Решение по дело №1155/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 11
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20191420201155
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                        

гр. ВРАЦА,09.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                        

Врачанският  районен съд, V-ти наказателен състав, в публично заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                        

 

                                                                 Председател: СТЕЛА КОЛЧЕВА                                                      

 

при секретаря Б.С.като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1155 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Н.П. *** против наказателно постановление № 788 от 07.11.2019 г., издадено от Директора на РДГ-Б., упълномощен като административнонаказващ орган на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закон за горите /ЗГ/ със Заповед № РД 49 199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, с което за извършени две нарушения по чл.213, ал.1,т.1 ЗГ и по чл.213, ал.1,т.2 ЗГ и на основание чл.266, ал.1 ЗГ са му наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 100,00 лева, а на основание чл.273, ал.1 ЗГ е постановено отнемане на вещите –предмет на нарушенията /1.5пр.м3 дърва за огрев от цер/ и на вещите послужили за извършване на нарушението – 1 брой бус „Ивеко” с рег.№***.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адвокат М.Б. ***, оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано и моли за неговата цялостна отмяна.Алтернативно се иска намаляване на наложените глоби до предвидения в закона минимум.

Наказващият орган - редовно призован, не е ангажирал представител и становище по жалбата.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното: 

         На 29.09.2019 г., на път Е-79, разклона за с.Н.,служители на ДГС - В.–свидетелите С.М. и В.П. спрели за проверка управляван от жалбоподателя автомобил”Ивеко” с рег.№***. В буса са открити 1.5 пр.м3 дърва за огрев от цер, немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ и непридружени с превозен билет. На място срещу жалбоподателя е съставен АУАН № 788/29.09.19 г. за извършени две нарушения, съответно по чл.213, ал.1,т.1 и по чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, изразяващи се в транспортиране на дърва, немаркирани с КГМ и без превозен билет. При съставянето на АУАН не са депозирани възражения от нарушителя. Такива не са дадени и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което са възпроизведени констатациите от АУАН и на основание чл.266, ал.1 ЗГ на жалбоподателя са наложени административни наказания -глоба в размер на 100,00 лева за всяко нарушение. На основание чл.273, ал.1 ЗГ са отнети предмета и средството на нарушенията /1 бр.МПС/.

Така установената фактическа обстановка се извежда еднопосочно от всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите С.М. и В.П., приложената административно-наказателна преписка, съдържаща процесните АУАН и НП, констативен протокол за проверка№139340/29.09.19 г., входящ лист и разписка за отговорно пазене. Данните от горепосочените доказателствени източници са безпротиворечиви, еднопосочни и не се оспорват от страна на жалбоподателя, поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В процесуален аспект, настоящия съдебен състав не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са “съществени”, да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление. АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните правомощия, съгласно представените по делото Заповед №РД49-199/16.05.11 г. на МЗХ, длъжностна характеристика и трудов договор на актосъставителя, поради което и изложените в обратен смисъл твърдения на жалбоподателя се явяват неоснователни. Спазени са императивните изисквания на ЗАНН при тяхното съставяне и същите съдържат всички задължителни реквизити-дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и констатирани, нарушените законови и санкционни норми. Вярно е, че в АУАН не е конкретизирано изрично качеството на свидетеля В.П. /като очевидец на нарушението/, но този пропуск не е от категорията на съществените процесуални нарушения влияещи на редовността на акта от формална външна страна, още по-малко ограничава правото на защита на жалбоподателя.

От материално-правна страна в частта, в която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, НП се явява и напълно обосновано: в случая по делото безспорно се установи факта на извършени две нарушения по чл.213, ал.1,т.1 и по чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, а именно транспортиране на 1,5 м3пр.дърва за огрев от цер от жалбоподателя, немаркирани с КГМ и непридружени с превозен билет. За така извършените нарушения, жалбоподателят следва да понесе административно- наказателна отговорност по чл. 266, ал.1 ЗГ.

При определяне размера на наказанията, които следва да се наложат за извършените нарушения обаче, наказващият орган е допуснал несъобразяване с изискванията на чл.27 ЗАНН. При предвидени в чл. 266, ал.1 от ЗГ законови рамки на глобата от 50.00 лв. до 3000.00лв., наказващият орган е наложил наказанията в размер от по 100.00 лв., при това без никакви мотиви, обусловили тези размери. В случая, като смекчаващи вината обстоятелства следва задължително да се отчете, че нарушението е първо, липсват данни за предходно налагани административни наказания за други нарушения по ЗГ, оказаното съдействие за изясняване на случая и много малкото количество на дървата-предмет на нарушението. Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха от съда.При това положение се налага извод за налагане на наказания в предвидения в закона минимален размер по чл.266, ал.1 от ЗГ, а именно- глоби в размер на 50 лв.

В частта относно приложението на чл.273, ал.1 ЗГ спрямо вещта –предмет на нарушенията-1.5 м.3 дърва, съдът не констатира несъответствия със закона. Такова се констатира в останалата част досежно отнемането на вещта послужила за извършване на нарушението-1 бр.МПС, като в тази насока се споделят аргументите на жалбоподателя. Чл.20, ал.4 ЗАНН /приложим на общо основание, доколкото ЗГ не предвижда друго/ изрично ограничава отнемането на вещи по ал.1 и ал.3 и не допуска такова, в случаите, когато стойността им явно не съответства на характера и тежестта на извършеното.В конкретния казус, наказващият орган не е събирал и представил никакви доказателства за стойността на отнетите вещи, но по правилата на формалната и житейска логика е очевидно, че стойността на едно МПС-Бус „Ивеко”, многократно надвишава стойността на  транспортираното с тях малко количество дърва и е налице явно несъответствие между тази стойност и характера и тежестта на извършеното.При гореизложените съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му конкретна част. 

Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

                                              

Р  Е  Ш  И  :

          

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 788 от 07.11.2019 г., издадено от Директора на РДГ-Б., В ЧАСТТА, с която на основание чл.266, ал.1 ЗГ на М.Н.П. ***, с ЕГН:********** са наложени административни наказания -глоби в размер от по 100,00 лева за извършени нарушения на чл.213, ал.1,т.1 ЗГ и на чл.213, ал.1,т.2 ЗГ като НАМАЛЯВА размера на глобите на 50.00 лв. всяка.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 788 от 07.11.2019 г., издадено от Директора на РДГ-Б.,  В ЧАСТТА, с която на основание чл.273, ал.1 ЗГ е постановено отнемане на вещта послужила за извършване на нарушението – 1 брой автомобил /бус/”Ивеко” с рег.№ ***.

ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото наказателно постановление в останалата му част.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-В.в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му. 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: