№ 539
гр. Бургас, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120201689 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63дЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. Г. М., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 23-0769-002378 от ******** г., издадено от началник група, сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 6,
пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл.145, ал. 2 ЗДвП му е наложено наказания
„глоба“ в размер на 200 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се
излага, че е налице противоречие при определяне на правата квалификация на деянието,
като в АУАН е посочена нарушена разпоредбата на чл. 145, ал. 4, вр. ал. 2 ЗДвП, а в НП
АНО е вменил на жалбоподателя извършено нарушение по чл. 145, ал. 2 ЗДвП. Навеждат се
възражения за допуснати нарушения по чл. 42, ал. 1 ЗАНН при съставяне на АУАН.
Оспорва се извършването на нарушението, като се твърди, че автомобилът е бил закупен на
******** г. във Ф.Р.Г. от друго лице – Д.Л.. Поддържа, че автомобилът е преминал на
територията на страната на ******** г., като регистрацията му с временни транзитни
номера е била валидна до ******** г. и именно в този срок, автомобилът е бил предявен за
регистрация. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Д. Е..
Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от
юрисконсулт Ж.. Оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление да бъде
1
потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа приложено в преписката писмено
становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. жалбоподателят представил за регистрация в сектор ‚Пътна полиция“
гр. Бургас товарен автомобил „Форд Транзит“ с чужд рег. № ******, закупен в Р.Г.. При
попълване на заявлението за регистрация към него жалбоподателят представил договор за
покупко –продажба на автомобила от ******** г., в който било отразено, че купувач е
лицето Д.И.Л.. Към заявлението за регистрация жалбоподателят попълнил и декларация
приложение № 2 по чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба I-45/24-03-2000 г. за за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, в която собственоръчно посочил, че автомобилът е бил закупен от Д.Л. в
полза и със средства на жалбоподателя М.. След запознаване с представените документи
служителят от служба „Регистрация“ преценил, че жалбоподателят не е спазил предвидения
в чл. 145, ал. 2 ЗДвП едномесечен срок за регистрация на автомобила и поискал съдействие
от актосъставителя Г. К., на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ за
извършване на преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. След запознаване с материалите свидетелят К. преценил, че жалбоподателят
е извършил нарушение по чл. 145, ал. 2 ЗДвП и издал срещу него Фиш за глоба в размер на
200 лева. Жалбоподателят подал жалба срещу издадения фиш пред Районен съд – Бургас,
като с влязло в сила на ******** г. Определение по НАХД № ****/2023 г. състав на съда е
приел, че фишът за налагане на глоба не подлежи на съдебен контрол и е оставил без
разглеждане подадена жалба. Същевременно съдът е изпратил материалите по делото в
сектор „Пътна полиция“ за издаване на АУАН, при наличие на оспорване на фиша с глоба
от жалбоподателя. По тази причина на ******** г. свидетелят К. съставил срещу
жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 145, ал. 4, вр. ал. 2 ЗДвП.
Впоследствие на ******** г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл. 145, ал. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените от съда факти.
Показанията на свидетеля К. са последователни, логични и обективни, поради което съдът
напълно ги кредитира. Показанията на свидетеля К. изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
2
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяна на обжалваното НП. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Определените на съда, с което е оставена
без разглеждане жалбата срещу издадения фиш за глоба е влязло в сила на ******** г., като
след тази дата препис на определението е било изпратено в сектор „Пътна полиция“ за
съставяне на АУАН. АУАН е бил съставен от свидетеля К. на ******** г. На ******** г. е
било издадено и НП, поради което беспорно се установява, че при съставняе на АУАН и
издаване на НП са били спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
На следващо място съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
допуснати нарушения по чл. 42, ал. 1 ЗАНН при съставяне на АУАН. При съставяне на
АУАН свидетелят К. е спазил предписанията на законодателя, като изрично е посочил
датата и мястото на установяване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. В случая нарушението се изразява в неизпълнение на законоустановено
задължение за приобретателя на МПС, като деянието е под формата на бездействие и по
тази причина не е възможно да се посочи дата на извършване на нарушението. Правилно и в
съответствие с чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН свидетелят К. е посочил кога и къде е било
установено, а именно, че нарушението е било установено на ******** г. в сградата на
сектор „Пътна полиция“ на пункта по регистрация.
В АУАН изрично е отбелязано, че посоченият свидетел К.Т.В. е свидетел-очевидец,
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН. Процесното
нарушение е било установено при проверка на представените от жалбоподателя документи
при регистрацията на автомобила. След като свидетелят В. е посочен като свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, следва да се приеме, че същият е бил
запознат с материалите към заявлението и в негово присъствие свидетелят К. е преценил, че
е извършено нарушение. По делото не са налични данни, които да поставят под съмнение
достоверността на обстоятелството, че свидетелят В. е свидетел при установяване на
нарушението.
Изискването за посочване на адрес на свидетеля в чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН има за цел
установяване на свидетеля с оглед възможността да бъде разпитан за възприетите от него
факти. Впрочем законодателят не е предвидил изрично задължение да бъде посочен
постоянен или настоящ адрес на свидетеля, поради което според съд няма пречка да се
посочи служебен адрес, като е достатъчно да е изписан точно. Именно в процесния АУАН е
посочен служебният адрес на свидетеля В., на който свидетелят може да бъде установен при
необходимост.
3
Съдът намира за неоснователно и поддържаното възражение за допуснато нарушение
при определяне на правната квалификация на нарушението в НП. В действителност в АУАН
е посочена като нарушена нормата на чл. 145, ал. 4, вр. ал. 2 ЗДвП, а в НП е отразено, че е
извършено нарушение по чл. 145, ал. 2 ЗДвП. От съдържанието на разпоредбата на чл. 145,
ал. 2 ЗДвП се установява, че в нея е предвидено задължението за приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство, в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба. Същевременно в ал. 4 на чл. 145 ЗДвП е предвидено,
че разпоредбата на ал. 2 се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно
средство извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична
продажба. При анализа на двете алинеи според настоящия състав се установява категоричен
извод, че в ал. 2 е предвидено правилото на поведение, неизпълнението на което е скрепено
с налагане на санкция съгласно чл.177, ал. 6, пр. 2 ЗДвП, в която изрично е посочено, че при
неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 ЗДвП се налага глоба в размер на 200 лева.
По тези причини според съда посочването на чл. 145, ал. 2 ЗДвП като нарушен от
жалбоподателя в НП в достатъчна степен индивидуализира правната квалификация на
нарушението. В ал. 4 на същата норма са предвидени допълнителни съставомерни факти, а
именно, че това задължение възниква и при придобиване на собственост върху ППС извън
пределите на Република България. Пълният фактически състав на нарушението е бил
отразен в обстоятелствената част на НП, като подробно е описано, че жалбоподателят не
изпълнил задължението си по ал. 2 да регистрира в срок автомобил, който е придобил в Р.Г..
Следователно според настоящия състав при издаване на НП не е било допуснато съществено
нарушение на материалния закон при определяне на квалификацията на нарушението.
В случая се касае за нарушение по чл. 145, ал. 2 ЗДвП, съгласно която приобретателят
на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба. В ал. 4 на същата разпоредба е
предвидено, че задължението по ал. 2 възниква и при придобиване на собственост върху
ППС извън страната.
При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за процесното нарушение. Безспорно се
установява от показанията на свидетеля К. и от писмените доказателства – декларация по
чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба I-45/24.03.2000 г., че жалбоподателят е представил в сектор
„Пътна полиция“ гр. Бургас за регистрация на свое име в качеството на собственик товарен
автомобил „Форд Транзит“. Видно от декларацията (л.19) жалбоподателят е посочил дата на
придобиване на автомобила ******** г., като едновременно с това е декларирал, че
автомобилът е бил закупен от Д.Л. в полза и със средства на жалбоподателя. По тези
причини правилно свидетелят К. е констатирал, че жалбоподателят е собственик на
4
автомобила и че в негова тежест е възникнало задължението по чл. 145, ал. 2 ЗДвП да
регистрира автомобила в едномесечен срок от придобиването му. След като жалбоподателят
е декларирал дата на покупката на автомобила на ******** г. от тази дата е започнал да тече
предвиденият в чл. 145, ал. 2 ЗДвП срок от 1 месец и е изтекъл на ******** г.
Жалбоподателят е заявил за регистрация автомобила в сградата на сектор „Пътна полиция“
след изтичане на срока, а именно на ******** г. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя представя писмени доказателства за сключена застраховка в
Р.Г. за автомобила. Дори да се приеме, че автомобилът е бил с валидни номера и
международна застраховка до ******** г. , срокът по чл. 145, ал. 2 ЗДвП за регистрация на
автомобила в Република България е започнал да тече от датата на придобиване на
автомобила – от ******** г. Ирелевантно за ангажиране на отговорността на жалбоподателя
е обстоятелството, че автомобилът е влязъл в страната на ******** г. След като
жалбоподателят е декларирал, че автомобилът е бил закупен на ******** г. в негова полза и
с негови средства, категорично следва да се направи извод, че именно жалбоподателят е
приобретател на автомобила. Това обстоятелство се установява и от факта, че именно
жалбоподателят се е явил в сектор „Пътна полиция‘ и е заявил претенция за регистриране на
процесния автомобил като негова собственост.
Ето защо, при така установеното по делото, съдът прави извод, за осъществен от
жалбоподателя състав на нарушение по чл. 145, ал. 2 ЗДвП от обективна и субективна
страна.
За извършеното нарушение по чл. 145, ал. 2 ЗДвП в чл. 177, ал. 6, пр. 2 ЗДвП се
предвижда наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Посочената санкционна норма е
приложена правилно като относима от АНО и на жалбоподателя е било наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лева.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-002378 от ******** г.,
издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, с което на
П. Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 ЗДвП, за извършено нарушение
по чл. 145, ал. 2 ЗДвП му е наложено наказания „глоба“ в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6