РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 21.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора
Георгиева разгледа докладваното от съдията гр.д. N 546 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците К.С.Х. и С.С.Х. твърдят, че с ответника П.Г.П.,
както и с трети на делото лица, са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 40909.107.222
по КККР на гр.Кърджали, одобрени със заповед N РД-18-668/18.10.2006г. на
изп.директор на АК, находящ се в гр.Кърджали, ул.Осми октомври N 2, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с площ 786 кв.м., идентичен с имот с
пл.сн. N
2249, oбразуващ парцели VII и VIII, кв.26, по стария регулационен план на гр.Кърджали, и имот с пл.сн. N 1490, образуващ парцели XVI и XVII, кв.15, по регулационния план на гр.Кърджали, от който ищците притежават
по 1/8 идеални части, ответникът 1/4 идеални части, и третите лица Т.Д.Г.
и С.Д.П. по 1/4 идеална част, като в
имота са построени сгради, представляващи самостоятелни обекти, от които ищците
са собственици на масивна жилищна сграда с идентификатор 40909.107.222.2,
ответникът е собственик заедно с третото лице Т.Д.Г. на масивна жилищна сграда
с идентификатор 40909.107.222.1, при равни идеални части, и третото лице С.Д.П.
е собственик на жилищна сграда с идентификатор 40909.107.222.3.Правата в
съсобствеността на посочените по-горе лица произтичат от договор за доброволна
делба на недвижим имот от 15.06.1959г. и наследствено правоприемство, както и
дарение на ответника от майка му, след което ответникът без съгласие на ищците
или на техните наследодатели изградил в съсобствения имот пристройка към
основната жилищна сграда, представляваща антре, стълбище и тераса, в нарушение
на чл.55 от ЗТСУ/отм./, чл.148 и чл.183 от ЗУТ, без необходими строителни книжа
и съгласие на останалите съсобственици на поземления имот, която незаконна
пристройка е заснета в кадастралната карта към основната съществуваща жилищна
сграда с идентификатор 40909.107.222.1, плътно долепена до източната фасада на
сградата, граничеща с жилищния имот на ищците, и нарушаваща законоустановеното
отстояние между двете жилищни сгради и създаваща нетърпимо по закон
състояние.Така изградената пристройка, от друга страна, не позволява
извършването на делба в реални граници на поземления имот по начин удобен за
страните, по висящо делбено гр.дело N 380/2016г. на РС-Кърджали, в което
предложените варианти за делба не удовлетворяват ищците, тъй като ощетяват
останалите съсобственици на имота и най-вече тях съобразно притежаваните квоти,
по причина, че вещото лице, което ги предлага, съобразява незаконното
строителство, извършено от ответника, и изискванията на ЗУТ, за да определи
граници на отделни имоти.Освен това намаленото отстояние между двете жилищни
сгради не позволява свободен достъп до собствения им имот и при необходимост
затруднява влизането на транспортно средство с по-големи габарити, лишавайки и
всички останали съсобственици да ползват частта от имота, заета от незаконното
строителство съобразно нейното предназначение.Претендира се, че незаконно
изградената от ответника пристройка пречи, смущава и ограничава допустимото
пълноценно ползване на имота според обикновеното му предназначение, при което
ответникът следва да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия
чрез премахване на незаконната пристройка в съсобствения имот, представляваща
незаконен строеж, включващ антре, стълбище и тераса, залепени към източната
фасада на масивна жилищна сграда с идентификатор 40909.107.222.1, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 40909.107.222
по КККР на гр.Кърджали, одобрени със заповед N РД-18-668/18.10.2006г. на
изп.директор на АК, с административен адрес ***.В съдебно заседание ищците
лично и с адвокат пълномощник поддържат иска.Претендират разноски по делото.
С отговора на исковата молба в срока
по чл.131 от ГПК ответникът П.Г.П. оспорва допустимостта на иска, при
възражение, че е съсобственик на поземления имот, както и оспорва
основателността на иска при възражение, че процесната сграда не е незаконен
строеж, в същата се намира тераса и стълбище, построени през 1962г., нанесена е
в регулационните планове от 1980г. и 1989г., за които обстоятелства е съставен
констативен протокол от 28.03.2016г. В съдебно заседание лично и с адвокат
пълномощник поддържа възраженията срещу иска, в т.ч. възразява, че процесният
сроеж е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, и моли за отхвърляне на
иска.Претендира разноски по делото.
Районният съд като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Предявеният иск е допустим с оглед твърденията на ищците,
че в съсобствен имот ответникът незаконно пристроява съществуваща жилищна
сграда, с което им пречи пълноценно да упражняват правото си на собственост,
първо, защото пречи на удобното поделяне на поземления имот, за което е висящо
делбено производство пред РС-Кърджали, второ, защото намаленото отстояние между
двете жилищни сгради не позволява свободен достъп до имота на ищците и при
необходимост затруднява влизането в имота на транспортно средство с по-големи
габарити, и трето, защото ги лишава от възможността пълноценно да ползват
съсобствения поземлен имот съобразно правата си.
Разпоредбата на чл.109 от ЗС, че собственикът може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право, не ограничава кръга на легитимираните да отговарят по иска лица,
и всяко лице, в т.ч. и съсобственик може да бъде ответник, при твърдение, че
негово неоснователно действие пречи на ищеца, в т.ч. съсобственик, да упражнява
своето право върху имота. Пасивно легитимирано по иска по чл.109 от ЗС е и
всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на
предявяване на иска поддържа противоправното състояние на имота, в който смисъл
е практиката на ВКС-Решение N 340/25.05.1994г. по
гр.д. N
918/1993г., IVг.о., Решение N 163/04.06.2012г. на ВКС по гр.д. N 656/2011г., II г.о., ГК и др..
Негаторният иск е иск в защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта/имота/ според нейното предназначение,
но без да отнема владението на собственика, и цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от
него/респ. да се възстанови положението отпреди нарушението.
Между страните
няма спор, че са съсобственици на поземлен имот, в който в сграда, собственост
на ответника съвместно с трето на делото лице, е реализиран процесният строеж.
Страните са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор 40909.107.222 по КККР на
гр.Кърджали, с площ 786 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м..Преди
01.08.1956г. процесният поземлен имот е дворно място с площ 624 кв.м., за който
са отредени парцели VII и VIII кв.26 по действащия КРП
на гр.Кърджали, а по КРП от 1956г. дворно място с пл.сн. N 1490, от което са образувани парцели XVII-1490 и XVI-1490 в кв.15, до който план жилищните
сгради на ищците и на ответника не са заснети в плана. По КРП на гр.Кърджали от
1980г. процесният имот представлява дворно място от 678 кв.м. като имот с
пл.сн. N 2249, кв.6, а по
последващия от 1989г. дворно място от 760 кв.м. като имот с пл.сн. N 2249, кв.9а, за който са отредени парцели VIII и парцел VII в кв.26, първият с
неуредени регул. сметки.С влязла в сила на 20.07.2010г. Заповед N 745/01.07.2010г. на кмета на Община Кържали е
одобрено изменение на ПУП-ПР на УПИ VII, отреден за занаятчийски услуги и
жилищно строителство, на УПИ VIII, кв.9а по плана на гр.Кърджали, чрез
изменение на дворищно -регулационните линии за УПИ VII-2249 с
идентификатор 40909.107.222, УПИ VI с идентификатор 40909.107.259, УПИ IV-2244 и УПИ IX-4150 с идентификатор 40909.107.221, кв.9а,
като вътрешните регулационни граници минават по съществуващите имотни граници с
цел реализиране на инвестиционни намерения, съвместими с действащите
норми.Според неоспореното заключение на СТЕ, в имота с лице към улица, жилищна
сграда на ищците и жилищна сграда на ответника са заснети за първи път в плана на
гр.Кърджали от 1980г., впоследствие в плана от 1989г., и сега в действащата
кадастрална карта, в т.ч. и пристройката към сградата на ответника,
представляваща стълбищно рамо, стълбищна площадка с удължение на съществуваща
тераса и изливане на стоманобетонова плоча над стълбищната площадка, която в
посочените планове и карта е заснета като част от двуетажната сграда на
ответника/притежавана съвместно с трето на делото лице/, сега сграда с идентификатор
40909.107.222.1, с един вход, построена 1962г., допълнително пристроена и укрепена
чрез процесната пристройка.Чрез строителството на пристройката се усвоява
стълбищната площадка на приземния етаж с оформяне на лятна кухня на височина
2.20 м., както и терасата на първия етаж с оформяне на входно антре на височина
2.65 м., като стълбищната площадка, стълбищното рамо и козирката над терасата
са стоманобетонови, и терасата над прилежащия й парапет е остъклена с метална и
ПВЦ дограма, и при пристрояването терасата е удължена.След приобщаване на
терасата, ведно със стълбищната площадка, е усвоена площ от 6.95 кв.м., с размери 5.15м./1.35 м., а от
откритата площ от стълбищното рамо е усвоена площ от 2.73 кв.м., с размери
1.27м/2.15м.. За пристройката не са представени строителни книжа за
изграждането й. От пристройката на ответника до югозападния ръб на жилищната
сграда на ищците с идентификатор 40909.107.222.2, разстоянието, мерено на скица
и на място съответно е 6.50 м. и 6.27 м..Разстоянието от пристрйката до условната
граница, представляваща поставена на място ограда между двете сгради на ищците
и ответника, е 2.80 м. мерено на място,
а от югозападния ръб на жилищната сграда на ищците до условната граница е 3.20
м., мерено на място, при отчитане на ширина на бетонова основа от 0.10-0.20 м.,
представляваща условна ограда/граница/ между ищците и ответника, което отстояние според вещото лице не е
съответно на строителните правила и норми за отстояния между жилищни
сгради в един поземлен имот съгласно
чл.79 от Наредба N 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони, вр. чл.33 от ЗУТ и издадената наредба по чл.81 от
наредбата, тъй като при сгради с височина до 15 м. разстоянието е 10 м. Чл.33
от ЗУТ /доп. ДВ, бр.65/2003г./ предвижда в урегулиран поземлен имот за жилищно
застрояване с повече от една сграда,
както и при комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси, разстоянието между сградите на основното
застрояване да е 10 м., определено с наредбата по чл.81 от Наредба N 7 от 22.12.2003 г./ Приложение N 2 /, което не е спазено
както за сградите на страните, така и за всички останали сгради, находящи се в
имота, като разстоянието от основния ръб на сграда с идентификатор
40909.107.222.1/ на ответника/ и 40909.107.222.2/на ищците/, при изключване на
процесната пристройка, мерено на място е 7.50 м., т.е. по –малко от 10 м., и
вещото лице прави извод, че във всеки случай то пак е в
несъответствие.Изхождайки от чл.31, ал.1 т.1 от ЗУТ/Изм.-ДВ, бр.65 от 2003г./,
че при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са до
страничната линия на урегулирания поземлен имот най-малко 3м., и съществуващата
на място между ищци и ответник
ограда/бетонова основа с метални колове с телена мрежа/, условно приета
за странична линия/граница/, отстоянието пак не е спазено.Изхождайки от чл.106
от ЗТСУ/отм./, че с подробен градоустройствен план на населените места и
селищните образования се обособяват квартали и парцели за застрояване и
квартали и парцели за други нужди без застрояване, като застрояването е
основно/за основното предназначение на парцела/ и допълващо/за спомагателни,
стопански, обслужващи и второстепенни функции/, то се предвижда в
дворищнорегулационни парцели за жилищни и вилни сгради разстоянието между
сградите на основното застрояване да е 10 м.
съгласно чл.17 от Наредба N 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство, изд. от министъра на строежите и архитектурата, обн. ДВ, бр.69 от
02.09.1977г. и бр.70 от 06.09.1977г., отм. от 26.07.1995г., предвидено при
сгради с височина до 4 жилищни етажа –с или без гаражи, което в случая не е
спазено както за сградите на страните, така и за останалите сгради в имота.Ако
се приеме условната ограда/граница/ между сградите на страните по съществущата
на място ограда, за странична линия/граница/ между поземлените имоти, то тогава
съгласно чл.10, ал.1 т.1 от Наредба N
5 /отм./ при свободно застрояване сградата трябва да бъде на разстояние от
страничните регулационни линии 3 м. при височина на сградата до 8.5 м./до 2
етажа/.В съдебно заседание вещото лице сочи, че по ЗПИНМ/отм./ и неговите
правилници отстоянието при схематично положение на сгради до 2 етажа в един
парцел е 3 м. до съседна регулационна граница и 6 м. между сградите, което
според съда попада в приложното поле на Строителни правила и норми за
изграждане на населени места, изд. от Комитета по строителство и архитектура,
обн., Изв. Бр.75 от 18.09.1959г., отм. през 1977г. с посочената по-горе наредба
N 5 от 1977г., които правила в
§7.1, вр. §19, предвиждат 3 м. отстояние до странична регулационна граница при
свободно застрояване, и по изключение 2 м., ако е допустимо по застроителния
план/съответно това е относимо и към две и повече сгради в един парцел. §60,
ал.3 и ал.4 от тези строителни правила предвижда, че второстепенните постройки,
представляващи летни кухни, могат да се застрояват свързано със жилищната
сграда, при спазване на архитектурно-градоустройствените и
строително-художествените изисквания.
Независимо от така
посочените от вещото лице отстояния, сградата на ответника, в т.ч. с
пристройката е заварена към 1987г. и заснета в КРП на гр.Кърджали от 1980г. и
1989г. като допустима и част от основното застрояване, при което пристройката,
макар и незаконен строеж, изграден без строителни книжа, е търпим строеж по
смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, предвиждащ, че строежите, изградени до 7
април 1987г. без строителни книжа, но допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване, но могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка само след представяне на удостоверение за търпимост от общинската
администрация. В тази връзка следва да се има предвид и §127, ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, който
регламентира, че времето за извършване на незаконния строеж се
установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския
процесуален кодекс, включително и с декларации.
Така безспорно е,
че строежът е изграден до 07.04.1987г. поради заснемането му в КРП от 1980г. и
показанията на св.Деведжиев, че е строен от бабата и дядото или родителите на
ответника през 1962-1964г., заедно с основната сграда, след което е строена
сградата на ищците; че за строежа няма строителни книжа и съгласие на
останалите съсобственици на имота, и същият е допустим по действащите ПУП и по
правилата и нормите, действали по време на извършването му, с оглед заснемането
му в КРП от 1980г. и от 1989г., и посоченото изключение за отстояние от общо
4м. по §7.1, вр. §19 от Строителни правила и норми за изграждане на населени
места, действали в периода 1959-1977г., с оглед доказаното време на извършване
на строежа, както и съгласно ЗУТ, който
в чл.47, ал.1, вр.чл.46 предвижда, че летни кухни се разполагат свободно или
свързано, без да се спазват изискванията за разстояния от сградите на основното
застрояване, при което са налице законовите изисквания за търпимост.Спазването
на техническите изисквания за търпимост на сградата по ЗУТ следва и от представеното Писмо изх. N Кж-105-00-126/15.04.2016г. на началник на РО“НСК“
–Кърджали към РДНСК Южен централен район на ДНСК, с което началникът взема
становище по молба от 23.03.2016г. на ищеца К.Х. за незаконно построени гараж,
тераса, антре и стълбище от ответника П.,***-ми октомври в гр.Кърджали, след
извършена проверка, че гаражът е построен въз основа на строително разрешение N 210/27.07.1974г., а сградата, в
която са построени тераса, антре и стълбище е от 1962г., нанесена е в плана от
1980г. и от 1989г. със съответните очертания и представлява търпим строеж по
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ, по която причина не са налице правни основания за
предприемане на административни действия.
Ищците представят доказателства за висящо
делбено дело на поземления имот, ведно с находящите се в него сгради, като от
протоколи за проведени открити съдебни заседания от 30.05.2018г. и от
25.04.2018г. се установява, че в.л.Стайко Димитров Стайков представя основно и
допълнително заключение за пет варианта за подялба на процесния съсобствен
поземлен имот-три за образуване на три нови имота и два за образуване на два
нови имота, и въпреки възраженията на съделителите К.Х. и С.Х., съдът е приел
заключенията на вещото лице и е дал възможност на съделителя П.П. да представи
инвестиционен проект за обособяване на
три самостоятелни поземлени имота съобразно заключението на вещото лице по
вариант 1, 4 или 5.
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Съгласно установената съдебна практика/ ТР N 31/84 от
06.02.1985г. по гр.дело N 10/84г. на
ОСГК на ВС/ негаторният иск
е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие
или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота или в съответствие обема на правото на собственост.
За успешното провеждане на този иск е необходимо собственикът да докаже кое е
действието, което препятства упражняването на правото му на собственост, кой е авторът на това действие и в какво точно
се състои нарушението. Не всяко въздействие може да обоснове основателност на
иска по чл.109 от ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно
обекта на собственост и от което обективно се създават пречки за установения
правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на
собственика и се препятства упражняването на правото на собственост в пълен
обем.Действието следва да съществува към момента на разглеждане на спора и да
се установи наличието на причинна връзка между конкретното неоснователно
действие и обема на препятстване на упражняването на
собствеността.Неправомерното с оглед действащия правен ред действие следва да
има позитивно изразен резултат и то да е такова, че да създава обективни пречки
за ползване на собствения имот/Решение N 57/26.03.2013г. по гр.дело N 907/2012г.
на II г.о. при ВКС, Решение N
62/01.07.2015 г. по гр.дело N 339/2015г. на II
г.о. при ВКС, Решение N 23/09.04.2014г.
по гр.дело N 5465/2013год. на II г.о. при ВКС и други/. Негаторният иск
разбиран в по-широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства,
преки или косвени, които възпрепятстват
собственика да упражнява правото си на собственост като използва напълно своята
вещ и е израз на възможността при надлежно упражнено искане тези вмешателства
да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние/ Решение N 150 от 25.05.2011г. по гр.дело
N 551/2010г. на ВКС-II o. на ГК и др./. Съгласно установената
съдебна практика искът по чл.109 от ЗС е допустим и срещу собственик на
строеж, за прекратяване на неоснователно действие, съставляващо
незаконен строеж. Незаконността на строежа сама по себе си не обуславя
основателност на иска, а следва да бъдат установени всички
елементи от фактическия състав на иска, както и това, че незаконният строеж препятства упражняването
на правото на собственост на ищеца/ТР N 31/06.02.1985г. на ОСГК на ВС, Решение
N 411 от 02.03.1999г. по гр.дело N 2190/1998г. V г.о./.
Незаконният строеж представлява
неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, когато незаконността се
изразява в нарушаване на установените с благоустройствените
закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имот. Ако
източникът на неоснователното въздействие е строеж, заинтересованият може да
иска премахване на строежа, но само когато е налице недопустимост и нетърпимост
на този строеж в състоянието , в което е изграден/ ТР N 31/06.02.1985г. на ОСГК
на ВС и Решение N 118/01.07.2015г.
по гр.дело N 5461/2014год. на I г.о./. Съгласно съдебната практика
съществено следва да се счита всяко отклонение от разрешението или строителните
книжа, с което се нарушават техническите, технологичните, санитарно-хигиенните,
противопожарните и архитектурно –градоустройствените изисквания в
действащите застроителни планове и технически нормативи, които пречат
или създават затруднения за съсобственика или собственика на съседен имот.При
решаването на спора във връзка със съответствието на строежа със строителните
книжа следва да се съобразяват и констатациите на техническите
органи, като се отчита съдебната практика, че негаторният иск не е предназначен да дава защита
срещу административни актове и действия на административни и държавни
органи. Наред с това в съдебната практика е прието,
че защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на
нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези
действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху
вещното право на ищеца, без да ги надхвърля /в този смисъл Решение N 139 от 25.06.2010 г. по гр.д. N 457/2009 г., І г.о. на ВКС/.
Като съобрази посочената практика, съдът
приема, че процесният строеж, представляващ пристрояване и надстрояване на
съществуващо стълбище/под и над същото/ и тераса на първия етаж, находящ се над
приземния етаж, е
незаконен, тъй като е изграден преди 1980г. без строителни книжа и надлежно
учредено право на строеж при условията на чл.56, ал.3 от ЗТСУ/отм./,
който в различните си редакции, за времето на действие на закона от 1.06.1973
г., до
31.03.2001г., предвижда, че строежи от един и повече съсобственици или
съсобственици в етажна собственост в общия имот могат да се извършват със
съгласие на останалите съсобственици, изразено в нотариално заеверено заявление
до службата при народния съвет, относимо
и към надстрояване и пристрояване на заварена сграда, като действащият
преди ЗТСУ/отм./, за времето от 01.01.1950г. до 01.06.1973г., с оглед
доказаното време на извършване на процесния строеж, ЗПИНМ/отм./ предвижда в
чл.66д и чл.66е, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно правилника за приложението му и другите действащи разпоредби, и ако са
извършени без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа,
се събарят, ако са недопустими по действащите разпоредби.Съгласно §187 т.1 и
т.3 от ППЗПИНМ/отм./ за направа, пристрояване, надстрояване, преустройство и
възстановяване на сгради и постройки на частни лица, както и за изменение и
преустройство на конструкции и фасади на сгради и постройки, се изисква строително разрешение.Последното
съгласно §189 от ППЗПИНМ/отм./ се издава по писмено искане на инвеститора/собственика
на имота или лицата, които имат право да строят върху чужд имот/ като ал.3
предвижда, че съсобственик може да извършва в общия имот всички законно
допустими строежи при писмено съгласие на останалите съсобственици.
Когато пристрояването/респ. незаконният
строеж засяга общия поземлен имот, от защитата по чл.109 от ЗС се ползват
всички съсобственици на имота.Когато пристрояването засяга общата сграда, от
защитата се ползват останалите собственици или етажни собственици на сградата,
както и съсобствениците на общия поземлен имот, ако ползването на имота е
смутено от пристрояването.
Недоказано остана от ищците, при условията на
пълно и главно доказване, че неоснователните действия или състояние, създадено
от ответника, препятства упражняването на правото им собственост върху
процесното дворно място.Твърдението, че ищците не могат да ползват поземления имот съобразно
правата си и нямат свободен достъп до „собствения си
имот“, се опровергава от установеното от СТЕ, че в
имота и конкретно между частта му, в която се намира жилищна сграда на ищците,
и частта му, в която се намира жилищна сграда на ответника, е поставена ограда от бетонова основа с
мрежа, която вещото лице определя като условна граница в иначе съсобствения
имот, и съобразно която имотът се ползва от страните, за което фактически
разпределено ползване очевидно е без значение пристрояването на жилищната
сграда на ответника, за което ползване, от друга страна, е от значение какви са
правата на страните относно имота, като недоказано е от ищците, че
пристрояването, от което се оплакват, ги лишава от ползването на имота
съобразно правата им, възлизащи общо на 1/4 идеална част, колкото са и правата
на ответника.Наред с това
материализираната на място ограда сочи на трайно ползване на имота,
разпределен по този начин, и на липса на смущаване на спокойното ползване на
имота от ищците.
Оплакването, че намаленото отстояние между двете жилищни сгради при необходимост затруднява влизането на транспортно
средство с по-големи габарити, е неоснователно с оглед предназначението на
поземления имот, и разполагането му с лице към улица, осигуряваща достъп до
имота, като сочената от ищците необходимост не обуславя извод, че пристройката
пречи, смущава и ограничава допустимото пълноценно ползване на имота според
обикновеното му предназначение, тъй като последното няма връзка с оплакването,
че ППС с по-големи габарити не може да влиза в имота, а и не става ясно как и
защо е наложително влизането на такова ППС в имота.В тази връзка от значение е
и, че пристройката към сградата на ответника попада в прилежащия към сградата
терен, необходим за функционирането й съгласно чл.20 и Приложение N 1 към чл.21 от Нaредба N 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Последното оплакване, че предложените варианти за делба
на имота, не удовлетворяват ищците, защото са съобразени с изградената
пристройка, също не обуславя основателност на иска по арг. от чл.69, ал.2
изр.2-ро от ЗН, че имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на
публична продан, като законовият критерий „удобно“ е легално дефиниран в чл.
201 от ЗУТ за съдебна делба на урегулираните поземлени имоти/дефинирани в &5 т.11
от ДР на ЗУТ/ и в чл.203 от ЗУТ за съдебна делба на
съсобствена сграда, жилище или друг обект, и не зависят от желанията на
съделителите, ако не са съобразени с посочените в устройствения закон
изисквания, предвид и съдебната практика, че при делбата се съобразява
съществуващото състояние на делбения имот, и на делба подлежат и незаконни
строежи без оглед на градоустройствения им статут.
Безспорно
изграждането на незаконен строеж в съсобствения имот е неоснователно действие,
попадащо в предмета на защита на чл.109 от ЗС, но при липса на установено от
страна на ищците пречене от същия да ползват имота според предназначението му и
според правата си, искът по чл.109 от ЗС подлежи на отхвърляне като недоказан,
при съобразяване, че не се касае и за действия, които надхвърлят обичайния обем
неудобства по смисъла на чл.50 и чл.53 от ЗС.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищците следва да се възложат направените по делото от ответника
разноски, възлизащи на 720 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Х. с ЕГН **********,***,
и С.С.Х. с ЕГН **********,***, срещу П.Г.П. с ЕГН **********,******, иск по
чл.109 от ЗС за премахване на пристройка, представляваща незаконен строеж,
включващ антре, стълбище и тераса, залепен към източната фасада на масивна
жилищна сграда с идентификатор 40909.107.222.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 40909.107.222 по КККР на
гр.Кърджали, одобрени със заповед N РД-18-668/18.10.2006г. на изп.директор на АК, с
административен адрес ***.
ОСЪЖДА К.С.Х. с ЕГН **********,***, и С.С.Х. с ЕГН **********,***, да заплатят на П.Г.П.
с ЕГН **********,******, сумата 720 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: