Решение по дело №3580/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262486
Дата: 25 юли 2022 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20211100103580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд. I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав

Съдия: Евгени Георгиев

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 3 580 от 2021 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

РЕШИ:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми:

1. на Л.Е.Н.:

- 7 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 429, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 19.02.2020 г., плюс законната лихва от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане;

- 4,04 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат В.О. – 352,69 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 280,00 лева държавна такса и 134,62 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Л.Н. е със съдебен адрес – адвокат В.О.,***, партер, офис 2. З. „Б.И.“ АД  е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429 от КЗ на Л.Н. срещу З. „Б.И.“ АД за разликата над 7 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Л.Е.Н. да заплати на З. „Б.И.” АД 1 717,31 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето 140,00 държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваната сума, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

                       I.                   ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] Л.Н. е заявила в искова молба от 17.03.2021 г., че на 19.02.2020 г. е участвала в пътно-транспортно произшествие (ПТП), предизвикано от Д.И.. От това ПТП Л.Н. е получила:

- травма на нервните коренчета на шийната област;

- травма в коремната област;

- контузия на меките тъкани в областта на гърдите. От уврежданията Л.Н. е претърпяла болки, страдания и неудобства.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Д.И. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). На 09.06.2020 г. Л.Н. *** да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди от уврежданията от ПТП. Той не го е направил.

 

[8] Л.Н. оценява на 26 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпяла. Затова тя моли съда да осъди Б.И.да ѝ заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 10.09.2020 г. - датата на изтичане на срока за доброволно плащане - до окончателното изплащане (искова молба, л. 2-4).

 

2. На ответника

 

[9] Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Д.И. не е причинил ПТП;

2. Л.Н. не е претърпяла от ПТП твърдените увреждания;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. Л.Н. е допринесла за настъпването на евентуалните увреждания, защото е била без поставен обезопасителен колан. Затова Б.И.моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 64-66).

 

3. Насрещни твърдения на ищцата

 

[10] Л.Н. е заявила, че не е допринесла за настъпването на уврежданията си, а търсеното обезщетение не е прекомерно. Затова тя моли съда да уважи иска (допълнителна искова молба, л. 70).

 

II.    ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1. Обстоятелства, които съдът приема за установени

 

[11] Не се спори, че Л.Н. е била родена на *** г. На 19.02.2020 г. около 16:30 часа Д.И. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ в гр. София по ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от Панчарево към ул. „Околовръстен път“. В същото време в лентата за насрещно движение Х.К.е управлявал лек автомобил „Мицубиши“, в който е пътувала Л.Н. на предна дясна седалка, с поставен обезопасителен колан.

 

[12] В района на спирка на междуградски транспорт № 1427 Д.И. за момент е загубил контрол върху управлението на автомобила „Фолксваген“. Така лекият автомобил „Фолксваген“ е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил лекия автомобил „Мицубиши“ (констативния протокол, л. 5; сведението, л. 76; стр. 3 от заключението на вещото лице Т., л. 97-99). Не се спори, че към този момент ГО на Д.И. е била застрахована при ответника Б.И.(вж. и констативния протокол, л. 5; справката от Гаранционен фонд, л. 49).

 

[13] Вследствие на удара, Л.Н. е получила контузия на шията и контузия на меките тъкани на гръдния кош. Тя е била приета в УМБАЛ „Света Анна“ – София, като при постъпването Л.Н. е била в съзнание с оценка по Глазгоу кома скала от 15 точки. В болницата тя е била лекувана комплексно пет дни - от 19.02.2020 г. до 23.02.2020 г. – чрез режим на легло, активно неврологично наблюдение, поставяне на мека шийна яка и приемане на медикаменти.

 

[14] След това Л.Н. е била изписана с подобрение. Лекарите са ѝ указали да спазва три седмици лечебно-охранителен двигателен режим и да носи шийна яка. Тя е била 25 дни в отпуск поради временна неработоспособност.

 

[15] Пълният възстановителен период при Л.Н. е продължил пет месеца. През него тя е изпитвала болки и страдания. Те са били най-интензивни през първите 15-20 дни непосредствено след злополуката, умерени до два месеца след инцидента и по-леки в останалия период (заключението на вещите лица д-р П. и д-р С., л. 131-136; заключението на вещото лице д-р М., л. 100-106; показанията на вещите лица д-р П. и д-р С., л. 139; медицинската документация, л. 6-9 и 11-46).

 

[16] Уврежданията на Л.Н. са били по-леки от тези, предмет на обезщетяване на решение на САС 62-2022-7-ми с-в по в. гр. д. 1 968/2021 г. По примерна скала от едно до пет тежестта на уврежданията на Л.Н. е две, а тези по цитираното решение на САС четири (показанията на вещото лице д-р М., л. 118).

 

[17] На 09.06.2020 г. Л.Н. *** да ѝ заплати обезщетение за неимуществен вреди (молбата, л. 47). Не се спори, че Б.И.не го е направил. Л.Н. е заплатила 15,00 лева държавна такса по своя частна жалба (л. 6 от частното дело на САС). Тя е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски (определението на САС, л. 9 от частното дело на САС) и е била представлявана безплатно от адвокат (л. 129). Липсват доказателства адвокатът да е регистриран по ЗДДС. Затова съдът приема, че той не е регистриран.

 

[18] Б.И.е заплатил 1 500,00 лева за адвокат (л. 80) и 850,00 лева за вещи лица (л. 95 и л. 123-124). Общо разноските му са за 2 350,00 лева. Съдът е изплатил 500,00 лева от бюджета на СГС възнаграждения за вещи лица (л. 113 и 115).

 

2. Спорни обстоятелства и обстоятелства, които съдът не приема за установени

 

[19] По делото е спорно, дали Л.Н. е била с поставен обезопасителен колан. Правомерното поведение се предполага. На доказване подлежи неправомерното поведение.

 

[20] Правомерно е поведението Л.Н. да е била с поставен обезопасителен колан. Затова Б.И.е следвало да установи, че Л.Н. не е била с поставен колан. Вещите лица инж. Т. и д-р Ш. са приели, че е било възможно Л.Н. да е била, но и да не е била с поставен колан. Това не е достатъчно да убеди съда, че Л.Н. не е била с поставен колан, а липсват доказателства, че тя е била без поставен колан. Затова съдът приема, че Л.Н. е била с поставен обезопасителен колан.

 

[21] В заключението си вещото лице д-р М., който е неврохирург, е приел, че вследствие на ПТП са били увредени и бъбреците на Л.Н.. Съдът не приема това за установено, защото: от една страна това не се твърди дори от самата ищца; от друга страна д-р С., който е уролог, е категоричен, че такова увреждане от ПТП липсва.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[22] Л.Н. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждания вследствие на ПТП.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[23] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователна сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:

1. Л.Н. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на Л.Н.;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при БУЛ ИНС;

4. вследствие на уврежданията Л.Н. да е претърпяла неимуществени вреди;

5. Б.И.да не е изплатил на Л.Н. обезщетение за тези вреди.

 

[25] Съдът установи, че:

1. на 19.02.2020 г. Л.Н. е участвала в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. от ПТП Л.Н. е претърпяла увреждания;

3. ПТП е било причинено от Д.И., чиято ГО е била застрахована при БУЛ ИНС;

4. от уврежданията Л.Н. е претърпяла болки, страдания и неудобства;

5. Б.И.не е заплатил обезщетения на Л.Н.. Налице са предпоставките за уважаването на исковете.

 

[26] Съдът приема, че Д.И. е причинил ПТП поради следното: водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват (чл. 20, ал. 1 ЗДвП). Нещо повече, на водачите е забранено да застъпват и пресичат единична непрекъсната линия – М1 (чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП). В случая съдът установи, че Д.И. е загубил контрол върху управлението на автомобила „Фолксваген“, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил лекия автомобил „Мицубиши“. Така Д.И. е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДВП. Ако Д.И. не беше допуснал тези нарушения, ПТП не би настъпило. Затова съдът приема, че Д.И. е причинил ПТП.

 

[27] Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моментът на определяне на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетенията за неимуществени вреди към датата на ПТП – 19.02.2020 г.

 

[28] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[29] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[30] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[31] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:

- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;

- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм));

- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ (отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[32] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.[1];

- 610,00 лева от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.[2]. Увеличението на МРЗ от 2018 г. до 19.02.2020 г. е било 19,61 (610,00-510,00/510,00х100,00).

 

[33] Съдът установи, че към момента на ПТП Л.Н. е била на 49 години. От него тя е получила: контузия на шията и контузия на меките тъкани на гръдния кош. Тя е била приета в УМБАЛ „Света Анна“ – София, като при постъпването Л.Н. е била в съзнание с оценка по Глазгоу кома скала от 15 точки. В болницата тя е била лекувана комплексно пет дни - от 19.02.2020 г. до 23.02.2020 г. – чрез режим на легло, активно неврологично наблюдение, поставяне на мека шийна яка и приемане на медикаменти.

 

[34] След това Л.Н. е била изписана с подобрение. Лекарите са ѝ указали да спазва три седмици лечебно-охранителен двигателен режим и да носи шийна яка. Тя е била 25 дни в отпуск поради временна неработоспособност.

 

[35] Пълният възстановителен период при Л.Н. е продължил пет месеца. През него тя е изпитвала болки и страдания. Те са били най-интензивни през първите 15-20 дни непосредствено след злополуката, умерени до два месеца след инцидента и по-леки в останалия период.

 

[36] Съдът откри едно решение на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от близко, но по-тежко увреждане – 62-2022-7-ми с-в по в. гр. д. 1 968/2021 г. С него САС е присъдил 7 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от увреждане от 2018 г., което е близко до процесното, но по-тежко, защото при примерна скала от едно до пет настоящото увреждане би било две, а това, предмет на делото на САС, четири[3].

 

[37] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че настоящото увреждане е по-леко от това, предмет на обезщетяване на цитираното решение на САС. Съдът също отчита обаче, че настоящото увреждане е настъпило две години по-късно спрямо това, предмет на делото на САС, когато МРЗ е била с почти 20% по-висока. Затова съдът приема, че 7 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Л.Н..*** да заплати на Л.Н. 7 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 7 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[38] Л.Н. търси разноски. Тя е направила такива за 15,00 лева и е билa представлявана безплатно от адвокат.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 7 000,00 лева при предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати 4,04 лева разноски на Л.Н. (15,00х7 000,00/26 000,00), а на адвокат О. 352,69 лева адвокатско възнаграждение (26 000,00-10 000,00х0,03+830,00х7 000,00/26 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати по сметка на СГС – 280,00 лева държавна такса (7 000,00х0,04) и 134,62 лева възнаграждения за вещи лица (500,00х7 000,00/26 000,00).

 

[40] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 2 350,00 лева.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 19 000,00 лева при предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.Н. *** 1 717,31 лева разноски по делото (2 350,00х19 000,00/26 000,00).

Съдия:



[1]Постановление на Министерски съвет (ПМС) 316/20.12.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[2] ПМС 350/19.12.2019 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[3] САС е установил, че вследствие на ПТП 31-годишната ищца е получила: травма на нервните коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб; множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, които са били най-интензивни непосредствено след инцидента, през периода на болнично лечение и в първите две-три седмици след изписването. Възстановителният период е бил индивидуален, но болшинството от пациентите са оздравявали за шест месеца.