РЕШЕНИЕ
№
1136, 19.09.2018г., Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд VІІ
граждански състав,
на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело №1826 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435
от ГПК
Постъпила
е жалба от „Юробанк България“ АД, в качеството му на присъединен кредитор
по и.д. № 702/2011, по описа на ЧСИ Ат. Атанасов, с рег.№ 757 на
КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане от 22.08.2017г., с което е прекратено производството на осн. чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт. Твърди се, че е неправилен изводът на съдебния изпълнител, че последното
изпълнително действие е от м.02.2012г., а следващата молба за изпълнение е от
м.05.2014г.. Твърди се, че тези срокове не се отнасят за жалбоподателя, т.к.
той като ипотекарен кредитор е представил изпълнителния си лист за изплащане на
суми от осребрено имущество през м.07.2012г., като същия месец е изплатена и
разпределената сума. След като не е бил страна в производството то и спрямо
банката не биха могли да текат срокове. Счита, че за нея срокът започва да тече
от 25.07.2012г., когато й е изплатена сума по изпълнителното дело и преди
изтичане на двугодишния срок - на
м.05.2014г. е подала молба за предприемане на изпълнителни действия. Счита, че
не е внасяла авансови такси не опорочава исканията за извършване на
изпълнителни действия. Моли за отмяна на постановеното прекратяване на
изпълнителното производство. Претендира разноски.
Ответната
страна, длъжник по делото, К.С.М. оспорва подадената жалба като счита същата за
неоснователна. Поддържа , че с оглед разясненията на ВКС в ТР№2/2013, ОСГТК,
доводите на жалбоподателя са ирелевантни за прекратяване на производството
поради перемпция. Моли за потвърждаване на обжалвания акт.
Съдебният
изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага
съображения, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона
поради неизвършване на изпълнителни действия повече от две години.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице – присъединен взискател в изпълнителното
производство, в срок е / при липса на
данни за връчване на присъединения взискател/ и е допустима като насочена
против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК.
По
същество намира следното :
Производството
по и.д. №702/2011, по описа на ЧСИ Ат.
Атанасов, с рег.№ 757 на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано по молба на П.С. за събиране на вземането му от
длъжника К.М.. При насочване на изпълнението върху ипотекиран в полза на „Алфа
банк“ клон България /праводател на банката жалбоподател в настоящето
производство/ имот същата е уведомена за започналото изпълнение, като с молба
от 28.12.2011г.същата е заявила вземанията си към длъжника и моли да бъдат
заделени претендираните суми за удовлетворяване на вземането й. Извършена е публична
продан, като постановлението за възлагане на продадения недвижим имот на
длъжника е влязло в законна сила и е вписано на 20.02.2012г. На
21.03.2012г. е предявено разпределение на получените от публичната продан суми,
включително и за присъединения взискател „Алфа банк“ Клон България. С молба от 24.07.2012г. банката е представила
изпълнителен лист за вземането си и е поискала плащане на заделените й суми.С
молба от 2014г. / без данни за датата, т.к. печатът не се чете, но по твърдение
на жалбоподателя от м.05.2014г./ „Алфа банк“
е поискала насочване на принудително изпълнение върху движими вещи на
длъжника. Не са внесени разноски за същото действие. Насрочен е опис на движими
вещи за 17.06.2014г., но нито е връчена покана за принудително изпълнение, нито
има данни за извършване на насрочения опис. Изпратени са и запорни съобщения до
работодатели на длъжника пред м.06.2014г., но същите или не са връчени или са
върнати с отказ на дружествата , поради това, че лицето не работи при тях. На
03.07.2014г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника. Последващите
действия са без значения за конкретния казус.
С
оглед така установеното от фактическа страна за периода 2012-2014г.-, за който
страните спорят дали е прекратено производството по изпълнителното дело поради
перемпция, съдът намира следното от правна страна : Нормата на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за
издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени
в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , а именно -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът
следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Следователно в
настоящия случай жалбоподателят / чрез своя праводател/ е бил присъединен по
право, като ипотекарен кредитор още през 2011г., когато е уведомен за
започналото изпълнение върху ипотекирания имот. След последното действие по
принудително изпълнение – влизане в сила на постановлението за възлагане
/20.02.2012г./ не е извършвано изпълнително действие в продължение на две
години. Такова е едва налагането за запор върху МПС на 03.07.2014г. В този
период е извършвано предявяване на разпределение на суми от публичната продан и
плащане на същите, но това не са изпълнителни действия и същите не прекъсват
давността, съгласно посочените по-горе задължителни указания на ВКС. Подаването
на молба за извършване на опис от м.05.2014г., от една страна е след изтичане
на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а от друга по тази молба не са
предприети каквито и да било действия, не е внесена такса и опис не е
осъществен. Следователно не може да се приеме, че до изтичане на двугодишншя
срок – до 20.02.2014г. по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни
действия, които да прекъснат давността , необходима за прекратяване на изпълнителния процес.
Предвид изложеното следва
да се приеме, че изпълнителното производство спрямо жалбоподателя е прекратено
по право на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК, тъй като за период от повече от две години никой от взискателите не е искал
извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. Последното изпълнително
действие спрямо негоя е постановлението за възлагане, влязло в сила на
20.02.2012г. и до 20.02.2014г. не е предприемано друго изпълнително действие, с
което да се прекъсне срока за перемиране на делото.
С оглед изложените съображения,
съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, в качеството му на
присъединен кредитор по и.д. №
702/2011, по описа на ЧСИ Ат. Атанасов,
с рег.№ 757 на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане от
22.08.2017г., с което е прекратено
производството на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :