№ 24215
гр. София, 12.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. Н.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н. Гражданско дело №
20231110168368 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба на С. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
ул. „Софийско шосе“, № 91 , ет. 1, ап. 3 чрез адвокат Г. М. срещу „Профи Кредит ...“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404,
район „.........“, ж.к. „Мотописта“, бул. „...“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с искане да бъдат
обявени нищожни клаузите в раздел VI във връзка с раздел V от договор за
потребителски кредит профи кредит стандарт № ............. от 29.09.2021 г., сключен
между страните, регламентиращи възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в
размер на 750,00 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на
1380,00 лева, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като противоречащи на чл. 11, чл. 19, ал.
4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и ч. 143, ал. 1 ЗЗП, както и искане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 50,00 лева, представляваща частичен иск от общо 2130,00 лева,
която е дадена без правно основание по нищожни клаузи – такса „Фаст“ и такса
„Флекси“ уредени в раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски
кредит Кредит стандарт № ............., сключен на 29.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и да бъде задължена ответната страна да представи по делото намиращи се у нея
документи.
С Разпореждане № 12300/19.09.2023 г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
1
ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея, да се изпратят
на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 04.10.2023 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието,
както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е
упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на
доклад по делото.
По доказателствата:
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
Съдът счита за не-необходимо искането на ищеца за задължаване на ответната
страна за представяне на документи с оглед извършеното признание на исковете и
липсата на необходимост да бъдат доказвани фактите от фактическия им състав.
На ищцата следва да се укаже да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане на търсеното вземане – чл. 127, ал. 4 от ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146
от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 0407.2024г.
2
от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.
-обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищецът твърди, че бил сключен договор за потребителски кредит „профи
кредит стандарт“ № ............. от 29.09.2021 г. с „Профи Кредит ...“ ЕООД, по силата на
който ищцата е получила сумата в размер на 3000,00 лева със задължение за
връщането й на 36 погасителни вноски, при Годишен лихвен процент по заема от 41%.
Било уговорено, че ГПР е равен на 49,13%. Било предвидено, че ищцата следвало да
заплати сумата от 750,00 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“ и сумата от 1380 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна
услуга „Флекси“, разпределени на 36 вноски, всяка в размер на 59,16 лева.
Счита, че процесните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в раздел VI във връзка с раздел
V от договора са нищожни, договорени в нарушение на материалния закон – ЗПК,
както и по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК и на ЗЗП. Също така,
посочва че тези услуги заобикалят закона и накърняват добрите нрави.
Твърди, че разпоредбите уреждащи услугите „Фаст“ и „Флекси“ от процесния
договор, са установени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Посочва, че нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, допускаща събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит е неприложима. Поддържа, че процесните такси/услуги са печалба за
кредитора, представляващи надбавка към главницата, която се заплаща периодично,
поради което следва да е част от ГЛП и ГПР.
Посочва, че за да избегне надвишаване на максималния допустим размер на
ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК кредиторът е използвал правната форма на
„Допълнителна/и услуга/и“, като по този начин е постигнат и непозволен от закона
резултат, а именно по – висок ГПР на кредита. Излага, че заплащането на
допълнително възнаграждение за изпълнение на основното задължение на заемодателя
представлява скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на
кредитора, което води до нарушение на добрите нрави.
Излага, че е нарушена и разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че
претендираната сума за услуги е нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума,
поради което горепосочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП, следователно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че
възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 2130,00 лева е необосновано
високо и доближава размера на кредита, поради което разпоредбите на договора в тази
част противоречат на добрите нрави. Изтъква, че е налице и нарушение на принципите
3
на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения.
Съобразно Директива 93/13/ЕИО на съвета, не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието.
Сочи, че клаузите на раздел VI във връзка с раздел V от договора са част от
съдържанието на сключеното между страните съглашение, но това не е достатъчно
същите да бъдат квалифицирани като индивидуално уговорени. Излага, че в
конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина на попълване на договора,
счита че на ищцата не е осигурена възможност да внася промени в неговото
съдържание и да включва нови условия, поради което клаузите по раздел VI във връзка
с раздел V от договора не са индивидуално уговорени. Заявява, че с оглед на всичко
изложено посочените разпоредби от закона за потребителски кредит се явяват
неравноправни, като целят само неоснователно обогатяване на кредитора и доколкото
същите не са договорени индивидуално, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП се явяват
нищожни.
ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
заявява, че не е спазено изискването за посочване на банкова сметка, по която да бъдат
заплатени присъдените суми на ищеца. Посочва, че признава предявения
установителен иск, както и предявените осъдителни искове за връщане на заплатените
суми за услугата „Фаст“ и услугата „Флекси“ в размер на 50,00 лева. Заявява, че
процесният договор е погасен с доброволни плащания. Твърди, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което разноските се възлагат
върху ищеца.
-правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С оглед извършеното от ответника признание на предявените искове на
основание чл. 153 ГПК фактите, включени във фактическия им състав, не се
оспорват от ответника и не се нуждаят от доказване.
-разпределение на доказателствената тежест – За основателност на иска по
чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че процесният договор е
недействителен, тъй като противоречи на добрите нрави, както и на императивните
изисквания на ЗПК, включително и като го заобикаля, както и че същият се явява
неравноправен по смисъла на ЗЗП.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал., 1, пр. 1 от ЗЗД е да
4
докаже: че е предал, съответно, че ответникът е получил посочената от него сума,
размерът й, както и че липса на основание за получаването.
В тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно
основание, респективно не е получил сумата.
УКАЗВА на страните, че служебно ще провери дали са налице фактически и
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на процесния договор.
- факти, за които страните не сочат доказателства - няма такива
На основание чл. 146, ал. 4 вр. с чл. 148 от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства, приложените към исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответното
дружество да представи намиращи се в него документи по реда на чл. 190 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономическо приключване
на спора. Отказът на страните да участват в процедура по медация или непостигането
на медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
5
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени / чл. 40 от ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6