Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети април, през
две хиляди и двадесет и втора година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 11050 по описа на състава за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със
субективно и обективно съединени искове
с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр.
с чл. 497, ал.1 от КЗ.
Ищците П.Т.Д., А.Д.Д. и П.Д.Д., твърдят, че претърпели значителни неимуществени вреди,
в резултат от смъртта на Д.А.Д., която била причинена като резултат от
настъпването на ПТП на 16.12.2017г. по път ІІ-57, между лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******с прикачено към него ремарке и товарен
автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег.№ ******който
бил управляван от пострадалия Д.А.Д.. Загиналия в резултат от процесното ПТП Д.А.Д. бил съпруг на ищцата П.Д. и баща на ищците А.Д. и П.Д.. Във връзка с
произшествието бил изготвен Констативен протокол за ПТП и било образувано ДП
№ЗМ-329 по описа на РУП-Стара Загора, пр.пр.
№3326/2017г. по описа на ОП – Стара Загора. Според ищците, извършените
процесуално- следствени действия доказват, че произшествието било предизвикано
поради противоправното поведение на водача Н. В.,
чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност за автомобилистите“ от ответното дружество. Вследствие на
внезапната загуба на Д.Д. ищците претърпели
значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. Още
на 22.01.2018г. ищците отправили по установения в чл. 380 от КЗ процедурен ред претенция
към ответното застрахователно дружество за доброволно заплащане на
застрахователно обезщетение, като представили и необходимите документи за
застрахователното събитие, но до момента ответникът не извършил плащане. Вместо
това- той поискал представяне и на други документи, а искането му било
неоснователно, поради което ответникът изпаднал в забава да плати дължимото
застрахователно обезщетение на 24.12.2017г. т.е. при изтичане на срока за
произнасяне по отправената доброволна претенция /чл.429, ал.3 от КЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ/. При изложените фактически
твърдения на ищците и с оглед допуснатото в открито съдебно заседание на
14.04.2022г. увеличение на исковете -ищците претендират за осъждане на
ответното дружество да им заплати застрахователно обезщетение за претърпени от всеки
от тях неимуществени вреди както следва: на ищцата П.Д. – да заплати сумата от 200 000 лева, а на всеки от ищците А.Д. и П.Д. – да заплати сумите
от по 180 000 лева,
представляващи частични искове от претенции, всяка от които е в пълен размер от
по 200 000 лева, както и да заплати на всеки ищец законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от изтичането
на тримесечния срок за произнасяне по отправената по реда на чл. 380 от КЗ
претенция - 24.12.2017г. до деня на окончателното изплащане. Предвид очаквания
положителен изход от спора ищците претендират и за осъждане на ответника, да им
заплати направените съдебни и деловодни разноски.
Ответното дружество З. „Д.Ж.и З.“ АД в подадения отговор
на искова молба поддържа становище за нередовност на исковата молба и за
неоснователност на исковете. Без да оспорва факта на съществуване на валидна
към датата на настъпване на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ между него
и водача на процесния автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******ответникът
оспорва собствената си надлежна пасивна материална легитимация, като отрича
основанието за възникване на задължението му да изплати застрахователно
обезщетение. Ответникът отрича тезата, че е било осъществено противоправно и виновно деяние от страна на водача на л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******и отрича достоверността на описания от ищците
механизъм на настъпване на произшествието. Оспорва характера и обема на
претърпените неимуществени вреди от страна на ищците, с оглед прилагане на
установения от чл.52 от ЗЗД критерий.
Поддържа
твърдение, че настъпването на процесното ПТП и
смъртта на пострадалия не са резултат само от виновното противоправно
поведение на водача, чиято гражданска отговорност е приел да застрахова, но и
от самия пострадал, който бил управлявал автомобила без предпазен колан и в
качеството си на водач допуснал нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 21 от ЗДвП. Ето защо, при определяне на размера на обезщетението, според ответника следвало да бъде съобразен с
установения от чл. 51, ал.2 от ЗЗД принцип и факта на значителното съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат.
Независимо от изложените доводи, ответникът оспорва
предявените искове и по размер, поддържайки становище за прекомерност на претендираното обезщетение, спрямо действителния обем на
вредите и спрямо принципа на справедливостта. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира за осъждане на ищците, да му заплатят направените съдебни разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателство по делото /стр.10-11/ препис – извлечение
от АГС и препис от Удостоверение за наследници № 1/04.01.2018г., изд. от Община
Казанлък, установява факта, че ищците са наследници по закон на починалия на 16.12.2017г.
Д.А.Д..
Приетият като доказателство по делото /стр.190-191/заверен препис от Присъда
№ 26004/24.09.2020г., постановена по НОХД № 268 от 2020г. на ОС Стара Загора, обвързва
в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените
изводи на настоящия съд, относно следните подлежащи на установяване правно релевантни
факти, които следва да се считат установени в настоящия спор: На 16.12.2017г. на
второкласен републикански път ІІ-57 Стара Загора- Раднево-Новоселец, в
качеството на водач на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ******е
нарушил правилата за движение по пътищата– чл. 21, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДвП, както и на чл. 42, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е
предизвикал настъпването на ПТП и е причинил по непредпазливост смъртта на водача
на насрещно движещия се товарен автомобил „Форд Транзит Конект“
с рег. № ******който бил управляван от пострадалия Д.А.Д..
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят М.М.М.заявява,
че познавал пострадалия /приживе/ и неговите съпруга и синове, които живеели в
къща в с. Крън, в близост до дома на свидетеля. Свидетелят твърди, че имал
непосредствени впечатления за личността на пострадалия и за личните и социални
отношения между пострадалия /приживе/ и тримата ищци, понеже често гостувал в
дома им. Според впечатленията на свидетеля, пострадалият бил добър и енергичен човек, работел и поддържал отлични
отношения с двамата си синове, с които живеел на един адрес и в едно
домакинство, а при това бил в отлични отношения и със съпругата си, с която имал
дългогодишен брак. Свидетелят заявява, че е имал възможността да възприеме лично
за негативната емоционалната реакция на ищците, по повод предизвиканата от пътния
инцидент смърт на техния близък- съпруг
респ. баща. Според показанията на свидетеля, социалното поведение на ищците, след
загубата, мотивирало еднозначен извод, че те тъгуват за загиналия си съпруг
/респ. баща.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят П. М.Т.заявява, че
познавал пострадалия /приживе/ и неговите съпруга и синове, а при това твърди,
че имал лични непосредствени впечатления за пострадалия и за личните му и
социални отношения /приживе/ с тримата ищци. Според впечатленията на свидетеля,
пострадалият бил здрав, енергичен и весел човек, работел и поддържал отлични
отношения с двамата си синове, с които живеел на един адрес и в едно
домакинство, а при това бил в отлични отношения и със съпругата си, с която
имал дългогодишен брак. Ищците и пострадалия /приживе/разчитали един на друг,
работели заедно и си помагали. Свидетелят имал възможността да възприеме
емоционалната реакция на ищците, по повод предизвиканата от пътния инцидент смърт на техния близък- съпруг респ. баща.
Заключението на приетата съдебна- автотехническа
експертиза, която е изговена от вещо лице Х.И.,
мотивира следните изводи, относно правнозначимите
юридически факти:
Пътният инцидент е настъпил при следния механизъм:
o Управляваният от пострадалия товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег.№ ******се е движил в южната пътна лента за
движение на републикански път ІІ-57 свързващ гр. Стара Загора и гр. Раднево, с
посока към с. Могила. В автомобила пътували също П.Д. и А.Д., а скоростта на
движение била около 78 км/ч. В същото време, на приблизително същото място от
пътния участък, но с посока на движение към Стара Загора, в северната лента за
движение, със скорост от приблизително 98 км/ч. се движи лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ ******с прикачено към него ремарке, а водач на композицията е Н.
Господинов В..
o На конкретния пътен участък е било въведено изрично ограничение в скоростта
на движение, което за водача на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег.№ ******е до 40 км/ч., а за водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******е било до 60 км/ч.
o В района на втори километър от републикански път ІІ-57, водачът на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******, движейки се с превишена скорост
предприема маневра за изпреварване, като навлиза в лентата за /насрещно/
движение – където в този момент се движи товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег.№ *******също с превишена скорост. Така
траекториите на движение на споменатите автомобили се пресичат и настъпва челен
удар помежду им, който причинява силни деформации и телесни увреждания за
водачите и пътниците.
o Изчислявайки опасната зона на спиране на всеки от двата споменати
автомобила, вещото лице изрично сочи, че при конкретно избраната от водачите
скорост на движение преди настъпване на удара /която скорост и за двамата водачи
е над допустимата за ограничението в пътния участък/- за всеки един от тях ударът
е бил непредотвратим. Този свой извод, вещото лице мотивира с резултата от
направените изчисления - тъй като опасната зона на спиране е по- малка от
времето, което е необхоД.на съответния водач да
възприеме създалата се пътна ситуация като опасна.
o Според становището на вещото лице, водачът на лекия автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ ******би могъл да предотврати настъпването на инцидента, ако не
бе предприел рискованата маневра за изпреварване с навлизане в лентата за
насрещно движение с превишена скорост.
o Според становището на вещото лице, водачът на товарен автомобил „Форд
Транзит Конект“ с рег.№ ******също би могъл да
предотврати настъпването на инцидента, ако не бе управлявал автомобила с
превишена скорост. С други думи, процесният пътен
инцидент би бил обективно предотвратим, ако и двамата водачи бяха спазвали ограниченията
в скоростта и ако бяха задействали спирачната система на своя автомобил
незабавно, щом възприемат опасната ситуация.
o Според становището на вещото лице, при описания механизъм на настъпване на
инцидента – използването на предпазен колан повлиява съществено върху
обективната възможност за запазване на живота и на здравето на водачите и на
пътниците в двете превозни средства.
Заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза, която е изговена
от вещи лица Х.И. и д-р Б.Б., мотивира следните
изводи, относно правнозначимите факти:
При описания механизъм на настъпване на процесния
пътен инцидент, пострадалия Д. е получил множество травматични телесни
увреждания, но причината за смъртта му е тежката гръдна травма, довела до
разкъсване на сърцето. При това, прави впечатление, че уврежданията на
пострадалия са съсредоточени по брой и интензитет на увреждане в областта на
гръдния кош, а лекият автомобил е бил с много тежки деформации в предната част
на купето, където двигателят е бил изместен навътре и е притиснал тялото на
водача, способствайки за по- голяма интензивност на травмите. Така според
становището на вещите лица, пострадалият Д. е пътувал с правилно поставен
предпазен колан, който обаче не е предотвратил и на практика не би могъл да
предотврати тежките травми и настъпването на вредоносния резултат – именно
поради посоката, силата и интензивността на удара.
Заключението на приетата повторна комплексна съдебно- медицинска и автотехническа
експертиза, която е изготвена от вещи лица М.Ф.
и д-р Н.С., мотивира следните изводи, относно правнозначимите
факти:
При описания механизъм на настъпване на процесния
пътен инцидент, пострадалия Д. е получил множество травматични телесни
увреждания, но причината за смъртта му е тежката гръдна травма, довела до
разкъсване на сърцето. Ако пострадалият бе пътувал с правилно поставен
предпазен колан – то съчетаното въздействие на предпазния колан и отворената
при удара въздушна възглавница значително би намалила интензитета на удара и по
тази начин биха били избегнати значителните поражения от тежката гръдна травма,
довела до разкъсване на сърцето. Според становището на експертите,
интензивността на удара, който е понесло тялото на пострадалия е увеличена от
свободното движение на тялото на пътуващия зад него пътник, което в резултат на
инерционните сили е въздействало върху седалката на водача, притискайки я в
посока напред /към волана и арматурното табло/. В изразеното пред съда
становище, вещите лица посочват, че в момента на настъпване на удара,
пострадалият е пътувал без предпазен колан, като основават тезата си на
интензитета на удара между гръдния кош и волана на автомобила, независимо от
факта, че се е отворила въздушна възглавница. При това, сочат, че гръдната
травма не съдържа типичните белези от въздействието на лентата на предпазния
колан, а двуглезенното счупване при пострадалия сочи,
че тялото на пострадалия не е било фиксирано към седалката с помощта на
предпазен колан, но в резултат на инерционните сили на удара се е придвижило
значително напред – в посока към бордното табло.
Съдържанието на приетото като доказателство Уведомление с изх. №
749/12.02.2018г., което е било адресирано от името на ответника, до тримата
ищци, мотивира обоснован извод в следната насока: На 22.12.2018г. при
застрахователя е постъпила отправена от името на ищците претенция по реда на чл.
380 от КЗ, с чието съдържание съдът не разполага /доколкото не е било
представено от нито една от страните/. Въз основа на съдържанието на
уведомлението обаче, може да се направи извод за това, че претенцията е била
отправена от тримата ищци, както и че ответникът- в качеството на застраховател,
не се е произнесъл по искането за изплащане на застрахователно обезщетение, но
е поискал от ищците да му окажат съдействие, като представят посочени в самото
съдържание на уведомлението документи- относно механизма на настъпване на процесното ПТП, към поведението на участващите в него лица,
както и такива, които са относими към процеса на развитие на образуваното досъдебно
производство и към актовете, установяващи виновното противоправно
поведение на водача, чиято гражданска отговорност е приел да застрахова
ответника.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове, които се основават на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал.1 КЗ,
ответникът - в качество на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, дължи на ищците изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,
причинени от застрахования водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******.
Исковете са процесуално допустими при установеното спазване на изискванията
за предварително отправяне на извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ.
Прецизният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства, мотивира извод - за наличие на всички
предвидени в закона предпоставки, определящи възникване задължението на
ответника - в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ ******- да изплати застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди - на всеки един от ищците.
Изводът, че водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******е
причинил непозволено увреждане, в рамките на механизма на настъпване на процесното ПТП, следва да се счита категорично установен,
посредством приетия като доказателство заверен препис от Присъда № 26004/24.09.2020г.,
постановена по НОХД № 268 от 2020г. на ОС Стара Загора
Логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК
мотивира извода, че настоящият съд е длъжен да приеме тезата на ищците, че както
процесния пътен инцидент, така и смъртта на
пострадалия, са резултат от противоправното поведение
на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******, независимо от
факта, дали самият пострадал също е реализирал противоправно
поведение, допринесло за настъпването на инцидента.
В конкретния случай, след анализ на заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза, съдът приема за доказано релевираното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия. При това, от една страна - няма
никакво съмнение, че не само застрахования от ответника водач, но и пострадалия
са участвали в пътния инцидент, управлявайки автомобилите с превишена за
конкретния пътен участък, скорост на движение. Според заключението на вещото
лице, по- конкретната стойност на скоростта на движение на управлявания от
пострадалия автомобил е била около 78 км/ч, при движение на пътна
отсечка с максимално разрешена скорост от 40 км/ч. В заключението си /стр. 20/
вещото лице И. мотивира аналитичен извод, че при установената скорост на
движение на двата автомобила, ударът е обективно непредотвратим, но ако и двамата
водачи бяха управлявани автомобилите си с разрешената за конкретния участък
скорост - то привеждането на двата автомобила в режим на аварийно спиране би било
ефективно средство за предотвратявяне на инцидента. В
този контекст, няма как да бъде игнориран фактическия извод, че самият
пострадал е допуснал грубо нарушение на ЗДвП и това е способствало на
застъпване на вредоносния резултат.
При това, съдът намира за неоснователно второто от релевираните
от страна на ответника възражения - за съпричиняване
на вредоносния резултат – относно твърдението, че пострадалият не е използвал
предпазен колан и поради нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП е
способствал за настъпване на тежките увреждания и леталния изход. В резултат от
аналитична преценка на изводите на изслушаните първоначална и повторна
комплексна съдебно- медицинска и авто-техническа
експертиза – настоящият състав на съда кредитира изводите на повторното
експертно заключение, а именно: в момента на настъпване на удара, пострадалият
е бил без поставен предпазен колан, но дори и правилно поставеният предпазен
колан в случая, не би могъл да осуети леталния изход, поради интензивността и
силата на удара, както и въздействието на обективни странични фактори /рязкото и
свободно придвижване на тялото на пътуващия на задната седалка, което
допълнително е притиснало тялото на пострадалия - напред/.
По всички изложени съображения, настоящият съд приема извода за значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тоест такова, при което съотношението на причинно следствената
връзка е 1/3, заради управлението на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег.№ ******с превишена скорост. Горният заключитилен извод, на свой ред мотивира необходимостта от
прилагането на чл. 51, ал.2 от ЗЗД - при определяне на платимия размер на
обезщетението за всеки един от ищците.
Събраните доказателства установиха наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, която покрива деликтната
отговорност на причинителя на вредите.
Надлежната материална легитимация на ищците, да претендират изплащане на
застрахователно обезщетение бе установена, с оглед установяването на близката
им връзка с пострадалия – брачно правоотношение /за първата ищца/ и низходяща родствена
връзка по права линия от първа степен /за втория и третия ищец/.
Изводите на съда - относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,
което се дължи на ищците - следва да бъдат съобразени от една страна с
действащите към момента на настъпване на събитието икономически условия в
страната през 2017г., а от друга
страна – да се основават на доказателствата,
установяващи естеството и обема на вредите, за които се твърди да са
претърпени от всеки един от ищците. За определяне на размера на обезщетението
следва да се отчита не само лимита на застраховката, но и икономическия стандарт
към момента на причиняване на увреждането (което не е абстрактно а е винаги с
конкретно измерение). В тази насока е и константната практика на ВКС на РБ – напр: Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по
т. дело № 1948/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т.
дело № 3319/2015 г. на ВКС,
II т. о. при ТК и др.
По претенцията на ищцата
П.Т.Д. за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Основателността на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение,
вече бе обсъдена по- горе в мотивите на настоящото решение.
По отношение справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди - съдът съобрази естеството на прекъснатите лични отношения между ищцата и
починалия неин съпруг.
В случая са необратимо и внезапно
прекъснатите дълготрайни съпружески взаимоотношения, основани на близка
емоционална привързаност, взаимопомощ уважение, полагане на грижи в морално и
материално отношение на между съпрузи със значителна продължителност на брака.
Всички тези социални връзки са били безвъзвратно изгубени за ищцата, в
период от живота й, в който ролята на съпруга й се увеличава, поради навлизане
в преклонна възраст. Като кредитира показанията на разпитаните свидетел,
възприемайки факта, че загубата на съпруга е създало тежък емоционален и
социален удар и точно поради това - вредите са значителни по обем.
За определяне на адекватен размер на платимото застрахователно обезщетение,
съдът съобрази обществено икономическите условия в страната пред 2017г., които
бяха по- различни от тези, в момента на постановяване на решението. Размерът на
минималната работна заплата от 460 лева месечно, през 2017г. представлява
ориентир за адекватно съответствие между обществените разбирания за
справедливост при определяне на размера на обезщетението, съобразно икономическия
стандарт към периода на настъпването на пътния инцидент.
С оглед всички изложени по- горе изводи, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищцата, за
обезщетяване на неимуществени вреди, поради смъртта на съпруга й, възлиза на 90 000
лева. Този справедлив размер, следва да бъде редуциран с 1/3 съобразно приноса
на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, до окончателен размер
от 60 000 лева. До посочения
размер, искът следва да бъде уважен. За разликата над посочената сума и до
пълния претендиран размер от 200 000 лева –
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията на ищеца
А.Д.Д. и П.Д.Д., за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Основателността на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение,
вече бе обсъдена по- горе в мотивите на настоящото решение.
По отношение справедливия размер на обезщетението, което се дължи на
посочените по- горе двама ищци - съдът съобрази естеството на фактически прекъснатите
лични отношения между всеки един от тях и починалия техен баща. Ищците са пълнолетни низходящи на пострадалия, а събраните гласни доказателства
установиха, че между всеки от ищците и баща им /приживе/, са съществували много
близки социални отношения, които са основани на емоционална привързаност,
взаимопомощ и уважение, полагане на грижи и взаимопомощ в морално и материално
отношение. Показанията на разпитаните двама свидетели разкриха факта, че ищците
и пострадалия са живели в едно
домакинство, поддържайки интензивни социални контакти.
За определяне на адекватен размер на платимото застрахователно обезщетение,
съдът съобрази обществено икономическите условия в страната пред 2017г., които
бяха по- различни от тези, в момента на постановяване на решението. Размерът на
минималната работна заплата от 460 лева месечно, през 2017г. представлява
ориентир за адекватно съответствие между обществените разбирания за
справедливост при определяне на размера на обезщетението, съобразно икономическия
стандарт към периода на настъпването на пътния инцидент.
С оглед всички изложени по- горе изводи, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на всеки един от
двамата ищци, за обезщетяване на понесените неимуществени вреди, поради смъртта
на техния баща, възлиза на 75 000 лева за всеки ищец. Този справедлив
размер, следва да бъде редуциран с 1/3 съобразно приноса на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат, до окончателен размер от 50 000 лева. До посочения размер,
искът следва да бъде уважен. За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 180 000 лева, като част от претенция
в общ размер на 200 000 лева – предявеният иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По претенциите за
присъждане на законната лихва;
На основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ - ответникът следва да бъде осъден да заплати
на всеки от ищците и законната лихва, изчислена върху присъдения размер на
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, за периода, считано от изтичането
на тримесечния срок за произнасяне, с начален момент -22.01.2018г. /датата на постъпване
на писмената претенция по чл. 380 от КЗ/ т.е. претендираната
лихва се дължи, считано от 22.04.2018г., до деня на окончателното плащане. За
посочения в претенцията период – считано от 24.12.2017г. до 22.04.2018г. -
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумите на присъдените
застрахователни обезщетения следва да бъде отхвърлена.
По претенциите на
страните, за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените съдебни разноски.
Ищцата П.Д. фактически е извършила разноски за сумата от 400 лева за държавна
такса /стр. 36 от делото/, тъй като е била освободена частично от това
задължение, а останалата част от дължимите от нея суми са били понесени
първоначално от бюджета на съда. Ищцата следва да се счита понесла и съдебни разноски
в размер на сумата от 130 лева, съразмерно с цената на нейния иск и съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК /стр. 229 от делото/.
Ищецът П.Д. фактически е извършил разноски за сумата от 500 лева за държавна
такса /стр. 37 от делото/, тъй като е била освободена частично от това задължение,
а останалата част от дължимите от нея суми са били понесени първоначално от
бюджета на съда. Този ищец следва да се счита понесъл и съдебни разноски в
размер на сумата от 100 лева, съразмерно с цената на неговия иск, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК /стр. 229 от делото/.
Ищецът А.Д. фактически е извършил разноски, доколкото е бил напълно
освободен в хипотезата на чл. 83, ал.2 от ГПК от задължението за
предварителното им внасяне.
При описаните по- горе обстоятелства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - на ищцата П.Д.: сумата от 159 лева за съдебни разноски, а на ищеца
П.Д.: сумата от 166, 67 лева за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметката на Софийски градски съд, общо сумата от 5 500 лева за държавна такса, дължима
по всеки един от предявените искове, съответно на уважената му част, от чието
предварително заплащане ищците са били освободени (в това число: сумата от
2 000 лева за чието заплащане е била освободена ищцата П.Д., сумата от 1 500
лева за чието заплащане е бил освободен ищеца П.Д. и сумата от 2 000 лева,
за чието заплащане е бил освободен ищецът А.Д..
На процесуалния представител на ищците П.К., ответникът следва да бъде
осъден да заплати общо сумата от 6390
лева, представляваща сбор от сумите на предвиденото в НМРАВ минимално
адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на всеки от тримата ищци
(сбор от сумите 2330 лева, 2030 лева и 2030 лева), което се дължи в
хипотезата на чл. 38 от ЗА и е изчислено съразмерно с уважената част от
исковете.
Настоящият състав на съда споделя принципното становище, че върху адвокатския
хонорар по чл. 38 от ЗА не може да бъде „авансово“ присъждан неначисления ДДС –
ако към момента на произнасянето не са били представени писмени доказателства,
че този косвен данък вече е начислен и разходът за заплащането му е направен и
това обстоятелство не е отразено в данъчна фактура по реда на ЗДДС.
Данъкът върху добавената стойност не може да бъде
предварително присъждан като разход, тоест „служебно начисляван“ със съдебно
решение, независимо от всякакви доводи за целесъобразност, справедливост и
т.н.т. защото „авансовото“ осъждане на ответника, да заплати фактически неизвършен разход за
неотчетен с данъчен документ ДДС всъщност противоречи на установения от закона
механизъм на данъчното облагане с косвени данъци, но и на указанията в ТР № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС по някои въпроси за присъждането на разноските в гражданския
процес. Тази указания задължават съдилищата да присъждат само действително направени разходи, а не
бъдещи или хипотетични (уговорени и принципно дължими). Принципът на законност
в съдебните актове не би следвало да бъда нарушаван, под благовидния предлог,
че ако ответникът не бъде осъден да заплати и ДДС, той никога не би изпълнил
задължението си да го заплати.
Ответникът по принцип е легитимиран да получи от всеки
ищец направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Направените
в рамките на процеса съдебни разноски възлизат общо в размер на сумата от 8735
лева, според представения списък по чл. 80 от ГПК /стр. 232 от делото/, а от
тях ответникът е надлежно легитимиран да получи общо сумата от 6202 лева,
включително и разноските за процесуално представителство.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно релевираното от името на ищците общо възражение по чл. 78,
ал.5 от ГПК, за прекомерност на възнаграждението, което е било заплатено от
ответника за процесуално представителство на адвокат - тъй като съобрази, че
възнаграждението е близко като размер с минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които са съразмерни с цената на иска, с продължителността на
процеса и с обема на извършените процесуални действия.
Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, спрямо техния предявен размер, изчислени по
отделно за всеки един от ищците, дължимите съдебни разноски от страна на ищцата
П.Д. възлизат на 2 202 лева, а дължимите съдебни разноски от страна на ищеца П.Д.
и от страна на ищеца А.Д. възлизат на сумата от 2000 лева за всеки от
последните двама.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и
адрес *** да заплати на П.Т.Д. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. П.К.,***, офис 10, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата
от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени
поради смъртта на Д.А.Д., в следствие на ПТП от 16.12.2017г., причинено от
водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег.№ *******, и на основание чл. 497, ал.1, т.2
от КЗ - да заплати законната лихва върху присъдената сума на обезщетението,
изчислена за периода: считано от 22.04.2018г. до деня на окончателното плащане,
като отхвърля претенцията за
застрахователно обезщетение, в частта за
разликата: над присъдената сума от 60 000 лева и до пълния претендиран размер от 200 000 лева, както и претенцията
за присъждане на законна лихва върху главницата на присъдено застрахователното
обезщетение, в периода от 24.12.2017г. до 22.04.2018г.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и
адрес *** да заплати на А.Д.Д. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. П.К.,***, офис 10, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата
от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
понесени поради смъртта на Д.А.Д., в следствие на ПТП от 16.12.2017г.,
причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ *******, и на основание
чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ - да заплати законната лихва върху присъдената
сума на обезщетението, изчислена за периода: считано от 22.04.2018г. до деня на
окончателното плащане, като отхвърля
претенцията за застрахователно обезщетение, в частта за разликата: над присъдената сума от 50 000 лева и
до пълния претендиран размер от 180 000 лева, като
част от претенция за 200 000 лева, както и претенцията за присъждане на
законна лихва върху главницата на присъдено застрахователното обезщетение, в
периода от 24.12.2017г. до 22.04.2018г.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и
адрес *** да заплати на П.Д.Д. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. П.К.,***, офис 10, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата
от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
понесени поради смъртта на Д.А.Д., в следствие на ПТП от 16.12.2017г.,
причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ *******, и на основание
чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ - да заплати законната лихва върху присъдената
сума на обезщетението, изчислена за периода: считано от 22.04.2018г. до деня на
окончателното плащане, като отхвърля
претенцията за застрахователно обезщетение, в частта за разликата: над присъдената сума от 50 000 лева и
до пълния претендиран размер от 180 000 лева, като
част от претенция за 200 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна
лихва върху главницата на присъдено застрахователното обезщетение, в периода от
24.12.2017г. до 22.04.2018г.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и адрес *** да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски, направени пред Софийски градски съд, както следва: на П.Т.Д.
с ЕГН ********** - сумата от 159 (сто петдесет и девет) лева, а на П.Д.Д. с ЕГН **********– сумата от 166, 67 (сто шестдесет и
шест лева и шестдесет и седем ст.) лева.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и адрес *** да заплати на адвокат П.К., с адрес ***, офис 10, на основание чл.
38 от Закона за адвокатурата-сумата
от 6390 (шест хиляди триста и деветдесет) лева, възнаграждение за
процесуално представителство на П.Т.Д., А.Д.Д. и П.Д.Д. пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и
адрес ***, да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК – сумата от общо 5500 (пет хиляди и петстотин) лева за държавна такса, дължима по предявените искове, съответно на уважената им част.
ОСЪЖДА П.Т.Д. с ЕГН ********** и със съдебен
адресат: адв. П.К.,***, офис 10, да заплати на
З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и адрес ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 2330 (две
хиляди триста и тридесет) лева, за съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. П.К.,***, офис 10, да заплати на
З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и адрес ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 2030 (две
хиляди и тридесет) лева, за съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА П.Д.Д. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. П.К.,***, офис 10, да заплати на
З. „Д.Ж.и З.“ АД с ЕИК *******и адрес ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 2030 (две
хиляди и тридесет) лева, за съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд- София, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от
него.
СЪДИЯ: