РЕШЕНИЕ
№ 3076
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110145663 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т С “ ЕАД срещу В. Ю. К.
и Д. Ю. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
твърди наличието на облигационно правоотношение с ответниците,
възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на договорните
си задължения, в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., е доставил
топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: притежаван в съсобственост
от ответниците, при квоти, както следва: 7/8 идеални части за В. К. и 1/8
идеална част за Д. К.. Доставената топлинна енергия в процесния период
възлизала на обща стойност от 3239,03 лева, като същата не била заплатена от
купувачите. Твърди, че съгласно общите условия към договора, купувачите са
длъжни да заплащат цената за доставената топлинна енергия в 45 – дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. В тази връзка, сочи че за
дружеството са налице основания за претендиране на мораторно обезщетение
в размер на 383,38 лева, начислено за периода 15.09.2021 г. – 10.05.2023 г.
Излага доводи, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот било извършвано разпределение на топлинната енергия по система за
дялово разпределение, осъществявано от „Т “ ЕООД, поради което
ответниците му дължали и цената на услугата за дялово разпределение, на
стойност 55,54 лева, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и
лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 10,90 лева,
начислена за периода 16.07.2020 г. – 10.05.2023 г. Посочва, че за процесните
1
изискуеми вземания разполагал с издадена в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27355/2023 г., по описа на Софийски
районен съд, 177 с-в, срещу която ответниците възразили. В тази връзка, моли
съда да признае за установено, че ответниците му дължат процесните
вземания при условията на разделна отговорност, при квоти както следва: 1)
В. Ю. К. – 7/8 части от общото задължение или суми в размер на 2834,15 лева
– главница за доставената и незаплатена топлинна енергия в периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 335,46 лева – мораторно обезщетение, начислено за
периода 15.09.2021 г. – 10.05.2023 г., 48,60 лева – цена на услугата за дялово
разпределение, дължима за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 9,54 лева –
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2020 г. – 10.05.2023 г.; 2) Д. Ю. К. – 1/8 част
от общото задължение или суми в размер на 404,88 лева – главница за
доставената и незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 47,92 лева – мораторно обезщетение, начислено за периода
15.09.2021 г. – 10.05.2023 г., 6,94 лева – цена на услугата за дялово
разпределение, дължима за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 1,36 лева –
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2020 г. – 10.05.2023 г. Обективира искане за
присъждане на сторените в производството разноски. В срока по чл. 131 ГПК
ответниците подават отговор на исковата молба. Вземат становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорват потребителското си
качеството. Не оспорват размера на исковете и доставката на топлинна
енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират разноски.
В хода на производството, с Определение № 35929/11.10.2023 г., на основание
чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът конституира като трето лице – помагач на страната
на ищеца фирмата, осъществяваща услугата за дялово разпределение –
„Техем сървисис“ ЕООД, като дружеството не е взело становище във връзка с
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения, следва че
в доказателствената тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на
валидно облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на
сключен договор за продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който е
доставил топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в твърдените
количества, вследствие на което за ответниците е възникнало задължение за
заплащане на уговорената цена в търсения размер.
По отношение на претенциите на ищеца за цената на услугата за дялово
разпределение, в негова тежест е да докаже, че собствениците на
2
самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се
намира и процесният топлоснабден имот, са възложили извършаването на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на „Техем сървисис“
ЕООД /ФДР/, като въз основа на договорно правоотношение между ФДР и
ищеца, ответниците следва да заплащат цената на посочената услуга в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД.
По отношение на исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главни изискуеми вземания,
съответно изпадането на купувачите в забава, както и стойността на
претендираните мораторни обезщетения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
3
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.“
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
процесният недвижим имот – апартамент № 37, находящ се в гр. С е предмет
на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, сключен на 06.02.1991 г. с купувачите Юр К К. и Е Ди
К.а. В договора не е упоменато при какви квоти в съсобствеността за всеки от
купувачите настъпва вещнопрехвърлителният ефект от сключената сделка,
поради което приложение намира законоустановената презумпция по чл. 30,
ал. 2 ЗС, съгласно която частите на съсобствениците се считат равни до
доказване на противното. От представеното от ищеца Удостоверение за
наследници с изх. № 3207/24.02.2021 г. от 12.04.2023, издадено от Столична
община, район „Младост“ е видно, че към датата на смъртта на Юрий
Константинов К. – 13.10.2008 г., същият е оставил като законни наследници
съпругата му – Е Димитрова К.а и тримата му синове – Д. Ю. К., К Ю. К. и В.
Ю. К.. От посочените данни се установява, че след смъртта на Ю К.
съсобствеността върху имота е при следните квоти: Е К.а – 5/8 ид.ч.; К К. –
1/8 ид.ч.; В. К. – 1/8 ид.ч. и Д. К. – 1/8 ид.ч. По делото е приет като писмено
доказателство и сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт № 53, том IX, рег. № 20465 по дело № 1519/2008 г., от
съдържанието на който се установява, че на 03.12.2008 г. Емилия К.а се е
разпоредила с притежаваните от нея 5/8 идеални части от процесния имот в
полза на В. Ю. К.. С договора е извършено и дарствено разпореждане в полза
на В. К. от страна на брат му – Константин К., с предмет – притежаваните от
него 1/8 ид. части от процесния съсобствен имот. В т. 2 от сключения
договор за дарение е уговорено, че дарителя Емилия К.а си запазва пожизнено
вещно право на ползване върху дарените от нея идеални части. Ищецът е
представил като писмено доказателство Декларация за отказ от вещно право
на ползване, с дата - 21.06.2018 г., от Е К.а. Следва да бъде съобразено, че
посочената декларация няма за предмет процесния недвижим имот, а се
отнася до друг недвижим имот, спрямо който дарителката е притежавала
ограничено вещно право на ползване.
При извършена съвкупна преценка на посочените писмени
доказателства се налага изводът, че Е К.а, която не е страна в настоящото
производство, В. К. и Д. К. са клиенти на топлофикационното дружеството,
доколкото имат качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, тъй като са титуляри на право на собственост и ограничено
вещно право на ползване. С оглед факта, че Е К.а е носител на ограничено
вещно право на ползване по отношение на 5/8 идеални части от имота и по
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи наличието на
отказ, респ. погасяване на правото й, следва че отговорността на ответниците
за заплащането на исковите претенции се определя съобразно квотите им в
съсобствеността, а именно Д. К. е собственик на 1/8 ид. части от имота, а В. К.
притежава сбора от 5/8 ид. части, спрямо които е налице т.нар. „гола
4
собственост“ предвид учреденото вещно право на ползване, както и 2/8 ид.ч. с
оглед правото му на собственост, възникнало по силата на наследството
правоприемство и извършеното дарение от брат му К К.. От изложеното,
следва че ответниците биват ангажирани за заплащането на доставената в
имота топлинна енергия съобразно разделната им отговорност за
погасяването на общия дълг, от който 2/8 части се възлагат в тежест на В. К. и
1/8 част за Д. К..
Правното действие на сключения договор за продажба на топлинна
енергия с ответниците попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като
учреденото договорно правоотношение е възникнало между търговец и
физическо лице, за които следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба,
тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две
основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост
върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответниците – да заплатят уговорената продажна цена с ДДС
и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл.
200, ал. 1 ЗЗД. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца
общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Договорът за търговска продажба
представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на
договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение.
По отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от
сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия,
приложение намират разпоредбите, предвидени в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да бъде видно че ответниците са упражнили правата
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което Общите условия на дружеството – ищец
намират приложение в отношенията между страните.
С оглед изложеното, съдът приема за установено, че между страните е
налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия.
Ответниците не оспорват размера на начислената топлинна енергия от
дружеството, както и извършените доставки до процесния недвижим имот.
Като писмено доказателство е приета обща фактура № ********** от
31.07.2021 г., с отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., на обща стойност
от 1430,81 лева, както и обща фактура № ********** от 31.07.2022 г., в
размер на 1808,22 лева, с отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.
Ответниците не са доказали погасяването на претендираните вземания по
издадените фактури, поради което настоящият съдебен състав приема
5
наличието на изискуеми задължения, предвид датите на падежа на издадените
счетоводни документи.
Основателността на предявените искове за цената за доставената в
процесния имот топлинна енергия обуславя разглеждането на направеното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка,
следва да бъде съобразено, че вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Според задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.
дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Ищецът претендира заплащането на доставената в процесния имот
топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. От приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. № 27355/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
177 с-в, се установява, че ищецът е прекъснал давността с депозирането на
заявление по чл. 410 ГПК на 19.05.2023 г., което има за предмет процесните
вземания, по аргумент на чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът е спазил срока,
предвиден в чл. 415, ал. 4 ГПК, в рамките на който е заявил настоящите
установителни претенции, поради което действие намира законоустановената
презумпция, съгласно която исковете се смятат предявени от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД,
давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. Направеното от
ответниците възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност съдът
намира за неоснователно, доколкото исковите претенции за заплащане на
доставената през месец май 2020 г. топлинна енергия се дължи с
настъпването на падежа по фактура № ********** от 31.05.2020 г., съобразно
приложеното счетоводно извлечение от ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
общите условия на дружеството, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят. В тази връзка, възражението на ответниците
следва да бъде оставено без уважение.
Във връзка с изложеното, съдът намира за напълно основателна
претенцията на ищеца спрямо ответника Д. К., който следва да отговаря за
погасяването на 1/8 част от общата стойност на дълга, съобразно квотите му в
съсобствеността. По отношение на ответника В. К., съдът счита че в негова
тежест следва да бъдат възложени разходите за доставената в имота топлинна
енергия в рамките на процесния период, в размер на 2/8 части от стойността
на общия дълг, доколкото по отношение на притежаваните от него 5/8
идеални части от процесния топлоснабден имот е налице учредено вещно
право на ползване с титуляр Емилия К.а. В тази връзка, следва да бъде прието
за установено, че Д. К. дължи на ищеца сумата от 404,88 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., а В. К. дължи сумата от 809,76 лева за
6
доставената топлинна енергия в рамките на процесния период.
Ищецът е обективирал искане за установяване наличието на изискуеми
вземания от ответниците относно цената за извършено дялово разпределение
за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., на обща стойност 55,54 лева, която
счита че следва да му бъде заплатена при условията на разделна отговорност,
съобразно квотите на ответниците в съсобствеността. Съгласно разпоредбата
на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по аргумент на
чл. 142, ал. 2 ЗЕ. В чл. 139б ЗЕ е посочено, че клиентите в сграда - етажна
собственост избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение. От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че Етажната собственост /ЕС/, част от която е и
процесният имот, с Протокол от Общо събрание на ЕС, е взела решение за
възлагане на извършването на услугата за дялово разпределение на „Т ЕООД.
От представеното от ищеца заявление, се установява че упълномощеният
представител на ЕС е възложил извършването на услугата за дялово
разпределение на третото – лице помагач, считано от месец май 2015 г. Във
връзка с посоченото може да се направи извод, че в отношенията между
третото лице – помагач и етажните собственици е налице валидна
облигационна връзка, обуславяща изготвянето на изравнителни сметки за
самостоятелните обекти в сградата. От приложения по делото договор от
03.06.2022 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем
сървисис“ ЕООД /ФДР/ се установява, че ищецът възлага извършването на
услугата за дялово разпределение на ФДР, като в пар. II – „Срок на договора“,
е посочено, че отчетният период, предмет на договора е три години, считано
от 01.05.2020 г., като действието му подлежи на автоматично подновяване и
за следващ отчетен период, в случай че не са налице възражения за
продължаването му. По делото не са ангажирани доказателства оспорващи
автоматичното удължаване на срока на договора, поради което съдът счита че
същият е породил правните си последици между страните в рамките на
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Съгласно чл. 22, ал. 2 вр. чл. 36 от
Общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите на дружеството – ищец
следва да заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на услугата
за дялово разпределение чрез избрания търговец /ФДР/. От изложеното
счетоводна извлечение (л. 37 от делото), представено от ищеца се установява,
че към стойността на доставената в процесния период топлинна енергия е
начислявана ежемесечно и цената на услугата за дялово разпределение, на
обща стойност от 55,54 лева. Съдът намира за основателна претенцията на
ищеца, доколкото са ангажирани доказателства, удостоверяващи
основанието, както и стойността на претендираните вземания. В тази връзка,
следва да бъде прието за установено, че ответникът Д. К. дължи на
дружеството цената на услугата за дялово разпределение, извършвана в
процесния период, в размер на 6,94 лева, а ответникът В. К. – 13,89 лева,
предвид разделната им отговорност за погасяване на общия дълг, съобразно
частите им в съсобствеността.
Във връзка с предявените искови претенции за установяване
дължимостта на мораторна лихва върху стойността на главницата за
доставената топлинна енергия, ищецът следва да докаже, че е налице
7
неизпълнение на изискуемо задължения от страна на ответниците, съответно
момента, считано от който същите са изпаднали в забава. В настоящия
случай, доколкото ответниците са обвързани от нормите, установени в
Общите условия на ищеца от 2016 г., следва че по отношение на дължимата
лихва за забава приложение намира чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от раздел IX от
Общите условия. Видно от съдържанието на посочената разпоредба е, че
„Топлофикация София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва в случаите на неизпълнение на дължимата престация след
изтичане на 45 – дневен срок, считано от датата на издаване на общата
фактура. С оглед приложената от ищеца обща фактура № ********** от
31.07.2021 г., с отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., на обща стойност
от 1430,81 лева, следва че падежът относно изискуемите вземания, начислени
за посочения период настъпва на 15.09.2021 г. По отношение на вземанията,
начислени за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., предмет на издадената
обща фактура № ********** от 31.07.2022 г., следва че падежът е настъпил
на 15.09.2022 г. В тази връзка, може да се обоснове изводът, че ответниците
са изпаднали в забава за плащане на дължимата топлинна енергия, на обща
стойност от 1430,81 г., начислена за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021
г., считано от 15.09.2021 г., а по отношение на вземането по фактурата за
отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., на обща стойност 1808,22 лева,
са в забава считано от 15.09.2022 г. Съдът служебно, на основание чл. 162
ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор изчислява, че дължимата лихва
за забава по отношение на вземанията за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
е на стойност 247 лева, начислена върху главницата за периода от 15.09.2021
г. – 10.05.2023 г. По отношение на мораторното обезщетение, начислено
върху стойността на главницата за топлинна енергия за отчетен период
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., съдът изчислява същото на стойност 128,82 лева.
Поради изложеното, следва че общата стойност на дължимата мораторна
лихва възлиза на 375,83 лева. В тази връзка, се налага изводът, че ответникът
Д. К. дължи на дружеството сумата от 46,98 лева, като за горницата над
уважения размер до пълно предявения на стойност 47,92 лева, искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът В. К. дължи на
дружеството мораторно обезщетение, начислено върху стойността на
главницата за топлинна енергия, в размер на 93,96 лева, като за горницата над
уважения размер до пълно предявения на стойност 335,46 лева, искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за установяване на изискуеми вземания от ответниците по
отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за услугата
за дялово разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В общите
условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с
настъпването на който това вземане да става изискуемо, поради което на
общо основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана.
По делото не са ангажирани доказателства относно отправяна от ищеца до
ответниците покана за плащане на цената на предоставената услуга, поради
което няма данни същите да са изпаднали в забава за плащане на посоченото
вземане.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК, такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
исковете. Във връзка с претендираното юрисконсултско възнаграждение,
съдът определя същото в размер на 200,00 лв., съгласно правилата на чл. 78,
ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. При
8
съобразяване на задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в
исковото производство. Съгласно представения от ищеца списък с разноски
по чл. 80 ГПК, същият е доказал сторените разноски в общ размер от 347,56
лева. При съобразяване на уважената част от предявените искови претенции
срещу ответниците, следва че дължимите в полза на ищеца разноски са на
стойност 125,26 лева, от които ответникът В. К. дължи 31,32 лева, а
ответникът Д. К. – 15,66 лева, съобразно квотите им в съсобствеността.
По аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната страна също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай
ответниците не са извършили разходи в процеса, като същите са
упълномощили процесуални представители по делото, които са им
предоставили безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С
оглед приложения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен
между В. К. и адв. Николай Илчев, съдът дължи определянето на адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита в
полза на ответника, по арг. на чл. 38, ал. 2 ЗА. Адвокатско възнаграждение се
дължи и в полза на процесуалния представител на ответника Д. К. – адв.
Светломира Димитрова, която също е предоставила безплатна правна помощ
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, видно от представения договор за правна
помощ и съдействие от 09.11.2023 г.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния
интерес на търсената защита, както и извършените действия във връзка с
процесуално представителство на ответниците в производството, съдът, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения определя дължимото
възнаграждение в полза на адв. Илчев, на стойност 622,77 лева, а това на адв.
Димитрова, в размер на 400 лева. Исканията на процесуалните представители
на ответниците за определяне на адвокатско възнаграждение, в размер от по
1600 лева, за всеки от тях, с оглед приложените списъци по чл. 80 ГПК, съдът
намира за неоснователни. Съдът счита, че в настоящия случай не са налице
основания за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по
всеки един от предявените искове, на основание чл. 2, ал. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съпоставяне на
фактическата и правна сложност на делото, ниският материален интерес и
еднаквостта в защитните средства на ответниците по отношение всички
предявени искове, доколкото претенции произтичат от едно и също
договорно правоотношение и защитата се реализира посредством едни и
същи доказателствени средства, присъждането на минимално адвокатско
възнаграждение върху всеки един от исковете би довело до неоснователно
разместване на имуществени блага, при което престацията на адвоката не е
съответна на облагата, която би получил. Следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. трябва да се тълкува
корективно, като във всяко отделно производство следва да се вземе предвид
характера на предявените искове, обусловеността им и свързаността на
фактическите състави за установяване на отделните вземания. Отделно
възнаграждение би се дължало в случай, че по всяка от претенциите са
налице различни правопораждащи факти, респ. налице е необходимост от
самостоятелни процесуални усилия за защита на съответното вземане, което
не е налице в случая, тъй като ищецът търси изпълнение на сключен между
9
страните договор, въз основа на който се претендират четири отделни
вземания. Този извод следва както от граматическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща определяне на
възнаграждението не само съобразно броя на предявените искове, но и вида
на същите, така и от систематическото и логическо й тълкуване, ведно с
разпоредбите на чл. 7 от Наредбата, уреждащи минималните възнаграждения
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
при различните видове искове, в този смисъл: Решение № 1952 от 11.03.2020
г. на СГС по в. гр. д. № 7520/2019 г.; Определение № 9322 от 7.08.2023 г. на
СГС по в. гр. д. № 7503/2022 г.; Решение № 3841 от 30.06.2020 г. на СГС по в.
гр. д. № 1030/2018 г.; Решение № 3897 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
8719/2021 г. и др.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в
настоящия случай присъждането на отделно адвокатско възнаграждение за
всеки от предявените искове ще доведе до необосновано висока тежест за
ищеца, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и
неговия защитаван материален интерес.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, следва че в
полза на процесуалния представител на ответника В. К. – адв. Илчев се дължи
сумата от 454,79 лева, а в полза на адв. Димитрова, в качеството й на
процесуален представител на ответника Д. К. – възнаграждение в размер на
2,00 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Ю. К., ЕГН **********, дължи
на „ТО С “ ЕАД, ЕИК , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 809,76 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., доставена в имот с адрес - г , ведно със законната лихва за
забава от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно
предявения на стойност 2834,15 лева, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Ю. К., ЕГН **********, дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК на основание чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 46,98
лева - законна лихва за забава върху дължимата сума за потребената топлинна
енергия в процесния имот, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
10.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до
пълно предявения на стойност 335,46 лева, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Ю. К., ЕГН **********, дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, сума в размер на 13,89 лева, представляваща дължимата цена за услугата
за дялово разпределение, предоставена в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава от 19.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълно предявения на стойност 48,60 лева, като неоснователен.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ С ЕАД, ЕИК против В. Ю. К., ЕГН
**********, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9,54 лева –
законна лихва за забава върху главницата за извършената услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. – 10.05.2023 г., като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Ю. К., ЕГН **********, дължи
на „ С ЕАД, ЕИК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 404,88 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., доставена в имот с адрес - г ведно със законната лихва за
забава от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Ю. К., ЕГН **********, дължи
на „ С ЕАД, ЕИКна основание чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 46,98 лева
- законна лихва за забава върху дължимата сума за потребената топлинна
енергия в процесния имот, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
10.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до
пълно предявения на стойност 47,92 лева, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Ю. К., ЕГН **********, дължи
на „ С ЕАД, ЕИК на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, сума в размер на 6,94 лева, представляваща дължимата цена за услугата
за дялово разпределение, предоставена в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава от 19.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ С ЕАД, ЕИК против Д. Ю. К., ЕГН
**********, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1,36 лева –
законна лихва за забава върху главницата за извършената услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. – 10.05.2023 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Ю. К., ЕГН **********, да заплати на „ С ЕАД, ЕИК, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 31,32 лева – разноски в
производството, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Ю. К., ЕГН **********, да заплати на „ С ЕАД, ЕИКна
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 15,66 лева – разноски в
производството, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ С ЕАД, ЕИКда заплати на адв. Н И САК, личен №
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 454,79 лева за извършените действия по процесуално
представителство и защита в полза на ответника В. Ю. К..
ОСЪЖДА „ С ЕАД, ЕИКда заплати на адв. С Й Д САК, личен №
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 2,00 лева за извършените действия по процесуално
представителство и защита в полза на ответника Д. Ю. К..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „Т
“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12