Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание
на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, с
участието на прокурора при Окръжна прокуратура Варна – Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2352 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от З.К.Б. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр. Варна, подадена чрез адв. М. и адв. Л.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София. В исковата молба
се сочи, че ответникът - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, следва да заплати на ищеца З.К.Б.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са пряка последица от
действия и бездействия на административните органи в Затворническо общежитие -
Разделна, във връзка с неспазване на задължението за осигуряване на безопасни,
здравословни и хигиенни условия, при липсата на които ищецът търпи безсъние,
липса на апетит, апатия, негативни емоции, изключително силни нравствени,
емоционални, психически и психологически терзания на личността, накърняване на
човешкото достойнство, негативно отражение върху емоционалния живот, психиката
и душевния мир.
С уточняваща молба с.д. № 13738/05.11.2020
година се конкретизира исковата претенция против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Ищецът претендира обезщетение в размер на 20 000 (двадесет
хиляди) лева за нанесени неимуществени вреди, възникнали в следствие на
конкретни бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за
условията в ЗО – Разделна през процесния период, а именно:
1. Неосигуряване на
течаща вода за целият му престой в Затворническо общежитие - Разделна и то в
ситуация на пандемия. За тази претенция ищецът предявява иск за нанесени
вреди в размер на 4000 (четири хиляди) лева.
2. Никакви действия
по осигуряването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в
Затворническо общежитие - Разделна, поради което в тях има хлебарки и
дървеници. За тази претенция ищецът предявява иск за нанесени вреди в размер на
4000 (четири хиляди) лева.
3. Липса на осигурени медицински прегледи,
поради което ищецът Б. е бил лишен от такива и грижи за престоя си в
Затворническо общежитие - Разделна. За тази претенция ищецът предявява иск за
нанесени вреди в размер на 4000 (четири хиляди) лева.
4. Невъзможността да бъде проведено
двучасово свиждане, което е регламентирано по закон, поради липсата на
осигурено помещение в Затворническо общежитие – Разделна и по този начин ищецът
не е могъл да се възползва от това си право. За тази претенция ищецът предявява
иск за нанесени вреди в размер на 4000 (четири хиляди) лева.
5. За бездействие от страна на
администрацията - не са осигурени нормални условия за престой на открито в
Затворническо общежитие – Разделна, където при силно слънце или дъжд липсва
навес в карето. По този начин е било ограничено правото на ищеца да използва
пълноценно времето, което следва да прекара на чист въздух и дневна светлина.
За тази претенция ищецът предявява иск за нанесени вреди в размер на 4000
(четири хиляди) лева.
Ищецът твърди, че през исковия период е
изтърпявал наказанието си „лишаване от свобода“ в затворническото общежитие -
Разделна при изключително мизерни условия, при липсата на вода в условията на
пандемия, при липса на медицински грижи, накърняване на човешкото достойнство и
др. Ищецът претендира обезщетение в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди) лева
за периода от 05.02.2020 г. до 30.09.2020 г., през който е пребивавал в ЗО –
Разделна, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане. Отправя се искане за присъждане на адвокатски
хонорар на основание чл.38 във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата и Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът лично
посредством осъществена видеоконферентна връзка със Затвора Варна и чрез от
адв. М. и адв.Л. поддържа исковата претенция по основание и размер. По
съществото на спора се сочи, че по делото са ангажирани доказателства, по всяко
твърдение в исковата молба, поради което предявения иск е основателен.
Представят писмени бележки.
Ответникът – Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“, чрез пълномощника гл. юрисконсулт С. С., оспорва исковата
молба като неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице материалните
предпоставки по чл.284 от ЗИНЗС за уважаване на иска. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна, изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Дава
заключение, че по делото не е доказано наличието на предвидените в закона
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника и присъждане на
обезщетение в полза на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
От ответника по делото е представена
справка /л. 18 от делото/, видно от която ищецът З.К.Б. е лишен от свобода и е
постъпил в Затвора Варна да търпи групирано наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 5 години и 10 месеца, наложено му по НЧД № 396/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Варна. Започнал е да изтърпява наказанието от дата 07.06.2016 г.
като, считано от 14.06.2016 г., е бил поставен на „Строг“ режим. От 29.12.2017
г. е настанен във ІІ-ра група на Затвора Варна във връзка с извеждането му да
полага доброволен неплатен труд като „общ работник при извършване на строително-монтажни
дейности“.
На 05.02.2020 г. ищецът Б. е разпределен в
Затворническо общежитие /ЗО/ Разделна, за да доизтърпи наказанието. На
30.09.2020 г. е преразпределен обратно от ЗО – Разделна в Затвора Варна.
Във връзка с твърденията на ищеца относно
липсата на медицинско обслужване на лишените от свобода в ЗО Разделна от
ответника е представена наличната документация – заверени за вярност копия от
страници от книга за медицинските прегледи на лишените от свобода в ЗО -
Разделна, започната на 06.07.2020 г. /л. 19 – л.22 от делото/ и заверени копия
от страници от водения в затворническото общежитие дневник за регистриране на
лишените от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ /л. 23- 27 от делото/.
По повод твърденията на ищеца за бездействие
от страна на ответника да осигури вода на лишените от свобода за задоволяване
на нуждите им от питейна вода и такава за хигиенни нужди, както и за липсата на
действия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в затворническото общежитие
с писмо с.д. № 16226 от 29.12.2020 г. от началника на Затвора Варна са
представени заверени за вярност копия от
следните документи: Протокол за извършени услуги № 03-005905/22.01.2020 г., №
20128726/17.03.2020 г., № 06-007297/11.05.2020г., № 20127627/09.07.2020 г., № 03-005497/18.09.2020
г. и Договор № 11179/13.11.2018 г.,
всички сключени с фирма „ДДД-1“ ООД; Заповед № 114/26.08.2016 г. на началник ЗО
„Разделна“ и График за прекъсване на водоподаването на ЗО „Разделна“. С писмо с.д.
№ 224116/ 15.03.2021 г. са представени заверени за вярност копия от страници от
регистър за лицата, посетили затворническото общежитие в Разделна, заверени
копия на график за ползване на баня, както и график за прекъсване на
водоснабдяването в ЗО Разделна. По делото към доказателствата са приобщени и
справка с рег. № 874/13.04.2021 г. по описа на Затвора – Варна, ведно с
доказателства за датите на страниците-извлечение от регистъра от/за лицата,
посетили ЗО – Разделна, с посочване на отношението на представените
инспекционни листи за извършена ДДД обработка от 25.01.2021 г. към процесния
период.
По искане на ищеца са разпитани като
свидетели лишените от свобода В.И.П. и Д.А.С..
От гласните показания на св. В.П. се
установява, че същият се е запознал с ищеца Б. след 01. - 02.07.2020 г., когато
свидетелят е бил приведен в ЗО- Разделна
за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“, където
пребивава и към момента на даване на показанията. Двамата били настанени в един
коридор. Твърди, че в ЗО- Разделна вода се осигурява основно чрез водоноски, а
течаща вода има по „един - два пъти на ден“. Водата от водоноските била
ползвана от лишените от свобода, както за пиене, така и за удовлетворяване на
техните хигиенни нужди. Топла течаща
вода се пускала в затворническото общежитие по няколко пъти на ден и тогава
лишените от свобода успявали да си напълнят съдове, предимно пластмасови
шишета, за времето, през което няма да има топла вода. Свидетелства, че при
къпане според изготвения от администрацията график, водата течала бавно, без
достатъчно налягане. Заявява, че е забелязвал по тялото на ищеца Б. следи от ухапвания от дървеници, които последният третирал с различни
противоалергични лекарства. Не може да посочи по какъв начин Б. се е снабдявал
с лекарствата. Твърди, че в затворническото общежитие няма лекар. При спешни
случаи в общежитието е викан лекар от Затвора във Варна. Според свидетеля,
ухапванията от дървениците и причиненият от тях сърбеж били причина ищецът да
се чувства изнервен и угнетен, което довело и до смущения в съня му. Заявява,
че знае за желанието на ищеца Б. за провеждане на двучасово свиждане, но
твърди, че в ЗО – Разделна няма условия за провеждане на такова свиждане –
всички свиждания се провеждали в едно и също помещение, където се провеждат
обичайните свиждания. Свидетелства, че престоят на открито на лишените от
свобода се осъществява в ЗО по предварително утвърден график. Тогава „се прави
лавка“. Твърди, че в карето за престой на открито има уреди за тренировки, но
няма вода. Няма и навес, под който лишените от свобода да се подслонят при
неблагоприятни метеорологични условия – силно слънцегреене или дъжд. В карето
няма и тоалетна, която лишените от свобода биха могли да ползват по време на
престоя си на открито в случай на нужда. Ако на някой се наложело да ползва
тоалетна, надзирателите го прибирали в коридора и повече не го извеждали в
карето. Свидетелят заявява, че по време на престоя си в ЗО- Разделна е виждал
да идват служители на фирмата, която провежда дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, но, по негово мнение, от действията им нямало никакъв ефект. На
оплакванията на лишените от свобода по този повод било отговаряно, че не може
да се направи нищо.
Свидетелят лишеният от свобода Д.А.С. сочи,
че познава ищеца Б. от 7 – 8 години. Били заедно в един коридор в ЗО – Разделна
в периода от 21.02.2020 г. до 31.09.2020 година. Понякога се случвало да отиват
заедно при дежурния надзирател, за да се запишат за преглед при лекар.
Оплакванията на Б. били във връзка с ухапвания от инсекти /дървеници/. Според
свидетеля, не всеки път е уважавано искането на Б. за насочването му за
медицински преглед. Твърди, че обслужващият затворническото общежитие лекар не
идвал всеки ден. Не знае дали ищецът е бил преглеждан от лекар в периода, в
който са били заедно в Разделна. Заявява, че от датата на настаняването му –
21.02.2020 г., в ЗО – Разделна имало течаща вода по 1 час на ден. Един месец по-късно
подаването на течаща вода било спряно съвсем. Лишените от свобода си набавяли
вода за всякакви нужди „от ръждясали водоноски и цистерни“. Водата миришела на
тиня. Топла вода нямало. Когато се събирала достатъчно вода пускали лишените от
свобода да се изкъпят един път седмично за около 15 – 20 минути. Относно
доводите за двучасово свиждане свидетелят заявява, че и двамата с ищеца са
провеждали такова свиждане, но то се осъществявало в помещението, където се
осъществяват и всички други свиждания. Помещението било разположено в партера на сградата, но
състоянието му било „окаяно“ по думите на свидетеля - имало локви по земята, миришело на отходни
води, тъй като такива тръби минавали през него. Твърди, че през исковия период
– 02.2020 г. – 09.2020 г. е разговарял
не един път с отрядния Маринов относно наличието на хлебарки и дървеници в
помещенията, но му било отговаряно, че нищо не може да се направи. Относно
карето, където се провежда престоя на открито, сочи, че същото е на двора и е с
площ около 50 кв.м., оградено с мрежа. Именно там – в карето, лишените от
свобода имали достъп до лавка. Твърди, че, ако на някой от лишените от свобода
му се наложи да ползва тоалетна по време на престоя на открито, му е осигуряван
достъп до сградата, но повече не бил извеждан в карето през същия ден. А ако не
им осигурят достъп до тоалетните в сградата, на лишените от свобода се налагало
„да стискат“. Сочи, че през дъждовните дни не е провеждано каре, тъй като там
липсва заслон, където пребиваващите на открито биха могли да се предпазят от
дъжда. Твърди, че обслужващият затворническото общежитие д-р К.й не бил
регулярен в посещенията си в ЗО - Разделна и предписвал почти едни и същи
лекарства при всякакви оплаквания на лишените от свобода. За получените
ухапвания от дървеници свидетелят узнал лично от ищеца Б. при техни срещи, но
не знае дали са му били изписвани лекарства за това.
По делото е приобщено заключение на
проведена съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитира като обективно
и компетентно дадена.
Становището на експерта по първия поставен
въпрос, след проведеното психологично обследване, е, че не може да се направи
категоричен извод, че негативните психологически преживявания на Б. са резултат
само и единствено на твърдените лоши условия. Изразява предположение, че е
възможно те да са повлияли на вече капсулирани такива, които нямат връзка с
пребиваването му в ЗО-Разделна.
По време на разговор ищецът е споделил с
вещото лице за влошаване на съня поради наличието на дървеници в общежитието,
но към момента на изследването не е установена психологична травма, която да е
в пряка връзка с престоя на Б. в ЗО Разделна /отговор на въпрос 2/.
Вещото лице сочи в заключението си, че
интерпретацията на данните, получени в хода на изследването със специализирания
Raven тест, очертават задоволителни възможности на освидетелствания за
пространствено-конструктивни анализи и решения на задачи от средно ниво на
сложност. Добре запазени възможности за извършване на логически операции от елементарен
до среден ранг на сложност. Когнитивни процеси - умерено снижение на работната
памет; Мисловен процес - правилен по структура.
Памет - фиксационна памет - за фиксиране
условието на задачата и инструкцията за изпълнение - няма затруднения; ретениционна
памет - в процеса на решаване на дадена задача се оперира с усвоената в
миналото информация - няма затруднения; репродукционна памет - възможността да
се възпроизведе изборно необходимия за дадена операция материал - няма
затруднения.
Личност - стабилна, интроверт, потисната,
тревожна. Личността на ищеца е относително адаптивна. Налице е слаба
комуникативна връзка с другите и склонност към социална самоизолация. Негативни
симптоми, като изразена апатия, себезатваряне и снижение на социалното
функциониране; не са открити психологически маркери, които да дават основание
да се предположи психично разстройство.
По последния поставен въпрос експертът
сочи в заключението си, че след проведеното психологично обследване не са
открити психологични маркери, които да дават основание да се предположи, че са
били налични проблеми в личностното функциониране, структура и възможности за
социално функциониране на освидетелствания в ЗО Разделна за посочения период.
Обърнато е внимание върху факта, че смъртта на майка му, на чието погребение не
е имал възможност да присъства, както и невъзможността ищецът Б. да вижда
детето си, се явяват други фактори на продължаваща във времето афективна
стимулация, която може да вземе превес и да се отреагира във всеки един момент,
дори и при незначителен фрустратор.
В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че използваната при изготвяне на експертизата тестова методика „улавя“ емоции,
стрес, тревожност, но не може да определи по категоричен начин дали те са
породени от конкретно негативно събитие или това е резултат от натрупване на
няколко такива събития, за каквито освидетелстваният е споделил при провеждане
на интервюто. Вещото лице сочи също, че не може да бъде установен по
категоричен начин генезисът на негативните усещания на ищеца, тъй като причина
за тях могат да бъдат редица фактори, за които той е споделил с вещото лице при
провеждане на интервюто и които нямат нищо общо с престоя му в ЗО - Разделна.
Като такова негативно събитие от детството на ищеца се посочва ухапване от оса, когато е бил на
9-годишна възраст, от което е получил алергична реакция и се е наложило да му поставят
инжекция. Това, според експерта, също е възможно обяснение на повишената
тревожност на Б..
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта:
Между страните в производството не е
спорно, че ищецът Б. е лишен от свобода и е постъпил в Затвора Варна, за да
търпи групирано наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години и 10
месеца, наложено му по НЧД № 396/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Започнал е да изтърпява наказанието от 07.06.2016 г. като през исковия период –
05.02.2020 г. до 30.09.2020 г., е бил разпределен да изтърпява наказанието си в
Затворническо общежитие – Разделна към Затвора Варна.
В практиката на Европейския съд по правата
на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за
лишаване от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете
и разглеждането им по отделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца
действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл. 3 от ЕКПЧ, като
противоречащ на принципите и стандартите, установени от Европейския съд по
правата на човека /ЕСПЧ/, изискващи разглеждането на исковете при прилагането
на кумулативния подход. При съобразяване на тази практика, че при преценката за
наличието на увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от
условията, при които ищецът е бил поставен при изпълнение на наложеното му
наказание "лишаване от свобода" и от които той претендира
неизпълнение, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат разгледани
като един иск.
Исковете за присъждане на обезщетение са
предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност (бездействие) - неосигуряване на
минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на лишения от
свобода, изразяващи се в: 1/ липса на течаща вода в условията на пандемия; 2/
липса на действия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в
затворническото общежитие; 3/ липса на медицински прегледи; 4/ невъзможност за
провеждане на двучасово свиждане поради
липса на подходящо помещение и 5/ липсата на нормални условия за престой на открито,
което е довело до ограничаване правото на ищеца да прекарва достатъчно време на
открито при престоя му в ЗО – Разделна към Затвора Варна и при претендирано
обезщетение в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лв. за неимуществени вреди
вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в
нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.
По аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС по предявеният
иск родово и местно компетентен е да се произнесе Административен съд – Варна.
По аргумент от чл. 205 от АПК (според
която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са
юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение
на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществява от Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна
издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби
"Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН.
Дейността на администрацията на затвора,
респективно – на затворническото общежитие към него, е дейност по осъществяване
функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията „лишаване от
свобода“ и по своя характер представлява административна дейност на орган, на
когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. Предвид
горното разглеждания в настоящото производство исков период - от 05.02.2020 г.
до 30.09.2020 г., ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална легитимация.
По изложените съображения искът е
процесуално допустим.
По основателността на иска:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от същия закон. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се съдържа забрана
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Първата, необходима за уважаване на иска,
предпоставка е установяване наличието на незаконосъобразна административна
дейност, която би могла да се изразява в: 1/ издаване на незаконосъобразен
административен акт; 2 извършване на незаконосъобразно действие, или 3/
незаконосъобразно бездействие. Незаконосъобразното действие или бездействие
може да е само фактическо, т.е. такова, което е предприето, респективно не е
предприето без правно основание. Незаконосъобразното действие, респективно
бездействие не може да бъде правно действие. В разглеждания случай оплакванията
на ищеца Б. не са насочени към конкретни неправомерни действия на ответника, а
са такива срещу незаконосъобразни бездействия от негова страна.
Втората, необходима за уважаване на иска
предпоставка, е доказаното наличие на вреда – имуществена и/или неимуществена.
Третата материална предпоставка е
наличието на причинна връзка между твърдения незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Липсата на която и да е от посочените
материални предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Предвид установената в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция за настъпване на твърдените неимуществени вреди до
установяване на противното, настоящият състав на съда намира, че при решаване
на спора следва да се произнесе по основанията, свързани с установяването на
нарушаване на забраните по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ, като подложи на преценка
фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца. Доколкото ищцовата претенция е за
претърпени неимуществени вреди вследствие на бездействие /отрицателен факт/ от
страна на ответника, то обоснованото доказване за наличието на действия от
негова страна, както и неизвършването на действия, които не са вменени на
ответника с императивна норма, е достатъчно да бъде направен извод за
неоснователност на иска.
От събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда намира,
че не се доказа по делото нито едно от заявените от ищеца основания, от които
твърди, че е търпял неимуществени вреди през исковия период:
1.Относно твърденията за неосигуряване на
течаща вода в ЗО Разделна.
От представено по делото заверено за
вярност копие от график за прекъсване на водоподаването /л. 106 от делото/,
изготвено от инсп. М. Д. и утвърдено от Началника на Затвора Варна, е видно, че
в ЗО – Разделна е въведен временен режим на водоподаване предвид „повишена
консумация на вода за питейни нужди (…) и намаления дебит на постъпващата
такава от собствен водоизточник“. С графика е разпоредено прекъсване на
водоподаването във времевите интервали от 12,30 ч. до 15,00 ч. и от 22,00 ч. до
05,00 ч. Разпоредено е утвърденият график да се спазва до отпадане на
необходимостта. Изложените факти се потвърждават и от становище на
Началника на Затвора Варна, изразено в писмо с.д. № 16226 от 22.12.2020 г. /л.
90 от делото/, видно от което от администрацията на затворническото общежитие
своевременно са взети мерки за компенсиране липсата на течаща вода с
осигуряване на вода посредством 4 (четири) броя водоноски с питейна вода с
вместимост 1,2 тона всяка и 2 (два) броя цистерни с вода за битови нужди с обща вместимост 10 (десет) тона. Изложените от ответника факти се
потвърждават и от гласните показания на разпитаните по делото свидетели л.св. П.
и л.св. С..
От горното следва извод, че водоподаване
/течаща вода/ в ЗО – Разделна не е липсвало, а е въведен режим само за
определени интервали от време, по-голямата част от които съвпадат с тъмната
част на денонощието, във времето за сън на лишените от свобода. Настоящият
състав на съда намира, че причината да бъде въведен режимът на водоподаване –
намаляване на дебита на вода от собствен водоизточник, което обстоятелство не е
оспорено от ищеца, се явява форсмажорно обстоятелство, което не може да бъде
вменено във вина на ответника.
Видно от събраните доказателства,
независимо от въведения режим и въпреки намаления дебит на водата от собствения
водоизточник, на лишените от свобода е осигурена възможност да поддържат
личната си хигиена като им е осигурявана топла вода, макар и за кратки периоди
от време в денонощието. Този извод на съда се обосновава от представеното от
ответника копие от Заповед №114/ 26.07.2016 г. (л.105), с която е определен
график за къпане, като на лишените от свобода е осигурен достъп до баня два
пъти седмично, а на тези, които полагат труд – ежедневно. Видно от показанията
на св. В. П., топла вода в общежитието е подавана няколко пъти на ден, макар и
с по-ниско налягане в тръбите. Същото се потвърждава и от показанията на св. Д.
С., според които дори и в най-критичните периоди на въведения воден режим на
лишените от свобода е осигурявана възможност да ползват баня поне веднъж
седмично.
Събраните по делото доказателства – гласни
и писмени, категорично опровергава твърденията на ищеца за неосигуряване на
течаща вода през целия период на престоя му в ЗО – Разделна. Настоящият състав
на съда намира, че нарушение на правата на ищеца по смисъла на чл.3, ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ, което да е основание за ангажиране отговорността
на ответника по смисъла на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, би било налице, ако в условия
на въведен режим на водоподаване, поради обективни форсмажорни обстоятелства в
затворническото общежитие не е осигурен друг способ за задоволяване нуждите на
лишените от свобода от питейна вода и такава за хигиенни нужди. Настоящият
случай не е такъв, поради което не е налице твърдяното от ищеца бездействие от
страна на ответника.
2.Относно твърденията за липса на действия
по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ЗО –
Разделна.
По делото са приобщени заверено копие от Договор
№11179 от 13.11.2018 г. със срок на
действие 2 години, за извършване на услуги по дезинсекция и дератизация на
сградите на ГДИН и териториалните ѝ служби с изпълнител на такива услуги
– „ДДД-1“ ООД /л. 98 – л.104/. Видно от представените доказателства, през
исковия период от 05.02.2020 г. до 31.09.2020 г. и въз основа на представения
договор помещенията в ЗО Разделна са третирани четири пъти със средства за
химична дезинсекция и атомизация, както следва: 1. На 17.03.2020 г. - химична дезинсекция и атомизация с биоцид
„К - Отрин СК-25“ и с биоцид „ Nyna D + Pate против инсекти /хлебарки, мравки,
бълхи, дървеници, дрешни въшки, комари, мухи, плъхове и мишки/, във връзка с
което е съставен Протокол № 20128726/17.03.2020г.; 2. На
11.05.2020 г. - химична дезинсекция и атомизация с биоцид „К - Отрин СК-25“ ,
против инсекти / хлебарки, мравки, бълхи, дървеници, дрешни въшки, комари,
мухи/. На същата дата е извършена и дератизация против плъхове и мишки с биоцид
N х NA D + Рахе. Представен е Протокол №06-
007297/ 11.05.2020г.; 3. На 09.07.2020 г.
- химична дезинсекция и атомизация с биоцид „К - Отрин СК-25“ против инсекти
/хлебарки, мравки, бълхи, дървеници, дрешни въшки, комари, мухи/, за което е
съставен Протокол № 20127627/09.07.2020г.; 4. На 18.09.2020 г. - химична
дезинсекция и атомизация с биоцид „К - Отрин СК-25“, против инсекти /хлебарки,
мравки, бълхи, дървеници, дрешни въшки, комари, мухи /, за което е съставен
Протокол № 03-005497/18.09.2020
година.
Приобщени по делото са и извадки от
регистъра за лицата, посетили ЗО – Разделна през исковия период, от които се установява,
че на посочените в протоколите дати в затворническото общежитие са идвали
служители на фирмата за извършване на договорените дейности по дезинфекция и
дератизация на помещенията.
Горните доказателства по категоричен начин
установяват реално извършени услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация от
страна на ответника с цел на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в
ЗО – Разделна, да бъдат осигурени добри условия в спалните и в общите
помещения. Това не обосновава извод за липса на инсекти и други вредители в
спалните помещения на общежитието, но следва да се има предвид, че съществуват
и други фактори, които способстват за наличието им, въпреки положените от
ответника усилия. Не на последно място следва да се посочи, че по аргумент от
чл.21 ал.2 ППЗИНЗС задължението за полагане на грижи и поддържане на хигиена в
спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода, което би спомогнало
за избягване или намаляване на вредители в тези помещения. Не са ангажирани
доказателства положена ли е и каква грижа от ищеца за хигиената в спалното
помещение.
Предвид изложеното, твърдения на ищеца Б.
са напълно опровергани от доказателствата, събрани входа на настоящото съдебно
производство, респективно – заявената претенция е неоснователна.
3.Относно твърденията за липса на осигурени медицински прегледи и грижи за
здравето на ищеца Б. в ЗО – Разделна през исковия период.
По делото се ангажираха доказателства,
които по категоричен начин оборват твърденията на ищеца в посочения смисъл.
Видно от писмо с.д. № 13751/ 05.11.2020 г.
(л.18), медицинското обслужване на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието
си в ЗО – Разделна, в периода от 16.09.2019 г. до 01.09.2020 г. е било поверено
на д-р М.А.К.й въз основа на сключен с него граждански договор. Това
обстоятелство се потвърждава и от гласните показания на св. Д.С.. Към писмото в
заверен вид са представени извадки от Книгата за медицински прегледи на
лишените от свобода, както и на дневник за регистриране на лишените от свобода,
нуждаещи се от медицинска помощ. Видно от направените в тях записи, след
настаняването в ЗО – Разделна ищецът Б. е прегледан за първи път от д-р К.й на
06.02.2020 г. с отбелязване „клинично здрав“ (л. 24). Следващото посещение в
медицинския кабинет е от 02.03.2020 г. със същото отбелязване - „клинично здрав“ (л. 25). На 16.03.2020 г.
ищецът е посетил лекарския кабинет с оплакване от зъбобол, по повод на което му
е предписан Analgin. Следващото посещение в лекарския кабинет е от 27.04.2020 г. с оплакване
от главоболие, за което отново е предписан Analgin. На 13.07.2020 г. Б. е
посетил медицинския кабинет (причината не може да се констатира поради
нечетливия запис), като във връзка с оплакванията му са му предписани няколко
лекарствени продукта, между които Allergosan, Buscolisin (л. 20).
На 03.08.2020 г. ищецът отново е посетил лекарския кабинет като и този
път оплакванията са неясни. Назначено му е лечение с четири вида лекарствени
препарати, между които отново Allergosan и
Buscolisin (л. 21). Видно от записите в медицинския журнал, за последен път
ищецът е посетил медицинския кабинет на 10.08.2020 г. като в журнала е вписано
„за консултация“. Изложеното по категоричен начин оборва твърденията на ищеца
за липса на медицинска грижа за здравето му по време на процесния период в ЗО –
Разделна.
Съдът съобрази и изложеното от св. В.П.,
който свидетелства, че е виждал ищеца да третира ухапванията от инсекти с
Allergosan, както и да приема перорално други лекарствени препарати по повод на
същите проблеми. Свидетелят заявява, че не знае откъде ищецът се е снабдявал с
тези лекарства, но предвид отбелязаните горепосочени записи в медицинския
журнал и предвид липсата на данни за проведени свиждания с близките, може да се
направи обосновано предположение, че предписаните лекарства са предоставени на ищеца от лекаря, обслужващ
затворническото общежитие.
4.Относно твърденията на ищеца за
невъзможност да проведе двучасово свиждане, поради липса на подходящо помещение
в ЗО – Разделна.
Тези твърдения са оборени от гласните
показания на св. Д.С., от които е видно, че ищецът е провеждал двучасово
свиждане приблизително по същото време когато той самият е провеждал такова
свиждане. Свидетелските показания по-скоро съдържат твърдения за
незадоволително състояние (в санитарно-хигиенен смисъл) на помещението, в което
те се провеждат, но не такива са оплакванията на ищеца.
За по-голяма прецизност следва да се
отбележи, че законът предвижда наличие на специални помещения само за
провеждане на удължени свиждания по смисъла на чл.98, ал.1, т. 5 вр. ал.4 от ЗИНЗС, в Глава ІХ, Раздел ІІ от закона, озаглавен „Мерки за поощрения и дисциплинарни
наказания“. В чл.98, ал.1 законът е предвидил изчерпателно в точки от 1 до 9
методите и средствата за поощряване на лишените от свобода за подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта,
културно-масовата дейност и други положителни прояви и удълженото свиждане е
едно от тях. Съгласно изречение второ от ал.4 на същата правна норма,
удължените свиждания се провеждат в специално обзаведени помещения. От
съдържанието на изречение първо на ал.1
на чл.99 от ЗИНЗС е видно, че наградите се определят със заповед на началника
на затвора, а тези по чл. 98, ал. 1, т. 1 – 6 – и със заповед на началника на
затворническото общежитие или на поправителния дом. По делото не са представени
данни ищецът да е бил поощряван с удължено свиждане по чл.98, ал.1, т.5 от ЗИНЗС със заповед на началника на затворническото общежитие. Не се и съдържат
твърдения в този смисъл в исковата молба.
Гореизложеното води на извод за
неоснователност на исковата претенция и в тази част.
5.Относно твърденията за бездействие от
страна на администрацията на ЗО – Разделна да осигури на ищеца нормални условия
за престой на открито – липса на санитарен възел и на навес за предпазване от
неблагоприятни метеорологични въздействия, което е довело до ограничаване
времето му за престой на открито.
