Р Е Ш Е Н И Е № 260000
19.08.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII -ми граждански състав
На 09.07.2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 995 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
С решение № 40/18.02.2020 г., постановено по
гр. д. № 364/2019 г. , РС- Карлово е отхвърлил иска по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, предявен от ТД на НАП- гр.Пловдив , против Г.Д.Г.,
ЕГН ********** и Р.Д.Г., ЕГН: **********, за обявяване за недействителен спрямо
ищеца на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №71, том III, рег.№ 5188,
нотариално дело № 460 от 2017 г. от
11.09.2017г., до
размер на 1/2 ид.част от правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 36498.504.2490.1.1, находящ се в гр. К., ул. ***,
с предназначение: жилище, брой нива на обекта: 1 с площ: 120 кв. м., с
прилежащи части: две източни избени стаи и 1/2 ид.част от общите части на
сградата.
Решението
е обжалвано от ищеца по спора ТД на НАП-
гр.Пловдив,чрез процесуалния представител
юрисконсулт Б. Ш., при оплаквания за
неправилност, с искане да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен.
Срещу въззивната жалба
е подаден писмен отговор от ответниците,
в който се оспорва нейната основателност и се поддържа, че решението на първата
инстанция е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивната
жалба е подадена своевременно от процесуално
легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което е допустима. При извършване на служебна проверка
по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с
оглед обхвата на обжалването - допустимо. При извършване на въззивния контрол
за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, предявен
от ТД на НАП- гр.Пловдив , против Г.Д.Г.,
ЕГН ********** и Р.Д.Г., ЕГН: **********, за обявяване за недействителен спрямо ищеца , на сключения в негова вреда и
между свързани лица , договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №71, том III,
рег.№ 5188, нотариално дело № 460 от 2017 г.
от 11.09.2017г.,
до размер на 1/2 ид.част от правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.2490.1.1, находящ се в гр.
К., ул. ***, с предназначение: жилище, брой нива на обекта: 1 с площ: 120 кв.
м., с прилежащи части: две източни избени стаи и 1/2 ид.част от общите части на
сградата.
За да бъде уважен отменителният иск по чл. 216, ал. 1, т.
6 ДОПК е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки:
сделка, извършена с намерение да се увреди публичният взискател, сключена между
свързани лица след датата на установяване на публичното задължение, съответно
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения. Публичното вземане, по което
ищецът се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила ревизионен акт
акт или влязло в сила решение. В тежест
на ищеца е да установи наличието на фактическия състав. В посочения смисъл е
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
а именно Решение №166 от 30.12.2009г. по
т.д.№430/2009г., II т.о. на ВКС; Решение № 436/22.12.2011 г. по гр. дело №
308/2011 г. на III г.о. на ВКС и Решение № 228/20.12.2010 г. по гр. дело №
530/2010 г. на II т.о. на ВКС. Съгласно горецитираната задължителна практика на
ВКС когато на лицето не е връчен ревизионен акт, респ. заповед за възлагане на
ревизия, то задълженията не са установени по окончателен начин и не са налице
предпоставките за уважаване на отменителния иск.
При доказателствена тежест за ищеца, по делото
е представена само електронна справка за
актуални задължения на Г.Г. към 14.11.2018г.
, която не е годно доказателство за
установяването на публичните вземания на кредитора , тъй като беше казано, че
същите следва да бъдат установени с влязъл в сила ревизионен акт или влязло в сила решение. Ищецът не оспорва
по делото и твърди в исковата си молба, че такива не са издадени, но
поддържа, че задълженията на длъжника
следва да се считат за окончателно установени , тъй като е изтекъл срока по
чл.109 от ДОПК.Съдът намира твърдението на страната за неоснователно и не
може да приеме, че задължението на длъжника
Г.Г. спрямо държавата са окончателно установени съгласно разпоредбата на чл.109 от ДОПК,
според която не се образува производство за установяване на задълженията за
данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичане на
годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации. По
делото не са представени данъчни декларации подадени от задълженото лице Г.Г. ,
които да отразяват вземанията на
държавата както по основание, така и по
размер, поради което не може да бъде прието от съда , че за неустановените по
делото вземания на държавата е изтекъл петгодишния срок за започване на ревизия
по чл.109 от ДОПК.Обстоятелството, че публичният изпълнител е предприел действия по събиране на вземанията не променя решаващия
извод на съда, доколкото липсва окончателно установяване на задълженията към
държавата.
При липсата на доказателства за установяването на публичните
вземания на кредитора по надлежния ред предявеният иск се явява неоснователен и
само на това основание следва да бъде отхвърлен, без да се изследва наличието
на останалите предпоставки по чл. 216, ал. 1, т.
6 ДОПК.
Районният съд, воден от
други мотиви, е достигнал до същият извод – за неоснователност на предявения
иск , поради което обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва
да бъде потвърдено.
При
този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата Р.Г. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/18.02.2020 г., постановено по гр. д.
№ 364/2019 г. , по описа на РС- Карлово, с което е отхвърлен иска по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, предявен от
ТД на НАП- гр.Пловдив , против Г.Д.Г.,
ЕГН ********** и Р.Д.Г., ЕГН: **********,
за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт №71, том III, рег.№ 5188, нотариално дело № 460 от 2017 г. от 11.09.2017г., до размер на 1/2 ид.част от правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
36498.504.2490.1.1, находящ се в гр. К., ул. ***, с предназначение: жилище,
брой нива на обекта: 1 с площ: 120 кв. м., с прилежащи части: две източни
избени стаи и 1/2 ид.част от общите части на сградата и
ищецът ТД на НАП – Пловдив е осъден да заплати на Р.Д.Г., ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер от 800 лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП- гр.Пловдив да заплати на
Р.Д.Г., ЕГН: **********, сумата от 600 лева -разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.