Р Е Ш Е Н И Е
№ 260066/17.2.2021 г.
17.02.2021 гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ състав в
публично заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и
първа година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар
В.г.,
като
разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД №38/2021 г. по описа на ЯРС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Сити-34 ЕООД гр.Ямбол ,ЕИК**** подадена чрез
процесуалния представител адв. П.П. АК-Ямбол против наказателно постановление № 548467-F577553/16.12.2020г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ ,вр.
чл.118,ал.4 ,т.1 от ЗДДС ,на основание
чл.185ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв.
С жалбата се иска
ЯРС да отмени наказателното постановление, като се изтъква ,че в хода на
административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
,довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице..Алтернативно се
излагат доводи и за приложение на чл.28
от ЗАНН.Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
,чрез процесуалния се представител оспорва
жалбата, моли съда да я остави без
уважение , а наказателното постановление като нестрадащо от пороци да бъде
потвърдено.Моли и присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като
прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи,
възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.10.2020. в часа в стопанисвания от жалбоподателя обект- „кафе-сладкарница
Сити“, находяща се в *** била извършена
проверка от служители на НАП.В хода на проверката се установило ,че
в обекта има монтирано фискално устройство.След разпечатване на дневния отчет от монтираното фискално
устройство се установила касова наличност
в размер на 114,50лв., а фактическата наличност била 161,50лв.,
съгласно попълнения опис на паричните
средства .За така установената положителна разлика в размер на 47 лв. нямало
направени записвания във ФУ, което притежавало функциите служебно въведени/ служебно изведени суми.
Проверката приключила
със съставяне на протокол №004886/13.10.2020г.
След като приел
,че горното съставлява нарушение на
чл.33 ,ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2019г., актосъставителят
в присъствието на представляващия търговеца съставил АУАН.
В последствие на 16.12.2020г.
при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от
показанията на разпитания по делото свидетел, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Решаващият състав изцяло споделя доводите на процесуалния представител
на дружеството- жалбаподател ,че при издаването на наказателното постановление
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.В случая отговорността
на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи,
че извън случаите на ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба – за ФЛ, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или
имуществена санкция – за ЮЛ и ЕТ, в размер от 3000 до 10 000 лева, а когато
нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1.
Според чл. 185
ал. 1 на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.
Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода,
че, за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185,
ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на
приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и
който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на
вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението
от обективна страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до
неотразяване на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния
ред и описано в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е ясно на какво
основание административно наказващият орган е квалифицирал нарушението по
чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочването на размерите
на установената разлика и това, че тя е с положителен знак не налага непременно
единият от двата извода – че това е довело, респ. не е довело до неотразяване
на приходи. Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в
наказателното постановление, защото е част от фактическия състав на
нарушението. След като това не е направено, описаната фактическа обстановка в
НП, съдържа съставите на двете отделни нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС,
поради което не може да бъде извършена преценка на какви фактически основания е
приета правната квалификация по чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1
от ЗДДС.При това положение е нарушено
правото на санкционираното лице, което е
основание за отмяна на НП.. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД №
105/2014г., в Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД № 108/2016г., в Решение №
46/16.03.2017г. по КАНД № 15/2017г. ,Решение
№ 61/30.03.2017г. по КАНД № 22/2017г.,Решение № 3/04.01.2018г. по КАНД
№194/2017г.,Решение № 12/22.01.2018г. по КАНД № 195/2017г.,Решение №
27/02.02.2018г. по КАНД№9/2018г. и Решение №
36/22.02.2018г. по КАНД № 10/2018г.,Решение
по КАНД № 185/2016г., Решение по КАНД № 147/2018г., Решение по КАНД № 50
/2017г., Решение по КАНД 84/2017г. ,
Решение по КАНД № 107/2017г., Решение № 132/25.10.2019г. по КАНД № 111/2019г.,
Решение № 85/07.07.2020г. по КАНД № 50 /2020., Решение № 159:16.12.2020г. по
КАНД № 150/2020г. и Решение № 163/23.12.2020г. по КАНД № 151/2020г.
При този изход на делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на
представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно .
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн.
ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в
случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа
издал отменения акт.
За това съдът като съобрази и чл.18,ал.4 от Наредбата
№ 1 от 09. 07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения,предвиждащ за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението да е 300 лв.прие ,че сумата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 548467-F577553/16.12.2020г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с
което на
„Сити-34 ЕООД гр.Ямбол ,ЕИК****, за нарушение на чл.33,ал.1 от
Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.4 ,т.1 от ЗДДС ,на основание чл.185ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати
на „Сити-34 ЕООД гр.Ямбол ,ЕИК**** сумата
от 300 лв. ,представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението може да
се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: