О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………………….2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на шести ноември 2019г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.№ 1755/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива след постановено Определение № 14573/30.10.2019г.
по адм.д.№ 12509/2019г. по описа на ВАС, с което е отменено Определение № 2455/30.09.2019г.
по настоящото адм.д. № 1755/2019г. на Адм.съд-Варна, с което е оставена без
разглеждане жалбата на А.И.Р., ЕГН **********, подадена в лично качество, срещу Разпореждане
за допускане на предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с която е наредено спешно настаняване,
считано от 21.06.2019г. на детето А.Т.Р. в кризисен център за деца гр.Варна.
В първоначалната жалба и в уточняващата молба се поддържат
аргументи за незаконосъобразност на допуснатото предварително изпълнение,
доколкото изложената в заповедта фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава и детето не е било застрашено, психически или физически.
Напротив същото е било на територията на център за закрила, където пребивава
със законно наложена мярка за закрила. На изложените основания се моли отмяна
на допуснатото предварително разпореждане.
От ответника по делото с молба
с.д. № 10138/25.06.2019г. е представена процесната заповед, ведно с
административната преписка по издаването й.
С молба с.д. № 141/25.06.2019г. е
депозирано становище от Т. Н. Р. – баща и законен представител на детето А., за
неоснователност на подадената жалба. Сочи, че както мярката, така и допуснатото
предварително изпълнение са законосъобразни, тъй като А.Р. не изпълнява съдебни
актове; укрила е детето на неизвестен адрес; не я е допуснала да започне
учебната година; лишила я е от контакт, както с него, така и с неговите
роднини, като това нейно поведение е прието за установено с влязло в сила
решение на съда по гр.д. № 169/2019г. на ВОС, като проява на психическо насилие
спрямо детето. В тази връзка е издадена Заповед за защита № 4/02.04.2019г., с
която на Р. е забранено да доближава детето на по-малко от 100 метра за срок от
12 месеца.
Предвид гореизложеното и след запознаване с доказателствата в
административната преписка, съдът намира следното:
Жалбата срещу разпореждането за допускане
на предварително изпълнение е подадена срущу подлежащ на оспорване акт и в законоустановения
срок, като съобразно
дадените задължителни указания на ВАС и при наличие на правен интерес, предвид което се явява допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, съдът намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.60 ал.1 от АПК, приложим на
основание чл.27 ал.6 от ЗЗД, в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен неин интерес, като в последния случай административният
орган изисква съответната гаранция.
В конкретния случай разпореждането по чл.60 от АПК е
обективирано в заповедта, издадено е в изискуемата писмена форма, с посочване
на правното основание за издаването му и с изложение на фактите и
обстоятелствата, с оглед на които е направена преценката за необходимост от
допускане на предварително изпълнение на акта. В разпореждането са описани
конкретните факти и обстоятелства, с оглед на които в конкретния случай
административният орган е преценил, че следва да допусне предварително
изпълнение на новата временна мярка, като се е мотивирал с наличието на висок риск за живота и здравето на
детето.
Съдът намира този извод за
законосъобразен. От приложените
по делото съдебни актове се установява, че А.И.Р. и Т. Н. Р. са родители на детето А.Т.Р.
- малолетно дете. С
влязло в сила Определение № 7259/25.06.2018г. по гр.д.№ 4367/2018г. по описа на
ВРС, в производство по чл.323 ал.3 от ГПК родителските права по отношение на
детето А.Р. са предоставени на нейния баща Т. Н. Р., при когото е постановено и
да живее същото и е определен режим на лични отношения на майката А.Р. с
детето. Няма данни това положение да е изменено. Напротив по делото е
представено влязло в сила Решение № 407/02.04.2019г. по гр.д.№ 169/2019г. по
описа на ВОС където това обстоятелство също е посочено, като въз основа на това
решение е издадена и Заповед за защита № 4/02.04.2019г., с която на Р. е
забранено да доближава детето на по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца. Същевременно
с това майката отвежда детето и го поставя в социална изолация, като
преустановява контактите с бащата и неговите роднини, като препятства и
задоволяване на нуждите на същото от обучение, нормална социална среда и др.
Предвид горното, съдът намира, че
ответника правилно е отчел тежкото психо- емоционално състояние на малолетното дете А. и наличието на висок риск за живота
и здравето й, респ. необходимостта незабавно да
се преустанови това положение и да се защитят интересите на същото, поради
което и законосъобразно е постановил предварително
изпълнение на заповедта за настаняване на детето в Кризисен център.
Безспорно интересите на детето са
с превес над тези на някои от родителите.
Освен гореизложеното, жалбата се
явява неоснователна и по следните допълнителни съображения:
При извършена служебна проверка,
настоящият състав констатира, че в Адм.съд-Варна е образувано адм.д. №
2084/2019г. по жалба на А.И.Р. *** лично и като родител на А.Т.Р. с ЕГН **********
против Заповед № ЗД/Д-В-191/19.07.2019г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, с която считано от 19.07.2019г. е прекратено
настаняването на детето А.Т.Р. в Кризисен център за деца –гр.Варна и на
основание чл.27 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.3 и т.4 от ЗЗДет. е настанено в
семейството на Н. Н.Р.и С.Х. Р. с адрес: ***9 до произнасяне на съда по чл.28
от ЗЗДет. На практика към настоящия момент е прекратено действието и на
допуснатото от органа предварително изпълнение на това настаняване, жалбата
срещу което е именно предмет на настоящото дело, поради което дори и да имаше основания за това, няма какво да бъде
отменено. Евентуални претенции по бъдещи репарационни искове жалбоподателката
би могла да претендира при евентуална отмяна на Заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” –
Варна, по оспорването на която по нейна жалба е образувано самостоятелно
производство – адм.д.№ 1936/2019г. по описа на Адм.съд-Варна.
По тези съображения,
настоящият съдебен състав формира извод за неоснователност на жалбата, с която
се иска спиране на допуснатото предварително
изпълнение на Заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019г., поради което същата следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.И.Р., ЕГН **********, подадена в лично качество, срещу Разпореждане
за допускане на предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с която е наредено спешно настаняване,
считано от 21.06.2019г. на детето А.Т.Р. в кризисен център за деца гр.Варна.
Определението в тази част може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок
от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :