Р Е Ш
Е Н И Е №
260500
гр.Пловдив 08.12.2020 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х
състав, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията
Р.Андреева гр.д.№ 2713/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Постъпила
е жалба с вх.№ 18086/ 20.10.2020 г. от
длъжниците по изпълнението В.В.С., Г.С.С. и А.С.С., и тримата чрез адв. Г.П. против
отказа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819, район на действие ОС - Пловдив от
06.10.2020 г. по изпълнително дело № 20108190400308, с което е оставено без
уважение искането им за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, поради непоискването от взискателя в продължение на две
години да се извършат каквито и да е
изпълнителни действия.
Взикателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, гр. Пловдив
не е взел становище по жалбата.
Съдебният
изпълнител в писмените си мотиви е дал становище за допустимост на жалбата, но за
нейната неоснователност, като счита, че не са били налице предпоставките на
закона за прекратяване на изпълнителното производство и моли жалбата да се
остави без уважение.
ПОС,
Х граждански състав, като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежни страни - длъжниците по изпълнителното дело, в
предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие
на съдебния изпълнител по чл.
435, ал. 2, т. 6 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното
производство е образувано на 17.03.2010 г. по молба на взискателя „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2010 г. против С.Г.С.
за събиране на парично вземане. С молбата си „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е
поискал ЧСИ да пристъпи към изпълнение с всички предвидени по ГПК способи, като
на основание чл.18 , ал.1 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да проучи
имущественото състояние на длъжника и да определя начина на изпълнението.
На 09.12.2019 г. за длъжници по делото са
конституирани В.В.С., Г.С.С. и А.С.С. като наследници на починалия длъжник С.Г.С..
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са
дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността
съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на
действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния
институт на погасителната давност. Същите юридически факти се отнасят и за
прекъсване изтичането на двугодишния процесуален срок като предпоставка за
перемиране на делото по силата на Закона на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Видно от материалите по представеното копие на изпълнителното дело, на 29.03.2010 г.
на длъжника С.С. е връчена ПДИ с посочена дата за опис на движими вещи в дома
на длъжника на 17.05.2010 г. С разпореждане от 16.04.2010 г. е наложена възбрана
на недвижим имот на длъжника. С разпореждане от 10.05.2010 г. е наложен запор на МПС на длъжника, а с
разпореждане от 12.05.2010 г. е наложена
възбрана върху недвижим имот на длъжника. Със запорно съобщение от 13.04.2012
г., връчено на третото задължено лице на 20.04.2012 г. е наложен запор на
пенсията на длъжника.
С разпореждане от 04.11.2013 г. е разпоредено налагане на възбрана на имот на длъжника. С разпореждане от 19.12.2014 г. за 16.02.2015 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който е извършен, видно от протокола за опис на движимо имущество от 16.02.2015 г.
По молба на взискателя за предприемане на изпълнителни с разпореждане от 17.02.2015 г. е насрочен опис на недвижим имот за 06.04.2015 г., който е извършен на посочената дата, видно от протокол за опис на недвижимо имущество. Била е насрочена Първа по ред публична продан на недвижим имот, за времето от 20.06.2015 г. до 20.07.2015 г., която е обявена за нестанала.
По молба на визскателя е насрочена Втора по ред продан на недвижим имот за времето от 17.11.2015 г. до 17.12.2015 г.,която също е обявена за нестанала.
С молба от 21.08.2015 г. взискателят е представил удостоверение по чл.456, ал.3 ГПК издадено по друго изпълнително дело, като е поискал присъединяването на дружеството като взискател за вземанията по удостоверението.
По молба на визскателя от 23.12.2015 г. е насрочена нова Първа по ред публичнапродан на недвижим имот за времето от 23.02.2016 г. до 23.03.2016 г., като на 05.01.2016 г. е назначено вещо лице за изготвяне на нова оценка. Тази продан също е обявена за нестанала.
По молба на визскателя от 01.04.2016 г. е насрочена Втора по ред публична продан на недвижим имот за времето от 20.05.2016 г. до 20.06.2016 г., която също е обявена за нестанала.
По молба на визскателя от 29.06.2016 г. за извършване на нова продан, за времето от 08.08.2016 г. до 08.09.2016 г. е насрочена Първа по ред публична продан на недвижим имот.
С молба от 12.08.2016 г. взискателят е поискал проверка на имущественото състояние на длъжника и пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, а на 15.09.2016 г. взискателят е поискал насрочване опис на движими вещи в дома на длъжника.
С молба от 02.10.2017 г. визскателят е поискал да се пристъпи към изпълнение, като се направи справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ и насочване на изпълнението към тях, чрез налагане запори.
С разпореждане на л.244 ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника на 24.04.2018 г.
На 16.10.2018 г. взискателят отново е подал молба за
пристъпване към изпълнение с посочване на изпълнителни способи – налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника.
С молба от 21.08.2019 г. взискателят е поискал пристъпване
към изпълнение , като е посочил множество изпълнителни способи – запор върху
трудово възнаграждение, запор върху банкови сметки, запор върху МПС, извършване
на опис движими вещи. С разпореждане от 29.08.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на
движими вещи в дома на длъжника за 19.11.2019 г. Длъжникът е починал на
09.10.2019 г., а на 09.12.2019 г. жалбоподателите, негови наследници, са конституирани като длъжници.
На 27.08.2020 г.
взискателят е поискал отново предприемане на изпълнителни действия – насрочване
на опис на движими вещи.
От посочените по-горе факти е видно, че взискателят по изпълнителното дело не
се е дезинтересирал от него в посочения от закона двугодишен срок, а напротив, същият
активно е посочвал различни способи за изпълнение – налагане на запор на
вземания, налагане на възбрана, насрочване на опис на движими вещи, които по
своята същност представляват изпълнителни действия.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че обжалваният отказ
на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен. Жалбата на
длъжниците е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По посочените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 18086/ 20.10.2020 г. от длъжниците В.В.С., Г.С.С. и А.С.С., и
тримата чрез адв. Г.П. против отказа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819,
район на действие ОС - Пловдив от 06.10.2020 г. по изпълнително дело №
20108190400308, с което е оставено без уважение искането им за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, поради непоискването от взискателя в продължение на две
години да се извършат каквито и да е
изпълнителни действия.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: