Решение по дело №727/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 102
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Десислава Георгиева Петрова
Дело: 20213130100727
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Провадия, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20213130100727 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, рег. № *********, със седалище: Франция, Париж,
действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София за приемане за
установено по отношение на Д.С. Д. /Й. по справка НБД/, ЕГН **********,
с адрес ******* съществуването на вземане за сумата от 2732.96 лева,
представляваща неиздължена главница по договор за потребителски паричен
кредит PLUS -14744745, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
Д. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на заявлението в съда – 28.04.2021г. до окончателното изплащане
на задълженията, съединен в условия на евентуалност с осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за
потребителски паричен кредит PLUS-14744745/20.04.2017г. с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника е предоставена в заем сумата от
5500лева. Съгласно договореностите между страните предоставената в заем
сума е подлежала на връщане на 60 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 167.19лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал надлежно
задълженията си по договора за връщане на предоставените в заем средства.
На основание чл.5 от договора, вземането станало изискуемо в пълен размер,
доколкото кредитополучателят е просрочил две вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната вноска, която в настоящия случай е 20.07.2020г.,
от която дата вземането е станало изискуемо за целия му размер, за което
ответникът е уведомен. Като се позовава, че за вземанията си ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с оглед връчване на
1
заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК ищецът мотивира интереса си от иска.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е
нарочна молба, с която предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Д. е депозирала отговор на
исковата молба, чрез назначения й особен представител, с който оспорва
иска по основание и размер. Оспорва усвояването на кредита. Излага, че не
било ясно как се образува лихвения процент относно лихвообразуващата
компонента. Твърди се, че е налице прехвърляне на вземането, което не е
съобщено на ответника.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща процесуален
представител. Депозирано е становище от адв. Р., след приключване на
делото.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Със заповед № 343/05.05.2021г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК ПРС по ч.гр.д. № 499/2021 год., е
разпоредил Д. С. Й. /съгласно НБД/ да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България сумата от 2858.18лева, представляваща
неиздължена главница по договор за кредит PLUS -14744745, сумата от
399.56лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода 20.06.2020г. до 20.04.2022г., сумата от 215.22 лева- мораторна лихва
за периода 20.07.2020г. до 16.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда –
28.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Липсва спор, че по силата на договор за кредит PLUS -
14744745/20.04.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д.С.
Д. /Й./ е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Установава се, че с въпросното споразумение кредиторът е отпуснал в
полза на кредитополучателя сумата от 5500 лева и е уговорено издължаването
й на 60 месечни анюитетни вноски в съответствие с утвърдения погасителен
план. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 20.22 %. При
забава в издължаването съобразно уговорения погасителен план е предвидено
задължение на заемателя за заплащане на законна лихва / т.5/.
Представено по делото е извлечение по кредита и покана от
15.10.2020г. до длъжника за заплащане на сумите в седемдневен срок /без
данни за получаване/.
От изслушаното по делото заключение по ССЕ, приета от съда като
компетентно изготвена, се установява, че кредитът е усвоен на 20.04.2017г. в
размер на 5307.50лв. по личната банкова сметка на Д. Д.. Размерът на
задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл.410
ГПК е както следва: - 2858.18лв. – главница, 399.56лв. – възнаградителна
лихва за периода 20.06.2020г. до 20.04.2022г., 215.22лв. – мораторна лихва за
периода 20.07.2020г. до 16.04.2021г., 508.12лв. – законна лихва от датата на
завеждане на заявлението в съда. Размерът на задължението по кредита към
01.04.2022г. е в по-малък размер, а именно- на 1467.74лв. – главница и 9.79лв.
– мораторна лихва за периода 08.03.2022г. до 01.04.2022г., поради погасяване
чрез плащане.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна
2
до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД. Предявен е след провеждане
на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на
чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит,
изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на
задълженията.
В случая не е налице сключен договор за цесия, поради което
настоящият състав няма да обсъжда възраженията на ответника в тази насока.
По делото не е въведен спор относно действителността на изявления на
страните при сключване на процесния договор за кредит.
Спорно е реалното предоставяне на сумата. Размерът на усвоената
сума се установява от приетото и неоспорено заключение по ССЕ.
По изложените съображения и доколкото съдът не констатира
нарушение на императивни правни норми, следва да се установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за
потребителски кредит. Шрифтът позволява на кредитополучателя да прочете
съдържанието на договора и да прецени обхвата на своите задължения,
поради което не е налице недействителност на това основание.
По делото е поставен като спорен въпросът относно предсрочната
изискуемост на дълга. Няма данни за уведомяване на длъжника за настъпила
предсрочна изискуемост, поради което такава не е налице.
Същевременно съдът констатира, че предвид срока на договора
/20.04.2022г./ понастоящем е настъпила редовната изискуемост на кредита.
Като настъпил в хода на висящия процес, този факт следва да се съобрази от
съда на осн. чл. 235, ал.3 ГПК /ТР 8/2017г. на ОСГТК/, съответно да се
приеме, че претенцията за неиздължена главница е доказана по основание.
Относно конкретния размер на вземането за главница, съдът кредитира ССчЕ
като приема, че искът е основателен до размер на 1467.74лв. и на това
основание следва да се уважи.
Останалата част от първоначално претендираната главница в размер
над уважената част до 2858.18лв. е погасен чрез плащане в хода на процеса,
поради което исковата претенция за този размер следва да се отхвърли.
Не е налице сбъдване на вътрешното условие за произнасяне по
осъдителния иск.
По разноските:
Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да
бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е
предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на
чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски, поради което следва да бъде осъден да плати на ищеца сума, в общ
размер 575.96лв., от които 54.66 лв. внесена държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждениене и 421.30лв. депозит за особен
представител.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
3
разноските в заповедното производство. На ищеца се следват разноски за
заповедното производство в размер на 119.46лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, рег. № *********, със седалище: Франция, Париж,
действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България” ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София срещу Д.С. Д.
/Й. по справка НБД/, ЕГН **********, с адрес *******, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 1467.74лв. /хиляда четиристотин шестдесет и
седем лева и седемдесет и четири ст./, представляваща неиздължена
главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS -14744745,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д. Д., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
заявлението в съда – 28.04.2021г. до окончателното изплащане на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 вр. чл.415
ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД за разликата над уважения размер от
1467.74лв. до пълния му предявен размер от 2732.96лв., поради плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА Д.С. Д. /Й. по справка НБД/, ЕГН **********, с адрес
******* ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, рег. №
*********, със седалище: Франция, Париж, действащо чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София сумата от 575.96лв. /петстотин седемдесет и
пет лева и деветдесет и шест ст./ представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 119.46лв.
/сто и деветнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща
сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4