РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Благоевград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210201078 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. К. И., с ЕГН **********, с адрес с.Г*******, против
Наказателно постановление № 25-1116-002706/17.07.2025г. на Началник група към ОДМВР-
Благоевград, Сектор "ПП", с което на жалбоподателя за административно нарушение по
чл.119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.4, т.7 е наложено административно наказание „глоба” в раземр на 50 лв. и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 20 контролни точки.
С жалбата се оспорва законосъобразност на наказателното постановление, като се излагат
доводи за недоказаност на вменените нарушения, оспорва се приетото от наказващия орган
от фактическа страна
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.
Не изразява становище по същество.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират представители по делото и становище по жалбата.В
придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност
на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 25.06.2025 г., служителите на СПП при ОД на МВР - Благоевград З., В. и С., изпълнявали
служебните си задължения по контрол на безопасността на движението, като се движили
със служебен автомобил. Пред тях се движил товарен автомобил „***********“ с рег.
№******** по ул.“Джеймс Баучер“ с посока от ул.“Свобода“ към „Аелксандър
1
Стамболийски“. Свидетелите забелязали, обезопасителния колан, с който бил оборудван
автомобила не се ползва от водача, а е поставен, на предвиденото в автомобила място. По
същото време, около 13.36ч. същият автомобил при приближаване на пешеходна пътека,
сигнализирана със знак Д17 не намалил скоростта и не спрял да пропусне преминаващите
пешеходци от ляво на дясно. Полицейския патрул подал светлинен и звуков сигнал, като
автомобила спрял. При проверката установили, че същия се управлява от жалбоподателя,
който заявил, че няма как да са видели, че е без колан, и пешеходците били преминали. Във
връзка с констатираното св.З. в присъствието на св.В. и жалбоподателя съставил на
последния АУАН № 3983863 от 25.06.2025 г., в който констатираното било квалифицирано
като нарушение на чл.119, ал.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на
жалбоподателя, като същият отказал да го подпише, което било удостоверено с подпис на
св.С.. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения, в които
изложил идентични доводи с тези в жалбата, които били приети за неоснователни.
След като приел възраженията за неоснователни и въз основа на акта за нарушение на
17.07.2025 г. компетентният орган Началник група при ОД на МВР, сектор „ПП“
Благоевград е издал атакуваното наказателно постановление, с което на И. за
административно нарушение по чл.119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 е наложено административно
наказание „глоба” в раземр на 50 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
отнети общо 20 контролни точки
В хода съдебното производство са разпитани актосъставителя и свидетелите по акта.
Чрез показанията на тези свидетели се установява, че жалбоподатлят е управлявал
автомобила без обезопасителен колан, както и не е пропуснал пешеходци. Свидетелят З.
чрез показанията си установява обстоятелства, свързани с извършената проверка, повода за
същата, както и как е установено вмененото на жалбоподателя. В подкрепа на посоченото от
този свидетел са и показанията на св.В. и С., като всеки от тях е категоричен, че
жалбоподателят е бил без колан и не е пропуснал минаващи пешеходци. Тези свидетели
посочват, че през цялото време са наблюдавали поведението на И. на пътя. Съдът кредитира
тези показания, като последователни и логични и кореспондиращи с останалаия
доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните
2
съображения:
Съдът намира, че постановлението е издадено при спазване на установената за това от
закона процедура и от компетентен за това орган /Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г./.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна
на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставения акт за установяване на
административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.
В конкретния случай съдът приема, че акта съдържа всички реквизити, същия е съставен в
присъствие на водача, подписан от него. Поради което констатациите в него правилно са
послужили за издаване на атакуваното НП. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Релевантните за
обективната съставомерност на нарушенията признаци са описани по ясен и конкретен
начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание. Достатъчно
ясно е описано и мястото на нарушение. Предвид естеството на нарушенията, с
отразяването на града, улицата и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил са изпълнени императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл. 57, т. 5 ЗАНН за
посочване на мястото на извършване на нарушението, като описанието на нарушението е
направено по начин, позволяваш неговата индивидуализация и осигуряващ възможност на
жалбоподателя да разбере за кое точно негово деяние е съставен АУАН и издадено НП.
Гореизложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил
визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите
разпоредби, които са нарушени, поради което и не са налице предпоставки за отмяна на
процесното НП на процесуално основание.
От материално правна страна съдът намира следното:
По отношение нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Санкционната норма
на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП в приложимата редакция гласи, че се наказва с "Глоба" в
размер на 100 лева водача, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна
пътека. В случая се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя,
управлявайки процесния автомобил не е спазил това си задължение и не е пропуснал
преминаващи пешеходци по пешеходната пътека на посоченото в акта и наказателното
3
постановление място и време. Именно с това си бездействие жалбоподателят е осъществила
състава на разглежданото административно нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от
обективна страна. Разпитаните в хода на производството свидетели са категорични, относно
поведението на И. непосредствено преди спирането му от контролните органи, същите чрез
показанията си установяват, че не е пропуснал, респ. е отнел предимството на пресичащите
пътното платно пешеходци, като св.З. уточнява и техния брой и къде са се намирали при
преминаване на жалбоподателят, което доказва и това, че същите са били вече на
пешеходната пътека. В случая основният факт, обуславящ осъществяването на процесното
нарушение съдът приема за установен по безспорен и категоричен начин. Установи се и
местонахождението на процесната пешеходна пътека, както е описано и в НП. В случая
няма спор и че същата е обозначена и със съответната маркировка. Ето защо според
настоящия състав в случая събраните по делото доказателства установяват по безспорен
начин, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение от обективна страна, а
възраженията в обратна насока са неоснователни.
Съдът приема административното нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП за виновно
осъществено, тъй като И. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
След като административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на административните наказания
е съобразил приложимите в случая правни норми, правилно на основание чл. 183, ал. 5, т. 2
от ЗДвП в приложимата редакция е наложил административно наказание "Глоба" в размер
на 100 лева, което е и единствената императивно установена алтернатива на законодателя за
това нарушение към датата на деянието. Именно императивния характер на вида и размера
на така наложеното административно наказание, изключват преценка на чл. 27 от ЗАНН.
Така наложеното наказание в императивно установен размер, съдът намира за съобразени
със закона, тежестта на констатиранато нарушение и адекватно на извършеното, като
именно наказание в този размер ще осъществи целите си по чл. 12 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП
В хода на проведеното административнонаказателно производство, съдът прие за безспорно
установено въз основа на всички, събрани по делото гласни и писмени доказателства, че
жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил задълженията си,
произтичащи от посочената като нарушена разпоредба.
С разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП се въвежда задължение водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който е редовно съставен и има
доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
4
съдът намира, че визираното по-горе нарушение е осъществено от жалбоподателя, че
същият е бил без поставен обезопасителен колан сочат св.З., св.В. и св. С., липсват и
доказателства в обратна насока. В тази връзка наведените с жалбата доводи, че няма как да
го видят се опровергават от събраните доказателства чрез показанията на разпитаните
свидетели, които пред настоящия състав подробно изясняват какво са видели и как са
установили, че без колан. Същевременно по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства /като няма и такива твърдения/, И. да попада в кръга на определените с чл.
137а, ал. 2 ЗДвП лица, на които е предоставено право да не използват обезопасителен колан
при движение с МПС, а именно физическото му състояние да не позволява използването на
обезопасителен колан; да има трайни увреждания на горни крайници и/или
опорнодвигателния апарат, поради което управлява моторни превозни средства, адаптирани
съобразно нуждата му; водач на таксиметров автомобили, когато превозва пътници в
рамките на населеното място; инструктор при управление на автомобила с учебна цел.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина
нарушение от обективна и субективна страна
Съдът намира, че същото е доказано и от субективна страна. Като правоспособен водач на
лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си
действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административно наказващия
орган е наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 50 лв..
Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл. 183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП в
приложимата редакция, която предвижда такъв във фиксиран размер от 50 лв., което
изключва и преценка приложението на чл. 27 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено, съдът намира атакуваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно е
съобразена и приложена Наредба № Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които
се отнемат, според която на И. са отнети 20 контролни точки.
След като не констатира нарушения в производството по ангажиране на отговорност и прие
вменените нарушения за доказани от обективна и субективна страна съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-1116-002706/17.07.2025г. на
Началник група към ОДМВР-Благоевград, Сектор "ПП", с което на С. К. И., с ЕГН
**********, с адрес с.Г******** за административно нарушение по чл.119, ал. 1 от ЗДвП, на
5
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лв., за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 е наложено
административно наказание „глоба” в раземр на 50 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са му отнети общо 20 контролни точки..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6