16.11.2014 г. по гр. д. № 2574/2015 г. на ВКС, ІV
състав, е дадено разяснение, че по силата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по
отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда.
Целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестният
длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора,
а такава възможност има, не само когато вземането е изискуемо и
установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или
преди с решение на съд то да бъде признато в определен размер. От
значение е вземането да предшества по време увреждащото действие
на длъжника. Това действие може да увреди лицата, които вече са
кредитори – тези, които имат вече възникнало вземане. Законът не
съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече
изискуемо. Когато след възникване на задължението длъжникът се е
лишил безвъзмездно от свое имущество, поради което имуществото,
служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, това
разпоредително действие уврежда кредитора без значение дали се
дължи плащане на погасителни вноски на падеж или се търси
погасяване на дълга изцяло при условията на обявена предсрочна
изискуемост. По тези съображения, които настоящият състав изцяло
споделя, неоснователно се явява възражението на ответниците, че до
уведомяването на съдлъжника Д.С. за обявената предсрочна
изискуемост на кредита, по отношение на него вземането на
кредитора се счита за невъзникнало.
По изложените съображения за осъществяване на елементите от
фактическия състав по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да бъде прогласена
недействителността по отношение на ищеца на атакувания договор за
дарение.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния в
обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноските по делото пред въззивния съд – сумата
от 200.00 лева – възнаграждение за особен представител, както и
200.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Въззивниците следва
да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СОС сумата от 39.46 лева –
държавна такса за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260074 от 26.07.2021 г. по гр. д. №
669/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Своге.
ОСЪЖДА Д. П.. С.., ЕГН: **********, гр. Н. И., ул. „И. д.“ № ..,
и П.. Д. С.., ЕГН: **********, гр. С., ж. к. „Л. Т.“, бл. ., вх. ., ап. ., да
заплатят на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на
управление в гр. С., район „О.”, ул. „М.” № .., сумата от общо 400
(четиристотин) лева - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. П.. С.., ЕГН: **********, гр. Н. И., ул. „И. д.“ № ..,
и П.. Д. С.., ЕГН: **********, гр. С., ж. к. „Л. Т.“, бл. ., вх.., ап. ., да
заплатят по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 39.46 лева
(тридесет и девет лева и 46 стотинки) – държавна такса за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6