№ 470
гр. Перник, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105916 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от З.. Б. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, чрез адв. А.,
срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на
сумата 1753,78 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.07.2009 г. – 30.04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, сумата
344,12 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
30.08.2009 г. – 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1753,78 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2013 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата 141,96 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник и
образувано изп. д. № 2056/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., поради погасяване на вземанията
по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист от 22.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник в полза
на „Топлофикация – Перник“ АД, въз основа на който е образувано изп. д. № 752/2013 г. по
описа на ЧСИ Е.Д., прекратено с постановление от 14.01.2020 г., на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. д. № 2056/2021 г. по
описа на ЧСИ А.В.. Твърди се, че не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй
1
като са погасени по давност след издаване на изпълнителния лист. По изложените
съображения моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му
заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, не е депозирал
отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва
исковете, моли за отхвърлянето им и присъждане на сторените разноски за производството
по делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от изпълнителен лист от 22.07.2013 г. на РС – Перник, че е издаден въз основа
на Заповед № 2139 от 30.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд –
Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, срещу З.. Б. В., ЕГН
**********, за сумата 1753,78 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2009 г. до 30.04.2012 г., сумата 344,12 лв. – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.08.2009 г. – 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата 1753,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на 41,96 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Върху изпълнителния лист е извършено удостоверяване от ЧСИ Е.Д., че с
постановление от 14.01.2020 г. изп.д. № 752/2013 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е извършено на 14.12.2013 г.
От представената покана за добровлно изпълнение до З.. Б. В. се установява, че въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2480/2013 г., е образувано изп.д. №
2056/2021 г. по описа на ЧСИ А.В..
От постъпилия с писмо с рег. № 5463/21.03.2022 г. на ЧСИ Е.Д. заверен препис на
изп.д. № 752/2013 г. по описа й се установява, че е образувано на 26.04.2013 г. по молба на
„Топлофикация-Перник“ АД за събиране на вземанията по изпълнителния лист от
22.07.2013 г., издаден на основание влязла в сила Заповед № 2139 от 30.04.2013 г. по ч.гр.д.
№ 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник, с посочени способи на принудително
изпълнение.
Изпратени са съобщения от съдебния изпълнител до ТД на НАП-гр.Перник за
предоставяне на информация за публични задължения и банкови сметки на длъжника,
покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на 14.12.2013 г., до РУСО-гр.
Перник за предоставяне на информация за получавана пенсия от длъжника и рамера й, както
и до взискателя за заплащане на дължимите държавни такси. Изискана е и инфорамция от
ТП на НАП-гр. Перник за сключени трудови договори с длъжника и данни за
работодателите.
От постъпилия през ЕПЕП препис на изп.д. № 2056/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. се
установява, че е образувано по молба на „Топлофикация-Перник“ АД за събиране на
2
вземанията по изпълнителния лист от 22.07.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2480 по описа за
2013 г. на Районен съд – Перник, като са посочени изпълнителните способи, които да бъдат
предприети.
Извършена е справка от съдебния изпълнител за банкови сметки на длъжника и
изпратено запорно съобщение до „Обедина българска банка“ АД, както и до ТД на НАП-гр.
Перник за публичните задължения на длъжника и съобщение до длъжника за наложения
запор.
Върху изпълнителния лист е извършено отбелязване, че на 06.12.2021 г. е платена
сумата 580,00 лв., на 13.12.2021 г. сумата 336,00 лв., на 24.01.2022 г. сумата 332,00 лв. и на
21.02.2022 г. сумата 345,00 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията,
за което в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение срещу ищеца, които последният твърди, че не дължи поради изтекла
погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде
депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се
позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321
3
от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и
др./.
В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради
което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона
петгодишен давностен срок, е 22.07.2013 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, към
който момент няма спор, че заповедта е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 752/2013 г. на ЧСИ Е.Д.
приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Съгласно
ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на
изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. С оглед изложеното с
образуване на изп.д. № 752 по описа за 2013 г. на ЧСИ Е.Д. на 26.04.2013 г., давността за
вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В случая след подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело не са поискани и предприети изпълнителни действия /изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника и извършването на справки не представляват такива действия/, поради което
изп.д. № 161 по описа за 2010 г. на ЧСИ Е.Д. е прекратено на 27.04.2015 г. по силата на
закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно постановките на приложимото към
това принудително изпълнение ППВС № 3/1980 г., от този момент започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погасяване на съдебно признати
вземания.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за спирането и прекъсването на давността в периода от 27.04.2015
г. /датата, на която е прекратено изп.д. № 752 по описа за 2013 г. на ЧСИ Е.Д./ и 25.08.2021
г. /датата, на която е подадена молбата за образуване на изп.д. № 2056 по описа за 2021 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б./. С оглед изложеното, съдът приема, че петгодишната давност за
вземанията е изтекла на 27.04.2020 г., поради което извършените по изп.д. № 2056 по описа
за 2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. изпълнителни действия са ирелевантни и не следва да
бъдат обсъждани.
4
По горните съображения, съдът прави извод, че вземанията са погасени по давност,
поради което предявените искове са основателни и следва да бъде уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски се
поражда за ищеца.
Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ищецът е
сторил разноски в размер на 89,59 лв. - държавна такса, 1,85 лв. – такса превод, и 400,00 лв
за платено в брой адвокатско възнаграждение, т.е. общо 491,44 лв., които съобразно изхода
на спора следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З.. Б. В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 1753,78 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.07.2009 г. – 30.04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, сумата
344,12 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
30.08.2009 г. – 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1753,78 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2013 г. до окончателното изплащане
на вземането, кактои разноски по делото в размер на сумата 41,96 лв. – държавна такса, и
сумата 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник и
образувано изп. д. № 2056/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., поради погасяване на вземанията
по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на З.. Б. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *****, сумата 491,44 лв. /четиристотин деветдесет и един
лева и четиридесет и четири стотинки/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5