Решение по дело №2447/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 321
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20191520102447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 321

гр.Кюстендил,28.05.2020 год.

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилският районен съд,гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

 

при участието на съдебния секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2447/2019 г.,за да се произнесе,взе в предвид следното:

 

О.С.И.,ЕГН ********** *** е  предявил против Р. М.И. *** , иск да бъде прекратен сключеният между страните на 21.10.1979 год. в гр.Кюстендил, граждански брак,поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство,по вина на ответницата.

 

В срока за отговор ОСОБЕНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на ответникът изразява становище за допустимост и не взима такова по основателността на исковата претенция.

 

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

 

Видно от дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 25.1.2019  год.,изд.от Община Кюстендил 17.03.2001г.,е че на посочената дата между страните е сключен гражданнски брак, първи за съпрузите. От брака са родени вече пълнолетни деца,по което страните не спорят.

 

От показанията на свидетелката М. Ц. се установява,че от известен период ,надхвърлящ седем години, съпрузите живеят разделени, ответницата  и е непозната, страните не поддържат контакти, като грижи за ищеца не са били полагани,дори когато същият поради заболяване е имал нужда от такива и ответницата е  имала възможност да стори това.Според показанията на свидетелката ответницата живее и работи в РИталия и между съпрузите липсва физическа и емоционална близост.Преди фактическата раздяла ищецът живеел и работел в с.Дворище без съпругата си.

 

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Съобразявайки установеното съдът счете,че искът е процесуално допустим ,по същество частично основателен,поради което бракът ще бъде прекратен, но по вина и на двамата съпрузи.Мотивите на съда са следните:

 

Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите, довело до опразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако и доколкото това е поискано от някой от тях- чл. 49, ал. 3 от СК. В случая, такова искане е направено от ищеца. Тъй като основа за оценката е установеното в процеса поведение на всеки от съпрузите, следва да бъдат доказани конкретни обстоятелства от брачния живот на страните, разкриващи несъвместимост с утвърдените принципи на съпружески отношения, като Законът не разграничава вината за разстройство на брака с оглед степента на провинение на всеки от съпрузите, поради което и изключителната вина предполага безукорно поведение на другия съпруг. Съгласно  чл. 14 от СК съпрузите си дължат взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. В конкретния случай, от показанията на разпитаната  по делото единствена свидетелка, които съдът кредитира като обективни и безспристрастни се установява,че поради вина и на двамата съпрузи брачните отношения между тях не протичат  нормално от повече от десет години,от когато ответницата живее и работи в РИталия и фактически всякакви връзки между съпрузите са преустановени. От тогава  и понастоящем няма доказателства съпрузите да са правили опити да заздравят отношенията помежду си и да запазят съществуването на брака.Свидетелските показания на можаха да установят причините за напускането на ищцата и отиването и да живее и раоти в друга държава,но пък от своя страна установиха и период, през които самият ищец е напуснал семеното жилище като е живял и работел в друго населено място-с.Дворище,а не с.жилинци,където са живеели съпрузите.Показанията на свидетелката в тази насока съдът преценява не като морално укоримо поведение на ищецът ,а като доказателство че самият той не е проявил необходимата активност,за да се преодолеят различията и бракът да запази съществуването си,респ. на съответният стадии да се уткрепи.Както бе отбелязано няма преки и непосредствени доказателства която и да е била от сртаните да е сторила опити за заздравяване на брака, поради което  се налага извода,че той е изчерпан от съдържание,поради обективни причини,каквито са липсата на съвместно живеене и преустановяването на всякакви физически и духовни връзки между съпрузите. За яснота съдът отбелязва, че преодоляването на неизбежните при съжителството недоразумения, предполага положено от всеки от съпрузите усилие за преодоляването им,а в случая липсват доказателства те да са сторили това.Пасивното поведение на съпрузите и разделното им живеене в отделни домакинства и дори държави е довело до разстройство на брачните отношения, което съпрузите не са могли да преодолеят, по вина и на двамата.

С прекратяването на брака съдът следва да се произнесе по посочените по-долу въпроси:

 

По отношение на фамилното име.

 

Съгласно чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът /съпругата/, приел фамилното име на другия съпруг. Ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име /решение № 245/17.05.2012 г. по гр.д.№ 1058/2011 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 от ГПК/. В настоящият случай при сключването на брака ответницата е приела да носи фамилното име на ищеца, липсва нейно изрично изявление и желание да носи предбрачното си фамилно име Х., поради което  след прекратяването на брака ще носи предбрачното си фамилно име И..

Относно семейното жилище:

 

Ищеца няма претенции за предоставяне ползването на семейното жилище,но то е същото,в което живее, поради което съдът ще предостави нему ползването му.

 

Съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

 

В настоящия случай разноските ще се възложат на двете страни,включително и плащането на държавна такса за прекратяването на брака ,която съдът определя в размер на 50,00-петдесет лева,от която половината е внесена от ищецът ,а разликата ще бъде осъдена да заплати ответницата.

 

Водим от горното съдът

                                       Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА сключения на 21.10.1979 год. в гр.Кюстендил граждански брак между О.С.И.,ЕГН ********** и Р. М.И.,ЕГН **********, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство,по вина на двамата съпрузи.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата РАДОСЛАВА М.И.,ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име И. .

 

ПРЕДОСТАВЯ на О.С.И.,ЕГН ********** ползването на семейното жилище, находящо се в *************

 

ОСЪЖДА РАДОСЛАВА М.И.,ЕГН ********** *** ,ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд Кюстендил,сумата от 25.00-двадесет и пет левау, представляваща половината от определената от съда държавна такса по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-град Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: