Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр.Силистра, 18.11.2009 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРГАРИТА СЛАВОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
ВАЛЕРИ РАДАНОВ
при секретаря Индира Занова и с участието на прокурор Свилен Тодоров, като разгледа докладваното от съдия СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ КАНД № 107 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. АПК и чл. 348 НПК. Постъпила е касационна жалба от ПК”Стефан Караджа”, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление с. Окорш, обл. Силистренска, ул. „И. Вазов”№1, представлявана от В.Г.Д., с ЕГН:**********, против решение № 98/30.07.2009 год. на Дуловски районен съд постановено по АНД № 81/2009 г., с което е потвърдено НП № 19-1900240/28.04.2009 год. издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда”- Силистра, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева. В жалбата се развиват съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението.
Ответникът по жалбата в с. з. не се явява и не се представлява.
Представителят на ОП – Силистра намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежната страна, в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Районният съд е събрал и обсъдил всички представени от страните доказателства и е установил правилно фактическата обстановка.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление жалбоподателят, в качеството си на работодател, е наказан за извършено нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за установено, че
на 08.04.2009 год. длъжностни лица от Дирекция "Инспекция по труда" –
Силистра извършили проверка в обект на кооперацията. При проверка на
разчетно-платежната ведомост установили, че липсва подпис на лицето Р.А.на когото
е следвало да бъде изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2008 год. Резултатите
от проверката били обективирани в протокол №0449/ л. 11 от делото/. За
констатираното нарушение бил съставен АУАН № 19-1900240/10.04.2009 год. за
това, че жалбоподателят не е изплатил на лицето Ремзи Ферад Али, изпълняващ
длъжността "******” на трудовото възнаграждение за м. ноември
Въззивният съд е приел за установена горната фактическа обстановка, позовавайки се на събраните по делото доказателства - материалите по административнонаказателната преписка и показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели, въз основа на които приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин.
Изложените доводи на касатора че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване в НП на мястото на извършване на нарушението в нарушение на чл. 57, ал. 1, т.5 ЗАНН са неоснователни по следните съображения: В НП е посочено, че предприятието на потребителната кооперация е в с. Окорш, обл. Силистренска. Това е мястото на извършване на нарушението, тъй като там на основание чл. 270, ал. 1 от КТ е следвало да бъде изпълнено задължителното предписание за изплащане трудовите възнаграждения за м. ноември 2008г. Действително, мястото на извършване на нарушението трябва да бъде посочено точно и конкретно, което в процесното НП не е направено. Но това процесуално нарушение не е съществено. Съгласно чл. 84 ЗАНН вр. чл. 348 ал. 3 т.1 вр. чл. 348 ал. 1 т.2 НПК процесуалното нарушение е съществено само ако то е довело и до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. В случая касационната инстанция счита, че процесуалните права на жалбоподателя не са нарушени, тъй като за него е било ясно, че мястото на извършване на нарушението е мястото, където е следвало да изпълни задължението си, като изплати трудовите възнаграждения /чл. 270, ал. 1 от КТ /. Това следва по силата на закона и за него не е имало спор. Затова допуснатото в НП процесуално нарушение не е съществено.
Съобразно гореизложеното касационната инстанция приема, че са налице всички признаци от състава на административното нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ.
Съдът правилно е приел, че след като от обективна страна е налице извършеното нарушение, правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическото лице, която е безвиновна такава, поради което и правилно му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, явяваща се минимално предвиденото от закона наказание в случая. Съдът подробно е обсъдил в мотивите си и защо в конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, респективно чл. 9, ал. 2 от НК, намиращи приложение в случаите, които макар и формално да осъществяват състава на административно нарушение, по своя характер са маловажни, по която причина не са административни нарушения.
Мотивиран така и на основание чл. 63 ал. 1 изр.2 ЗАНН във вр. с 221 ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ в сила решение № 98/30.07.2009 год. на Дуловски районен съд постановено по АНД № 81/2009 год., с което е потвърдено НП № 19-1900240/28.04.2009 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Силистра.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.