Решение по адм. дело №267/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на М. А. С. от гр. Р., ул. *** № **, чрез адв. Д. П. от АК – Разград срещу заповед № 1669 от 07.11.2024 год. за премахване на незаконен строеж – „Постройка от юг” и „Постройка от запад”, изградени в поземлен имот с идентификатор 61710.504.4223 по кадастралната карта на гр. Разград, с административен адрес ул. *** № ** гр. Р., издадена от кмета на Община Разград. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че заповедта е с несъществуващ и невъзможен за изпълнение предмет, тъй като строежът не е индивидуализиран с точно местоположение, квадратура и други характеристики; била издадена срещу ненадлежна страна, тъй като според мотивите оспорващия е съсобственик на ½ идеални части от сградата, а не възложител, а в диспозитива на заповедта не било посочено в какво качество е приет адресата на акта; в заповедта липсвали мотиви, тъй като не е посочено, коя от двете хипотези на чл. 225, ал.1, т. 2 от ЗУТ е установена, както и при издаването ѝ не били обсъдени възраженията на оспорващия и не била извършена повторна проверка на място. Оспорващият иска съдът да отмени оспорената заповед и да му присъди сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – Кметът на Община Разград, чрез процесуалните си представители – С. Д. – началник на отдел „Правно-нормативно обслужване на Община Разград – служител с юридическа правоспособност и Д. И. – юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да я отхвърли, като присъди на Община Разград юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор от 06.08.1979 год. /л.23/ на оспорващия е учредено право на строеж върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 61710.504.4223 по кадастралната карта на гр. Разград, с административен адрес гр. Р., ул. *** № ***, одобрена със заповед № РД-18-37 от 10.03.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК. С протокол № 47 от 13.07.1981 год. /л.22/е определена строителна линия за строеж на жилищна сграда – 2 етажа плюс гараж, съгласно разрешение за строеж № 13 от 02.03.1981 год.

Съгласно скица на поземления имот от 14.10.2024 год. /л.18/ , върху поземления имот са изградени самостоятелни обекти – сграда с идентификатор 61710.504.4223.1 със застроена площ от 51 кв.м. на 2 етажа – еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор 61710.504.4223.2 със застроена площ от 65 кв.м. на 3 етажа - еднофамилна жилищна сграда. В ККНИ са вписани право на строеж на оспорващия върху ½ идеални части от имота и право на строеж на Д. С. И. върху ½ идеални части от имота.

В община Разград е постъпил сигнал вх. № 94-00-1028от 27.08.2024 год. /л.13/ от Ф. А. Ф. от гр. Р., в който е посочено, че в съседния му недвижим имот с адрес гр. Р., ул. *** № ** се извършват строително монтажни дейности в голям мащаб. Въпросната постройка била на границите с неговия имот, а той не е давал съгласие да се строи на кадастралните граници. Моли да се извърши проверка и ако се констатират нарушения , въпросния обект да бъде премахнат.

Във връзка със сигнала комисия в състав инж. М. М. – главен експерт в Дирекция „Строителство и устройство на теритарията” при Община Разград и инж. А. А. – главен експерт в същата дирекция, извършили проверка в процесния имот на 24.09.2024 год., за което е съставен Констативен протокол от същата дата /л.34/. Контролните органи констатирали в поземления имот сграда с идентификатор 61710.504.4223.2 с предназначение жилищна сграда, еднофамилна на 3 етажа, една втора идеална част от която е собственост на оспорващия, който притежава договор за отстъпено право на строеж от 06.08.1979 год. и разрешение за строеж № 13 от 1981 год. Също така от южната и западната страна на тази сграда било констатирано и ново строителство – строеж „Постройка от юг” и строеж „Постройка от запад”, подробно описани с параметри и степен на изграждане.

За констатираните нови строежи, контролните органи установили, че няма одобрен проект, в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта, няма издадено Разрешение за строеж нито Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.

