Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв. Н. Н., в качеството й на процесуален представител на С. Г., срещу определение от 11.02.2014г. по гр.д. № 337/2014г. по описа на ВТРС. С определението е допълнено, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 131/06.02.2014г., постановено по същото дело, като С. Г. е осъден да заплати на М. Ц. сумата от ... лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита в производството. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Развиват се съображения, че решението на съда по съществото си не уважа изцяло депозираната молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие. Поради тази причина жалбоподателят счита, че разноски на ищеца не следва да се присъждат, или да се присъдят съобразно с уважената част от иска. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което подадената по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК молба да бъде оставена без уважение, алтернативно на ищеца да се присъдят разноски в размер, съобразен с уважената част от иска. Ответната страна в производството – М. Г. Ц., не заема становище по жалбата. Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. ВТРС е сезиран с молба от 27.01.2014г., подадена от М. Ц. срещу С. Г., за налагане на последния на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. С молбата се претендира и присъждане на разноските по делото. С решение № 131 от 06.02.2014г., постановено по гр.д. № 337/2014г., ВТРС е задължил С. Е. Г. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо М. Г. Ц.. Г. е осъден да заплати глоба в размер на 100 лв. и сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на молбата. Молбата за прилагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН е отхвърлена. С молба вх. № 2906/06.02.2014г., процесуалния представител на молителката, поискал ВТРС да допълни решението си в частта за разноските, чрез присъждане на направените от Ц. разноски за адвокатско възнаграждение. В отговор на тази молба е постановено и процесното определение, с което С. Г. е осъден да заплати на М. Ц. сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита в производството. Така постановеното определение е правилно. С молбата за защита от домашно насилие, молителката е отправила искане до съда за присъждане на направените по делото разноски. С решението по делото такива не са й присъдени. Ето защо молителката е имала правно основание да иска присъждането им в производство по чл. 248 ГПК. Спорен по делото е въпросът следва ли да й се присъждат такива при положение, че с процесното решение не са наложени всички мерки за защита от домашно насилие, които Ц. е поискала с молбата си до съда и ако следва да й се присъждат – в какъв размер. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗЗДН при издаване на заповед за закрила от домашно насилие съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие. В чл. 11, ал. 3 ЗЗДН е уредено, че разноските се възлагат на молителя в случай на отказ да се издаде заповед. Анализът на тези норми води до извод, че в ЗЗДН се съдържат специални норми, които уреждат присъждането на разноските в производствата по този закон. Предпоставка за присъждането на такива е молбата да бъде уважена и по делото да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. В такъв случай извършителят понася цялата държавна такса, дължима по делото, както и разноските осъществени от молителя – в техния пълен размер, независимо от факта дали са взети само част от исканите мерки за закрила от домашно насилие. Този извод се подкрепя и от характера на самото производство по ЗЗДН. По реда на ЗЗДН, след събиране на доказателствата, съдът постановява решение, с което издава заповед за защита или отказва издаването й. При основателност на молбата съдът не е обвързан от посочените в нея мерки. Т.е. налага се извод, че искането, с което е сезиран съдът по ЗЗДН, е за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Мерките, които съдът ще предприеме спрямо извършителя, се определят от него – служебно. Ето защо, дори и с молбата да са поискани точно определени мерки, те не очертават кръга на търсената защита. Налага се извод, че с уважаването на молбата съдът на практика е уважил искането на страна (което се приравняване на цялостното уважаване на иск в общия исков процес). Поради тази причина извършителят дължи пълното репариране на направените от молителя разноски в хода на производството по ЗЗДН. По делото са налице доказателства, че М. Ц. е заплатила на своя процесуален представител адвокатско възнаграждение за производството по ЗЗДН в размер на 200 лв., поради което ВТРС правилно е уважил искането по чл. 248, ал. 1 ГПК и е присъдил в полза на молителката сумата от 200 лв. С оглед изложеното съдът счита, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни, а постановеното от ВТРС определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВАопределение от 11.02.2014г., постановено по гр. д. № 337/2014г. по описа на Районен съд – В. Т.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |