Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 14.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБОНИР ЛУКАНОВ

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 13441 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 451835 от 17.07.2018 г., постановено по гр. д. № 59473/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 състав, е осъден ответникът „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на „Е.е.Б.1“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 24233.89 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, представляваща получена на отпаднало основание цена за достъп до разпределителната мрежа на ответника за периода месец септември 2012 г. – месец юни 2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба – 20.06.2017 г., до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2470 лв. съдебно-деловодно разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ч.Р.Б.“ АД, чрез юрк. С.Д., като са изложени съображения за неправилност на решението. Във въззивната жалба се излагат твърдения във връзка с правното основание на иска, като се посочва, че при наличие на валиден договор между страните по делото, се изключвало приложението на института на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1 ЗЗД. Твърди се още, че цените били договаряни между производители на електрическа енергия и операторите съгласно разпоредбите на ЗЕ и в случая следвало да се приложи свободата на договарянето, като цените не били определяни от ДКЕВР. Посочва се, че тъй като предоставяне услугата достъп до електроразпределителната мрежа било възмездно, ответникът като изправна страна по договора и имал право да получи насрещната престация за цената на предоставената услуга, независимо от отмяна решението на ДКЕВР. Районният съд неправилно приел, че при сключен двустранен договор с насрещни престации и валидно облигационно отношение, следвало едната страна да върне на другата изцяло даденото по договора, като по този начин се приемало наличието на безвъзмездност, каквато нямало. Посочва се още, че отмяната на решението на ДЕКВР не била основание за връщане на платените суми. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Е.е.Б.1“ ООД, чрез адв. К.Р. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Районният съд правилно бил обсъдил доказателствения материал по делото. Правилно било прието, че с отмяната на решението на ДКЕВР и цените отпаднали с обратна сила, за процесния период липсвало ликвидно вземане в полза на ответника за цена за достъп, тъй като не бил определен нейния размер. Пред въззивния съд поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на „Ч.Р.Б.“ АД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е осъдителен иск за сумата от 24233.89 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, която сума представлявала получена на отпаднало основание цена за достъп до разпределителната мрежа на ответника за периода месец септември 2012 г. – месец юни 2013 г.

По делото не се спори, а и от представения договор за присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД ДПЕРМ **********/SAP № 33-12-40015 от 30.01.2012 г. се установява, че между „Ч.Р.Б.“ АД и „Е.Е.Б.-1“ ЕООД е сключен договор на основание чл. 116 ЗЕ, чл. 57, ал. 1 от Наредба № 6/09.06.2004 г., пар. 6, ал. 2 от наредбата във вр. с чл. 29 от ЗЕВИ, по силата, на който са определени правата и задълженията, както и необходимите условия за присъединяването на обект: Фотосоларен парк в УПИ VIII-175, кв. 300, ул. „Белеградчишко шосе“ № 21, гр. Лом, към елекрторазпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД. Представен е и договор сключен между „Ч.Р.Б.“ АД и „Е.Е.Б.-1“ ЕООД за използване на разпределителната мрежа от производител № **********.

Представено е и разрешение за ползване № ДК-07-СЗР-13 от 17.02.2012 г. на строеж „Фотосоларен парк 200 kWp с БКЗРУ“, находящ се в УПИ VIII-175, кв. 300, гр. Лом с възложител „Е.Е.Б.-1“ ЕООД.

Представено е Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно което с взетото решение считано от 18.09.2012 г. са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН България Електроразпределение“ АД, „Енергопро мрежи“ АД, „Ч.Р.Б.“ АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия. По делото е представено решение № 4659 от 03.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2012 г., с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно което с взетото решение считано от 18.09.2012 г. са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи  на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН България Електроразпределение“ АД, „Енергопро мрежи“ АД, „Ч.Р.Б.“ АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 10, а именно за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г.-30.06.2012 г. -221.29 лв. за МВтч. С решение № 8733 от 17.06.2013 на ВАС по адм. д. № 6086/2013 г. е оставено в сила решение № 4659 от 03.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2012 г.

Представено е и решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на  Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно което от 13.03.2014 г. на „Ч.Р.Б.“ АД е определена преференциална цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупувала на преференциални цени – 0.00 лв.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Правната квалификация на предявения иск е чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Съгласно текста на цитираната разпоредба, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Нормата визира три отделни, самостоятелни фактически състава, като при последния от тях-основанието съществува при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила.

За да възникне претендираното спорно материално право, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително облигационно правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа, поддържана от ответника; 2. ищецът да е заплатил на ответника процесната сума, представляваща възнаграждение за осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа и 3. решението на ДКЕВР, с което се определя размерът на възнаграждението за достъп, да е отменено от ВАС с влязло в сила съдебно решение, т.е. годният юридически факт, въз основа на който е определен размерът на възнаграждението за достъп, да е отпаднал с обратна сила.

Основният спорен по делото въпрос е дали заплатената сума от 24233.89 лв., представляваща цена за достъп до преносната и разпределителната мрежа, подлежи на връщане като платена на отпаднало основание след отмяната от Върховния административен съд на съответния раздел от решение № Ц-33/14.09.2012 г. По този въпрос е постановена обилна и константна съдебна практика - решение № 66 от 8.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 53664/2015 г., III г. о.,  решение № 28 от 28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 104/27.06.2016 г. по т. дело № 1610/2015 г. на ІІ т. о., решение № 126/16.08.2016 г. по т. дело № 1592/2015 г. на І т. о., решение № 12/31.01.2017 г. по т. д. № 2297/2015 г. на ІІ т. о, решение № 220 от 23.01.2017 г. по т. д. 3486/2015 г. на І т. о., решение № 224/21.02.2017 г. по т. д. 2654/2015 г. на ІІ т. о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, II Т.О., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. на ВКС, II Т.О. и други, цитирани в тях. В посочените съдебни решения е посочено, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ (ал. 3 след изменението с ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.), има обратно действие. С отмяната по реда на АПК на посоченото решение на ДКЕВР се поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Неоснователно се явява оплакването във въвззивната жалба на въззивника, че пряко основание за дължимост на процесната цена за достъп се явявало законовото задължение на ищеца по чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012 г. Посочените разпоредби предвиждат задължение за сключване на договор за достъп, но дължимите цени за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ. Определената от регулаторния орган цена за достъп несъмнено става част от същественото съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент (клауза) от договорното отношение обаче не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Правното действие на този административен акт обуславя и правното действие на клаузата за цената, като елемент от съдържанието на всеки конкретен договор от подобен вид. Следователно, задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп (такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора) и административно-правен - решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна. При тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез административния елемент подлежи на определяне и съдържанието на договорната клауза за цената, дължима на ответника.

Задължението за плащане на цена за достъп е възникнало с издаването на цитираното решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР (което съгласно чл. 13, ал. 7 ЗЕ подлежи на изпълнение, независимо дали е обжалвано), но е отпаднало с влизане в сила на съдебното решение за неговата отмяна. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. При това отмяната има обратно действие в случаите на индивидуален или общ административен акт, какъвто е процесният. Действие занапред на съдебно решение за отмяна на административен акт е предвидено с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, но само по отношение на решенията, с които се отменят подзаконови нормативни актове. Процесното решение № Ц-33/14.09.2012 г. няма такъв характер, поради което и по аргумент за обратното от чл. 195, ал. 1 АПК съдебният акт за отмяната на решението на ДКЕВР отменя и последиците му с обратна сила. Това води до отпадане с обратна сила и на включената в договорното съдържание чрез решението на ДКЕВР цена за достъп, заплатена от ищеца през процесния период.

Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че отпадането на цената следва да има действие занапред на основание чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД урежда какво е действието на развалянето на договорите, но от тази специална разпоредба за действието на едно прекратително основание не може се изведе генералния извод, че това правило е важимо за правното действие на всички други прекратителни основания. За правното действие на всяко прекратително основание са приложими собствени правила в зависимост от естеството му. В цитираната по-горе съдебна практика Върховният касационен съд е посочил, че отмяната на административния акт за определяне на временните цени за достъп не може да се приравни по естеството си на развалянето на един договор, а е идентична като правна фигура с унищожаването на клаузата от договора за цената за достъп, имащо обратно действие дори и при договори за продължително или периодично изпълнение. Не е налице основание за прилагане по аналогия и поради това, че в случая липсва законова празнина, тъй като уредба на отношенията има и тя се съдържа в чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Освен това недължимостта на процесната цена за достъп не означава, че ищецът ползва услугата „достъп до разпределителната мрежа“ безплатно, което би противоречало на принципа за възмездност в търговските отношения, каквото е едно от изложените от въззивника оплаквания. Към момента на сключване на процесния договор цената за достъп е била един от компонентите на цената за пренос през електроразпределителната мрежа (чл. 23, ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, обн. ДВ, бр. 17/2.03.2004, отм. бр. 38/19.04.2013 г.). Следователно, със заплащането на предвидената по вид в договора и в Наредбата цена за пренос, ищецът на практика е заплащал и цена за достъп, тъй като тя е била част от цената за пренос. С процесното отменено решение на ДКЕВР се въвежда временна цена за достъп, без да се променя цената за пренос, т. е. въвежда се допълнително финансово задължение за услугата „достъп“, наред с предишното. Отмяната на решението на Комисията води до отпадане с обратна сила на това допълнително финансово задължение, но не и до отпадане на досега съществуващото финансово задължение за цена за пренос, включващо и дължимата престация за услугата „достъп“.

Неоснователни са доводите на ответника, че доколкото бил изпълнил задълженията си по договора, то не били налице основанията на чл. 82 и сл. от ЗЗД и не следвало да връща сумите. В случая предявените искове са за неоснователно обогатяване, а не за обезщетение за вреди от неизпълнен договор, поради което и с оглед на смесения фактически състав на задължението за плащане на цената, то изпълнението на ответника само по себе си не е достатъчно за да обоснове основание за задържане на сумата.

По гореизложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено, в която предявеният иск по чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е уважен.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да бъде оставено без уважение. На въззиваемата страна с оглед неоснователност на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1697 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 451835 от 17.07.2018 г., постановено по гр. д. № 59473/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 състав.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център да заплати на „Е.е.Б.1“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1697 лв., представляваща направените разноски пред СГС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                          

 

ЧЛЕНОВЕ: 1         

 

                       

2.