За установените обстоятелства, посочените по-горе, длъжностни лица съставили Констативен акт от 15.10.2024 год. /л.17/, в който тези строежи са описани както следва:

Строеж „Постройка от юг“, изграден в груб строеж между съществуващата постройка с идентификатор 61710.504.4223.2 и границата с имоти с идентификатори 61710.504.4225 и 61710.504.4213. Постройката представлява изляти стоманобетонни плочи на кота +2.50 м. и +5.00 м. със съответните стоманобетонни колони и греди. Размерите на плочата на кота +2.50 м. са дължина от 9.00 до 15.00 м. и ширина от 9.94м. до 10.47 м. и площ около 111 кв. м., а размерите на плочата на кота +5.00 са с дължина около 10.00 м и ширина около 4.00 м. и площ около 40 кв. м. Пространството под плоча на кота +2.50 м. е затворено от юг и запад от плътна ограда , от север от съществуващата сграда, а от изток със стоманобетонна стена и зидария от бетонови блокчета 40/20 см. На 3.50 м. успоредно на съществуващата сграда има изградена стена от тухлена зидария с отвор за врата. Пространството между плочите на кота +2.50 м. и +5.00 м. е незастроено с изключение на три колони подпиращи плочата на кота +5.00м.

Строежът „Постройка от запад“ е изграден в груб строеж, западно от съществуващата постройка с идентификатор 61710.504.4223.2 и представлява изляти стоманобетинни плочи на кота +2.50 м. и +5.00 м. със съответните стоманобетонни колони и греди. Размерите на плочите са дължина 8.50 м и ширина 2.30 м., с площ от 19. 6 кв. м. всяка. Пространството над плочите е незастроено. Контролните органи приели, че в случая е налице нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, а описаните в акта строежи са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на оспорващия на 24.10.2024 год.

Срещу така съставения констативен акт, оспорващият депозирал възражение вх. № 94-00-1342 от 25.10.2024 год., в което посочил, че след посещението на контролните органи било възстановено първоначалното състояние на т.н. „постройка от юг”, а относно „постройката от запад” счита, че тя не попада в Пета категория, тъй като бил извършен само ремонт на съществуваща сграда, за която има издадени строителни книжа през 1981 год.

Със заповед № 1669 от 07.11.2024 год. /л.10/, издадена въз основа на констативен акт от 15.10.2024 год., кметът на Община Разград разпоредил оспорващият да премахне установените незаконни строежи Постройка от юг“ и „Постройка от запад“, изградени в поземлен имот с идентификатор 61710.504.4223 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Разград, с административен адрес ул. *** № ***, гр. Р.

В обстоятелствената част на заповедта административният орган подробно е описал незаконните строежи, така както са описани в Констативен акт от 15.10.2024 год., приел е, че строежите са от V категория , съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, че са изградени без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, издадено от овластения за това орган и са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като е отхвърлил възражението на оспорващия. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Заповедта е връчена на оспорващия на 14.11.2024 год., а жалбата срещу нея е подадена на 27.11.2024 год.

В хода на съдебното производство като свидетел беше разпитано лицето Ф. А. Ф., съсед на оспорващия. Същият заяви, че с оспорващия са имали уговорка той да си направи навес, но през есента на 2024 год. видял, че оспорващият е започнал строеж към съществуващата сграда, разположен Г образно. Започнал да прави кофражи, да излива плоча, в последствие излял още една плоча. Строителството се извършвало от бригада майстори.

По делото беше изслушано вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което даде заключение, че описаните в оспорената заповед обекти за премахване представляват пристройките към жилищната сграда и са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на Закона за устройство на територията. Строежите са двуетажни, от стоманобетонни основи, колони, греди и две плочи: на кота +2,50 м и на кота +5,00 м. Стоманобетоновата плоча на кота +2,50 м е частично разрушена - има следи от премахване на част от нея и стърчащи хоризонтални железа по краищата ѝ. От плочата на кота +5,00 м стърчат вертикални арматурни железа за монтаж на колони за трети етаж. Пристройките са без тухлени преградни стени, с изключение на първи етаж в южна посока, където е изпълнена зидария от тухли четворки, които не са измазани. Няма монтирана дограма и не са изградени покриви на пристройките. Изградени са във фаза „груб строеж“. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 „а“ от ЗУТ изградените „Пристройка от запад“ и „Пристройка от юг“ са от V (пета) категория. Представляват пристройки към жилищна сграда - основно застрояване в поземления имот. Вещото лице не е установило в Община Разград да са налични строителни книжа относно процесиите пристройки - няма изготвени и одобрени инвестиционни проекти, не е издавано Разрешение за строеж. Приложените към делото Протокол № 47 от 13.07.1981 г. за определяне на строителна линия и ниво и Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 06.08.1979 г. са съставени за строежа на „Жилищна сграда - 2 етажа + гараж“ и не са относими към описаните в оспорената заповед строежи. Премахването на „Пристройка от запад“ и „Пристройка от юг“ няма да наруши целостта и устойчивостта на съществуващите други постройки в поземления имот. В съдебно заседание вещото лице потвърди, че описаните в оспорената заповед строежи и към настоящия момент обективно съществуват.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заяви, че не твърди, че има разрешение за процесното строителство. Също така пояснява, че представените в хода на проверката строителни книжа не са относими към оспорената заповед и той ги е представил по преписката в общината, доколкото са му били предоставени от оспорващия.

При така установените факти и след като извърши проверка по чл. 168 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата като, подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.

Заповедта е издадена от компетентен по материя и място орган - кмета на Община Разград, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с оглед на факта, че строежът е пета категория. Същата е постановена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

Неоснователно е твърдението на оспорващия, че оспорената заповед е с несъществуващ и невъзможен предмет. В заповедта административният орган ясно и точно е описал в обстоятелствената част незаконните строежи със съответните технически параметри, степен на изграждане и местоположение в поземления имот. Процесните обекти са ясно и точно индивидуализирани.

При издаването ѝ административният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Административният акт съдържа мотиви, в които са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ, противно на твърдяното в жалбата. Доколко тези фактически основания са доказани и и дали обхващат всички елементи на фактическия състав на приложената правна норма, е въпрос на материална законосъобразност на акта. Строежите са точно и подробно описани и индивидуализирани. Оспорващият е уведомен за започване на административното производство чрез връчване на констативен протокол и на констативен акт т.е. спазена е разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК. Следва да се има предвид, че нарушенията на административно производствените правила са съществени само, когато създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и когато са от значене за съществуването на разпореденото от административния орган. В случая административният орган не е допуснал такива нарушения, поради което твърдението на оспорващата в тази насока е неоснователно и недоказано. Неоснователно е твърдението на оспорващия, че заповедта е издадена срещу ненадлежна страна. От данните по делото е несъмнено, че оспорващият е най-малко възложител на строежа, същият е с учредено право на строеж върху поземления имот, посочен в заповедта, той е договарял със св. Ф. да строи навес. Ето защо същият правилно е посочен като адресат на оспорената заповед.

Настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед не противоречи на материалния закон. С нея е наредено премахване на строежи, които се явяват незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно който строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.

Според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а според втората алинея разрешението се издава от главния архитект на общината.

Според легалното определение, дадено в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Описаните в оспорената заповед обекти нямат характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. С оглед описанието на обектите, дадено в оспорената заповед, както и на заключението на вещото лице, съдът приема, че същите се явяват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежите са от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ и представляват двуетажни масивни пристройки към съществуваща жилищна сграда - основно застрояване в поземления имот. Същите са изградени през 2024 год., съгласно показанията на св. Ф. който и в сигнала си от 27.08.2024 г. сочи , че в момента на подаването му се извършват строително-монтажни работи. За строежите няма одобрени инвестиционни проекти. Същите не попадат в изключенията по чл. 147, ал. 1 от ЗУТ. На следващо място за изграждане на процесните строеж се изисква разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Те не попадат в нито една от хипотезите на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ.

След като строежите са извършени без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, то същите се явяват незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Като изградени след 2024 год. процесните строежи не попадат в обхвата на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определят като търпими. С оглед на времето на изграждане не са приложими и хипотезите на § 16, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което не е необходимо изследване на въпроса дали са узаконени или не, а и оспорващият не твърди такъв факт.

Не е налице и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. За да е налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. В конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Наред с това от заключението на вещото лице е видно, че премахването на процесните строежи не би засегнало целостта и устойчивостта на съществуващите жилищни сгради, както и тяхното използване. След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.

Предвид изложеното съдът намира, че заповед № 1669 от 07.12.2024 год. на кмета на Община Разград е валиден и законосъобразен административен акт и не са налице предпоставките по чл. 146 от АПК за нейната отмяна, поради което оспорването ѝ следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за възнаграждение за вещо лице като своевременно направено, е основателно. В тежест на оспорващия, следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, което съдът определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 600 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М. А. С. от гр. Р., ул. *** № **, срещу заповед № 1669 от 07.12.2024 год. на кмета на Община Разград.

ОСЪЖДА М. А. С. с ЕГН ********** от гр. Р. да заплати на Община Разград разноски по делото в размер на 700 лв. / седемстотин лева /

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд чрез Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.