Р Е Ш Е Н И Е № 326
гр.
Видин, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Даниел Димитров
при
секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора............, като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2040 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на ”Иренор” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.”Св.Кирил” 13,
представлявано от управителя Н. И. Д. против Н.С.В. ***,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 286 ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 280 от ЗЗД, във вр.
с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че е
собственик на хотелски комплекс „Ровно“ в гр. Видин.
Поддържа, че ответникът му
поръчал да организира бално тържество на дъщеря му, включващо тържествена
вечеря в ресторант „Ровно“ и настаняване на негови гости в хотела. По
изпълнение на поръчката ответникът заплатил 300.00 лева капаро. Ищецът твърди,
че изпълнил поръчката на ответника и на 24 и 25.05.2018 г. в хотел „Ровно“ били
настанени г-жа и г-н П. и г-жа и г-н К. с малолетно дете при стойност на хотела
302.00 лева. Сочи също така, че на 25.05.2018 г. в ресторант „Ровно“ била
проведена поръчаната тържествена вечеря, чиято стойност е 1125.70 лева. След
завършване на вечерята, ответникът заплатил в брой 400.00 лева и останал
задължен на ответника с 302.00 лева стойност на хотела на настанените негови
гости сем. П. и К.и и 400.00 лева остатък от стойността на вечерята. Ответникът
поел задължението да заплати посочената сума в тридневен срок, който му бил
даден. След изтичане на срока по твърдения на ищеца ответникът се укрил и не отговарял
на телефонните обаждания и не заплащал дължимата от него сума.
Иска се от съда да постанови
решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 702.00 лева
главница, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 г. до окончателно
изплащане на сумата.
Претендират се и направените
разноски.
От ответника, чрез
назначения му особен представител, в законоустановения срок, е постъпил отговор
на исковата молба, с който се оспорва иска.
Твърди се, че ответникът не дължи претендираните суми.
Събраните по делото доказателства сочат, че между страните е възникнало
облигационно отношение по силата на неформален
договор за поръчка, с който ищецът се задължил да извърши за сметка на
ответника организиране на бално тържество включващо, тържествена вечеря в
ресторанта и хотелско настаняване.
По делото са представени два броя касови бележки от
дата 24.05.2018 г.,от които е видно,че общата дължима сума за ползвани
ресторантьорски услуги е в размер на 1125.70 лв., както и 2 бр.- писмо уведомление до г-н К. и г-н П.,
с което ги уведомяват за дължимата хотелска услуга за престоя им на дати 24 и
25.05.2018 г..
Представено е също така и удостоверение от ищеца, в
уверение на това, че на 24 и 25.05.2018 г. в хотел Ровно са настанени: Ц. П. П.-двама
души, като цената на нощувките е в размер на 180 лв. и П. К. К.-двама души,
като цената на двете нощувки е в размер на 122 лв.От удостоверението се установява,че същите са били гости на
тържество, организирано от ответника,който е ангажирал стаите,както и че гостите
са регистрирани и че цената на хогтела не е платена.
От показанията на
свидетеля Д.-баща на управителя на
ищцовото дружество, се установява, че ответника Н.В.
е направи бал на доведената си дъщеря в ресторанта на хотел „Ровно“, като две
семейства от гостите му са направили две нощувки в хотела, за което им била
направена отстъпка и в ресторанта, и в хотела. Свидетелят сочи, че семействата,
които останали да нощуват две вечери в хотела са семейство К. и семейство П., като
едните са били с малолетно дете и на едното семейство двете нощувки стрували
около 120.00 лева, а на другите около 180.00 лева. Свидетелят излага, че им е
съдействал за отстъпки, заради ответника Н., с когото се познават и той казал,
че тъй като са негови гости той ще поеме разноските. Свидетелят посочва също,
че бала в ресторанта се е състоял вечерта на 24.05.2018 г., но не помни точната
стойност на вечерята, помни само, че на Н. му останало да заплати още 400.00
лева, тъй като преди това бил платил капаро и след самата вечеря сутринта също
дал някакви пари.
Гласните доказателства не противоречат на писмените,
поради което Съдът ги кредитира.
При тези данни следва да се приеме,че е доказано наличието на валидно сключено правоотношение
между страните във връзка с бално тържество и с предмет ресторантьорски и хотелски услуги,като в случая, с оглед
обстоятелството,че ищеца е търговец, е налице сключена в устна форма търговска сделка, в чиято основа е договора за
поръчка-мандат, по силата на която ищеца е следва да достави съответната
услуга,а ответника да я заплати.
От
представените две касови бележки и направените отбелязвания се установява стойността на ресторантьорската
услуга и обстоятелството,че е предоставена на ответника по повод бал,както и че
е заплатено капаро от 300 лв..
От свидетелските показания,включително от
представеното удостоверение и ангажираните уведомления е безспорно,че се
предоставени и хотелиерски услуги на гости на ответника,като са наети две
стаи,които същият е следвало да заплати ,съгласно устна договорка.
В тази връзка изпълнението на договорните задължения
от страна на ищеца са доказани и същият се явява изправна страна по договора за разлика от
ответника,който не е заплатил изцяло,видно от свидетелските показания, дължимите се суми за ресторантьорските услуги,в
случая 400 лв.,както и за хотелските такива в размер от 302 лв..
При горните мотиви съдът приема, че е налице
неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца цената на
предоставени услуги в размер на 702.00 лева, поради което иска с правно
основание чл. 286 ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 280 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, а именно: 50.00 лв. държавна
такса, 300.00 лв.-депозит за особен представител и 200 лв.за адвокатско
възнаграждение,която сума,видно от представеното пълномощно е реално внесена
,поради което и във връзка с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС,именно същата следва да бъде присъдена.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.В.
***, ЕГН ********** да заплати на ”Иренор” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Видин, ул.”Св.Кирил” 13, представлявано от управителя Н. И. Д. сумата в размер на от 702.00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2018
г./датата на предявяване на иска/ до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.С.В. ***, ЕГН ********** да заплати на ”Иренор” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.”Св.Кирил” 13,
представлявано от управителя Н. И. Д.
сумата
в общ размер на 550.00 лв., представляваща
направени по делото разноски, от които: 50.00 лв. държавна такса, 300.00
лв.-депозит за особен представител и 200.00 лв.за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :