Р
Е Ш Е
Н И Е № 147
гр.Сливен,
17.03.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна
Семкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1279 по описа за
Производството
е по повод жалба от Г.Х.Х. против НП № 19-0455-000240 от 13.08.2019 г. на
Началник РУ към ОДМВР-Сливен, РУ Твърдица, упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018 год. с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 104б,
т.2 от ЗДвП,
на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
дванадесет месеца и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 20.00 лева.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, като заявява, че обжалва наказателното
постановление относно наложеното наказание за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Въззиваемата страна
редовно призована не изпраща представител, не депозира писмено становище.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 16.07.2019 г. в 21.50 ч., в гр. Твърдица, общ.
Сливен, полицейските служители – свидетелите Андриян Д. и Г.И. изпълнявали
патрулно постова дейност до сградата на РУ Твърдица. Тогава св. И. видял, идващ
от към пл. Свобода /кръговото кръстовище в гр. Твърдица/ автомобил марка „Шкода“,
модел „Фабия“ с ДК № СН0337 ВВ, който приплъзнал гуми, завъртял се на една
страна, след което водачът го изправил. Автомобилът преминал през кръговото
движение и се насочил по ул. „Княз Борис I“, на която се намирало и полицейското управление.
Автомобилът бил управляван от жалбоподателя Г.Х.. До него, на предна дясна
седалка, пътувал св. Станимир Стайков. Свидетелите Д. и И. спрели,
приближаващия към тях автомобил за проверка. При проверка на документите на
автомобила констатирали, че последният не е преминал годишен технически преглед.
За да състави АУАН за това нарушение, както и заради приплъзването на гуми, определено
като използване на пътното платно освен за предназначението му за превоз на
пътници и товари, на място пристигнал актосъставителя К.П.. Той съставил на
жалбоподателя процесния АУАН за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и чл. 104б,
т.2 от ЗДвП. Относно нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП в акта било отразено,
че при навлизане в кръговото движение водачът дърпа ръчната спирачка,
автомобила се плъзга и поднася. Въз основа на съставения АУАН било издадено и
процесното наказателно постановление.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо
правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна,
доколкото се заявява, че с нея се обжалва наказателното постановление само относно
нарушението по чл. 104б, т.1 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В
настоящия казус безспорно се установи, а и не се оспорва от страните, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като в автомобила
с него е пътувал и св. Стайков. Не се спори и че процесният автомобил е поднесъл
в района на кръговото движение в гр. Твърдица. Спорно между страните и
подлежащо на доказване в настоящото производство е наличието на умисъл у водача
на автомобила за нарушение именно на разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и за
използване на автомобила за други цели, различни от превоз на пътници или
товари.
В
показанията си полицейският служител И. сочи, че е чул шум от форсиране на
двигател и е видял автомобила на жалбоподателя, който се е преплъзнал. Св. И.
изразява предположение, че в случая жалбоподателят е дръпнал ръчната спирачка
на процесното МПС. Другият полицейски служител – очевидец на случилото се – св.
Д. заявява, че е видял автомобилът да поднася, като поднасянето е било като от
дърпане на ръчна спирачка.
Съдът
кредитира показанията на полицейските служители относно поднасянето на
автомобила, което не отрича и самият жалбоподател.
Съдът
кредитира и показанията на св. Стайков – пътник в автомобила на жалбоподателя
по време на извършване на вмененото му нарушение. Те кореспондират с изнесеното
от полицейските служители в съдебно заседание, че автомобилът действително е
поднесъл.
Съдът кредитира
показанията на св. Стайков и относно подбудите на жалбоподателя за извършването
на маневра, довела до установеното поднасяне на автомобила. В показанията си
св. Стайков сочи, че навлизайки в кръговото кръстовище автомобилът се е движил
с нормална скорост. Тъй като е имало проблем с радиото жалбоподателят е
започнал да го оправя, като така се е разконцентрирал и е загубил контрол върху
превозното средство, колата се е насочила към бордюр, което и наложило Стайков
да подвикне на жалбоподателя, за да предотврати блъскането им. Тогава жалбоподателят
рязко е завъртял волана наляво и се е чуло свистене на гуми. Отчитайки, че
свидетелят е приятел на жалбоподателя и неговата заинтересованост, съдът
кредитира показанията в тази му част, тъй като те освен логични описват чисто
житейски често срещана ситуация, която без съмнение би могла да осъществи
състав на нарушение, визиран в разпоредба на ЗДвП, но не и конкретно цитирания
в НП състав на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Съдът дава вяра на показанията на св. Стайков
в тази им част, тъй като те се подкрепят и от останалия събран в процеса
доказателствен материал. Така, в показанията си св. Станков сочи, че е видял
автомобила, управляван от жалбоподателя, навлизащ в кръговото с нормална
скорост. Сочи, че е видял как автомобилът се насочва към бордюр от дясната
страна и в последния момент е завил наляво, като непосредствено преди това
водачът Х. е натиснал спирачки. След завиването наляво автомобилът е продължил
движението си в посока районното управление. Св. Г.Х. също очевидец на
случилото се, описва сходна обстановка – че автомобилът управляван от
жалбоподателят се е насочил към бордюр, в последния момент водачът е завил на
ляво и гумите са „изпищели“, след което автомобилът е продължил по пътя към
сградата на полицейското управление. Описаното на случващото се в автомобила и
подбудите на жалбоподателя, довели до приплъзването на гумите на автомобила, изложени
в разпита на св. Стайков косвено се подкрепят и от разпита на св. Г. който е
чул свирене на гуми за секунди, както и от св. К., която заявява, че колата
леко е поднесла.
Всеки един от тези
свидетели, с оглед местоположението, на което описва че се е намирал, е бил
изключително близко до мястото на инцидента, изхождайки от приложената скица на
кръговото кръстовище и територията около него. Показанията им са логични,
взаимно допълващи се и непротиворечиви и най- вече косвено подкрепят
показанията на св. Стайков, сочещи на извод за липса на умисъл при
осъществяване на маневрите от страна на жалбоподателя именно за използването на
пътя за други цели освен за превоз на пътници и товари.
Относно изказаните
предположения от св. Д. и св. И. и отразеното в АУАН и НП, че жалбоподателят е
дръпнал ръчна спирачка, за което той е отразил в попълнено от него сведение, то
съдът намира, че дърпането на ръчна спирачка, поднасянето и приплъзването на
автомобила не влече след себе си непременно нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Също така е логично да бъде извършено в преразказаната от св. Стайков
обстановка.
За липсата на умисъл,
освен показанията на св. Стайков за причините, подтикнали жалбоподателят да
предприеме рязка смяна на посоката на движение и така да доведе до приплъзване
на автомобила, съдът съди и по обстоятелството, че не се установи автомобилът
не да се е движил бързо, каквато скорост е характерна непосредствено преди да
бъде извършено нарушението, за което е обвинен жалбоподателя. Свидетелства и
това, че никой от свидетелите не е възприел многократност и повтаряемост на
действията на жалбоподетеля, също характерни при нарушенията на чл. 104б, т.2
от ЗДвП. Всички свидетели са възприели единично приплъзване. Относно шума от форсирането
на двигател, за който свидетелства св. И. съдът счита, че тези му показанията
са изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото материал.
С оглед гореизложеното, доколкото по
делото не се установи в изискуемата от закона степен на несъмненост и
категоричност, че при управлението на автомобила жалбоподателят Х. е използвал
пътя за други цели, а не по предназначение, то съдът намира, че повдигнатото
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за
налагане на административни санкции по чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, се явява фактически и
доказателствено необосновано.
Касателно другото
вменено на жалбоподателя нарушение – това по чл. 147 от ЗДвП, то не се спори
между страните, а и се доказа от събрания по делото доказателствен материал, че
към датата на извършване на полицейската проверка процесният лек автомобил не е
преминал задължителен
периодичен годишен преглед за проверка на техническата му изправност. Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя, който не е собственик на процесния
автомобил, за нарушение разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП и му е наложил
санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, която е с фиксиран
размер.
Воден от горното ,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-0455-000240 от 13.08.2019 г. на Началник РУ към
ОДМВР-Сливен, РУ Твърдица, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. в
частта с която на Г.Х.Х. ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.147,
ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказания
„глоба“ в размер на 20.00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НП № 19-0455-000240 от 13.08.2019
г. на Началник Група към ОДМВР-Сливен, РУ Твърдица, упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018 год. в частта с която в частта с която на Г.Х.Х. ЕГН **********,
с адрес ***, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.
175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за дванадесет месеца,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: