Р Е Ш Е Н И Е №
371
15.10.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №302 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалван съдебен акт
С Решение №260117 от 25.02.2021г., постановено по анд №273/2021г., РС Стара Загора постановил изменение на
наказателно постановление № 19 от 28.09.2018г. на Председателя на Комисията за
публичен надзор над регистрираните одитори /КПНРО/, с което на Я.С.А. ***, ЕГН **********
за нарушение на чл.110, ал.1, т.2 от ЗНФО била наложена санкция „глоба“ в
размер на 3000 лева, като намалил размера на санкцията от 3000 лв. на 2000лв. и
потвърдил НП в останалата му част, осъдил КПНРО да заплати на Я.С.А. ***, ЕГН **********
разноски в размер на 220 лева, както и осъдил Я.С.А. ***, ЕГН ********** да
заплати разноски на КПНРО в размер на 660 лева.
С Определение № 260539 от 28.04.2021г.
съдът оставил без уважение молбата на Я.А. за изменение на Решение №260117 от 25.02.2021г., в частта на разноските.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението и
определението останал административно-наказаният, който ги обжалва в срок чрез процесуален
представител.
По отношение на решението касаторът
твърди, че РС го постановил при
съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в ограничаване
правото на защита на наказаното лице и не само. Делото било решено, без спорът
да бил разгледан по същество, в нарушение на чл.13-14 от НПК. Решението било
постановено при липса на мотиви относно фактическата обстановка и фактическите
изводи, както и по отношение приложението на закона и определянето на
наказанието.
Конкретно се сочи, че жалбоподателят
направил доказателствено искане за назначаване на СФИЕ за изясняване на
спорните обстоятелства, като РС уважил това искане и назначил въпросната
експертиза със задачите, поставени от жалбоподателя и от Съда. В с.з. на
15.02.2021г. обаче в нарушение на чл.13-14 от НПК Съдът вместо да положи усилия
за изясняване на релевантните спорни факти, отменил определението си за
назначаване на СФИЕ, поради отзиви на ВЛ, първоначално определено от Съда, вкл.
и такива от други съдебни райони. Този подход на въззивния съд се определя от
касатора като недопустим и сочел на противоречивата позиция на решаващия съд
относно необходимостта от това доказателствено средство в насока опровергаване
административно-наказателната теза и гарантиращо правото на защита на
санкционираното лице. Отказът на РС от назначената от него експертиза се
определя от касатора като допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до
нарушаване правото на защита на страната и пряко рефлектиращо върху
обективността при постановяване на съдебния акт.
На следващо място сочи, че РС дал отговор
само на част от наведените възражения в жалбата и писмените бележки. Имало
взето отношение от съда относно законосъобразността на проведената процедура,
но нямало такова относно правилното приложение на закона и определената
санкция.
На трето място се претендира, че РС не
отчел факта, че визираните от АНО факти в НП сочели на нарушение на чл.110,
ал.1, т.1 от ЗНФО, но органът правно ги квалифицирал като такива съставляващи
нарушение на чл.110, ал.1, т.2 от ЗНФО. Съобразявайки въпросните две норми,
които били
от смесен характер, тъй като съдържали както правило за поведение, така и
предвиждали санкция за неизпълнението му, възниквали два проблема. Те касаели
неяснотата в приетите, като установени неправилни действия на А. и теста, по
който те били квалифицирани като нарушение. Претендира се, че така соченото
фактическо описание на нарушението не съответствало на дадената за него правна
квалификация. Следващият проблем касаел неясната по отношение на съставомерните действия на А., които АНО
приемал за извършени. Излагат се подробни правни доводи. Приема се и, че при
определяне и индивидуализация на наказанието въззивният съд допуснал също
нарушение на закона, като се излагат доводи и в тази насока.
На четвърто място се претендира липса на
мотиви в решението. Счита се, че въззивният съд възприел формално това, което
изложил АНО, но не изложил своята позиция по основните релевантни факти. Не се
споделят на следващо място изводите на РС, че нямало допуснато нарушение при
връчване на АУАН на А., както и изводите на съда досежно липсата на посочване
на мястото и датата на нарушението. Те били неправилни и в нарушение на закона.
Излагат се конкретни доводи.
Досежно жаленото определение, постановено
по реда на чл.248 от ГПК, касаторът А. сочи, че същото било неправилно. АНО
общо претендирал разноски в размер на 1320 лв., от които 440 лв. разноски по
анд № 3202/2019г. С оглед изхода по делото РС редуцирал тези разноски на
половина и присъдил на органа 660лв. Разноски по анд № 3202/2018г. обаче не
следвало да се присъждат, поради липса на законова възможност за това с оглед
факта, че чл.63, ал.3 от ЗАНН бил в сила едва след обнародването на текста в ДВ
бр.94/2019г. Разноски по канд № 515/2019г. също не следвало да се присъждат,
защото Административен съд Стара Загора не взел становище по разноските и на
практика с решението по това дело не били присъждани такива за никоя от
страните и нямало направено искане по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК. Ето защо
Решение № 260117, постановено по анд № 273/2020г. следвало да измени в частта
му на разноските, като в полза на КПНРО се присъдят единствено разноски в
размер на 440 лева.
Касаторът, редовно призован в с.з., се
явява лично и с адв. П., който поддържа касационната жалба по изложените в нея
и в представените писмени бележки доводи. Претендират се разноски по представен
списък.
Ответникът по касация, редовно призован за
с.з., се представлява от адв. А., която оспорва касационната и частната жалба.
Счита решението и определението на РС за правилно и се поддържат доводите,
напрени в отговорите по касационната и частната жалба.
ОП-Стара Загора се представлява от
прокурор Тачев, който дава заключение за неоснователност на касационната жалба
и за правилност, и законосъобразност на решението на РС.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледани по
същество, касационният състав намира следното:
Относно касационната жалба против Решение
№260117:
Същото е постановено след връщане на
делото за ново произнасяне на друг състав на РС Стара Загора и при съобразяване
на задължителни указания, дадени от касационния съд с решение по канд №
515/2019г. В решението по това дело съставът на Административен съд приел извод
за неправилност на изведения от въззивния съд извод за допуснати съществени
процесуални нарушения на чл.57, ал.1 т.5
от ЗАНН, на извода, че деянието, за което било наказано лицето /настоящо
касатор/ било за „допустителство“. Приет бил още извод, че нямало допуснато
несъответствие на обвинението от фактическа и правна страна, нито имало
нарушение на чл.10 от ЗАНН. Имало точно и ясно описание от фактическа и правна страна
на извършеното от А. нарушение по ЗНФО, което несъмнено способствало същия да
го разбере и съотв. правото му на защита не било накърнено. Първият касационен
състав приел, че РС допуснал нарушение на чл.63 от ЗАНН, като не разгледал
спора по същество, а отменил НП само на процесуално ниво. С оглед извода за
неправилност на приетото от въззивния съд, че имало допуснати съществени
процесуални нарушения, неговият акт подлежал на отмяна, а правилото на чл.63 от ЗАНН било израз на принципите, установени в чл.13 и чл.14 от НПК, които
задължавали съда да разгледа спора по същество, като събере всички относими и
допустими доказателства, да им направи задълбочен анализ и изложи съображения
по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми.
Тъй като РС не изложил никакви аргументи кои факти намирал за установени по
спора, бил приет извод от касационната инстанция, че с оглед забраната за нови
фактически установявания пред нея, се налагало връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на РС, на който били дадени указания да се изложат
мотиви кои факти се приемали за установени, въз основа на кои доказателства и
какви правни изводи следвали от тях относно извършване на нарушението и
индивидуализацията на наказанието.
При новото произнасяне по спора, съдебният
състав на РС Стара Загора приел, че описаната от органа в НП фактическа
обстановка се потвърждавала от показанията на свидетелите и посочените в
решението писмени доказателства, съотв. била приета за доказана по несъмнен
начин и че същата съответствала на сочената правна квалификация по чл.110, ал.1,
т.2 от ЗНФО. Въззивния съдебен състав посочил, че наказаното лице бил
регистриран одитор и годен субект на административно-наказателна отговорност.
Същото, в качеството си на такъв одитор, издал одиторски доклад на
23.01.2018г., но не положил достатъчно грижи това мнение да бъде подкрепено с
одиторски доказателства, което го правело необосновано и неадекватно, и в
разрез с одиторските стандарти. Съдът посочил, че всички пропуски в дейността
на регистрирания одитор и отрицателните резултати от неговата дейност били
конкретизирани в обстоятелствената част на НП, вкл. и били посочени въз основа
на кои доказателства се правели, а това се потвърждавало и от показанията на
свидетелите и изготвения доклад. РС в следващото си изложение подробно посочил
до какви нарушения на МОС се стигнало от въпросните действия на А. и че същите
несъмнено водели до отрицателни резултати в работата на одитора и поставяли под
съмнение обосноваността и правилността на одиторското мнение.
Въз основа на горните доводи
първоинстанционният съд обосновал изводи, че А. извършил нарушение на
задължение, произтичащо от нормата на чл.110, ал.1, т.2 от ЗНФО, което било
извършено противоправно, като деянието било обявено за наказуемо. Същото било
извършено виновно при умисъл, тъй като деецът съзнавал обществено опасният
характер на деянието и предвиждал обществено опасните последици от него, и
искал настъпването им. Т.е. деецът извършил административно нарушение по чл.6,
ал.1 от ЗАНН от обективна и субективна страна, а именно нарушение на чл.110,
ал.1, т.2 от ЗНФО.
На следващо място РС мотивирал и изводи за
неоснователност на наведените от жалбоподателя възражения в насока допуснати
съществени процесуални нарушения. В заключение и с оглед задължението си за
преценка правилността на така определеното наказание, въззивният съд посочил, че същото не било индивидуализирано
правилно, тъй като обемът на нетните приходи не бил посочен в НП и наложената
санкция над минимума, установен в закона, била неправилно определена. Като
съобразил смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и в съотв. с чл.27
от ЗАНН, Съдът определил, че съответно на конкретно извършеното деяние е
санкция в минимално предвидения в закона размер от 2000 лева и постановил изменение
в тази част на процесното НП, а в останалата част го потвърдил.
Относно разноските, РС приел, че с оглед
извода за изменение в едната част на НП и потвърждаването му в друга, то
съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
двете страни имали право на разноски съразмерно, тъй като жалбата била частично
основателна и така на двете страните се следвало присъждане на такива. В
резултат на така приетото, на жалбоподателя били присъдени разноски в размер на
220лв., а в полза на АНО били присъдени разноски в размер на 660лв., половината
от общо доказаните в размер на 1320 лева. Съдът приел за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че на органа се следвали разноски само за
участието на адв. А. по анд № 273.
Касационната инстанция, намира жаленото
решение за постановено при наличие на визирано в жалбата касационно основание
по чл.348 от НПК и конкретно това по чл.348, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НПК.
При новото разглеждане на спора РС е бил
длъжен да извърши преценка относно това, кои факти от
административно-наказателното обвинение, визирани в НП се установяват, въз основа на кои доказателства,
съотв. какви правни изводи се следват от тях относно извършване на нарушението
и индивидуализацията на наказанието. Въпросът дали има допуснати или не
съществени нарушение на процесуалните правила е вече разрешен от касационната
инстанция с решението по канд № 515/2019г. и ново произнасяне по тези въпрос не
се следва при повторното разглеждане на спора от другия състав на въззивния съд.
Ето защо навежданите отново в касационната жалба оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения при провеждане на АНП и неправилното им
възприемане от РС не следва да се обсъждат тук.
Тази инстанция обаче намира за основателно
оплакването, че РС в нарушение на закона обуславя краен правен извод за
законосъобразност на процесното НП, вкл. за установеност /доказаност/ от
обективна страна на вменените от органа бездействия като извършени от касатора,
които да представляват нарушение на чл.110, ал.1, т.2 от ЗНФО. В процесната
касационна жалба се претеднира, че обективираните в НП факти сочат на нарушение
на чл.110, ал.1, т.1 от ЗНФО, а не на визираната от органа т.2 на същата норма.
От там се претендира, че органът неправилно прилага закона, съотв. неговият акт
следва да се определя като незаконосъобразен и подлежащ на отмяна поради това,
а изводът на РС за потвърждаването на този незаконен акт е изведен в
противоречие със закона.
Самият АНО претендира в АУАН и в НП, че
наказаното лице при изпълнение на поет от него ангажимент за одит на конкретно
търговско дружество извършва съществени пропуски и несъответствия спрямо
изискванията на приложимите професионални стандарти, в резултат на което издава
неадекватно на събраните доказателства
одиторско мнение. В изложението, дадено в НП, органът сочи конкретно точно кои
международни одиторски стандарти /МОС/ не са спазени от наказаното лице, т.е.
какво точно от тези изисквания в тях не е спазено. Основните доводи на органа
за претендираните нарушения се свеждат до не документиране на изводите на
одитора, вкл. поради не представяне на доказателства за изпълнение на
одиторските процедури. Едновременно с това се мотивират и неспазвания на МОС
поради не извършване на конкретно посочени процедури от одитора с цел
получаване на достатъчно и уместни одиторски доказателства. Самият орган в
заключение претендира, че изразеното в одиторския доклад мнение не се подкрепя
с достатъчни и уместни одиторски доказателства по отношение на твърденията за
вярност и оповестяванията съществените обекти на одита, като заключава, че
поради това одиторското мнение е неадекватно с оглед неизпълнение на
приложимите изисквания. В самото НП
обаче органът не мотивира по никакъв начин, как така визираните конкретни
неспазвания на изискванията на приложимите МОС повлияват на резултата от
конкретната работа на наказания одитор и на издаденото от него одиторско
мнение. Т.е. няма никаква обосновка дали повлияването е отрицателно на работата
и на одиторското мнение и защо следва се приема за такова.
Съгласно чл. 110, ал. 1 (Изм. – ДВ, бр. 18 от
2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) На регистриран одитор се налага глоба или
имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия обем на нетните приходи от
продажби за предходната финансова година спрямо датата на установяване на
нарушението, но не по-малко от 2000 лв., когато бъде установено, че: 1. е издал одиторски доклад с одиторско
мнение или отказ от издаване на мнение, което не съответства на
доказателствата, събрани при извършване на финансовия одит; 2. не е спазил изискванията на
приложимите одиторски стандарти, което е повлияло отрицателно върху резултатите
от работата му и върху издаденото от него одиторско мнение;
Видно от текста на чл.110, ал.1, т.2 от
ЗНФО, законът не определя, че всяко неспазване на изисквания на приложими
одиторски стандарти следва да се възприема като административно нарушение, а
само такова /такива/, което /които/ повлиява/т отрицателно върху работата на
одитора и неговото одиторско мнение. Това означава, че органът дължи конкретни
мотиви, защо така визираните от него в НП неспазвания на конкретните МОС повлияват отрицателно на работата на
наказаното лице и на издаденото от него одиторско мнение, т.е. в какво се
изразява това отрицателно влияние, за да бъде законосъобразно и издаденото на
осн. чл.110, ал.1, т.2 от ЗНФО едно НП.
Отделно от горното, касационната инстанция
приема и извод, че доколкото основно се претендират от органа неспазвания на
изисквания за начина на документиране в работата на одитора и липсата на достатъчни
и уместни доказателства подкрепящи твърденията за вярност и съществените обекти
на одита, и възприетото от наказващия, че изразеното от касатора одиторско
мнение е неадекватно, то така
твърдените факти в административно-наказателния акт сочат на основателност на
довода на касатора, че АНО неправилно прилага закона, тъй като обективира в НП
факти, сочещи по-точно на нарушение по т.1 от текста на чл.110 от ЗНФО, а не на
такова по т.2. това е отделен довод от горепосоченото, че не се визират в НП
факти, които се релевират от нормата на т.2 от чл.110, ал.1 от ЗНФО.
Горното в достатъчна степен обосновава
извод, че неправилно РС извежда извод за законосъобразност на процесното НП, тъй
като като се установява, че същото е издадено в нарушение на закона и поради
това следва да бъде отменено, а не потвърдено.
При този изход на спора, касационната
инстанция намира, че следва да постанови отмяна на съдебния акт, в частта, в
която се изменя процесното НП. Относно разноските и предвид крайния
извод за основателност на жалбата, и за отмяна на наказателното постановление,
то решението на РС и в частта на разноските също следва да се отмени изцяло, предвид
неговия акцесорен характер, като вместо него се постанови друго такова, с което
се осъди Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори да заплати на Я.С.А.
разноски за един адвокат. Такива се доказват да са направени и поискани
своевременно по анд № 273/2020г. по описа на РС Стара Загора в размер на 260
лв., заплатени в брой /вж. л. 15 от делото/ и по канд № 302/2021г. разноски
пред тази инстанция, в размер на 440 лв. /л.19, гръб/ или общо разноски в
размер на 700 лв.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №260117
от 25.02.2021г., постановено по анд №273/2021г. по описа на РС Стара Загора, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 19 от 28.09.2018г., издадено от Председателя на Комисията за
публичен надзор над регистрираните одитори /КПНРО/.
ОСЪЖДА Комисията за
публичен надзор над регистрираните одитори да заплати на Я.С.А. ***, ЕГН **********
разноски за един адвокат за всички съдебни инстанции в размер на 700 лева.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.