№ 29592
гр. София, 10.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110126954 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от
държавна такса)
Постъпила е молба от ищеца, с която моли да бъде освободен от
държавна такса и разноски по делото.
Представена е декларация за гражданско, семейно положение и имотно
състояние.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и
фактическа страна:
Производството е образувано по предявен положителен установителен
иск за обявяване на нищожност на клаузи от Договор за потребителски кредит.
Видно от служебно извършената справка в ТР се установи, че ищецът
притежава дружествен дял в търговско дружество от тип ООД. Същият от
14.06.2024 г. има трудов договор.
Видно от представената справка от СО, се установи, че ищецът има 1
лек автомобил – * пасат от 2003 г. Има незаплатена данъци за недвижим
имоти и такса битови отпадъци за един имот, но няма декларирани имоти.
Видно от справка от СВ се установи, че ищецът притежава ПИ в
Кюстендил с площ от 1973 кв.м.. Притежава апартамент с 54.90 кв. м. в гр.
1
София, ж.к. Надежда.
Ищецът не е получавал плащания от Агенцията социално подпомагане.
От което може да се направи извод, че същият има достатъчните средства.
Ищецът не получава плащания по КСО.
Видно от справката от НАП ищецът не се е осигурявал, въпреки, че е
декларирал, че работи на трудов договор. Липсват данни за осигуряване през
2024 и 2025 г. Видно от справката от НАП, възнаграждението по трудовия
договор е в размер на 250.00 лева.
Съгласно представена от ищеца декларация по чл.83 ГПК получава 300
лева по трудов договор. Не издържа други членове. Декларирал е, че няма
недвижим имот, а съгласно справка от АВ притежава. Декларирал е само л.а. *
от 2003 г., но не и другите автомобили. Декларирал е, че притежава ТД с
капитал от 5000 лева, от който притежава 50.2 %. Декларирал е, че не
притежава банкови сметки. Освен това ищецът винаги може да получи своят
дял като напусне търговското дружество.
Твърди, че притежаваната от него фирма не извършва търговска дейност
и е дерегистрирана по ДДС и има множество запори. Това не се доказа.
Видно от декларираните данни, ищецът притежава едно жилище и е сам.
Притежава една кола.
Същият има едно жилище от 59 кв. м., а може да разполага и с по-малко
жилище. Освен това притежава и земеделска земя, която не е декларирана в
декларацията по чл.83 ГПК. Но също извлича ползи от нея. Или би по-могъл
да извлича като я отдаде под наем или да получава рента.
Ищецът е в трудоспособна възраст, може да получава доходи, да се
грижи за себе си, може да работи. Липсва основателна причина, същият да не
работи и да не може да получава доходи, което да осигурят защита на негови
права и законни интереси пред съд.
Видно от справка от ОББ, по банковата сметка на ищеца са постъпвали
суми от по 10 000 лева през 2024 година, като сумите са отишли за погасяване
на вземания по наложени запори по ИД, преводи на трето лице Л*, която не е
част от семейството на ищеца. От така представената справка не може да се
установи произхода на средствата, то може да се направи извод, че постъпват
парични суми, които бързо се изразходват от ищеца.
2
По банковата сметка в Първа инвестиционна банка също няма налични
средства към датата на изготвяне на справката.
Липсата на парични средства по банкова сметка не означава, че лицето
няма доходи, а че не използва банки. Както съдът написа по-горе лицето може
да полага труд за повече от 2 или 4 часов работен ден. Трудоспособен е, няма
заболяване, което да го лишава от правото на труд или да го ограничава.
Същевременно същият може да се издържа. Няма основателна или обективна
причина ищецът да не получава доходи. При това положение съдът направи
единственият възможен извод, че ищецът само се е поставил в
неплатежоспобност. При наличието на такава вина, няма как да се освободи от
държавна такса.
Държавната такса по делото е в размер на 50.00 лева.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗДБ за 2025 г. са заложени 137 000 хил. лева приход в
бюджета на ВСС от държавни такси. Общият размер на приходи в бюджета на
ВСС за 2025 г. е с 52 млн. лева сравнение с ЗДБ за 2024 г.
(https://news.lex.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%
%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5-
%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0-
%D0%B7%D0%B0-2025-%D0%B3.-
%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D
%D1%81-%D0%92%D0%A1%D0%A1-%D0%B5-%D1%81-
%D0%BD%D0%B0%D0%B4-330-%D0%BC%D0%BB%D0%BD.-
%D0%BB%D0%B2./#:~:text=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D
При това положение съдебната власт следва да изпълни заложеното в Закона.
Ето защо всяко освобождаване по чл.83 ГПК следва да бъде основано на
неопровержими доказателства за липса на доходи и невъзможност на страната
да поема разхода по държавни такси. По аналогичен път следва да се отчете и
освобождаването от депозит. Това е така, при вероятно неоснователен иск,
какъв е настоящият, разходите за депозит, направени по искане на ищеца
следва да се понесат от бюджета на ВСС, който няма да бъде възстановен от
спечелилата страна. Следователно, един неоснователен разход, който не е
предвиден в ЗДБ за 2025 г. би поставило съдебната власт в обективна
невъзможност да изпълни закона и предвидените разходи и приходи. Това е
така, защото разходите, направени по доказателствено искане на ищеца, който
3
е освободен по чл.83 ГПК, без достатъчно доказателства, ще останат за сметка
на бюджета на ВСС.
Освен това препоръките на ЕК са за намаляване разходите от държавния
бюджет за устойчива икономика.
При изложеното следва да се съобразят освен доходите на страните, но и
процесуалните средства, които са избрали, дали са в ракурса на процесуалната
икономия, но отчитайки изпълнението и прилагането на ЗДБ за 2025 г. и
предвидените стандарти за изпълнение.
С оглед изложените факти, съдът приема, че искането не е основателно.
Държавна такса в размер на 50.00 лева не се явява прекомерна за ищеца с
оглед събраните факти и възможността му да полага труд и липсата на
обективни пречки да не полага труд. Липсват обективни данни, което да
пречат на ищеца да полага труд и да се издържа. Това не е основание да се
използва института по чл.83 ГПК.
Съдът приема, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Когато се завежда гражданско дело, страната следва да прецени
дали изпраното средство на защита е пропорционално на защитаваните от
страна цели. Липсват данни за принудително изпълнение. В случая
установителния иск не гарантира доходи на ищеца, освен евентуални разноски
в полза на процесуалния представител по чл.38 ЗА. Липсата на средства не е
основание да се ощетява бюджета на съдебната власт, при положение, че
доходът, който получава ищецът може да служи за експертиза, ако ищецът е
събирал и спестявал пари преди завеждане на делото. Освен това
декларацията изхожда от процесуалния представител, а не от ищеца.
Искането за разноски също не е основателно, защото такива на този етап
не се дължат и съдът не може да прецени дали разноските по делото могат да
се понесат от ищеца. Ето защо доколкото няма определени разноски, а
молбата е направена общо и бланкетно, то същото следва да бъде оставена без
уважение. Това не преклудирана възможността, при възникване на разноски
да се подаде нова молба.
За съда е налице обосновано предположение за деклариране на неверни
данни с оглед установените факти и обстоятелства от изисканите справки и
подадената декларация на ищеца. Има разминаване, а освен това ищецът се
ползва от нея. Ето защо следва да се изпрати писмо ведно с това определение
4
на СРП.
При тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за освобождаване на
държавна такси и разноски за депозит на експертиза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК (т.12-13 от ТР № 6/069.11.2023 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС).
ПРЕПИС от определението ведно с декларацията по чл.83 ГПК и
писмата от институциите да се изпрати на СРП.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5