№ 34
гр. Благоевград, 22.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело №
20241200900180 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 11429/28.08.2024
година, депозирана от И. И. Р., ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев, ул.“***“ № 4, чрез адв.Н.
Д., със съдебен адрес – град София, пл.“***“ № 2, ет.3 против „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „***“, бул.“***“ №87.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа по реда на
Глава Тридесет и втора от ГПК „ Производство по търговски спорове“..
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона
срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковата претенция
по основание и размер.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение по смисъла на чл. 369,
ал.1 от ГПК, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава.
Преди да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и насрочване
на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът приема, че следва да се
произнесе по заявеното възражение с искане за разглеждане на делото по общия ред на ГПК,
като съдът приема същото за основателно при следните аргументи:
С разглежданата искова молба е предявен осъдителен иск с петитум: „ да бъде осъден
ответника „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н „***“, бул.“***“ № 87 да заплати на ищеца И. И. Р., ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев,
ул.“***“ №4 сумата от 140 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на настъпило пътно – транспортно произшествие на
20.5.2024 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
уведомяване с извънсъдебната претенция -19.07.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и да заплати сумата в размер на 6 299, 49 (шест хиляди двеста деветдесет и девет лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за операции,
медицински консумативи, стабилизации, прегледи и законна лихва върху главницата за
имуществени вреди, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
19.07.2024 г. до окончателното й изплащане.“.
С исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал в пътно – транспортно
произшествие, вината, за чието настъпване е на водач на МПС, застраховано по валидно
1
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ ри ответника – застрахователно
дружество.
Заявената осъдителна искова претенция е с правна квалификация – чл.493, ал., т.1 във
връзка с чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите.
В обстоятелствената част на исковата молба са описани фактите и обстоятелствата, на
които се основава претенцията, от които се очертава предмета на търсената чрез
предявяването на пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата иск за
ангажиране на деликтна отговорност за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от
процесното пътно – транспортно произшествие.
Като се съобразяват от настоящия съдебен състав мотивите на Тълкувателно решение
№ 3/2019 от 23.2.2022 година, постановено по тълк.дело № 3/ 2019 година на ОСГТК на
ВКС, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, докладвано от съдия
Бранислава Павлова и съдия Татяна Върбанова, се следва извода, че възникналия правен
спор, въпреки, че е образуван за разглеждане като търговско дело по правната си
характеристика не представлява търговски спор.
Безспорно е, че по смисъла на чл.365 от ГПК – по реда на Глава Тридесет и втора от
ГПК окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно
отношение, породено или отнасящо се до: 1. търговска сделка, включително сключването,
тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й,
последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или
приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства; 2. приватизационен договор,
договор за обществена поръчка и концесионен договор; 3. участие в търговско дружество
или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или
нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския
регистър; 4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове
на кредиторите; 5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация
на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо
положение.
От лимитивното изброяване на исковете в текста на чл.365 от ГПК се следва извода, че
предявения иск и подлежащ на разглеждане в настоящето производство не следва да се
разглежда като търговски спор, доколкото е извън изброените законодателно.
Съобразно мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.2.2022
година - обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се разграничават
видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на
делото. Със същото решение е прието, че : “Търговският спор и търговското дело са резултат
на обособяване на търговското право от гражданското. По посочения обективен критерий,
като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са
приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до
уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от
родовата подсъдност. Несъмнено, търговско е и делото, което окръжните съдилища
разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора /чл. 365-378/ ГПК,
озаглавена „Производство по търговски спорове“, макар не всички от тях да съдържат
правна уредба в Търговския закон.“.
Ако се следва разграничението между „търговско дело“ и търговски спор“ да се
аргументира с дефиницията дадена в Търговския закон относно регламентацията на
търговска сделка ще се следва, че търговски сделка са не само тези описани в чл.1 от
Търговския закон, но и описаните такива в разпоредбата на чл.286, ал.1 и ал.2 от Търговския
закон – сделки извършени от търговец, като по смисъла на чл. 287 от Търговския закон -
разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях
2
сделката е търговска и не следва друго от този закон.
В казуса правния спор е свързан функционално с търговска сделка – сключения
застрахователен договор между ответника и трето – неучастващо по делото лице. От
твърденията на ищеца в обстоятелствената част и стореното описание на обстоятелствата,
на които се основава иска не може да се направи извода, че претенцията му се основава на
застрахователна сделка, по която ищецът да е страна или застраховано лице. В този смисъл
настоящия съдебен състав приема, че спорното правоотношение между ищеца и ответника
не е такова по търговски спор, поради и което производството по делото не се следва да се
разглежда по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове“, а по общия исков ред – по реда на Част Втора от ГПК – „Общ исков процес“
С оглед на горното съдът следва да уважи възражението на ответника, заявено в срок с
отговора на исковата молба и обяви на страните, че ще разгледа производството по т.дело №
180/2024 година по описа на Окръжен съд – Благовеград по реда на Част Втора от ГПК –
„Общ исков процес“, а не по реда на Глава Тридесет и втора „Производство по търговски
спорове“.
При горното с настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът
следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на
доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и
да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 20.5.2024 година, около 15:05 ч. на път 11-19, км. 53+300 е
настъпило пътно – транспортно произшествие настъпва между лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, peг. № Е *** КХ, управляван от С.Ф.Т., със сключена
застраховка „Гражданско отговорност“ при ответника и лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Кади“, peг. № Е *** НА, управляван от ищеца И. Р..
Твърди се, че в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.07,2024 година е
описан механизма за настъпване на пътно – транспортното произшествие, при който С.Т. при
движение с висока скорост на десен завой навлиза в насрещната лента и се блъска челно в
управлявания от ищеца лек автомобил.
Твърди се, че настъпилите за ищеца телесни повреди са пряка и непосредствена
последица от реализираното от виновния водач пътно – транспортно произшествие, като
телесните увреждания са описани като: травматичен шок, фрактура на ляв ацетабулум,
фрактура на лява ръка, разкъсно – контузна рана на ляво коляно, открита рана по окосмената
част на главата, счупване на ацетабулума, навяхване и разтягане на ставния апарат на
тазобедрената става, мозъчно сътресение.
Твърди се, че отговорността за процесното ПТП е на водача, застрахован при ответника
С.Т..
Описва се, че във връзка с настъпилото пътно – транспортно произшествие е
образувано ДП № 109/2024 година по описа на РУ – Банско, което не е приключило към
датата на депозира на исковата молба.
Твърди се, че на 19.7.2024 година ищецът е изпратил застрахователна претенция до
ответника, във връзка с което е била образувана щета рег.№ **********. Твърди се, че
въпреки предоставените документи ответникът не е изплатил претендираното обезщетение,
а е изискал представянето на допълнителни документи. В този смисъл се твърди, че
ответникът е отказал изплащането на претендираното от ищеца обезщетение.
3
Описва се в исковата молба по отношение на претърпените от ищеца телесни
увреждания, че непосредствено след инцидента е бил транспортиран до ЦСМП при МБАЛ
„Иван Скендеров“ ЕООД град Гоце Делчев при което били установени и диагностицирани
настъпилите травматични увреждания. Описват се подробно извършените в периода
20.5.2024 година до 3.6.2024 година извършени операции, хирургически интервенции и
лечение в болнично заведение – МБАЛ „Иван Скендеров“ - град Гоце Делчев и УМБАЛСМ
„Н.. Пирогов“.
Твърди се, че лечението на ищеца продължава и към настоящия момент в домашни
условия.
Описва се в исковата молба, че ищецът е бил в продължителен отпуск поради временна
нетрудоспособност, като са описани подробно издаваните болнични листове и решения на
ЛКК.
Твърди се, че ищецът е престоял общо 15 дни в болнично заведение, а целия период на
временна нетрудоспособност е продължил повече от 100 календарни дни.
Твърди се, че ищецът търпи и ще продължава да търпи болки и страдания, описва се, че
е страдал от безсъние заради силните болки, че не е могъл да се грижи сам за себе си като да
се облича, да се грижи за хигиената си, бил е в депресия.
Твърди се, че от инцидента и настъпилите увреждания ще останат силно загрозяващи
белези по цялото му тяло.
С исковата молба се твърди, че във връзка с настъпилото пътно – транспортно
произшествие ищецът е търпял имуществени вреди, свързани с разходи за придружител,
самостоятелна стая, лекарства, хирургични консумативи, физиотерапевтични процедури,
образно изследване, за което са описани подробно фактури в исковата молба.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н „***“, бул.“***“ № 87 да заплати на ищеца И. И. Р., ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев,
ул.“***“ №4 сумата от 140 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на настъпило пътно – транспортно произшествие на
20.5.2024 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
уведомяване с извънсъдебната претенция -19.07.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и да заплати сумата в размер на 6 299, 49 (шест хиляди двеста деветдесет и девет лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за операции,
медицински консумативи, стабилизации, прегледи и законна лихва върху главницата за
имуществени вреди, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
19.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, оспорва исковите претенции както по
основание, така и по размер.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение
на лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, peг. № Е *** КХ към датата на събитието -
20.05.2024 година.
С отговора на исковата молба се оспорва механизма на настъпване на ПТП, заявен в
обстоятелствената част на исковата молба, в този смисъл се оспорва движението с висока
скорост като причина за навлизане в лентата за насрещно движение.
Ответникът твърди, че претендиралата сума от по 140 000 лева за получени телесни
увреждания е завишена и противоречаща на принципа на справедливостта.
Ответникът оспорва ищецът да е бил в травматичен шок. Твърди се, че порлученинте
наранявания от ищеца са били повърхностни - контузия на лявата предмишница, разкъсно-
4
контузна рана в областта на лявото коляно, охлузване в областта на лявото рамо, разкъсно-
контузна рана (6-8 см) в лявата теменна област на главата и са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота (лека телесна повреда - чл.130, ал. 1 от ПК).
Твърди се от ответника, че супване на задната стена на лявата главулечна ямка
(ацетабулум) и задно изкълчване на лявата тазобедрена става са причинили, поотделно и в
съвкупност, трайно ограничение на движенията на левия долен крайник за период над 30
дни, като имат характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, но липсват
категорични данни за други фрактури при ищеца, поради което твърденията за травми извън
посочените по-горе са неоснователни.
С отговора на исковата молба се оспорва исковата претенция и за неимуществени
вреди по основание и размер.
С отговора на исковата молба е заявено възражение за съпричиняване, като се твърди,
че пострадалия се е движил с несъобразена скорост с пътните условия и с останалите
участници в движението, която е била и превишена за конкретния пътен участък, като се
твърди, че ищецът не е пътуват с поставен обезопасителен колан, което е довело до най-
тежката травма - тази на ацетабулума.
С оглед на заявеното в отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли
исковите претенции като неоснователни и присъди разноски на ответника.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявени осъдителна искова претенция по иска за
обезщетение за имуществени вреди - правната квалификация е чл.498, ал.3, пр. 2 във връзка
с чл.493, ал.1, т.1 във връзка с чл.432, ал.1 от кодекса за застраховането.
В условията на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – не се спори от ответника:
наличието и валидността застрахователния договор.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не се нуждае от доказване
наличието на застрахователен договор.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
По осъдителните искови претенции за ищеца е тежестта да докаже:
- настъпването на увреждащото застрахователно събитие, както и неговия механизъм,
съответно наличието на причинно – следствена връзка с вредите, характера и вида на
твърдяните имуществени вреди и неимуществени вреди.
Ищецът носи тежестта да докаже отказа на застрахователя да изплати търсеното
обезщетение, а с оглед на възраженията на ответника – ищецът носи тежестта да докаже, че
не е нарушил правилата за движение по пътищата, съобразяването на скоростта на
движение, поставянето на обезопасителен колан.
За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.
По доказателствените искания
Страните са представили писмени доказателства, които иска да бъдат допуснати и
приети като такива по делото и като се приема от съда, че са относими към спора следва да
бъдат допуснати като доказателства.
По останалите, заявени от ищеца и ответника, доказателствени искания съдът ще се
произнесе в първото по делото съдебно заседание, в което следва да даде възможност на
ищеца да изрази становище по доказателствените искания и становището на ответника във
5
връзка със заявените оспорвания.
По отношение на представените писмени доказателства с допълнителната искова
молба и постъпилите от ищеца молби по делото след депозиране на исковата молба 9 съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание, след като изслуша становището на страните.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 369, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК и на
основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ще разгледа производството по гр.дело № 180/2024
година по описа на Окръжен съд – Благовеград по реда на Част Втора от ГПК – „Общ
исков процес“, а не по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
Допуска и приема като доказателства по делото приложените такива към исковата
молба и отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ: По заявени доказателствени искания на ищеца и
ответника с искане за допускане и назначаване на експертизи и допускане до разпит на
свидетели, както и по допускане и приемане като писмени доказателства на представените
от ищеца допълнителни писмени доказателства - съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: На основание чл. 40 от ГПК, страната, която живее или
замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда,
на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на ответника. При неизпълнение на задължението за посочване на съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
На основание чл. 41 от ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщил по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжен да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
6
попечителят и пълномощникът на ответника. При неизпълнение на задължението за
уведомяване на съда за новия адрес всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
На основание чл.50 от ГПК - Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Връчването на търговци и на
юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или
работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят
посочва имената и длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.
Указва на страните, че Окръжен съд – Благоевград има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
7
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
На ответника – връчването да се извършва само по реда на чл.50, ал.5 от ГПК във
връзка с чл. 38, ал. 2 на посочен от него електронен адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.3.2025 година от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението подлежи на обжалване в частта, с която съдът е обявил на
страните, че ще разгледа производството по делото по реда на общия исков процес –
пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчване на препис от
настоящето с частна жалба, като в останалата част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8