№ 118
гр. Благоевград, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200500175 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № 20, ет. 3, ап. 10, чрез адв. Г. Ю., съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № 41, ет. 2 срещу Разпореждане от 10.01.2023 г.,
постановено по изп. дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В., с което е оставено
без уважение възражението на длъжника К. Г. К. за намаляване на приетите по
изпълнителното дело с постановление на ЧСИ от 05.12.2022 г. разноски за
адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 300,00 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт. Моли за неговата отмяна и намаляване на претендирания от
взискателя по изпълнителното дело адвокатски хонорар до размера на 200,00 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от взискателя Е. О. Н. чрез
адв. К., в който е изложено становище за недопустимост на жалбата поради
просрочие. Изложено е и становище по основателността на жалбата, като се
твърди, че договореният размер е под минимално определения в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски.
Държавният съдебен изпълнител е представил мотиви съгласно чл. 436, ал.
1
3 ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните и след като съобрази приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу действия на съдебен
изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Същата е подадена в законоустановения двуседмичен срок. От изложеното следва,
че жалбата е процесуално допустима.
На 01.12.2022 г. по молба на Е. О. Н. чрез адв. К. е образувано
изпълнително дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В. въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1633/2019 г. по описа на РС- Благоевград
срещу длъжника К. Г. К. за сумата в размер на 627,65 лв., представляваща
издръжка на детето Георги К. К. – половината от разходите за закупуване на
дрехи, обувки, материали, учебни пособия. Към молбата за образуване на
изпълнителното дело е представено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие със страни Е. О. Н. и адв. А. К.. Видно от съдържанието на договора,
предмет на същия е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
образуване и водене на изпълнително дело срещу К. Г. К. за събиране на парично
задължение за издръжка. Договореното и заплатено възнаграждение е в размер на
300,00 лв.
С молбата взискателят е поискал извършването на справка в НАП за
регистрирани трудови договори на длъжника и справка в БНБ за открити на името
на длъжника банкови сметки.
С молба от 02.12.2022 г. взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия- налагане на запор на банковите сметки, открити на името
на длъжника в „***“ АД и запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
произтичащо от трудов договор с „***“ АД. ЧСИ е наложил запор на банковите
сметки на длъжника в „***“ АД, както и е изпратил запорно съобщение до „***“
АД. С писмо вх. № 17421/15.12.2022 г. „***“ АД е уведомило ЧСИ, че длъжникът
К. К. не е служител на дружеството, считано от 05.12.2022 г.
С постановление от 05.12.2022 г. на ЧСИ са приети разноски по
изпълнителното дело в общ размер на 396,00 лв.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на
21.12.2022 г. от адв. Ю..
На 03.01.2023 г. е постъпило възражение от длъжника К. К. срещу приетите
с постановление от 05.12.2022 г. разноски по изпълнителното дело и е направено
2
искане за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение от
300,00 лв. на 200,00 лв.
Във връзка с подаденото от длъжника възражение, взискателят е депозирал
становище вх. № 217/10.01.2023 г., в което са изложени подробни съображения за
неоснователност на възражението.
С разпореждане от 10.01.2023 г. на ЧСИ Б.В. е оставено без уважение
искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, за което длъжникът е
уведомен на 16.01.2023 г.
Отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена в чл.
79 ГПК. При липса на изрична уредба в различен смисъл, общото правило на чл.
78, ал. 5 ГПК намира приложение и в тези случаи. На обжалване по реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението
(Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г., ОСГТК, ВКС).
В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие за образуване на изпълнително дело, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 200,00 лв. За процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2 – чл. 10, т. 2 от Наредбата. От съдържанието на посочените две
разпоредби се извежда, че възнаграждението по т. 2 се следва при извършване на
допълнителни спрямо образуването действия. При подаване на молба за
образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 1 от
Наредбата.
В настоящия казус молбата за образуване на изпълнителното дело е
подадена на 01.12.2022 г. от взискателя Е. О. Н. чрез адв. К., за чиято
представителна власт са ангажирани надлежно доказателства. На 02.12.2022 г.
взискателят е депозирал молба, с която са поискани изпълнителни действия.
Молбата е подадена само ден след образуване на изпълнителното дело (01.12.2022
г.), като с нея единствено е посочен изпълнителен способ- запор върху банкови
сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 426,
ал. 2 ГПК в молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят следва да
посочи начина на изпълнението, като може да сочи и няколко такива, ако това е
нужно. В случая в молбата от 01.12.2022 г. изобщо не е посочен конкретен начин
на изпълнение, а само е поискано извършването на справка в НАП за
3
регистрираните трудови на длъжника и справка в БНБ за откритите на името на
длъжника банкови сметки. При това положение с молбата от 02.12.2022 г.
взискателят само прецизира искането си относно начина на изпълнение, което не е
направил с молбата от 01.12.2022 г. за образуване на изпълнително дело.
Последното не може да се тълкува като допълнително и същинско действие,
извън принципно дължимите за започване на изпълнителното производство. От
друга страна, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение
следва да са в минималния размер по Наредбата. Следователно съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, приложима в настоящия случай, за
образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като освен подаването на молба
за образуване на изпълнителното дело и молба с посочване на способи за
изпълнение съгласно изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК, не са извършвани други
действия, насочени към удовлетворяване на вземането.
Предвид изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се
отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя се
намали до размера на 200,00 лв. с оглед разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Независимо от основателността на жалбата, в настоящото производство не
следва да се присъждат разноски. В производството относно дължимостта и
размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения и разноски,
поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл
определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., ВКС, II г.о.,
определение № 66/02.02.2017 г. по ч.гр.д. № 5503/2016 г., ВКС, IV г.о.,
определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г., ВКС, III г.о. и др.).
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 10.01.2023 г., постановено по изпълнително
дело № 20228900400995 по описа на ЧСИ Б.В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на 200,00 лева (двеста лева) разноските, дължими по
изпълнително дело № 20228900400995 по описа на ЧСИ Б.В. от длъжника К. Г. К.
на взискателя Е. О. Н. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5