№ 585
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000503932 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 900819/25.06.2021г, постановено по гр.д.№ 30/2020г по описа на
БлОС, е осъдено НББАЗ с ЕИК ********* да заплати на С. П. Е. с ЕГН ********** сумата
от 150 000лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му,
вследствие на ПТП, настъпило на 10.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба 5.02.2020г до окончателното й плащане, като е
отхвърлен иска над уважения размер до предявения от 200 000лв., като неоснователен.
Осъдено е НББАЗ да заплати на адвокат И. Й. адвокатско възнаграждение в размер на
4 147.50лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на основание чл.78, ал.
1 ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Осъдено е НББАЗ да заплати по сметка на БлОС
държавна такса в размер на 6 000лв. и 866.40лв. за разноски, направени и заплатени от
бюджета на съда. Осъден е С. П. Е. да заплати на НББАЗ сумата от 1784лв. за разноски по
делото на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е обжалвано от НББАЗ, представлявано от адв.Р.Цървуланова от
САК, в частта му, с която е уважена исковата претенция за разликата над 100 000лв. до
150 000лв. Сочи доводи, че определеният размер на обезщетението е завишен, тъй като не са
отчетени продължителността и интензитета на страданието, обстоятелството, че ищецът има
и друга дъщеря, която продължава да се грижи за него и с която също е много близък, че не
е налице посттравматично стресово разстройство или депресия, че реакцията на душевно
страдание е нормална, че няма връзка между промените в здравословното състояние на
ищеца и смъртта на дъщеря му. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част
и да се присъдят разноски.
Ответната страна-С. П. Е., представляван от адв.Д.Й. от САК, е оспорила
въззивната жалба като неоснователна. Възразява срещу доводите, че определеното
1
обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер, тъй като отношенията между
ищеца и починалата му дъщеря са били много близки, тъй я е отглеждал сам след смъртта на
майка й, живеели в едно домакинство, разчитали един на друг, влошило се е здравословното
му състояние. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна против
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото С. П. Е. е посочил в исковата молба, че е баща на И. С. А., която е
починала на 10.09.2019г, вследствие на ПТП, причинено виновно от украинския гражданин
В. П., водач на л.а. с украински рег. № ********, притежаващ международна застраховка
„ГО” тип, Зелена карта №UА/048/14956295, валидна през периода 8.9.2019 г. - 22.9.2019 г., в
който попада и датата на ПТП-то.
С дъщеря му са били изключително близки и силно привързани един към друг, в
семейството им е имало пълна хармония и разбирателство. Майката на И. е починала когато
дъщеря им е била на 19 години, което ги е направило по-близки и задружни. Помагал й е
след развода й през 2012 г. - при отглеждането на двете й деца, в работата й в магазина й за
хранителни стоки. Ежедневно са контактували, заедно са решавали задачите, свързани с
отглеждането на децата, подържането на дома, работата в магазина, заедно са празнували.
И. А. била изключително отговорна майка и дъщеря, отдадена напълно на семейството си.
Тъй като ищецът има урологични заболявания, хипертонично сърце, частична загуба на
слуха и намалено зрение, дъщеря му е била ценен помощник, който се е грижел за него
включително и след извършване на операция, както по време на болнично лечение го е
придружавала. След научаване за смъртта й е изпаднал в силен шок, като не можел и към
момента да овладее мъката, непрекъснато е разстроен, често плаче. В началото се налагало
редовно да приема лекарства за успокоение и регулиране на кръвното му. Изпаднал в тежък
депресивен период; страда от безсъние, напрегнатост, сърцебиене, тежест в главата,
замайване. Ответникът е отказал плащане по молба до него с вх. № 2-4481/14.10.2019г.
Ищецът е претендирал да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Оветникът по делото- Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
е оспорил исковата претенция като неоснователна. Възразил е, срещу сочената близка
връзка между ищеца и дъщеря му, както и срещу възникналите здравословни проблеми на
ищеца. Оспорил е изцяло отговорността на водача на лекия автомобил за настъпилото
произшествие; механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и
пътния инцидент. Навел е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като
е била без предпазен колан, както и, че претендираният размер на обезщетение е завишен.
С решението първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
сумата от 150 000лв. и е отхвърлил исковата претенция за разликата от 150 000лв. до
200 000лв. Приел е, че ищецът е претърпял болки и страдания от смъртта на дъщеря му, че
се е влошило здравословното му състояние- повишено кръвно налягане, че са били
установени близки отношения между ищеца и починалата му дъщеря. Приел е, че
възражението за съпричиняване е недоказано, тъй като ищцата е била с поставен предпазен
колан. Решението е влязло в сила в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена за
разликата от 150 000лв. до 200 000лв. и с която е уважена за сумата от 100 000лв.
Пред въззивната инстанция е безспорно, че с влязла в сила на 22.01.2021 г.
присъда № 1/6.1.20201 г., постановена по нохд № 640 по описа за 2020 г. на БлОС, В. П. е
признат за виновен, затова че като не е контролирал управлявания от него автомобил „БВМ
Х” с рег. № ******** е напуснал заеманата от него лента за движение, навлязъл е изцяло в
лентата за насрещно движение и е ударил челно насрещно движещия се лек автомобил
2
„Хонда ЦРВ“, управляван от И. А., с което е нарушил правилата за движение, установени с
чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, не е изпълнил задължението си при
движение на пътно платно с две ленти да не навлиза в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване и заобикаляне – чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗдВП; не е изпълнил задължението си
да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява – чл. 20, ал. 1
ЗДВП и не е изпълнил задължението си при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло в съседната пътна лента, да пропусне движещия се по нея лек автомобил
„Хонда ЦРВ“ -чл. 25, ал. 2 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил
смъртта на И. С. А..
Не се спори между страните, че ищецът е баща на починалата И. С. А., което се
установява и от представеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№3163/12.09.2019г.
Спори се между страните относно размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди.
От заключението по изслушаната психиатрична експертиза се установява, че в
резултат на въздействието на сериозен стресор – узнаване факта на внезапната невъзвратима
загуба на близък човек, ищецът е изпаднал в състояние на остра стресова реакция
продължила около 3 денонощия, последвана от Разстройство в адаптацията. Протрахирана
депресивна реакция /по анамнезни данни/ продължила 2-3 месеца след инцидента. Вещото
лице е посочило, че е налице причинно-следствена връзка между стресора и отключеното
психично разстройство. Към момента на изготвяне на експертизата не са установени данни
за посттравматично стресово разстройство или депресивен епизод. Констатираната
персистираща реакция на скръб от загубата на близък човек е нормална психологична
реакция; нормално е ищецът да изпитва душевно страдание.
Според вещото лице няма данни, от които да заключи за причинно следствена връзка между
артериалната хепертония и преживяния от ищеца стрес; няма данни и за преживяни
хипертонична криза или съдов инцидент.
От заключението по медицинската експертиза, изготвена от вещо лице –кардиолог,
се установява, че има пряка връзка между повишените стойности на кръвното налягане на
ищеца и смъртта на дъщеря му. Артериалната хипертония е диагностицирана още през 2004
г., като във времето преминава от 1 -ва степен във 2-ра, като в момента на прегледа е
класифицирана в 3-та степен, което е на фона на двойна антихипертензивна терапия.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. се
установява, че е дала показания, че ищецът и дъщеря му са имали изключително добри
взаимоотношения. Живеели са в едно домакинство. Дъщерята се е грижила за баща си, при
претърпяната от него операция във връзка с урологичен проблем с простата му. Другата му
дъщеря е споделяла на свидетелката, че за баща й се е налагало да търсят медицинска
помощ, защото вдига високо кръвно, и не се е чувствал добре.
По делото е предявена искова претенция с правно основание чл.513, ал.1 във вр. с
чл.511, ал.1, т.2 КЗ, съгласно която увредено от транспортно произшествие лице,
реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от
държава – членка на системата "Зелена карта", може да реализира правото си на обезвреда
спрямо НББАЗ. Съгласно чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ когато не е налице кореспондент на
територията на Република България на застрахователя на виновния водач, следва да се
ангажира отговорността на НББАЗ.
При липса на спор относно предпоставките за ангажиране на отговорността на
НББАЗ, следва да се разгледа въпросът за размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства, въззивният съд приема, че се
3
установява, че ищецът е претърпял болки и страдания от смъртта на дъщеря му. Двамата са
живели в едно домакинство след развода й. Ищецът се е грижел за пострадалата след като е
загубила майка си на 19 години. Имали са много близки отношения на взаимопомощ, като
той е подпомагал за отглеждането на децата й, в работата й, а тя при лечението на
здравословните му проблеми. Изпитвал е силни болки и страдания от загубата й. Влошило
се е здравословното състояние на ищеца. Въз основа на заключението на медицинската
експертиза, изготвена от кардиолог, се установява, че е налице причинна връзка между
артериалната хепертония и преживения от ищеца стрес. Възраженията, че вещото лице
психолог е дало друго заключение, са неоснователни, тъй като компетентността по този
медицински въпрос е на кардиолог, а не на психиатър.
Изложеното от въззивника, че ищецът има и друга дъщеря не обосновава по-нисък
размер на обезщетението, тъй като интензивността на претърпените болки и страдания не
зависят от обстоятелството дали пострадалият има и друго дете към което изпитва
привързаност.
При съобразяване на икономическата обстановка в страната 2019г, нивата на
застрахователните събитие и съдебната практика, въззивният съд приема, че следва да се
определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстаницонният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваните му части на осн. чл.271,
ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено
НББАЗ с ЕИК ********* да заплати на С. П. Е. с ЕГН ********** сумата от 2 520лв. с ДДС
за адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900819/25.06.2021г, постановено по гр.д.№ 30/2020г по
описа на БлОС, с което е осъдено НББАЗ с ЕИК ********* да заплати на С. П. Е. с ЕГН
********** сумата за разликата от 100 000лв. до 150 000лв. за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му И. С. А., вследствие на ПТП, настъпило на
10.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба 5.02.2020г до окончателното й плащане и в частта му за разноските.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4