РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. гр. Хасково, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101056 по описа за 2021 година
Предявен е от Гаранционен фонд, гр.София, ул.”*****, представляван от
изпълнителните директори М.Н. К. и С. Г. С., със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.”*******,
адв.СТ. Ф. М., против В. П. Н. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ул.“******, иск с правно
основание чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд на основание чл.288а ал.1 т.1 от КЗ
/отм./, сега чл.559 ал.1 т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна
Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатено от НББАЗ на Националното бюро на
Република Германия по щета №120253/12.05.2016г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3 494,36 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 21.09.2015г. в гр.Ф., лек автомобил
******, собственост на Щ. Ф.. Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки
лек автомобил „*****“ с ДК № ****, при движение по Динкелсюлер Щрасе 29, отсечка 200-
км 0,230, район Ансбах, неспазвайки необходимата дистанция, застигнал и ударил отзад
спрелия на червен светофар лек автомобил, собственост на Щ. Ф. и така причинил
процесното ПТП. Ответникът управлявал увреждащия лек автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, в нарушение на
чл. 260 от КЗ /отм/,сега чл. 490 от КЗ. Ищецът го поканил да възстанови платеното от него с
регресна покана № 354/12.11.2020г., като на 15.02.2021г. ответникът извършил превод в
размер на 780 лв., но остатъкът от задължението не бил погасен и до сега. Предвид
1
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД и и
чл. 288а ал.3 вр. чл. чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, сега чл. 559 ал.3, вр. чл.558 ал.7 от КЗ, да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2 714,36 лв., представляваща възстановено
от Гаранционен фонд обезщетение по щета №120253/12.05.2016г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. На
първо място оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, поради липса на
доказателства същият да е носител на спорното право, съответно - да е встъпил в правата на
НББАЗ и прави искане за прекратяване на делото. На следващо място се оспорва
твърдението за настъпило ПТП, а в случай че се докаже настъпването му – се оспорва
твърдението за виновно поведение от страна на ответника. В условията на евентуалност се
оспорват и твърденията за настъпване на вреди, за причинно-следствената им връзка с
настъпилото ПТП, а ако такива се установят - се оспорва и техния размер поради липса на
доказателства. Възразява срещу дължимостта на частта от предявените имуществени вреди,
представляващи такси за административни услуги, преписи, адвокатски възнаграждения и
други, поради липса на законово основание същите да бъдат възложени в тежест на
ответника. В условията на евентуалност, ако горепосочените факти бъдат доказани, прави
възражение за изтекла на основание чл. 110 от ЗЗД погасителна давност на вземането.
Оспорва верността на всички представени от ищеца доказателства и прави искане за
задължаване на ищеца за представянето им в оригинал на основание чл. 183 от ГПК.
Претендира разноски по делото и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените в превод писмени доказателства по делото на 21.09.2015г. в
15,30ч. в гр.Ф., Д. Щ., е станало ПТП с участници В.Н. и Щ. Ф. Според описаното от
полицаите във Ф., Щ. Ф. е трябвало да спре на червен светофар, а В.Н. не е успял да натисне
навреме спирачката и двата автомобила са се сблъскали. От представената справка от базата
данни на информационен център към Гаранционен фонд се установява, че към датата на
процесното ПТП – 21.09.2015г. ответникът няма валидно сключена действаща застраховка
„Гражданска отговорност“. В изпратено писмо на 03.11.2015г. до Дойчес бюро „Грюне
Карте“ се потвърждава, че автомобил „****“ с рег.№**** е с обичайно домуване в нашата
страна. В съставената от Полицейска инспекция – Фойхтванген справка при друг вид ПТП с
материална щета се сочи, че произшествието е възникнало на 21.09.2015г. в 15,30ч.,
посочено е мястото на произшествието и участниците, както и механизма на възникване на
удара и щетите по двата автомобила, възлизащи на сумите от около 500евро. В останалите
представени в превод документи се описва начина на установяване и изчисляване на
вредите по автомобила, управляван от Щ. Ф.. Представят се също така документи, в които
са визирани разходите за извършен ремонт на увредения автомобил, съответно за
2
обезщетението за пропуснати ползи, поради престоя на автомобила в сервиз в продължение
на три дни, разноски за процесуално представителство, банкови и други такси, заплатени
във връзка със щетата. С исковата молба са приложени документи, от които се установяват
размера и датата, на която са изплатени суми по щетата от Гаранционен фонд на Дойчес
бюро „Грюне карте“. Представен е също така доклад по щетата, изготвен от Гаранционен
фонд, в който се отбелязва като крайна сума за възстановяване на НББАЗ 3494,36лв. за
нанесените имуществени вреди и разходите за ликвидация в размер на 0,25лв. Тази сума от
3494,36лв. е заплатена от Гаранционен фонд на НББАЗ с платежно нареждане на
19.05.2016г. Приложено е част от банково извлечение, в което е отразено, че на 15.02.2021г.
е получен превод от В.Н. в размер на 780лв. относно реф.№12 0253 12.05.2016. Именно този
номер на щета /№ГФ-12-0253/12.05.2016г./ е визиран и в регресната покана, изпратена до
ответника от Гаранционен фонд, като е поканен да заплати по посочената банкова сметка на
ищеца сумата от 3494,61лв., представляваща обезщетение за виновно причинени
имуществени вреди с МПС „********, управлявано без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на 21.09.2015г. на територията на Германия.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебна автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че от техническа гледна точка
при осъществяване на описания механизъм на ПТП е възможно да бъдат повредени именно
частите и детайлите на лек автомобил ******“, за което НББАЗ изплатило обезщетение,
впоследствие възстановено от Гаранционен фонд. Според вещото лице, налице е причинно-
следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите повреди по
горепосочения лек автомобил. Стойността на вложените при ремонта на повредения лек
автомобил „*****“ нови части, детайли и консумативи към датата на ПТП е била
1145,97евро с включен ДДС. В експертизата е визирано, че с нареждане за превод на валута
от 11.04.2016г. НББАЗ извършило превод на Дойчес бюро „Грюне карте Е.Ф.“, Германия, по
процесните щети във връзка с ПТП-то, сумата 1704,06евро. Съответно с преводно
нареждане от 19.05.2016г. Гаранционен фонд извършил превод на НББАЗ по процесните
щети сумата от 3494,36лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск :
По несъмнен начин се установи, че на 21.09.2015г. в гр.Ф.., Д. Щ. е станало ПТП с
участници В.Н. и Щ. Ф.. Установи се от справката, изготвена от полицейските органи в
същия град, че Щ. Ф. е трябвало да спре управлявания от нея автомобил заради червен
сигнал на светофара, а ответникът В.Н. не е успял да спре управлявания от него автомобил и
удря спрелия пред него на светофара. Вследствие на този удар ответникът причинил
процесното ПТП, в резултат на което са получени описаните увреждания по автомобила на
Щ. Ф., за които е образувана щета. От данните по делото се установи също така, че
ответникът е управлявал автомобила, причинил ПТП-то, без наличие на валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По безспорен начин се установи също
така, че на увреденото лице е изплатено обезщетение от НББАЗ, което съответно е
възстановено на последния от Гаранционен фонд. Размера на изплатеното по щетата възлиза
3
на 3494,36лв. Гореизложените факти и обстоятелства се установяват от представените по
делото писмени доказателства в надлежно заверен превод от немски език. Във връзка с
направеното оспорване на всички тези писмени доказателства от назначения на ответника
особен представител съдът счита за необосновано направеното то същия искане да бъдат
изключени от доказателствения материал по делото поради непредставяне на оригиналите
на тези доказателства. От една страна назначения на ответника особен представител оспори
материалната доказателствена сила на тези писмени документи, като не поиска откриване
на производство по оспорване на тяхната автентичност или истинност, поради което съдът
приема, че същите следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. От
друга страна, съгласно чл.599 от КЗ, Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава - членка, когато МПС на виновния водач обичайно се
намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. След изплащане на
обезщетение по горецитирания законов текс Гаранционен фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и съответните разходи. За да се приеме за
основателен предявения иск следва да се установи по делото, че в резултат на виновно и
противоправно поведение на ответника при управлението на МПС, което обичайно се
намира на територията на България, е реализирано ПТП на територията на друга
държава-членка, в резултат на което са причинени вреди в посочения вид и размер на чуждо
имущество, че виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", както и факта на възстановяване от страна на фонда на
НББАЗ на претендираното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл.105 ал.1 от КМЧП
задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата,
на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Ето
защо, компенсационният орган на държавата, където е настъпило събитието, е
самостоятелно отговорен за компенсирането на пострадалата страна, прилагайки правните й
норми при определяне на отговорността и оценката на компенсациите. От цитираните
разпореби следва извода, че компенсационният орган няма право да прави преценка по
същество и функциите му се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на
обективно установяване, а дейността му се ограничава до проверка дали е отправена
претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове. В настоящия
случай за определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения между
компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е единствено в
компентентността на страната, където е настъпило процесното ПТП - в случая това е
Германия. На компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалата страна по
ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни
услуги, като възнаграждения на вещи лица, адвокати и други подобни, както и всички
разходи, направени от участващите в компенсацията страни /чл.4 от Споразумението между
компенсационните органи и ГФ/, основано на Директива 2000/26/ЕС от 16.05.2000 г. на ЕП.
Тази Директива предвижда компенсаторен механизъм за уреждане на претенции с
посредничеството на НББАЗ, както и хармонизиране на законодателството на страните-
членки във връзка със застраховките "Гражданска отговорност". Според решение
№1/02.02.2011г. на ВКС, постановено по т.д.№263/10г., IIт.о., когато се дължи обезщетение
на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е
чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увредено лице, свързан с
характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази причина
размерът на обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени в България, тъй
като това не би довело до пълно обезщетение за вредите, а следва стойността на
възстановителния ремонт да се определи по цените за ремонта, където е извършен, а в
настоящия случай това е извършено в Германия. Съответно за извършените ремонтни
4
дейности по автомобила се представят по делото съответните документи.
При тези данни по делото съдът намира, че са налице законовите основания
Гаранционния фонд да възстанови на НББАЗ заплатеното от последния на увреденото лице
обезщетение и съответно да встъпи в правата на последните срещу причинителя на
произшествието. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че предявения от
ищеца регресен иск се явява основателен и доказан, както по основание, така и по размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не установява вината за
настъпването на катастрофата. Несъмнено приложената по делото справка за настъпило
ПТП с материални щети, изготвена от съответните органи в Германия, се ползва с
материална доказателствена сила и няма основание да не бъде кредитирана същата от
настоящия съдебен състав. В същото време нито се описва различна фактическа обстановка
в отговора на исковата молба, нито се представят доказателства, сочещи на различни изводи,
респ. различна фактическа обстановка, при която е възникнало процесното ПТП. Изрично в
доклада по делото са дадени указания, че в тежест на ответника е да установи извършено
плащане, ако твърди че има такова. В тази насока също липсват доказателства, както и
конкретни твърдения от ответната страна. Самият ищец признава, че ответникът е извършил
заплащане на част от претендираното от него обезщетение, а именно в размер на 780лв. От
данните по делото става ясно, че това плащане е извършено след изпращане до ответника на
регресна покана от страна на Гаранционен фонд, като в основанието за извършен банков
превод е посочен изрично номера на щетата, визиран в регресната покана.
Съдът намира за неоснователно и направеното от особения представител на
ответника възражение за изтекла погасителна давност, тъй като от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на 11.04.2016г. е извършено плащане от НББАЗ в
полза на Дойчес бюро „Грюне карте“ на сумата от 1704,06евро. След което на 12.05.2016г. е
изготвен доклад по щетата от Гаранционен фонд и съответно на 19.05.2016г. е заплатена
сумата от 3494,36лв. от фонда на НББАЗ. Ето защо, с изплащането от Гаранционен фонд на
НББАЗ на съответното обезщетение ищецът встъпва в правата на последния и придобива
правото на регресен иск срещу ответника по делото. Предвид гореизложените съображения
следва извода, че погасителната 5-годишна давност по отношение на така заплатените суми
изтича на 19.05.2021г., а именно на тази дата е постъпила исковата молба, по която е
образувано настоящото производство в РС-Хасково. Само за пълнота следва да се отбележи
също така наличието на извършено частично плащане от ответника по делото на сума в
размер на 400евро на 15.02.2021г., с което извънсъдебно същият е признал вземането на
Гаранционен фонд спрямо него, а освен това е прекъснал и давността.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че иска с правно основание чл.559
ал.3 от КЗ следва да се уважи в пълния предявен размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото
разноски в размер общо на 828,57лв., от които 108,57лв. – държавна такса; 420лв. – депозит
за особен представител; 300лв. – депозит за САТЕ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Н. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ул.“******, да заплати на
Гаранционен фонд, гр.С., ул.”******, представляван от изпълнителните директори М. Н. К.
и С. Г. С., сумата от 2714,36лв., представляваща възстановено от Гаранционен фонд
обезщетение по щета №120253/12.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
5
завеждане на исковата молба – 19.05.2021г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски в размер общо на 828,57лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от връчването на страните.
/п/ не чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
6