№ 334
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100505743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 19.03.2021 г. на ищеца Д. В. Р., чрез
процесуален представител адв. П., против решение от 01.03.2021 г. по гр. дело №
7570/2020 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. В. Р.
срещу „ ЧЕЗ Т.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, прел. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 4474,47, представляваща заплатени от ищеца задължения на „С. БК“ ООД
към „ЧЕЗ Т.Б.“ АД за доставена и незаплатена електрическа енергия и обезщетение за
забава, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.02.2020г. до окончателното заплащане на сумата.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост на
първоинстанционното решение, постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния закон. Твърди се, че СРС не е обсъдил възраженията на ищеца, а в
мотивите си е изложил единствено подробни теоритични съображения, които са
неприложими в конкретния случай. Поддържа се, че направеното плащане е било без
правно основание поради нищожност на чл. 102, ал. 5 от Правилата за търговия с
електрическа енергия и принуда. Изложени са съображения, че районният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е разпределил в
тежест на доказване на ответника получаването на процесните суми на валидно правно
основание. Оспорва се изводът на съда, че ищецът е имал правен интерес да заплати
1
процесните суми. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и
да постанови друго, с което предявеният иска да бъде уважен. Претендира разноски в
цялото производство
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство, чрез упълномощен процесуален
представител, с който оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения за
правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че СРС правилно
е разпределил доказателствената тежест. Поддържа, че осъщественото плащане е
прието на основание чл. 73 ЗЗД, с което вземането се е погасило и са се създали
облигационни отношения между длъжника и платилия чуждото задължение. Споделя
правния извод на първоинстанционния съд, че спорният случай покрива фактическия
състав на чл. 74 ЗЗД. Иска от въззивния съд да остави без уважение подадената
въззивна жалба. Претендира разноски.
Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на
процесуалния закон.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва
да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е
съсобственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „*******,
представляващ западната част от магазин, преустроен в ресторант, разположен на
първия етаж от масивна жилищна сграда, със застроена площ на тази част от 136,91 кв.
м., заедно с целия полусутеренен етаж, находящ се под първия етаж на магазина, с
площ на този етаж 255,14 кв. м.
На следващо място не е спорно и това, че с договор от 17.03.2017г. процесният
имот е бил отдаден под наем от собствениците му, вкл. от ищеца като съсобственик на
„С. БК“ ООД, с предназначение за ползване на имота като ресторант, със срок на
договора за периода 01.04.2017г. до 01.12.2021г.
Установява се, че на 19.12.2017г. между „С. БК“ ООС и „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД е
сключен договор за продажба на електрическа енергия.
На 25.09.2019г. сключеният между ищецът и „С. БК“ ООД договор за наем от
2
17.03.2017г. бил прекратен, поради неплащане на наемателя на наемната цена, като
имотът бил предаден на собствениците му с приемо – предавателен протокол от
03.10.2019г.
Не се спори между страните и, че наемателят на имота – „С. БК“ ООД е имал
неплатени задължения към ответника „ЧЕЗ Т.Б.“ АД за електрическа енергия за обекта
в общ размер на 4474,47 лв., поради което електроснабдяване на имота било
преустановено.
Безспорно е и обстоятелството, че на 06,11,2019г. ищецът заплатил на ответника
сумата от 4474,47 лв., представляваща задълженията на „С. БК“ ООД към „ЧЕЗ Т.Б.“
АД за доставена и незаплатена електрическа енергия и неустойка за забава.
Спорен между страните е въпросът или ли основание, на което е извършено
плащането на процесната сума, или няма правно основание.
Облигационноправната уредба на неоснователното обогатяване се съдържа в чл.
55-59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. В основата на неоснователното
обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването на
имущество при липса на признато от закона основание. Общият фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи:
обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със
съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на
друга правна възможност за защита на обеднелия. С оглед на субсидиарния характер
на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в т. 8 и в т. 10 от цитираното ППВС е дадено задължително
тълкуване, че този иск е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във
всички случаи, когато той въобще не може, или не е могъл да се защити нито с
исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск.
Съгласно чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал
правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Двата иска по чл. 55 и
по чл. 74 от ЗЗД са за неоснователното обогатяване, като съществената разлика между
тях е правният интерес. В хипотезата на чл. 55 и следв. ЗЗД такъв лисва, докато при чл.
74 от ЗЗД е налице причина за извършеното от платеца изпълнение.
Правен интерес от плащане на чужд дълг като предпоставка за законовата
суброгация по чл. 74 ЗЗД е налице тогава, когато имуществото на третото лице би
могло да бъде предмет на претенции или на насочване на изпълнение от страна на
кредитора, било по силата на правоотношение между това трето лице и длъжника,
било по силата на правоотношение с кредитора. При плащане на чужд дълг с оглед
твърденията на ищеца, платецът встъпва в правата на кредитора срещу длъжника. В
отношенията между платеца и кредитора настъпилата промяна в правната сфера не е
неоснователна, тъй като с плащането е погасено съществуващо договорно задължение.
Според разпределената с доклада по чл. 146 ГПК доказателствена тежест
3
ищецът следва е да докаже: процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца;
тя да е постъпила е имуществения комплекс на ответника; това разместване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание. В тази
връзка неоснователно е възражението на въззивникът за допуснато от СРС нарушение
на процесуалните правила по доклада, тъй като не била разпределена доказателствена
тежест на ответника. На първо място, е недопустимо възражение за нарушени права на
насрещната страна, от които въззивникът черпи благоприятни правни последици. На
второ място, този съдебен състав намира, че доказателствената тежест по предявения
иск е правилно разпределена от съдията – докладчик в първостепенния съд.
Съгласно визираното правило по чл. 74 ЗЗД изпълнилият едно чуждо
задължение, който е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. Юридическият факт на суброгацията е сложен. Първият елемент от него е
наличието на изпълнение на реално съществуващо задължение. Без значение е
юридическият факт, породил задължението на длъжника. На следващо място,
непосредствено от текста на чл. 74 ЗЗД следва, че не всяко трето лице, което е
изпълнило чужд дълг се ползва от суброгационно право, а само онова, което е имало
правен интерес да стори това. Следва да е налице конкретна зависимост между
отношенията кредитор - длъжник, които да засягат, в смисъл да застрашават
имуществени права на третото лице, на което поради това да се признае правен
интерес от изпълнение. Наложено в доктрината и практиката е разбирането, че правен
интерес е налице при наличие на изискуемо вземане на кредитора срещу третото лице
– така е при солидарно задължените – чл. 127, ал.2 ЗЗД, поръчителите – чл. 146 ЗЗД,
гарантите по банкова гаранция, при имуществените застраховки. Смисълът, заложен в
нормата на чл. 74 от ЗЗД не се изчерпва с посочените хипотези, визиращи
правоотношения, въз основа на които третото лице изпълнява дълг, който не е изцяло
чужд. В Решение № 773 от 15.07.2002 г. по гр. д. № 1534/2001 г. Върховният
касационен съд, IV ГО приема, че правният интерес е абстрактен. Всяко отрицателно
засягане на имуществената сфера на третото лице, разглеждана като сбор от права,
задължения и фактически отношения, обусловено от неизпълнението на задължението
на длъжника е основание за активно поведение от страна на третото застрашено лице,
с което същото да осуети настъпването на увреждането. Всяко ограничаване на
правата на третото лице и препятстване упражняването на правомощията му
обосновава изпълнението на чуждо задължение и обезпечава претенцията за
възстановяване на престираното. Елемент от фактическия състав на суброгацията е и
наличието на регресни права на третото лице срещу длъжника - съществуване на
правоотношение между длъжника и изпълнилото трето лице, обуславящо
изпълнението на третото лице.
В настоящия процес, противно на застъпеното от въззивника възражение,
поддържано през цялото производство, че процесното плащане е извършено поради
4
принуда, изразяваща се в невъзможността ищецът да сключи договор за доставка на
електрическа енергия с друг доставчик, категорично не може да бъде споделено.
Правилен и законосъобразен е изводът на СРС, че получаването от ответника на
сумата от 4474,47 лв. на 06.11.2019г. е на съществуващо основание – плащане от
страна на ищеца /бивш наемодател/ на дълга на „С. БК“ ООД /бивш наемател/ за цена
на доставена ел. енергия при наличието на правен интерес – възстановяване на
захранването в съсобствения на ищеца имот и стартиране на процедура по смяна на
доставчика на електроенергия, като в случая кредиторът не може да откаже
изпълнение от трето лице, тъй като процесното задължение не е с оглед личността.
Поради доказано правно основание за получаване на ответника на процесната сума,
предявеният иск с правно основание чл. 55 ЗЗД е неоснователен и подлежи на
отхвърляне. Искът е следвало да се насочи не срещу удовлетворения кредитор, а до
длъжника, тъй като платеното не е без основание.
На променя крайния извод на съда и възражението на въззивника, подкрепящо
извършеното от него плащане да е без наличието на основание и извършено по
принуда, касателно твърдяната от него нищожност на разпоредбата на чл. 102, ал. 5 от
Правилника за търговия с електрическата енергия.
Съгласно чл. 102 , ал. 1 от ПТЕЕ, в случаите, когато е депозирано искане за
смяна на доставчика на ел. енергия и кординатор на балансираща група съгласно чл.
99, ал. 1, т. 1 – 7 , независимият преносител оператор регистрира смяна само след
представено удостоверение за липса на задължения или липса на мотивирано
възражение от страна на последния доставки/ координатор на балансираща група.
Възражението по ал. 1 на цитираната норма може да се основава на наличието на
задължения, произтичащи от действащ договор по чл. 11, т. 4, който е договор за
продажба на ел. енергия. В случая, за ответника „ЧЕЗ Т.Б.“ АД е възникнало правото
да подаде възражение до „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, че за обекта е налице неплатено задължение,
поради което не е налице твърдяната от въззивника нищожност.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
Тъй като ответната страна е юридическо лице, то съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК в нейна полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако е била защитавана от юрисконсулт. В случая, безспорно „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД е
защитаван от юрисконсулт, който е изготвил и подал отговор на въззивна жалба. По
делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което страната не се е
представлявала. Извън отговора на въззивната жалба, друго процесуално действие не е
извършвано от пълномощника на ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК, размерът на
5
присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от
ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на МС. Въз основа на тази разпоредба е приета и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Следователно размерът на юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в размерите,
определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на
чл.25, ал. 1 от НПП, съобразявайки характера на иска и процесуалните действия на
пълномощника на ответната страна, в т.ч. съдържание на отговора на въззивната жалба
и основателност на наведените възражения, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер към минимума, определен в чл.25 от НПП
размер, а именно - 100 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20055443 от 01.03.2021 г. по гр. дело №
7571/2020 г. на Софийския районен съд, 167 състав.
ОСЪЖДА Д. В. Р., ЕГН: ********** да заплати на „ЧЕЗ Т.Б.“ АД, ЕИК:
******* на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6