№ 120
гр. Търговище, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530101006 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Гаранционен фонд” гр.София, със съдебен адрес ********, чрез адв.К. В., с
предявени искове по чл.559, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от
6582.58лв.(равностойност на 3503.67 евро), представляваща възстановено от
ГФ на НББАЗ изплатено обезщетение по щета №220126/10.10.2017г. на
Национално бюро на автомобилистите на Нидерландия за обезщетение за
причинени имуществени вреди на увредения при ПТП, настъпило на
22.10.2016г. в ****, велосипедист Х.С. по вина на ответника С. С. Й. с ЕГН-
********** от *********, в качеството му на шофьор на л.а.„Фолксваген
Голф“ с ДКН ***** ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) възстановил изплатеното от Националното бюро на
българските автомобилни застраховате ли (НББАЗ) на Национално бюро на
Нидерландия по щета ГФ N 220126/10.10.2017 обезщетение за имуществени
вреди общо в размер на 6 582,58 лв. (3 503,67 евро) за увредения при ПТП,
настъпило на 22.10.2016г в ******* велосипедист Х.С.. Виновен за
катастрофата е ответникът С. С. Й., който управлявайки лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с ДКН ***** при движение по магистрала М25 в ***
навлиза внезапно от лявата пътна лента в средната пътна лента и закача
велосипедста, който се движи по път с предимство и така причинява
процесното ПТП.
1
Излага доводи, че в нарушение на чл. 483, ал. 1 от КЗ ответникът
управлява процесния автомобил без да има за него сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Поканили ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но
и до днес лицето не е погасило задължението си. Поради това молят съда на
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ, да осъди С.
С. Й. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 6 582,58 лв. (шест
хиляди петстотин осемдесет и два лева и 58 ст.) равностойност на ( 3 503,67
евро), представляваща сбора на възстановените от Гаранционен фонд по щета
ГФ № 220126/2017. обезщетения ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски. В сдебно заседание не се явяват. Депозирали
са молба, с коят оподдържат иска.
В срока за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител
на ответника. Счита иска за допустим но неоснователен. Твърди, че липсват
доказаталества за неизплатена застраховка „ГО“, както и че има
съпричиняване на вредоносния резултат. В съдебно заседание отговорът се
поддържат.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна: От представения по
делото в превод от нидерлански език Двустранен констативен протокол за
ПТП, се установява, че на 22.10.2016г. в *** ****** водачът на на л.а.
„Фолксваген Голф“ с ДКН ***** „Ауди АЗ“ с ДКН *****, при движение по
магистрала М25 в *** навлиза внезапно от лявата пътна лента в средната
пътна лента и закача велосипедста - Х.С., който се движи по път с предимство
и причинява процесното ПТП. Виновен за катастрофата е ответникът С. С. Й..
По делото е установено, че в нарушение на чл. 483 от Кодекса за
застраховането ответникът управлявал увреждащия л.а. „Фолксваген Голф“ с
ДКН ***** без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП. Това се установява и от приложената по
делото справка на л. 12 от делото, от която е видно, че застрахователният
договор е бил прекратен на 10.07.2015г. и сключен отново на 23.10.2016г.
На основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ)
Гаранционен фонд възстановил изплатеното от Националното бюро на
българските автомобилни застраховате ли (НББАЗ) на Национално бюро на
Нидерландия по щета ГФ №220126/10.10.2017 обезщетение за имуществени
вреди, общо в размер на 6 582,58 лв. (3 503,67 евро).
С регресна покана изх.№ ГФ-РП-217/07.04.2022г. поканили ответника
да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е
погасило задължението си. Поканата не получена от ответника с отбелязване,
че лицето отсъства.
От приложените към исковата молба писмени документи, се установява,
че Националното бюро на Нидерландия в качеството му на компенсационен
орган е изплатило обезщетение на Х.С., представляван от специализирана
2
правна компания „Фликт“, за претъпрените при процесното ПТП вреди.
Същата е представила на Нидерландското бюро на автомобилните
застраховате ли фактура № 17800919/23.03.2017г. за сумата от 1455,61евро,
включваща 1145,70 евро хонорар и 57,29 евро разходи по администриране на
щетата. Тази сума ведно със сумата от 513,40 евро медицински разходи, и
1000 евро материални щети представлява сумата от 2969,01 евро,
претендирана от Бюрото на Нидерландия в искането до НББАЗ от
08,08.2017г. Към тази сума е включена и сумата от 445.38евро – такса
обработка. Общата сума претендирана от Нидерланция е в размер на 3414.59
евро.(лист 43 от делото).
На 17.10.2017г. ГФ е възстановил на НББАЗ сумата от 6852.58лв. (л.8 от
делото), като в тази сума са включени освен стойността на щетата и
направените, банкови разходи.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята
нормативна уредба в КЗ (отм.), Правилника за устройство и дейност на ГФ и
правилата и актовете на международното частно право, директиви на ЕС и
международни споразумения между националните бюра на застрахователите
на страните-членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и
ГФ , основано на Директива 2000/28/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на
законодателството на страните-членки във връзка със застраховките
„Гражданска отговорност“.
Съгласно законодателното решение в чл. 559, ал.2 от КЗ Гаранционен
фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-
членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията
на РБългария. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от
писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на
ГФ, действащ в случая като компенсационен орган, регламентирани от чл.
559 и чл.561 от КЗ се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия
компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития,
без да се прави преценка по същество.
Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от
правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Компенсационият
орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно
отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните
норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното
събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите.
На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата
страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и
изплатените суми за външни услуги, както и сумите на всички разходи,
сторени от участващите в компенсацията страни.
С оглед горното сложният фактически състав, от който възниква
предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва
следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на
3
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на територията на
Република България или на територията на друга държава членка на ЕС,
причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България; липса на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно
обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на
изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези
предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се
суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното
обезщетение.
Основателността на регресната претенция предполага доказване и на
деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение
на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие
виновното му и противоправно поведение.
В случая между страните не се спори, а и от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че е настъпило ПТП на територията на
Нидерландия, причинено от незастраховано МПС с българска регистрация.
Че Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е
изплатило на Националното бюро на автомобилистите на Нидерландия
обезщетение за причинени имуществени вреди, се установява от
приложеният на л.10 документ-банково извлечение. Гаранционен фонд е
възстановил на компенсационния орган изплатените суми. С отговора
ответника, възразява за липса на доказателства, че към датата на ПТП-то
ответника не е имал валидна застраховка „ГО“, тъй като представеното такова
– справка от базата данни на ГФ, изхожда от него.
В тази връзка следва да се има предвид, че с оглед засилената социална
функция на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и
разширената застрахователна защита, която тя предоставя с Решение №
161/13.11.2012г. по т.д. № 607/2011 на ВКС ТК, II т.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК, данните от Информационния център на Гаранционен фонд,
имат официално оповестително действие и до доказване на противното
издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща
доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Изпълнението на
задължението по чл.294, ал. 1 от КЗ гарантира известяването на третите лица,
които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя,
че действието на задължителната застраховка „ГО“ е прекратено към
определен момент, след който застрахователя не отговаря за причинените от
застрахования деликвент имущест вени и неимуществени вреди. По силата на
чл.294, ал. 4 от КЗ застрахователят следва да представи ежеседмично до
втория работен ден на следващата седмица, справка за сключените и за
прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица,
включващи данни за началната и крайна дата на покритието.
Предвид това възражението на особения представител на ответника се
4
явява неоснователно.
Досежно спорния въпрос дали вредите са причинени от действия на
ответника следва да се цени приложеното заверено копие от двустранен
констативен протокол, в който като причинител на ПТП е посочен именно
ответника. В протокола той е надлежно индивидуализиран като е посочен и
номер на свидетелство на правоуправление. По своята правна същност
приложеният двустранен протокол представлява подписан частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена
сила съгласно чл.180 ГПК, т.е. съставлява доказателство, че обективираните в
него изявления изхождат от подписалите го лица. Доколкото този документ
формално носи подписа на ответника и удостоверява неизгодни за него
факти, то документът има и материална доказателствена сила, че тези факти
са се осъществили, така както са посочени. В обобщение на изложеното,
съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото деловодни разноски се следват единствено на
ищеца, по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, като доказани са такива в размер
на 922.43лв. включващи: 263.30лв. внесена държавна такса и 659.13лв. внесен
депозит за особен представител Не се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение, а и няма доказателства за направени такива, поради което те
не следва да присъждат.
Водим от горното и на основание на основание чл.559, ал.3 във вр. с
чл.558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Й. с ЕГН-********** от ********* да заплати на
Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано
заедно от М.К. и С.С. - Изпълнителни директори, сумата от 6582.58лв.
(равностойност на 3503.67 евро), представляваща възстановено от ГФ на
НББАЗ изплатено обезщетение по щета №220126/10.10.2017г. на Национално
бюро на автомобилистите на Нидерландия за обезщетение за причинени
имуществени вреди на увредения при ПТП, настъпило на 22.10.2016г. в ****,
велосипедист Х.С. по вина на ответника С. С. Й. с ЕГН-********** от
*********, в качеството му на шофьор на л.а.„Фолксваген Голф“ с ДКН *****
ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.559, ал.3 от КЗ, както и сумата от
922.43лв., представляваща направени разноски по делото на осн. чл.78, ал.1
от ГПК.
Присъдените в полза на Гранционен фонд суми могат да бъдат
изплатени по банкова сметка , открита в Уникредит Булванк с IBAN:
*********; BIC:*****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6