Съгласно чл. 71, ал. 3 от ППЗИНЗС, по време на
престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия -
съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на
добро физическо здраве. Липсва правна регламентация, която да задължава
пенитенциарните заведения в Република България да изграждат в карето за
разходки на открито санитарни възли, както и да осигуряват течаща вода.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, престоят на открито се провежда под
надзора на служители от надзорно-охранителния състав на специално определени
места в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като по
възможност същите предлагат защита при лошо време. Анализът на разпоредбата
сочи на извод, че изискването за осигуряване на съоръжения за защита при лошо
време има препоръчителен характер, а не вменява задължение на съответните
администрации. В допълнение към изложеното дотук следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, която предвижда, че лишените от
свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден.
Следователно престоят на открито е
право на лишения от свобода, а не негово задължение, т.е. в случаи на
здравословно неразположение, както и при наличие на други причини лишените от
свобода могат да откажат да излязат на разходка на открито. Видно от
показанията на св. Д.С., в дъждовни дни лишените от свобода не са извеждани на
открито в карето, което сочи, че режимът за престой на открито е съобразяван с
конкретните метеорологични условия. Още повече, че по делото не се представиха
доказателства, а и липсват твърдения, че лишените от свобода в ЗО – Разделна са
били извеждани на открито против волята им в неподходяща метеорологична
обстановка.
Горните изводи се подкрепят от събраните
по делото доказателства като обосновават извод, че и тази претенция на ищеца Б.
е неоснователна.
В обобщение съдът не установи в настоящото съдебно
производство твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия, а липсата на
първата от посочените по-горе материални предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 284, ал.1, вр. с чл. 3 ЗИНЗС и чл.3
от ЕКПЧ, е достатъчно основание заявената от ищеца претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Настоящият състав на съда намира
претенцията за неоснователна и предвид заключението на изготвената по делото
съдебно-психологична експертиза, видно от която към момента на провеждане на
изследването не е установена психологична травма, която да е в пряка
причинно-следствена връзка с престоя на ищеца в ЗО – Разделна, т.е. не може да
се приеме за категорично доказано наличието на вреда. Извършените тестове
определят личността на ищеца като интроверт, относително адаптивен, но със слаба комуникационна връзка
с другите и склонност към социална самоизолация. В дадените уточнения в открито
съдебно заседание вещото лице дава предположение, че тези личностни
характеристики са били присъщи за ищеца и преди влизането му в затвора, което в
настоящия случай е трето по ред. Като допълнително стресиращи факти, които
безусловно са повлияли върху психиката на ищеца, вещото лице е посочило
продължителната невъзможност да вижда детето си, както и смъртта на майка му, с
която не е имал възможност да се прости. В интервюто по изготвяне на
експертизата Б. е споделил и за травмиращо преживяване в ранна детска възраст
(около 9 г.), когато е бил ухапан от пчела/оса и се е наложило да му поставят
инжекция, с което експертът обосновава изострената му чувствителност към
ухапвания от насекоми. В допълнение към горното съдът намира, че следва при
решаване на спора да се съобрази и възникналата през 2020 г. пандемия от COVID 19 и обявеното във връзка
с нея извънредно положение, както и наложените противоепидемиологични мерки.
Това обстоятелство не трябва да бъде пренебрегвано, тъй като пандемичният
характер на епидемията се явява допълнителен източник на стрес, в това число и
за лишените от свобода.
С оглед изхода на спора по искането на
ответника за разноски:
Съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
В случая обаче, ищеца е освободен от
заплащане на държавна такса и разноските по производството за в. л. са поети от
бюджета на съда, поради признатата от съда липса на средства за заплащането им
от ищеца. Само в хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, при осъдително
решение разноските се заплащат от ответника и се присъждат в полза на съда. В
другия случай – при отхвърляне на иска, по аргумент за обратното, те остават за
сметка на съда, респективно не следва да се възлагат и разноски за адвокатско
или юрисконсултско възнаграждение на ищеца, за когото е признато, че не
разполага със средства да ги заплати. Поради това направеното от ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва
да се остави без уважение.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба от З.К.Б. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в затвора гр. Варна, подадена чрез адв. М. и адв. Л., срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“-София за присъждане на обезщетение в
размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за нанесени в периода от 05.02.2020 г.
до 30.09.2020 г., неимуществени вреди, възникнали в следствие на бездействие от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София изразяващи се в неосигуряване
на течаща вода за целият му престой в Затворническо общежитие – Разделна, никакви
действия по осигуряването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на
помещенията в Затворническо общежитие – Разделна, липса на осигурени медицински
прегледи, невъзможността да бъде проведено двучасово свиждане, както и поради неосигурени
нормални условия за престой на открито в Затворническо общежитие – Разделна,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”-София
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14 дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Административен съд-Варна.
СЪДИЯ: