Решение по дело №438/2023 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 101
Дата: 17 юни 2024 г.
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20231820200438
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. ........., 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ........., V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно
наказателно дело № 20231820200438 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от С. П. В., ЕГН ********** от гр.........., Софийска
област, ул. „..........“ № 4, вх.А, ет.4 чрез пълномощника адв.Я. А. със съдебен
адрес: гр.София, бул. „...........“ № 18, блок Д, ет.1, офис 107 срещу
Наказателно постановление № 23-0262-000345/02.11.2023 г. на началник
група на ОД МВР София, РУ ........., с което: т.1 на основание чл.183, ал.2, т.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00 лева за извършено нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП; 2. На основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП и лишаване от право на управлява МПС за срок
от 4 /четири месеца/. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на
нормите на ЗАНН. Отразената в него фактическа обстановка не отговаря на
обективната истина, поради което моли да бъде отменено. В открито съдебно
заседание, жалбоподателят чрез пълномощника си адв.А. поддържа жалбата..
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, се
1
представлява от пълномощника си адв. А. и поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган – началник група в ОД МВР
София, РУ ......... редовно призовани не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
РП ......... редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 23-0262-
000345/02.11.2023 г. на началник група на ОД МВР София, РУ ........., същото
е издадено въз основа на АУАН № 1052605 от 03.10.2023 г., с което на С. П.
В.: т.1 на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
20.00 лева за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП; 2. На основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП и лишаване
от право на управлява МПС за срок от 4 /четири месеца/, за това че: „На
02.10.2023 г. в 07.45 часа в гр.......... на ул. ........., като водач на лек автомобил
.......... при обстоятелства: В град ......... на ул. „.........“, като водач на лек
автомобил .......... с регистрационен номер .......... лична собственост е
паркирал неправилно в зоната на действие на пътен знак „В27“ – Забранени
са престоят и паркирането“ и отказва да предаде документите си осуетява
извършването на проверка от органите за контрол – напуска мястото на
проверката, като е извършил 1. Не съобразява поведението си с пътен знак
В27 или В28; 2. Отказва да предаде документите си, или осуетява
извършването на проверка от органите за контрол.
АУАН № GA1052605 от 03.10.2023 г. по описа на РУ ......... е съставен
от К. В. Н. – актосъставител и подписан от свидетеля Е. Н. В. срещу С. П. В.,
за това че: „На 02.10.2023 г. в 07.45 часа в гр.......... на ул. ........., При
обстоятелства: В град ........., на ул. „........., като водач на лек автомобил ..........
с регистрационен номер .......... лична собственост е паркирал неправилно в
зоната на действие на пътен знак „В27“ – Забранени са престоят и
паркирането“ и отказва да предаде документите си осуетява извършването на
проверка от органите за контрол – напуска мястото на проверката, с което
виновно е нарушил: 1. Не съобразява поведението си с пътен знак В27 или
2
В28 от ЗДвП; 2. Отказва да предаде документите си, или осуетява
извършването на проверка от органите за контрол - чл.183 от ЗДвП. АУАН е
връчен лично на нарушителя на 03.10.2023 г. и подписан без възражения.
Представена е Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
МВР, с която осъществяването на контролна дейност по ЗДвП и издаването
на фишове за налагане на глоби и съставянето на АУАН е възложено на
полицейските инспектори при РУ МВР.
От справка за нарушител водач издадена на името на С. П. В. е видно,
че същия има издадено валидно СУМПС и наложени наказания по ЗДвП.
Видно от представено по делото писмо изх. № П-02-42688-1/29.01.2024
г. на община ......... и приложен към него снимков материал е, че на ул. „.........,
в гр.......... няма монтирани пътни знаци В27 „Забранени са престоят и
паркирането, има монтирани пътни знаци В28 „Забранено паркирането“.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите К. В. Н. и Е.
Н. В. - служители на РУ ......... и Д.Е.Г. – воден от жалбоподателя, които
заявяват следното: Свидетелят К. В. Н. в качеството си на актосъставител
заявява, че потвърждава изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка.
Спомня си случая и твърди, че водача на посоченото в АУАН „.........“ излязъл
от сградата на ОУ ......... и дошъл пеша до служебния автомобил, като задал
въпрос, защо не правят компромис на хората, които живеят в близост до
училището. Свидетелят в качеството на младши автоконтрольор му обяснил,
че Пътна полиция осъществява контрол на пътните знаци, поставени от
Общината, която е собственик на пътя и следят за тяхното спазване. Тогава
жалбоподателят изразил недоволство, обърнал се и тръгнал, свидетелят го
попитал дали е с автомобил, но той не се обърнал и се качил в паркирания
неправилно автомобил .........., въпреки разпореждането на свидетеля да спре и
да покаже документите си. Жалбоподателят въпреки всичко се качил в
автомобила си и потеглил. Свидетелят се върнал в служебния си автомобил,
за да последва жалбоподателя, но същият не бил установен, тъй като имало
засилен трафик и го изгубили. По номера на автомобила се установил
собственика му чрез дежурната част, след което лицето било извикано в РУ
......... и му бил съставен АУАН.
Свидетелят Е. Н. В. заявява, че не си спомня конкретната проверка, но
поддържа изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка.
3
Воденият от жалбоподателя свидетел Д.Е.Г. сочи, че познава С. от дете
и бил с него в деня на случилото се. Заявява, че С. излязъл от училището, а
той по това време се намирал на задната седалка. Било понеделник в 07,35 ч.
миналата година месец октомври около второ число и детето слязло от
автомобила. Видял, че има патрулен автомобил, но С. не е говорил с
полицаите, не са го спирали с палка или с друг сигнал. Детето слязло от
автомобила и те си продължили.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа
обстановка, съдът намира, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното
съдържание.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
По т.1 от наказателното постановление, с което на основание
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 лева за
извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП, по която е привлечено към
отговорност наказаното лице гласи, че: „Участниците в движението: 1.
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.
Според цитираната норма, на наказание подлежи лице, което не спазва
пътните знаци, като в конкретния случай, административно-наказващият
орган е приел, че жалбоподателят не е изпълнил вмененото му задължение
като водач на МПС да се съобразява с пътните знаци и по-конкретно не е
спазил пътен знак „В27“, който забранява престоят и паркирането, като това
обстоятелство е отразено както АУАН така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. От приетото като доказателство по делото писмо
от Община ......... обаче се установява, че на ул. „.........“ в гр.......... няма
монтирани пътни знаци „В27“: „Забранени са престоят и паркирането“, а има
монтирани пътни знаци В28, което прави изложената фактическа обстановка
4
невярна и несъответства на установените по делото доказателства. Тези
пропуски мотивират настоящият състав да приеме, че нарушението не е
описано по начин, който в достатъчна степен да го индивидуализира от
обективна страна, с оглед правната му квалификация като административното
нарушение, което се санкционира по чл.6, ал.1 от ЗДвП, което е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не са спазени императивните
разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН изискващи пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
което прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено в разглежданата част.
По т.2 от наказателното постановление, с което на основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания при подаден сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре
водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по
предвидения в закона начин. Сигналите за спиране са изброени в нормите
на чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата, като при спиране на пътно превозно средство,
служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-
палка.
Не е спорно между страните по делото, че на 02.10.2023 г.
жалбоподателят около 7,30 ч. се е намирал на ул. ......... в гр........... Спорно е
управлявал ли е собствения си лек автомобил без да се подчини на подаден
ясен сигнал за спиране на водача и по какъв начин. В случая в съставения
АУАН е описано, че „Водачът отказва да предаде документите си и осуетява
извършването на проверка от органите за контрол като напуска мястото на
проверката“, като идентична фактическа обстановка е пресъздадена и в
издаденото наказателно постановление. Видно е, че в така описаната в АУАН
и в наказателното постановление фактическа обстановка е налице
5
противоречие и неяснота относно основни съставомерни признаци на
вмененото на жалбоподателя нарушение – а именно липсва описание какъв
точно сигнал е подаден на жалбоподателя от представителя на службата за
контрол и какви указания не е изпълнил при подаден сигнал за спиране.
Констатираното противоречие, сочи че липсва точно и пълно описание на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата,
които го установяват, което представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от възможността да разбере
в извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си. От описанието на нарушението в наказателното
постановление не става ясно в какво конкретно се състои то, доколкото
липсва конкретизация относно вида на сигнала. Липсата на съставомерни
елементи и на относими към тях факти в наказателното постановление винаги
е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита
на наказаното лице. В случая описанието на нарушението в наказателното
постановление, не дава възможност да бъде извършена преценка относно
вмененото нарушение.
Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и наказателното
постановление следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което е
условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени по
начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица
неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна
степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено в тази
част, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, която
изисква пълно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Предметът
на административно-наказателното производство се очертава от
фактическите и правни обстоятелства, които са залегнали в акта за
установяване на административното нарушение и в правораздавателното
наказателно постановление. С констатираните нарушения административно
наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процедурата по
индивидуализиране и очертаване на деянието от обективната му страна, а
винаги неточното посочване и описване на значими съставни части на
6
нарушението, каквото е описанието на нарушенеието е съществено
нарушение, което прави невъзможен адекватния контрол по същество и
адекватното и пълно упражняване право на защита по същество.
Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено в
разглежданата част по пункт втори.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0262-000345/02.11.2023
г. на началник група на ОД МВР София, РУ ..........
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – .........: _______________________
7

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ АНД 438-2023 Г.

Постъпила е жалба от С. П. В., ЕГН ********** от гр........., Софийска
област, ул. „........“ № 4, вх.А, ет.4 чрез пълномощника адв.Я. А. със съдебен
адрес: гр.София, бул. „.........“ № 18, блок Д, ет.1, офис 107 срещу Наказателно
постановление № 23-0262-000345/02.11.2023 г. на началник група на ОД МВР
София, РУ ........, с което: т.1 на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20.00 лева за извършено нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП; 2. На основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП и лишаване от право на управлява МПС за срок
от 4 /четири месеца/. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на
нормите на ЗАНН. Отразената в него фактическа обстановка не отговаря на
обективната истина, поради което моли да бъде отменено. В открито съдебно
заседание, жалбоподателят чрез пълномощника си адв.А. поддържа жалбата..
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, се
представлява от пълномощника си адв. А. и поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган – началник група в ОД МВР
София, РУ ........ редовно призовани не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
РП ........ редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 23-0262-
000345/02.11.2023 г. на началник група на ОД МВР София, РУ ........, същото е
издадено въз основа на АУАН № 1052605 от 03.10.2023 г., с което на С. П. В.:
т.1 на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
20.00 лева за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП; 2. На основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП и лишаване
от право на управлява МПС за срок от 4 /четири месеца/, за това че: „На
02.10.2023 г. в 07.45 часа в гр......... на ул. ........, като водач на лек автомобил
.......... при обстоятелства: В град ........ на ул. „........“, като водач на лек
автомобил ......... с регистрационен номер .......... лична собственост е
паркирал неправилно в зоната на действие на пътен знак „В27“ – Забранени
са престоят и паркирането“ и отказва да предаде документите си осуетява
извършването на проверка от органите за контрол – напуска мястото на
проверката, като е извършил 1. Не съобразява поведението си с пътен знак
В27 или В28; 2. Отказва да предаде документите си, или осуетява
извършването на проверка от органите за контрол.
1
АУАН № GA1052605 от 03.10.2023 г. по описа на РУ ........ е съставен от
К. В. Н. – актосъставител и подписан от свидетеля Е. Н. В. срещу С. П. В., за
това че: „На 02.10.2023 г. в 07.45 часа в гр......... на ул. ........, При
обстоятелства: В град ........, на ул. „........, като водач на лек автомобил ......... с
регистрационен номер .......... лична собственост е паркирал неправилно в
зоната на действие на пътен знак „В27“ – Забранени са престоят и
паркирането“ и отказва да предаде документите си осуетява извършването на
проверка от органите за контрол – напуска мястото на проверката, с което
виновно е нарушил: 1. Не съобразява поведението си с пътен знак В27 или
В28 от ЗДвП; 2. Отказва да предаде документите си, или осуетява
извършването на проверка от органите за контрол - чл.183 от ЗДвП. АУАН е
връчен лично на нарушителя на 03.10.2023 г. и подписан без възражения.
Представена е Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
МВР, с която осъществяването на контролна дейност по ЗДвП и издаването
на фишове за налагане на глоби и съставянето на АУАН е възложено на
полицейските инспектори при РУ МВР.
От справка за нарушител водач издадена на името на С. П. В. е видно,
че същия има издадено валидно СУМПС и наложени наказания по ЗДвП.
Видно от представено по делото писмо изх. № П-02-42688-1/29.01.2024
г. на община ........ и приложен към него снимков материал е, че на ул. „........, в
гр......... няма монтирани пътни знаци В27 „Забранени са престоят и
паркирането, има монтирани пътни знаци В28 „Забранено паркирането“.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите К. В. Н. и Е.
Н. В. - служители на РУ ........ и Д.Е.Г. – воден от жалбоподателя, които
заявяват следното: Свидетелят К. В. Н. в качеството си на актосъставител
заявява, че потвърждава изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка.
Спомня си случая и твърди, че водача на посоченото в АУАН ......... излязъл
от сградата на ОУ Христо Ботев и дошъл пеша до служебния автомобил, като
задал въпрос, защо не правят компромис на хората, които живеят в близост до
училището. Свидетелят в качеството на младши автоконтрольор му обяснил,
че Пътна полиция осъществява контрол на пътните знаци, поставени от
Общината, която е собственик на пътя и следят за тяхното спазване. Тогава
жалбоподателят изразил недоволство, обърнал се и тръгнал, свидетелят го
попитал дали е с автомобил, но той не се обърнал и се качил в паркирания
неправилно автомобил ........., въпреки разпореждането на свидетеля да спре и
да покаже документите си. Жалбоподателят въпреки всичко се качил в
автомобила си и потеглил. Свидетелят се върнал в служебния си автомобил,
за да последва жалбоподателя, но същият не бил установен, тъй като имало
засилен трафик и го изгубили. По номера на автомобила се установил
собственика му чрез дежурната част, след което лицето било извикано в РУ
........ и му бил съставен АУАН.
Свидетелят Е. Н. В. заявява, че не си спомня конкретната проверка, но
поддържа изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка.
2
Воденият от жалбоподателя свидетел Д.Е.Г. сочи, че познава С. от дете
и бил с него в деня на случилото се. Заявява, че С. излязъл от училището, а
той по това време се намирал на задната седалка. Било понеделник в 07,35 ч.
миналата година месец октомври около второ число и детето слязло от
автомобила. Видял, че има патрулен автомобил, но С. не е говорил с
полицаите, не са го спирали с палка или с друг сигнал. Детето слязло от
автомобила и те си продължили.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа
обстановка, съдът намира, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното
съдържание.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
По т.1 от наказателното постановление, с което на основание
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 лева за
извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП, по която е привлечено към
отговорност наказаното лице гласи, че: „Участниците в движението: 1.
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.
Според цитираната норма, на наказание подлежи лице, което не спазва
пътните знаци, като в конкретния случай, административно-наказващият
орган е приел, че жалбоподателят не е изпълнил вмененото му задължение
като водач на МПС да се съобразява с пътните знаци и по-конкретно не е
спазил пътен знак „В27“, който забранява престоят и паркирането, като това
обстоятелство е отразено както АУАН така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. От приетото като доказателство по делото писмо
от Община ........ обаче се установява, че на ул. „........“ в гр......... няма
монтирани пътни знаци „В27“: „Забранени са престоят и паркирането“, а има
монтирани пътни знаци В28, което прави изложената фактическа обстановка
невярна и несъответствата на установените по делото доказателства. Тези
пропуски мотивират настоящият състав да приеме, че нарушението не е
описано по начин, който в достатъчна степен да го индивидуализира от
обективна страна, с оглед правната му квалификация като административното
нарушение, което се санкционира по чл.6, ал.1 от ЗДвП, което е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не са спазени императивните
разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН изискващи пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
което прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно и като
3
такова следва да бъде отменено в разглежданата част.
По т.2 от наказателното постановление, с което на основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания при подаден сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре
водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по
предвидения в закона начин. Сигналите за спиране са изброени в нормите
на чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата, като при спиране на пътно превозно средство,
служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-
палка.
Не е спорно между страните по делото, че на 02.10.2023 г.
жалбоподателят около 7,30 ч. се е намирал на ул. ........ в гр.......... Спорно е
управлявал ли е собствения си лек автомобил без да се подчини на подаден
ясен сигнал за спиране на водача и по какъв начин. В случая в съставения
АУАН е описано, че „Водачът отказва да предаде документите си и осуетява
извършването на проверка от органите за контрол като напуска мястото на
проверката“, като идентична фактическа обстановка е пресъздадена и в
издаденото наказателно постановление. Видно е, че в така описаната в АУАН
и в наказателното постановление фактическа обстановка е налице
противоречие и неяснота относно основни съставомерни признаци на
вмененото на жалбоподателя нарушение – а именно липсва описание какъв
точно сигнал е подаден на жалбоподателя от представителя на службата за
контрол и какви указания не е изпълнил при подаден сигнал за спиране.
Констатираното противоречие, сочи че липсва точно и пълно описание на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата,
които го установяват, което представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от възможността да разбере
в извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си. От описанието на нарушението в наказателното
постановление не става ясно в какво конкретно се състои то, доколкото
липсва конкретизация относно вида на сигнала. Липсата на съставомерни
елементи и на относими към тях факти в наказателното постановление винаги
е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита
на наказаното лице. В случая описанието на нарушението в наказателното
постановление, не дава възможност да бъде извършена преценка относно
вмененото нарушение.
Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и наказателното
4
постановление следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което е
условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени по
начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица
неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна
степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено в тази
част, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, която
изисква пълно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Предметът
на административно-наказателното производство се очертава от
фактическите и правни обстоятелства, които са залегнали в акта за
установяване на административното нарушение и в правораздавателното
наказателно постановление. С констатираните нарушения административно
наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процедурата по
индивидуализиране и очертаване на деянието от обективната му страна, а
винаги неточното посочване и описване на значими съставни части на
нарушението, каквото е описанието на нарушенеието е съществено
нарушение, което прави невъзможен адекватния контрол по същество и
адекватното и пълно упражняване право на защита по същество.
Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено в
разглежданата част по пункт втори.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5