Р Е Ш Е Н И Е
№861
гр. Пловдив, 26 април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при секретаря Диана
Караиванова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №629 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
“АВР БРАДЪРС“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Братя Бъкстон” №68, ет.2, ЕИК *********,
представлявано от П.В.Р.- управител, обжалва Решение №260650 от 04.12.2020г. по
Н.А.Х дело №6831 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХVІ-ти наказателен
състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №538491-F552861
от 24.09.2020г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване” в Териториална
дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което
на “АВР БРАДЪРС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и необоснованост и постановяване на решение по същество, с
което да се отмени изцяло процесното НП.
Ответникът по делото- ТД- Пловдив
на НАП, не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт М.С.- пълномощник,
по делото постъпва становище с Вх.№6008 от 05.04.2021г. за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от
120,00 лв., определен по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП); възразява за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, ако жалбата бъде
уважена и такова възнаграждение е заплатено от жалбоподателя.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Гинка Лазарова, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Жалбата е подадена в предвидения
законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която актът на
съда е неблагоприятен, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът намира за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена служебна проверка
на 15.05.2020г. от служители на ТД- Пловдив на НАП, е прието за установено, че дружеството
касатор, в качеството му на регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, не е подало справката-декларация
по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчния период 01.04.2020г. –
30.04.2020г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок- до 14.05.2020г.,
включително.
До “АВР БРАДЪРС“ ЕООД, чрез П.В.В.Р.-
представляващ, е изпратена нарочна покана с Изх.№70-00-5056-120 от 01.06.2020г.
от орган по приходите Х.И., за явяване в ТД- Пловдив на НАП, в 7-дневен срок от
получаване на поканата, за подаване на справка-декларация по ЗДДС и отчетни
регистри, съгласно чл.125 от ЗДДС, и за съставяне на актове за установяване на
административно нарушение (АУАН) за периода – месец АПРИЛ 2020г. Според наличното
по преписката заверено копие на известие за доставяне, пощенска пратка,
съдържаща “Покана Изх.№70-00-5056-120/01.06.2020г.“,
е получена от П.Р. на 05.06.2020г.
Освен това, по преписката е
налично заверено копие на нарочна покана с Изх.№70-00-6111-101 от 25.06.2020г.
от орган по приходите Х.И., адресирана до “АВР БРАДЪРС“ ЕООД, чрез П.В.В.Р.-
представляващ, за явяване в ТД- Пловдив на НАП, в 7-дневен срок от получаване
на поканата, за подаване на справка-декларация по ЗДДС и отчетни регистри, съгласно
чл.125 от ЗДДС, и за съставяне на АУАН за периода – месец АПРИЛ 2020г. По делото
не са ангажирани доказателства, че посочената покана е получена от адресата
ѝ.
За установеното в рамките на
проверката Х.И.И,- инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с №F562861 от 04.08.2020г., с
който деянието на дружеството касатор, изразяващо се в неподаване на справката-декларация
по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС до 14.05.2020г. за данъчния период месец 04.2020г.,
се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.5, във
връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Според процесния АУАН, справката-декларация за
месец 04.2020г. е подадена по електронен път в ТД- Пловдив на НАП на
05.06.2020г. и е заведена с Вх.№16004318449.
Като доказателство по преписката
е налично заверено копие на нарочна покана с Изх.№********** от 04.08.2020г. на
актосъставителя Х.И., адресирана до дружеството касатор, чрез П.В.В.Р.- представляващ,
за явяване в ТД- Пловдив на НАП, в 7-дневен срок от получаване на поканата, за
връчване на актове за установяване на административно нарушение за
справка-декларация по чл.125 от ЗДДС и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за
данъчен период м.04/2020г., които са съставени служебно.
Според наличното по преписката
заверено копие на известие за доставяне, пощенска пратка, съдържаща “********** ЗДДС м.04/2020г.“, е получена
от П.Р. на 12.08.2020г.
Върху процесния АУАН е
обективирана нарочна разписка, според която екземпляр от акта е получен от П.Р.
на 12.08.2020г. Също така, в процесния АУАН е вписано и възражение от П.Р..
Против общо 4 броя съставени
АУАН, между които и процесният, постъпва заявление (възражение) с Вх.№70-00-7831
от 17.08.2020г. от П.Р., след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
прилага закона правилно, като потвърждава НП.
Съображенията, мотивирали
решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради
което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се
посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.179, ал.1 от ЗДДС, лице,
което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1,
декларацията по чл.125, ал.2 (“VIES декларация (Value Added Tax Information Exchange System -
информационна система за обмяна на информация по ДДС)“ е обобщена декларация,
използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки.обобщена
декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между
държавите членки (§1, т.44 от ДР на ЗДДС)), отчетните регистри по чл.124 (дневник
за покупките, дневник за продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове,
се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от
500 до 10 000 лв. А съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС, декларациите и отчетните
регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят.
Съответно, по смисъла на чл.179,
ал.1 от ЗДДС, съставомерно е всяко деяние, представляващо неизпълнение на което
и да е от изброените задължения на задължено за целта лице, както и изпълнението
на което и да е от изброените задължения след установения от закона срок.
В случая, обстоятелствата, че дружеството
касатор е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на
вмененото му нарушение и в това си качество е длъжно да подаде справката-декларация
за периода месец 04.2020г. най-късно до 14.05.2020г., което обаче е направено по
електронен път едва на 05.06.2020г., са установени по делото и не са спорни
между страните.
Следователно, налице е от
обективна страна вмененото на дружеството касатор административно нарушение.
Освен това, както правилно приема
районният съд, административнонаказателното производство е проведено от компетентни
за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Ето защо, процесното НП е правилно и законосъобразно и като го
потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на
закона. Респективно, решението на районния съд е правилно, а освен това е
валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.
Разбира се, според Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във
Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол
е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен
случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая обаче, обстоятелствата,
че справката-декларация за месец 04.2020г. е подадена на 05.06.2020г., на която
дата е получена поканата за съставяне на АУАН, както и че не е подадена в
законоустановения срок справката-декларация за данъчния период месец 09.2019г.
до 14.10.2019г., за което на касатора е направено Предупреждение с №488209-F533344 от 05.03.2020г. на
директор на Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, не позволяват
формирането на извод, че разглежданото нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради
което не е налице маловажен случай на административно нарушение, както правилно
е прието и от страна на районния съд.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради
което същата не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на
делото, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл.27е от НЗПП.
Най-сетне, за пълнота на
изложението е нужно да се напише, че на 20.04.2021г. по делото постъпва молба с
Вх.№7093 от П.В.Р.- управител на “АВР БРАДЪРС“ ЕООД, с която моли да бъде
отменено протоколното определение от 16.04.2021г., с което е даден ход на
делото по същество, и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Като приложение към молбата са представени медицинска бележка и Амбулаторен
лист №1229 от 15.04.2021г., 12:30ч., издадени от д-р Д.З. от “Д и Н МЕДИКЪЛ
ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ ООД, според които медицинска
бележка и амбулаторен лист П.В.В.Р. е с основна диагноза по МКБ №23 “Бъбречна
колика, неуточнена“ и се нуждае от терапия- 5 дни домашно лечение.
От една страна, участието на
представител (било то законен или упълномощен) на касатора по делото не е
задължително. А от друга страна, разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ) установява, че при определен домашен амбулаторен
или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред
разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на
разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи
“Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че
заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и
пред органите на съдебната власт.
В случая, представените от П.Р.
документи, приложени към молбата с Вх.№7093 от 20.04.2021г., не представляват посоченото
от нормата на чл.18, ал.2 от НМЕ “медицинско удостоверение“, за да се приеме за
установено, че заболяването на Ружин не му е позволило явяване в проведеното по
делото открито съдебно заседание на 16.04.2021г.
При това положение, настоящият
състав на съда намира за неоснователна молбата за отмяна на протоколното
определение от 16.04.2021г., с което е даден ход на делото по същество, и
насрочването на делото за ново разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260650 от
04.12.2020г. по Н.А.Х дело №6831 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г.,
ХVІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление
№538491-F552861 от 24.09.2020г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване”
в ТД- Пловдив на НАП, с което на “АВР БРАДЪРС“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер от 500,00 лева.
ОСЪЖДА “АВР БРАДЪРС“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Братя Бъкстон” №68, ет.2, ЕИК
*********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********,
сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………