Р Е Ш Е Н И
Е
С. , 23.02.2021 г.
С. Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на втори юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Р. А., с участието на прокурор Л., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 141 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по
жалба наадвокат Д.М. от САК, защитник на подсъдимия Н.М.А. ***, срещу присъда №
27 от 24.10.2017 г., постановена по НОХД № 269 по описа за 2016 г. на Районен
съд Е. П..
С
обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия А. за виновен
в това, че на 02.12.2015 г., около 01.40 часа в с. Л., общ. Е. П., по ул. „В.“
е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес 190“ с ДК№ ., с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1.2промила, а именно 1.4 промила, установено по надлежен ред с
протокол за химическа експертиза № 782/03.12.2015 г. на МБАЛ „С. А.“ АД С. ,
поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на
200 лева.
Подсъдимия
А. е признат за невиновен в това, че на 02.12.2015 г., около 01.40 часа в с. Л.,
общ. Е. П., по ул. „В.“ е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес 190“ с ДК№ .,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2промила, а именно 1.4 промила,
установено по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 782/03.12.2015
г. на МБАЛ „С. А.“ АД С. ,, след като е бил осъден с определение за одобряване
на споразумение от 06.04.2012 г. по НОХД № 21759/2011 г. по описа на С. районен съд, влязло в сила на 06.04.2012 г. за
престъпление по чл. 343б, ал. от НК – престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
С
обжалвана присъда е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от една година, считано от фактическото отнемане на свидетелството за
управление.
В
тежест на подсъдимото лице е възложено и заплащане на сумата от 570.72 лева в
полза на държавата за направените разноски.
Недоволен
от присъдата е останал защитникът – адвокат М., който на 07.11.2017 г. е подал
въззивна жалба, както и допълнение към нея от 13.01.2018 г., с които се иска
отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и прилагане института
на условното осъждане.
Изтъкват
се в жалбата и допълнението: Неконкретизиране на режимът на изтърпяване на
наказанието; Ценене единствено на доводи, обслужващи обвинението; Неполагане на
усилия за изслушване на свидетел очевидец, с което е нарушено правото на подсъдимия
да разбере в цялост причината за повдигнатото обвинение и организира адекватно
защитата си.
Прави
се оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, в каквато насока
се изтъква: Осъществяване на деянието в тежко психично състояние, което е
констатирано от вещи лица; Изминалия период от време от извършване на деянието,
през който не е извършвал противообществени прояви, а е преосмислил поведението
си и е направил и съответните житейски поуки; Опасността от личностни изменения
при този вид наказание, поради нестабилното му здраве; Положителните
характеристични данни, както и полаганите самостоятелно грижи за отглеждане и
възпитание на детето си;
Навежда
довод, че съдебния процес е изиграл своята роля за преосмисляне на постъпката
си. Счита, че личностните му качества дават основание за поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наказанието.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, без да излага други аргументи срещу оспорваната присъда, като иска налагане на наказание за срок от шест месеца и отлагането му три или повече години. от като счита, че
Подсъдимия А. се явява в съдебно заседание, като поддържа жалбата на своя защитник. Не изразява становище в хода на съдебните прения. При упражняване на правото си на последна дума иска да изтърпи наказанието си, но да контролира детето си, за което полага грижи. Посочва, че е постъпил грешно, но се е коригирал, като работи и не е спирал да го прави.
Представителят на С.о.п. оспорва подадената жалба, като я счита за неоснователна и иска потвърждаване на присъдата. Счита, че липсата на произнасяне относно режима на изпълнение на наказанието може да бъде отстранета чрез произнасяне по реда на чл. 3906 от НПК. Изразява становище, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени чрез ефективното му изтърпяване.
В хода на производството пред настоящия съд не са събирани нови или допълнителни доказателства.
С. окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 319 от НК от надлежна страна, като е администрирана по съответния ред от първия съд.
По същество е неоснователна.
Съдебното следствие пред РС Е. П. е протекло по общия ред, , като са проведени разпити на свидетели, приобщено е заключение на вещи лица по назначена в хода на ДП комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза, изслушано е заключение по назначена в хода на съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза, а така също са приобщени и събраните в хода на ДП и съдебното следствие писмени доказателства.
При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновано изводи за относимите фактически обстоятелства, описал ги е надлежно, като са изложени и съответните фактически изводи и правни съображения, при което макар и въззивният състав да не споделя част от направените правни изводи не са налице основания за ревизиране на постановената присъда.
При извършения собствен прочит на събраните доказателства и преценка поотделно и в съвкупност въззивният съд намира, че доказателствата по делото установяват еднопосочно приетата от първия съд фактическа обстановка, която накратко е следната:
За времето от 20.00 часа на 01.12.2015 г. до 08.00 часа на 02.12.2015 г. свидетелите И. А. Р.и Г. Т. Т., и двамата служители на РУ на МВР Е. П. са изпълнявали служебните се задължения по опазване на обществения ред. Свидетелите Т. и Р. са се придвижвали със служебен автомобил, като около 01. Часа на 02.12.2015 г., са забелязали пред пицария „В.“, намираща се в гр. Е. П., бул. „С. “ лек автомобил марка „Мерцедес“ с ДК№ ., около който са се намирали няколко човека, от поведението на които свидетелите са останали с впечатление, че тези лица са употребили алкохол. Без да предприемат каквито е да е било действия по отношение на тези лица, свидетелите Т. и Р. са продължили обхода си, като в района на ул. „Л.“ са спрели патрулния автомобил. След около 15-20 минути покрай тях с висока скорост е преминал посочения автомобил „Мерцедес“, забелязан преди това пред посочената пицария, при което са го последвали, а селд настигането му са подали светлинен и звуков сигнал. Преследваният автомобил не е спрял след подаване на звуков и светлинен сигнал, поради което преследването е продължило без свидетелите да губят от поглед автомобила „Мерцедес“. Спирането на този автомобил е осъществено едва в с. Л., където на ул. „В.“ същият е преустановил движението си, а при извършената проверка е установено, че е управляван от подсъдимия Н. М. А., като в автомобила са се намирали и още три лица, а именно свидетелите Р. Н. Г., И.Е. Н.и Д. Г. Г..
При извършената проверка свидетелите Р. и Т. са забелязали затруднения в говора на подс. А., както и са усетили миризма на алкохол, поради което на място е бил извикан автопатрул, съставен от свидетелите А. С. С.и Д. С. Д., първият от което е заемал длъжност младши автоконтрольор при РУ на МВР Е. П. и в качеството си на такъв е извършил проверка на подс. А. с техническо средство – „Алкотест-Дрегер 7410“ с фабр. № 0037, при което е отчетено 0.91 промила алкохол в издишания от подсъдимия А. въздух.
Съставен е талон за медицинско изследване № 0340978, който е връчен срещу подпис на подс. А. в 02.20 часа. Подсъдимият А. е дал кръв за изследване във ФСМП Е. П., като при извършеното химическо изследване е установено съдържание от 1.4 промила алкохол в кръвта на подсъдимия А..
Към датата на деянието подс. А. е приемал медикамент – серотонинов антидепресант Сероксат, в доза 20 мг дневно, който медикамент е бил предписан от свидетелката С. Т. Б.– психиатър. Лекарството не оказва влияние върху способностите на лицето като водач на МПС. Лекарството не е следвало да се комбинира с употреба на алкохол, заради страничните му действия – световъртеж, гадене, сънливост в начална фаза на приема. Медикамента Сероксат не съдържа алкохол и приемът му не е оказва никакво влияние върху количеството алкохол в кръвта.
Подсъдимия А. страда от синдром на зависимост към алкохол, като към момента на деянието у бил в обикновена алкохолно опиване – лека към средна форма, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
При така описаните факти, установени в хода на съдебното следствие по надлежния ред от разпити на свидетели – И. А.Р., Г. Т. Т., А. С. С., Д. С. Д., Р. Н. Г., И. Е. Н., Д. Г. Г. и С. Т. Б., за част от които са приобщени и показанията, дадени в хода на ДП, в това число и пред съдия. Относими факти се установиха и от изслушаното заключение по комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза, както и от заключение по съдебно-психиатрична експертиза, а така също и от приобщените писмени доказателства – талон за медицинско изследване, протокол за медицинско освидетелстване, протокол за химическа експертиза, справка за съдимост и справка за водач.
При тези факти, установени несъмнено и от настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за осъществяване на съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 343б НК от страна на подс. А.. По делото не са установени доказателства, противоречащи на така описаните факти, отнасящи се до управлението от негова страна на моторното превозно средство на 02.12.2015 г., както и до установеното съдържание на алкохол в кръвта му към този момент.
Не могат да бъдат счетени за основателни твърденията на защитата за неполагане от първия съд на усилия за изслушване показанията на свидетеля И. Е. Н., след като лицето не е открито при неколкратните призовавания, събрани са данни за адресната му регистрация, както и евентуално за наличните договори с мобилни оператори, но п ради неоткриването му неговите показания, дадени в хода на ДП пред съдия са приобщени в хода на съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК.
Неоснователно е възражението на защитата за липсващо произнасяне по режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, след като това може да бъде направено и след постановяване на присъдата, както правилно е отбелязано от представителят на СОП.
Предвид установените факти основателно съдебният състав при РС И. е приел, че от обективна страна са осъществени обективните признаци на престъпното деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, след като на 02.12.2015 г., в с. Л., общ. Е. П., по ул. „В.“ подсъдимият А. е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес 190“ с ДК№ ., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2промила, а именно 1.4 промила, установено по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 782/03.12.2015 г. на МБАЛ „С. А.“ АД С. .
Основателно е направен изводът за осъществяване на деянието при пряк умисъл, изразяващ се в съзнание и представи у подсъдимия, за факта, че управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, тъй като формалният характер на деянието изисква съзнание за осъществяване само на тези обективни признаци, без да е необходимо желание за настъпване на вредни последици, тъй като такива не са предвидени в състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Доколкото съдебния състав на РС Е. П. е определил наказанието в неговите минимални размери, предвидени за това престъпление – една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева, липсата на протест от прокурора прави безпредметно обсъждане на възможната ревизия на съдебния акт в насока, различна от постановената. Поради това следва да се приеме, че законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 1 от НК съдът е определил размера на кумулативно предвидените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“.
Тук следва да се отбележи, че не може да бъде възприет аргумента на първостепенният съд да оправдае подсъдимия А. по повдигнатото по-тежко обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, а именно специалната повторност за това конкретно престъпление. Неправилен е извода на РС Е. П., че подсъдимия е реабилитиран за предходно идентично престъпление предвид следното:
До момента на извършване на деянието, за което е ангажирана отговорността на подс. А. в настоящото наказателно производство, същият е осъждан, както следва:
- С влязъл в сила на 23.02.2010 г. съдебен акт, постановен от С. районен съд, на подс. А. е наложено наказание включващо пробационни мерки за срок от шест месеца за извършено на 15.10.2009 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
- С влязъл в сила на 06.04.2012 г. съдебен акт, постановен от С. районен съд, на подс. А. е наложено наказание лишаване от свобода“ за срок три месеца за извършено на 01.09.2011 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.
Престъпленията, за които са наложени посочените наказания са извършени при рецидив – преди за първото от тях да са изтекли предвидените срокове за заличаване на последиците, поради което не може да се говори за реабилитация по право. Липсват данни за постановена съдебна реабилитация, а не са изтекли сроковете по чл. 82, ал. 1 от НК за да бъдат заличени последиците от предходните осъждания на основание чл. 88а от НК, поради което може да се направи извод, че към 02.12.2015 г. не са заличени последиците и от двете цитирани осъждания.
Поради това неправилно подсъдимия е оправдан за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, но с оглед липсата на протест не може да бъде ревизирина постановената присъда в насока утежняване положението на подсъдимия А..
Предвид на изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, С. ят окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 27 от 24.10.2017 г., постановена по НОХД № 269 по описа за 2016 г. на Районен съд Е. П..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков