Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 08. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 2361 по
описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство П.П.В., съдебен адрес *** (въззивник)
чрез процесуалния представител адвокат Г.Т. срещу решение № 249501,
постановено на 21. 10. 2019 г. от Софийския районен съд, 166-и състав, по гр.
д. № 65975 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил двата кумулативно съединени иска с
правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева,
съответно за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 300
лева. Решаващите мотиви на районния съд са били, че липсва неправомерно
действие.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Поддържа, че първата инстанция не
е направила правилен и пълен анализ на всички събрани по делото доказателства,
като е игнорирала показанията на разпитаните свидетели и не е изложила мотиви
защо ги изключва от доказателствената маса. Заявява, че от прокурорската
преписка и назначената по нея експертиза се установява, че положеният подпис
върху документите е именно на ответника. При това положение прави извод, че
единствената цел, с която ответникът е подал жалбите, е била да навреди на
ищеца (въззивника). Заявява, че самото осъзнаване от ищеца (въззивника) на
обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че е подложен на
ограничения или срещу него са подадени жалби и се извършват проверки
представлява негативно изживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване.
Допълва, че ако обжалваното решение бъде оставено в сила, би се създал риск за
въвеждането на противоречива съдебна практика и да се даде възможност на всеки
чрез предизвикване на разследвания и проверки срещу лица, които добросъвестно
изпълняват своите задължения, да злоупотребява с права. Иска от въззивния съд
да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
иска изцяло като доказан и основателен. Претендира направените съдебноделоводни
разноски пред Софийския градски съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство И.М.П., адрес ***
(въззиваем). Твърди, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска.
Поддържа, че сигналите му за проверка, по които въззивникът е бил разпитан като
свидетел, са позволени по закон. Заявява, че чл. 45 ЗЗД изисква противоправност
за уважаването на иска. Твърди, че районният съд не е допуснал
процесуално нарушение за необсъждане или немотивиране на свидетелските
показания, защото при констатираната липса на противоправност необходимостта от
каквото и да е занимаване със свидетелите се изключва. Твърди, че е без
всякакво значение дали подписите в двата договора за защита и съдействие са
негови, а съществено било, че двата договора за едно и също нещо не са от един
и същи кочан. Поради тази причина прави извод, че няма как сигналът му за проверка
да представлява злоупотреба с право. Допълва, че не е целял да навреди на
въззивника с проверката. Оспорва твърдението на въззивника, че е изпълнил
добросъвестно свое задължение с два договора, които не са от един и същи кочан.
Претендира разноски в размер на 300 лева или 600 лева общо с тези 300 лева,
направени пред районния съд.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията
на страните и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител.
Представен е документ за платена държавна такса в съответен размер. По тези
съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема
обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно правилността му приема
следното.
Фактическият състав и на двата кумулативно съединени
иска по чл. 45 ЗЗД обема следните елементи: противоправно поведение (действие
или бездействие); вреди (в дадения случай се претендират както имуществени,
така и неимуществени вреди); причинна връзка между противоправното поведение и
вредите; вина.
В настоящия случай страните не спорят, а и от
представените по делото доказателства се установява, че в периода от 2010 г. до
2012 г. въззивникът (ищецът) в качеството си на адвокат е осъществявал
процесуална защита и съдействие в полза на въззиваемия (ответника) по
наказателно дело (досъдебно производство № ЗМ444 по описа на Столичната
дирекция на вътрешните работи за 2010 г.: л. 45 и 46 от делото на районния съд)
и по граждански дела (гр. д. № 30188 от 2011 г. по описа на Софийския районен
съд, 32-ри състав, и гр. д. № 62622 от 2010 г. по описа на Софийския районен
съд, 30-и състав) във връзка с които на въззиваемия са били изплатени суми от
бюджета на Прокуратурата на Република България (л. 27 от делото на районния
съд).
По делото се установява също така, че след периода
2010 г. - 2012 г. между страните е имало правни спорове относно договор за заем,
във връзка с които въззиваемият е бил осъден да заплати в полза на въззивника
парични суми (гр. д. № 6638 от 2015 г. по описа на Софийския районен съд, 67-и
състав, и в. гр. д. № 1893 от 2016 г. по описа на Софийския градски съд, IV-Д
въззивен състав; л. 24 и л. 25 от делото на районния съд). Установява се и
страните не оспорват извода на районния съд, че между тях се е водело дело по
иск на въззивника срещу въззиваемия за адвокатско възнаграждение, което е било
прекратено поради оттегляне на иска на 29. 05. 2015 г. (гр. д. № 6440 от 2015
г. по описа на Софийския районен съд, 128-и състав; л. 96 от делото на районния
съд).
По делото е представено и известие по телепоща от 01.
06. 2015 г. от въззиваемия към въззивника със заверено съдържание, според което
въззиваемият дава седемдневен срок на въззивника да се откаже от всички
заведени искове или в противен случай ще сезира Прокуратурата за онова, което е
посочил в гр. д. № 6440/15 г. СРС - 128 с-в (л. 7 от делото на районния съд).
Страните не спорят и от данните по делото се
установява, че на 28. 07. 2015 г. въззиваемият е подал сигнал до Софийската
адвокатска колегия с твърдения, че въззивникът е изготвил и използвал два
различаващи се по съдържание договори за правна помощ с еднаква серия и номер,
но различни шрифтове и дебелина, както и че повторно е претендирал от него вече
платената му сума (л. 3 от приложеното дисциплинарно производство № 410 от 2015
г. по описа на Софийската адвокатска колегия). Дисциплинарното производство е
било прекратено въз основа на решение на Софийския адвокатски съвет, с което
сигналът се приема за неоснователен, недоказан и погасен по давност, което е
било оставено в сила от Висшия адвокатски съвет.
Освен това въззиваемият е подал сигнал до Софийската
районна прокуратура от 27. 07. 2015 г. с идентично съдържание. Във връзка със
сигнала въззивникът е дал две сведения, обяснение и е бил разпитан в качеството
на свидетел (л. 16, 22 и 90 от I том, съответно л. 7 от II том от приложеното
досъдебно производство № 15206 по описа на 06 РУ - СДВР за 2017 г., прокурорска
преписка № 29694 от 2015 г. по описа на Софийската районна прокуратура).
Досъдебното производство е било прекратено с постановление на прокурора от 08.
06. 2018 г. поради това, че деянието не е извършено. От данните по досъдебното
производство все пак обаче се установява различие между оригиналния екземпляр от
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 10. 12. 2010 г. (серия А
0839283) и приложеното копие от него.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че подаването на сигналите от
въззиваемия не съставлява противоправно поведение.
Въззивният съд приема, че съществен елемент от състава
на правото по чл. 45 ЗЗД е противоправността на поведението на лицето,
причинило вредите. Този извод произтича както от употребеното в заглавието на
раздела и в ал. 2 словосъчетание “непозволено
увреждане”, така и от разясненията, дадени с т. 2 от Постановление на Пленума
на Върховния съд № 7 от 1959 г.
Подаването на жалби и сигнали поначало е правомерно
поведение, израз на упражняване на конституционното право по чл. 45 от Конституцията. Право на всеки гражданин е да сезира органите на властта, когато
счита, че правото му е накърнено. Подобно поведение може да обоснове юридическа
отговорност за подателя само при условие, че съставлява злоупотреба с право (определение № 135 от 30.01.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6890/2014 г., IV г. о. на ВКС; определение № 17 от
10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 849/2010 г., IV г. о. на ВКС). Злоупотребата с
право е налице когато правото на жалба или сигнал е упражнено, за да бъдат
увредени чужди права или законни интереси (чл. 57, ал. 2 от Конституцията) или когато правото на жалба или сигнал е било упражнено в
противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Недобросъвестността
при упражняването на законно признатото право е в тежест на доказване
на пострадалия (в
този смисъл решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV
г. о. на ВКС).
В настоящия случай въззивникът (ищецът) не е доказал
по категоричен начин, че подадените от въззиваемия (ответника) сигнали
съставляват злоупотреба с право. Нещо повече: от установеното в досъдебното
производство несъответствие между оригинален екземпляр на пълномощно и договор
за правна защита и съдействие и приложеното копие от него следва, че е бил
налице обективен факт, който е дал повод за
отправянето на сигналите. Следователно въззиваемият (ответникът) добросъвестно е упражнил
правото си на сигнал, макар и впоследствие в хода на съответните производства
да се е установило, че сигналите са неоснователни и недоказани.
Поради изложените съображения въззивният съд приема
обжалваното решение за изцяло правилно.
Разноски. С оглед на изхода на делото в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски. От
една страна, той е претендирал с отговора на въззивната жалба разноски в размер
на 300 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство. От друга страна, с представения в деня на откритото
съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК, когато е бил даден ход на устните
състезания, като разноски за адвокатски хонорар във втората инстанция е
посочена сумата от 965 лева. В представения със списъка договор за
представляване и защита е инкорпорирана разписка, удостоверяваща реалното
изплащане на сумата от 965 лева.
Въззивният съд приема, че самото искане за присъждане
на разноски във въззивната инстанция се съдържа в отговора на въззивната жалба.
Предвид действието на принципа на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК)
съдът не може да присъди по-голям размер на разноски от присъдения, дори и да
са били представени доказателства за това. Поради тази причина на въззиваемия
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 249501, постановено на 21. 10. 2019 г. от
Софийския районен съд, 166-и състав, по гр. д. № 65975 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс П.П.В., съдебен адрес ***
да заплати в полза на И.М.П., адрес ***, сумата в размер на 300 лева –
разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.