№ 907
гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100501147 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
П. Ж. С. ЕГН ********** от ***, чрез особен представител, срещу решение
№4072/20.12.2022г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
№1379/26.04.2023г., постановено по гр.д. № 1562/2023 г. на ВРС, с което е
признато за установено, че въззивникът дължи на ЗЕАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕИК000694286 със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.Позитано №5, сумата от 634.10лв. главница по изплатена щета
настъпила на 28.06.2017г. по вина на ответника, който е напуснал мястото на
настъпване на ПТП, 75.80лв. лихви за времето от 22.10.2018г. до 21.10.2021г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-
22.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, присъдени по гр.д.
№15341/2021г. на ВРС, 31 състав, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3
от КЗ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и се прави искане за
неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Поддържат се възражения за липса
на международна подведомственост, допуснати съществени процесуални
1
нарушения, изразяващи се в недопускане на свидетели и непроизнасяне по
чл.183 от ГПК, както и за необоснованост. Твърди се, че са били игнорирани
възраженията на въззивника за противоречия в Протокола за ПТП -
удостоверено е, че ответникът е напуснал ПТП, а същевременно същият го е
подписал; схемата на ПТП не съответства на разположението на паркоместата
по сателитна снимка. Поддържат се възраженията за наличие на евентуални
дописвания в протокола, за липсата на данни за влизане в сила на
наказателното постановление, за непълнота на представената от ищеца
преписка по неговото издаване. Твърди се, че органите на МВР не са посетили
местопроизшествието, видно от отбелязването в протокола, а ответникът е
присъствал на съставянето му, следователно не е налице хипотезата на чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ. Поддържа се твърдението за недоказаност на плащането на
обезщетението, поради липса на доказателство, че неподписаното
Приложение №2 представлява неразделна част от уведомлението за
прихващане. Оспорва се като недоказано и поставянето на ответника в забава,
с твърдения за липса на данни, че представеното известие за доставяне се
отнася именно до регресната покана. Сумата за ликвидация на щета от 25
лева не фигурира в поканата, поради което няма основание да се твърди, че
ответникът е поставен в забава. Изложени са възражения и във връзка с
размера на фактурираните разходи за ляв стоп и боядисване.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, че в графа „Посетено
на място“ отметката в протокола се извършва на принципа „ненужното се
зачертава“, за да обоснове извода, че съставителят на протокола е посетил
ПТП, а протоколът е съставен два часа след настъпване на ПТП. В протокола
за ПТП е посочено, че ответникът е напуснал ПТП, а от посоченото в полето
на АУАН е видно, че няколко часа по-късно е намерен от административно-
наказващия орган и е подписал съставените документи без възражения.
Поддържа, че Наказателното постановление е връчено на ответника лично
срещу подпис, влязло е в сила поради необжалването му и заедно с Протокола
за ПТП, като официални документи се ползват с материална доказателствена
сила за настъпването на произшествието, участниците в него, механизма и
видимите щети. Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на
регресната претенция.
Постъпила е и частна жалба от П. Ж. С. ЕГН ********** от ***, чрез
2
особен представител, срещу Определение №3236/15.03.2023г. по гр.д.
№1562/2022г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК.
Жалбоподателят счита искането на ищеца за разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство за недоказано, поради липса на
представен договор за правна помощ. Поддържа, че представената фактура не
може да служи като доказателство за наличие на правоотношение по договор
за поръчка, тъй като от съдържанието на фактурата не става ясно дали се
отнася до предявяване на регрес по щета в заповедно или в исково
производство или извънсъдебно чрез отправяне на покана. За необоснован
счита извода на съда, че щом фактурата е от 12.10.2021г., тя се отнася до
подаденото на 25.10.2021г. заявление, като излага аргумента, че би могло да
се отнася до уредени по-късно отношения по отправяне на покани.
В постъпилия отговор ответникът по жалбата излага становище за
правилност на обжалваното определение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл.500, ал.2 от КЗ за установяване съществуването на
регресното вземане на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ към П. Ж. С.
по Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15341/2021г. в размер на 659.10лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане и обезщетение за забава в размер на 75.80лв. за
периода от 22.10.2018г. до 21.10.2021г.
В исковата молба се твърди, че при ПТП, настъпило на 28.06.2017г. в
гр.Варна на ул.«Зеленика» посока ул.«Подвис» пред дом №4 П. С., като водач
на МПС, марка „Мерцедес“, с ДК *****, собственост на „Обединена
компания Варна“ООД, е нарушил правилата за движение, предвидени в
ЗДвП, като при движение блъснал паркираното МПС с марка „Пежо", с ДК
№*****, собственост на Д. Р. и напуснал мястото на произшествието. Между
ищеца и „Обединена компания Варна“ООД, собственик на МПС марка
„Мерцедес", е сключен договор за застраховка ГО, застрахователна полица
№BG/03/116002609164, за периода от 17.11.2016г. до 16.11.2017г. Между
"Дженерали застраховане" АД и собственика на лек автомобил „Пежо", с ДК
3
№*****, собственост на Д. Р., е сключен договор за застраховка "Каско на
МПС" застрахователна полица №**** за периода от 29.06.2016г. до
28.06.2017г. На увредения автомобил са нанесени значителни щети, подробно
описани в опис-заключение по щета №********* на "Дженерали
застраховане" АД. Въз основа на предявена претенция по административен
път от застрахователя по застраховка "Каско" срещу застрахователя по
застраховка „ГО" в ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е образувана
преписка по щета №****. По подадено уведомление за щета от собственика
на увредения автомобил експерти на "Дженерали застраховане" АД подробно
са описали щетите, нанесени на лек автомобил „Пежо", с ДК №*****,
собственост на Д.Р., съставена е калкулация за нужните материали и средства
за отстраняване на описаните щети в размер на 619,10лв., които "Дженерали
застраховане" АД е изплатил с платежно нареждане от 14.09.17г. на „ДАЛИ
99" ООД, сервиза отстранил щетите по увреденото МПС. Общата сума в
размер на 634,10лв., представляваща дължима сума за отстраняване на
причинените щети и сторените разноски по ликвидация на щетата /в
"Дженерали застраховане" АД/ е изплатена от ищеца, чрез уреждане на
взаимни задължения по регресни претенции между двете дружества, както е
посочено в писмо изх. №05685/15.11.2017г. по приложени списъци и
платежно нареждане от 16.11.2017г. за сумата от общо 87858,84лв. За
ликвидация на щетата в ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ са сторени
ликвидационни разноски в размер на 25лв. Поради неплащане в
предоставения срок ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е подал възражение, с което се обосновава правният интерес
от предявяване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, който сочи, че ответникът може да се е
установил трайно в чужбина, като развива предположенията си в насока, че
ако ответникът има местоживеене в друга държава членка на ЕС, то
приложение следва да намери Регламент №1215/2012 г. на Европейския
парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В чл.14,
т.1 от Регламента е предвидена специална международна компетентност по
отношение на исковете, като искът следва да бъде предявен в съдилищата на
държавата-членка, в която ответникът има местоживеене. Счита, че исковата
4
претенция е неоснователна. Оспорва ответникът да е управлявал МПС марка
„Мерцедес" с рег. № *******, да е участвал в процесното ПТП, да е нарушил
правилата за движение по пътищата, както и да е блъскал паркирано МПС
марка „Пежо" с рег. №*****. Прави възражение за наличие на изключващи
противоправно поведение или вина на ответника обстоятелства, свързани с
техническото състояние на МПС, което той евентуално е управлявал, които
попадат извън рамките на дължимата грижа на водача и представляват скрити
недостатъци на вещта. Прави възражение за наличие на обстоятелства, извън
контрола и дължимата грижа на водача, представляващи крайна
необходимост, при които ответникът е предприел необходимото да избегне
настъпването на неизвестно какво, но според него по-тежко ПТП с по-големи
материални щети или дори пострадали лица. Счита, че е налице
изключителна вина за причиняване на ПТП на водача на другото МПС с рег.
№***** поради допуснати неуточнени нарушения на правилата за движение
по пътищата, а в условията на евентуалност за съпричиняване от страна на
водача на МПС с рег. № ***** поради допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата, в това число и възможни нарушения на правилата за
паркиране, създаващи опасност от възникване на ПТП. Изразява съмнения, че
доколкото ПТП е настъпило именно в последния ден на покритието на
застраховката „Каско на МПС" за МПС с рег. №*****, всъщност никакво
ПТП не се е случило на 28.06.2017г., а автомобилът е пострадал при други
неизвестни обстоятелства, които не се покриват от застраховката „Каско на
МПС" и щетите са приписани неоснователно на трето лице без неговото
знание, за да се ползва покритието на застраховката. Оспорва ответникът да е
напускал местопроизшествието. От представения по делото протокол за ПТП
не се установява органите за контрол на движението по пътищата въобще да
са посещавали местопроизшествието. Освен това в самият протокол е
отразено, че ответникът е присъствал на съставянето на протокола за ПТП,
предоставил е данни и го е подписал, следователно не е налице
противоправното поведение, което нормата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ цели да
санкционира. Оспорва стойността на разходите за ремонта с твърдения, че е
завишена. Възразява в негова тежест да бъдат възлагани ликвидационни
разноски, тъй като са определени произволно. Твърди, че няма основание да
се начислява лихва за забава, включително след подаване на заявлението, тъй
като няма надлежно връчена на ответника покана. Сумата от 25лв. за
5
ликвидация на щетата не е включена в представената регресна покана, поради
което няма основание да се твърди, че за тази сума е отправяна покана. Прави
възражение за погасяване на претенциите за главница и лихва по давност.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Предположението на особения представител, че ответникът има
обичайно местопребиваване в чужбина, е хипотетично и лишено от
конкретика. Задължение на всеки български гражданин е да регистрира
настоящия си адрес, включително когато е в друга държава. В случая
ответникът има регистриран настоящ адрес в Република България, поради
което опровергаването на тази регистрация може да се осъществи само с
писмени доказателства. Данни, че лицето пребивава в чужбина, по делото не
са събрани, включително от длъжностните лица по призоваването, а
особеният представител не е легитимиран да релевира подобни възражения
от личен характер. По изложените съображения съдът намира, че при
разглеждане на спора по същество не е допуснато нарушение на правилата за
международна подведомственост.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
6
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже валидно
сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" с ответника,
изплащането на застрахователното обезщетение, настъпването на процесното
ПТП и обстоятелството, че ответникът като участник в същото е напуснал
произшествието, когато посещението му е било задължително от органите за
контрол на движението по пътищата. В тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите,
както и настъпването на щетите по различен от твърдяния от ищеца
механизъм.
Съдебният състав намира, че предявеният иск се явява доказан по
основание от ангажираните в първата инстанция доказателства.
Механизмът на ПТП е установен с представените по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1644906/28.06.2017 г., АУАН
783124/28.06.2017г. и влязло в сила Наказателно постановление № 21-0819-
002571/07.07.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на застрахования водач. Всички посочени официални документи
са подписани от ответника без възражения.
Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на
службата му и по установените форма и ред, с оглед на което притежава
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (чл.189, ал.2
ЗДвП), по отношение на лично възприетите от съставилия го компетентен
държавен орган обстоятелства, включително констатираните твърдяни щети
по пострадалия автомобил. Видно от извършеното на принципа „излишното
се зачертава“ отбелязване в Протокола за ПТП, местопроизшествието е било
посетено от актосъставителя. Доказателства за материална подправка на
протокола по делото не са представени, поради което същият се ползва с
формална доказателствена сила. Видно от констативната част ПТП е
настъпило в 15.30ч., а виновният водач е установен в 17.30 ч., когато
протоколът е съставен и предявен на ответника за подпис. Протоколът е
подписан от ответника без възражения, с което последният е признал
7
неизгодните за себе си факти относно причините за настъпване на ПТП –
неосигуряване на достатъчно странично разстояние и последвал удар с
процесния паркирал автомобил, както и относно поведението си след ПТП –
напускане на местопроизшествието. При това положение в тежест на
ответника е да опровергае доказателствената сила на признанието, като
докаже друг механизъм на настъпване на вредите. Доказателства в тази
насока не са ангажирани.
Напротив удостоверените в протокола факти се потвърждават от целия
доказателствен материал. Ангажирането на административно-наказателната
отговорност на дееца е ирелевантно за гражданскоправния аспект на
нарушението на правилата за движение, но само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че наказателното постановление следва да се приеме за
влязло в сила към момента на настоящото произнасяне. Същото е връчено
лично на ответника на 11.09.2018г., видно от извършеното в него отбелязване.
При липса на събрани доказателства за обжалването му, представянето на
каквито е в тежест на ответника, следва единствено възможният извод, че
същото е влязло в сила на 18.09.2018г. С цитираното постановление
ответникът е наказан за нарушение по чл.5, ал.1, е. т1 от ЗДвП – създаване на
пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето
на хората и по чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДвП – неизпълнение на задължението да
спре и установи последиците от ПТП.
Механизмът на деянието се потвърждава на база констатираните по
автомобилите увреждания посредством заключението на вещото лице, че
същите могат да бъдат получени по посочения в Протокола за ПТП начин.
Липсват данни за противоправно поведение на водача на увредения
автомобил. Напротив последният се е намирал в покой в предназначено за
целта паркомясто, разположено по начин, идентичен с посоченото в
Протокола за ПТП. При разпита си в о.с.з. вещото лице е разяснил, че след
извършен оглед на местопроизшествието е констатирал обособени
паркоместа, които са извън платното за движение, перпендикулярно на оста
на пътя по посока на движение на товарния автомобил. В този смисъл
твърденията на ответника, че това разположение не съответства на
извънпроцесуално прегледани от него сателитни снимки, освен недоказано,
се явява опровергано от ангажираните специални знания. Отделно от това
8
липсва яснота за актуалността на визираните от ответника сателитни снимки
към релевантния момент.
В обобщение следва да се приеме за доказано, че управлявайки в
нарушение на правилата за движение по пътищата превозно средство,
ответникът е причинил с виновното си и противоправно поведение
имуществени вреди на трето на спора лице.
От друга страна видно от ангажираните по делото доказателства
ответникът е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задължението си
по чл.123, ал.3, б. „В“ от ЗДвП да уведоми органите за контрол към МВР.
Същият е бил длъжен да го направи, доколкото при отсъствие на пострадалия,
е изключено да бъде постигнато съгласие относно обстоятелствата, при които
е настъпил инцидентът и причинените вреди. В този смисъл по аргумент от
чл.125 от ЗДв.П посещение на мястото на ПТП от органи на МВР е било
задължително. Ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП, без да
съобщи за него по надлежния ред, като по този начин е осуетил възможността
да бъде подложен на проверка от органите на реда. Напротив бил е издирен
впоследствие.
От ангажираните специални знания се установява, че описаните от
застрахователя щети се намират в причинна връзка с деянието и могат да
бъдат получени при признатия от ответника механизъм на ПТП. В този
смисъл твърденията на ответника, че част от тях са били налични към
момента на ПТП или са настъпили впоследствие, освен недоказани, се явяват
и опровергани от заключението на вещото лице.
Видно е от експертното заключение, че претенцията от 659.10 лева дори
е в по-нисък размер от възстановителна стойност на автомобила по пазарни
цени – 979.26 лева, както и че направените от ищеца ликвидационни разходи
в размер на 25 лева за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива
при такъв тип щети.
По делото са представени доказателства, че обезщетението е изплатено
на сервиза, извършил ремонта на автомобила от застрахователя по
застраховка „Каско“, както и че сумата е възстановена на последния от
ищеца, чрез уреждане на взаимни задължения по регресни претенции между
двете дружества. Прихващането е извършено с писмо изх.
№05685/15.11.2017г., изрично препращащо към приложени списъци
9
Приложение №1 и №2, като в последното процесното задължение фигурира
под №41. Съдържащото се в приложенията описание на задълженията по
брой и общ размер е напълно идентично с посоченото в писмото за
прихващане, поради което липсва каквото и да било съмнение, че същите
представляват неразделна част от него, независимо от липсата на положени
подписи. Впрочем доказателства за съществуването на други приложения с
различно съдържание ответникът не е ангажирал.
Поради наличие на всички визирани в закона елементи от фактическия
състав, предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.3
КЗ се явява доказан по основание.
По размера съдът намира, че застрахователното обезщетение възлиза на
реално направените разходи за ремонт, удостоверени в представената по
делото фактура № *********/05.09.2017г. на стойност 619.10 лева. Наред с
възстановителната стойност на основание чл.500, ал.1 от КЗ деликвентът
дължи заплащане и на разходите по ликвидация на щета. Претендираната
сума от 25 лева е в рамките на обичайната пазарна стойност за тази дейност
според заключението на САТЕ. В този смисъл претенцията се явява
основателна за сумата от 644.10 лева.
Искът е уважен от ВРС за 634.10 лева, но поради забраната за влошаване
положението на обжалващия и липсата на подадена въззивна жалба от
насрещната страна, този порок не може да бъде отстранен от настоящата
инстанция.
Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД се
явява неоснователен изцяло поради липсата на представени доказателства за
надлежно връчена на ответника регресна покана. При регресното
правоотношение липсва падеж или законоустановен момент на забавата,
поради което на общо основание за целта е необходима покана. Видно от
представената по делото обратна разписка, поканата е върната като
неполучена. С оглед изложеното следва да се приеме, че ответникът е
поставен в забава едва с получаване на препис от исковата молба. Според
константна практика на ВКС получаването на поканата чрез особен
представител не засяга редовността на връчването.
С оглед правоувеличаващия ефект на подаване на исковата молба,
главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от депозиране на
10
заявлението по чл.410 от ГПК – 22.10.2021г., откогато се счита предявен
искът, до окончателното плащане. Касае се за процесуална последица от
предявяването на иска, която следва по силата на закона, без оглед на
материално правния момент на поставянето на длъжника в забава.
Поради частично несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта по иска с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД и вместо него бъде
постановено друго, с което същият бъде отхвърлен, а в останалата обжалвана
част решението следва да бъде потвърдено.
По депозираната частна жалба:
С обжалваното определение е отхвърлена молбата на ответника по чл.248
от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез отпадане на
претендирания за заповедното производство адвокатски хонорар.
Видно от материалите по ч.гр.д. 15341/2021г. на ВРС към заявлението по
чл.410 от ГПК ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК за сумата от 25
лева държавна такса и 240 лева адвокатско възнаграждение. Като
доказателство за плащането му е представена фактура №2389/12.10.2021г. с
издател ищеца и доставчик Адвокатско дружество „***“ с основание
„предявяване на регрес по щета №****“ за сумата от 240 лева с ДДС. С
платежно нареждане от 14.10.2021г. сумата е преведена на адвокатското
дружество.
Съдът намира, че договорът за правна помощ е неформален и подлежи на
доказване с всички доказателствени средства. В случая съдържанието му е
инкорпорирано в представената по делото фактура. Предвид липсата на
посочени във фактурата ограничения в представителството, следва да се
приеме, че предметът на договора за правна помощ включва всички
процесуални и извънпроцесуални действия по реализиране на регреса на
застрахователя, включително за подаване на заявление по чл.410 от ГПК. По
делото липсват доказателства към момента на издаване на фактурата
упълномощените адвокати да са извършвали други правни и фактически
действия от името на ищеца, различни от подаденото заявление, към които да
бъде отнесено уговореното възнаграждение.
С оглед изложеното съдът намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение подлежи на присъждане, като доказано по основание и
11
размер.
Поради идентичност в правните изводи на двете инстанции обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора решението следва да бъде ревизирано и в частта
за разноските, като бъде отменено изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски съразмерно с уважената част
от иска в размер на 228.65 лева за заповедното производство, 613.05 лева за
първа инстанция и 393.02 лева за въззивна инстанция.
На основание чл.77 от ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят
дължимата за въззивното производство държавна такса с оглед изхода на
спора, както следва: 25 лева за въззивника по иска по чл.422 от ГПК, вр.
чл.500 от КЗ и 25 лева за въззиваемия по иска по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от
КЗ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4072/20.12.2022г., поправено по реда на чл.247 от
ГПК с решение №1379/26.04.2023г., постановено по гр.д. № 1562/2023 г. на
ВРС, в частта, с която е признато за установено, че П. Ж. С. ЕГН **********
дължи на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ сумата от 75.80лв. лихви за
времето от 22.10.2018г. до 21.10.2021г., както и в частта за разноските изцяло,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано
№5, срещу П. Ж. С. ЕГН ********** от ***, иск с правно основание чл.422 от
ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът дължи сумата от 75.80лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 22.10.2018г. до
21.10.2021г., върху главница от 634.10лв. по изплатена щета №****, за което
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№15341/2021г. на
ВРС, 31 състав.
12
ПОТВЪРЖДАВА решение №4072/20.12.2022г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение №1379/26.04.2023г., постановено по гр.д. №
1562/2023 г. на ВРС в частта, с която е признато за установено в отношенията
между страните, че П. Ж. С. ЕГН ********** от ***, дължи на ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕИК000694286 със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.Позитано №5, сумата от 634.10лв. главница по
изплатена щета №**** настъпила на 28.06.2017г. по вина на ответника, който
е напуснал мястото на настъпване на ПТП, заедно със законната лихва върху
главницата от датата на сезиране на съда-22.10.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, присъдени по гр.д.№15341/2021г. на ВРС, 31 състав, на
осн. чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №3236/15.03.2023г. по гр.д.
№1562/2022г. на ВРС.
ОСЪЖДА П. Ж. С. ЕГН ********** от ***, да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕИК000694286 със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.Позитано №5, сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата от 228.65 лева за заповедното производство по
ч.гр.д.№15341/2021г. на ВРС, сумата от 613.05 лева за първа инстанция и
сумата от 393.02 лева за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕИК000694286 със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано №5, да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС сумата
от 25 лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство, на основание чл. 77 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Ж. С. ЕГН ********** от ***, да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС сумата от 25
лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното производство,
на основание чл. 77 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14