В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА
Мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Йорданова ч.гр.дело № 13635 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Подадена е жалба от взискателя „И.“ АД срещу
разпределение, изготвено от ЧСИ И.М.-К.на 02.09.2019 г. по реда на чл. 460 ГПК
по изп. дело № 20178390400859 по описа на съдебния изпълнител. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно съдебният изпълнител е разпределил сумата постъпила от
публичната продан на недвижим имот собственост на длъжника И.Е.Н.представляващ
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1935.940 по кадастрална
карта намиращ се в гр. София, район Витоша, ул. „*******ведно с ½ ид.ч.
от построената в имота сграда с идентификатор 68134.1935.940.1 с
предназначение: жилищна сграда-многофамилна, възложен на присъединения
взискател „Б.б.з.р.“ АД, в чиято полза върху описания имот е била учредена
договорна ипотека (ипотеката е учредена върху целия поземлен имот ведно с
построената в него сграда). Жалбоподателят поддържа, че вземанията за неустойки
по договора за ипотека в размер на 66 115,56 лв. и вземанията за
застрахователни премии платени от взискателя „Б.б.з.р.“ АД в размер на 210,76 не
се покриват от привилегията на ипотеката и не трябва да се приемат като
вземания по чл 136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Сочи се, че неправилно като вземания по
чл. 136, ал.1, т.2 е приета и сума в размер на 20 353,47 лв. – такси и
разноски платено по изп. д. № 583/2018 г. по описа на ЧСИ Г.Д., тъй като част
от сумата е разпределена по същото дело в оглед извършени в неговия ход
действия по принудително изпълнение върху други имоти собственост на длъжника и
трети задължени лица, както и че същата сума е предвидена за погасяване с
разпределение по изп.д. № 20179280400161 по описа на ЧСИ М.С., поради което се
иска намаляване на сумата доколкото извършените разноски са направени за
изпълнителния способ касаещ продажбата на имуществото, чиято цена представлява
разпределяната сума. На последно място, поддържа, че привилегията на ипотеката
се разпростира само върху продадената ½ ид.ч. от имота. Иска се отмяна
на обжалваното разпределение.
Постъпило е писмено възражение от
присъединения взискател „Б.б.з.р.“ АД срещу подадената от „И.“ АД жалба. Излагат се съображения за неоснователност на
всички наведени от „И.“ АД възражения срещу законосъобразността на обжалваното
разпределение. Иска се оставянето без уважение а жалбата.
Срещу същото разпределение, в срока по
чл.462, ал. 2 от ГПК е подадена жалба от присъединения взискател „Б.б.з.р.“ АД.
Поддържа се, че неправилно е изчислено вземането на „Б.б.з.р.“ АД з. законна
лихва върху главницата, което изчислена към дата 22.11.2018 г. вместо да бъде
коректно изчислена към датата на изготвяне на разпределението- 02.09.2019 г.
Иска се постановяване на решение, с което обжалваното разпределение да бъде
отменено и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания за
извършване на ново разпределение, в което размерът на вземането на „Б.б.з.р.“
АД да бъде определен към съответната актуална дата на изготвяне на
разпределението.
Длъжникът И.Н., действащ и като ЕТ „ Т.-**- И.Н.“ не е депозирал становище по така
депозираните жалби срещу акт на разпределение - съобщение за постъпилите жалби
му е редовно връчено /лично/ на 27.09.2019 г.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви и по двете
жалби. Поддържа се, че същите са неоснователни, като се излагат подробни
съображения.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните и материалите по
изпълнителното дело, намира за установено следното.
Изпълнително дело № 20178390400859 е
образувано по молба от 18.12.2017 г. на „И.“ АД, ЕИК: 1*******въз основа на
изп. лист от 13.12.2017 г., издаден по гр.д. 85947/2017 г. по описа на СРС, 126
състав на основание заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците И.Е.Н.,
ЕГН: ********** действащ като ЕТ „Т.-**-И.Н.“ ЕИК:*******и „Т.***“ ООД за сумата
от 50 000 лв., частична претенция от 150 000 лв. по запис на заповед
от 15.05.2016 г. и 1000 лв. разноски по делото.
На 07.02.2018 г. ЧСИ е издал постановление
за налагане на възбрана върху следния недвижим имот собственост на длъжника:
½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 68134.1935.940 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед:
18-13087-20.10.2014 г. на началника на СГКК – гр. София с адрес на ПИ: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Дрян“, територия:урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване съседи на имота: 68134.1935.2238, 68134.1935.2089,
68134.1935.2084, 68134.1935.1982, 68134.1935.1779, 68134.1935.2257 ведно с
построена в имота сграда с идентификатор 68134.1935.940.1 по кадастрална карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед:
18-13087-20.10.2014 г. на началника на СГКК – гр. София, предназначение-
жилищна многофамилна сграда, застроена площ- 207 кв.м., както и построената в
имота сграда с идентификатор 68134.1935.940.2., застроена площ - 8 кв.м., предназначение- хангар, депо,
гараж.
На 08.02.2018 г. длъжника Н. е получил
покана за доброволно изпълнение във връзка с вземането на „И.“ АД, с която е
уведомен и за наложена възбрана върху посочения поземлен имот.
На 15.06.2018 г., на основание чл. 456 от ГПК, „Б.б.з.р.“ АД е присъединено като взискател по изп. дело 859/2017 по описа
на ЧСИ К..
От ЧСИ М.С. е издадено удостоверение по
чл.456, ал.2 за размера на дълга на длъжниците И.Е.Н.лично и в качеството му на
ЕТ „Т.-**- И.Н.“ ЕИК:********, които дължат на „Б.б.з.р.“ АД по делото водено
пред нея сумата от 1 481 611,27 лв., от които главница в размер на
397 424,65 лв. със законна лихва от 15.02.2017 г., която за периода от
15.02.2017 г.-14.06.2018 г. е в размер на 53 431,54 лв. / съгласно изп.
лист от 23.06.2017 г. по гр.д. 9335/2017 г. по описа на СРС/; главница в размер
на 730 502,50 лв. със законна лихва от 15.02.2017 г., която за периода от
15.02.2017 г.- 14.06.2018 г. е в размер на 98 212,00 лв., 175 666,65
лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, разноски, обезщтения и т.н./,
26 373,93 лв. присъдени разноски в полза на взискателя - „Б.б.з.р.“ АД / по изп. лист от 01.08.2017
г. по гр.д. 9337/2017г. по описа на СРС/ ; 1076, 00 лв.- платени от
взискателя „Б.б.з.р.“ АД авансови такси и разноски, съгласно приложеното
удостоверение.
Видно от приложение по делото Нотариален
акт № 58, том 4, рег. № 8435, дело № 569 от 2011 г. вписан в Службата по вписванията – гр. София, вх. №
59488/28.12.2011 г., акт №105, том 30, дело № 32406/2011 г. върху процесните имоти – поземлен имот и
жилищна сграда в него, е учредена договорна ипотека от притежаващите ги в режим
на съпружеска имуществена общност И.Е.Н.и Т.А.Н.а в полза на „Б.б.з.р.“ АД.
Договорната ипотека е сключена за обезпечаване на всички вземания на кредитора по
договор за банков кредит № 667 от 27.12.2011 г.
На 30.07.2018 г. е извършен опис на ПИ с
идентификатор 68134.1935.940 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: 18-13087-20.10.2014 г. на началника на СГКК –
гр. София с адрес на ПИ: гр. София, район „Витоша“, ул. „Дрян“,
територия:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване съседи на
имота: 68134.1935.2238, 68134.1935.2089, 68134.1935.2084, 68134.1935.1982,
68134.1935.1779, 68134.1935.2257 ведно с построена в имота сграда с идентификатор
68134.1935.940.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: 18-13087-20.10.2014 г. на началника на СГКК – гр. София,
предназначение- жилищна многофамилна сграда, за което е съставен протокол.
Публичната продан на имота е насрочена за
периода 25.09.2018 г.- 25.10.2018 г. при начална цена съставляваща 80% от
средно аритметичната стойност на оценките на вещи лица в размер на
580 983,60 лв. С протокол за
обявяване на наддавателни предложения от 26.10.2018 г. за купувач на посочените
по- горе имоти (поземлен имот и жилищна сграда) е обявен „Б.б.з.р.“ АД з.
сумата от 580 985,00 лв.
Съгласно удостоверение от 23.11.2018 г.,
от „Б.б.з.р.“ ЕАД представено по изп. дело, по което е постановен обжалвания в
настоящото производство акт за разпределение за актуалния размер на вземанията
по договор за банков кредит № 667 от 27.12.2011 г. задължението е в общ размер
на 519 109,22 евро / левова равностойност 1 015 289,38 лв./ както
следва: главница- 373 500 евро / 730 502,51 лева/, лихви за периода
01.01.2015 г. – 24.08.2016 г. – 25 000,34 евро /48 896,41 лева/, присъдена
неустойка за забава по чл. 15, ал.1 от Договора за кредит за периода 01.03.2016
г.-14.02.2017 г. – 22 808,12 евро / 44 608,81 лева/, присъдена
неустойка за забава по чл. 8 от Договора за кредит за периода 01.01.2016 г. –
14.02.2017 г. – 8 092,49 евро /15 827,53 лева/, присъдена неустойка за
забава по чл. 15, ал.1 от Договора за кредит за периода 22.08.2016 г. –
14.02.2017 г. – 2 903,76 евро /5 679,26 лева/, присъдени застрахователни
премии – 107,76 евро / 210,76 лева/, законна лихва към 22.11.2018 г. –
66 918,75 евро / 130 881,70 лева/, присъдени съдебни разноски –
17 064,51 лв., платени зстрахователни премии – 1 263,42 лв., платени
такси и разноски по изп.д. 20187810400583 по описа на ЧСИ Г.Д. – 20 353,47
лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.
№ 9337/2017 г. по описа на СРС.
От обжалваното разпределение се
установява, че със същото ЧСИМ.-К. е разпределила сумата от 580 985,00 лв. –
представляваща продажната цена на индивидуализирания по горе недвижим имот, с
оглед осъществена публична продан по следния начин: чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД
- такси в полза на съдебния изпълнител,
които следва да се съберат от продажната цена по– 19887,20 лв.; по чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД - вземания за такси и разноски
за принудителното изпълнение, внесени авансово от взискателя „Б.б.з.р.”
ЕАД– 1368,00 лв.; по чл.136,ал.1, т.2 ЗЗД-
дължим местен данък за продадения недвижим имот, съгласно справка към
26.11.2018 г., издадено от СО– 689,91 лв.; по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД- обезпечени
с ипотека върху продадения имот вземания на присъединения взискател „Б.б.з.р.”
ЕАД съгласно справка за актуалния размер
на дълга / л.335 от изп. дело/. ЧСИ е посочил, че след погасяване на посочени в
т.10-т.1 от справката вземания на
банката, остава непогасена част от главницата в размер на 434 277,38 лв.
С разпореждане от 20.01.2020 г. съдът е
изискал информация от ЧСИ Г.Д. относно наличието на акт за разпределение на
сумата от 20 353,47 лв.- платени такси и разноски по изп.д. № 583/2018 г. по описа на ЧСИ Д.от
взискателя „Б.б.з.р.“ АД. С писмо вх. №
12406/31.01.2020 г. ЧСИ Д.е информирал съда, че сумата в размер на 20353,47 лв.
е постъпила по сметка на ЧСИ Д.като разноски, платени от взискателя „Б.б.з.р.“
АД и към момента не е погасена, тъй като не са влезли в сила разпределенията по
отношения на ПИ находящ се в гр. София, кв. „Княжево“, ул. *******, заедно с
построената в същия еднофамилна жилищна
сграда, за който са платени тези разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното.
Подадените две жалби са допустими –
подадени са в срока по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирани лица, срещу акт
подлежащ на обжалване. По основателността на жалбите съдът намира следното:
Според чл. 463, ал. 1 ГПК окръжният съд
разглежда жалбата срещу разпределението по реда на чл. 278 ГПК. Същевременно,
ал. 2 на чл. 278 ГПК предвижда, че при отмяна на обжалвания акт съдът сам
решава въпроса по делото, т.е. съдът в производството по частни жалби действа
като пълен въззив, а не само като контролно-отменителна инстанция. Това именно
е целял и законодателят с предвиденото в чл. 463, ал. 1 ГПК препращане към реда
по чл. 278 ГПК – да предвиди отклонение от иначе контролно-отменителните
правомощия на съда при обжалване действията на съдебния изпълнител, като при
някои видове обжалвани действие съдът да действа като инстанция по същество.
Това е направено при обжалването на разпределението по чл. 460 ГПК и на
постановлението по чл. 521, ал. 2 ГПК. Както и в производството по частни
жалба, така и в производството по чл. 463 ГПК съдът не е ограничен от
оплакванията в жалбата, а служебно проверява законосъобразността на
разпределението, тъй като и правилата за привилегиите /чл. 136 ЗЗД/ са
императивни. Това е така и предвид естеството и предназначението на разпределението,
предвиждащо поредност на удовлетворяване на определени вземания от определена
събрана сума, поради което логически невъзможно е да се провери правилността
само на част от отредените суми без да се провери правилността на цялостното
разпределение на събраната сума съобразно чл. 136 ЗЗД.
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя
суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя
кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им
и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от
тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до
деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право
или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай съдебният изпълнител
правилно е определил кръга на взискателите по изпълнителното дело – „И.“ АД /първоначалeн
взискател/, „Б.б.з.р.“ АД / присъединен
взискател на основание чл.459, ал.2 вр. ал.1 ГПК и чл.456 ГПК/, Столична община
за дължимия данък за недвижимия имот, както и самият ЧСИ – за вземанията си за
такси.
I. От събраната сума най-напред подлежат на
удовлетворяване в пълен размер вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
включващи вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение,
както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който
са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски.
Както е изяснено и в т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК не
всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с
право на предпочтително удовлетворяване по този ред. Критерият за това е дали
тези разноски са относими към реализирането на способа, от който се разпределят
конкретните събрани суми, следователно,
със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските на
първоначалния взискател или на ЧСИ по осъществяване на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение. Същевременно, в същото ТР е прието изрично, че не се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по
чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. В цитираното ТР не е
уточнено кой е "първоначален взискател", но в светлината на
разясненията следва да се приеме, че това не е непременно този, по чието искане
е образувано изп. дело, а този, по чието искане е приложен способът за
изпълнение, от който се разпределят събраните суми и във връзка с който способ
той е направил разноски. Всички останали взискатели, участващи по
изпълнителното производство, имат качеството присъединени по отношение на
прилагането на конкретния способ за изпълнение и в това им качеството участват
в разпределението на сумите, събраните чрез този способ. Направените разноски
за изпълнителното производство /независимо от кого/ или дължими от длъжника ex
lege /на съдебния изпълнител или държавата/, които не са пряко относими към
конкретния приложен изп. способ, не се ползват с привилегията по чл. 136, ал.
1, т. 1 ЗЗД.
В конкретния случай ЧСИ правилно е изчислил и посочил внесените / л.329, л.332
от изп.д./ от първоначалния взискател „И.“ АД разноски, извършени с приложения
способ за изпълнение, а именно в общ размер от 1368, 00 лв. /967,00 лв.- такса
по т.20 от ТТРЗЧСИ / за опис/, 400,00 лв.- възнаграждение за вещо лице, 1,00
лв.- разноски по т.31 ТТРЗЧСИ/.
По отношение на вземанията п чл. чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД за такси и
разноски по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ настоящият състав намира следното:
В обжалваното разпределение
в реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в полза на ЧСИ е включена сумата 19887,20 лв. за обикновени и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ и държавни такси. Според изложеното в акта за
разпределение сумата включва 16153,20 лв. с ДДС – такса по т.26 ТТРЗЧСИ;
3600,00 лв. – такса за изготвяне на постановлението за възлагане; следните
прости такси по ТТРЗЧСИ – 24,00 лв. с ДДС-такса за изготвяне и връчване на
съобщение за разгласяване на публичната продан / основание т.5 от ТТРЗЧСИ/,
18,00 лв. с ДДС – такса за изготвяне на постановление за вдигане на възбрана, 36,00
лв. с ДДС – такса за изготвяне на сметка за дълга /основание т.12 ТТРЗЧСИ/ и
36,00 лв. с ДДС- такса за изготвяне и разпределение / основание т.13 ТТРЗЧСИ/,
държавна такса в полза на Агенция по вписванията за вдигане на възбраната и
10,00 лв.- разноски за банкови преводи. Настоящият
съдебен състав счита, че въпросните такси
и разноски, освен таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, не са свързани с реализирането на изпълнителния способ, сумата от
който се разпределя. Съдът намира, че таксата за изготвяне на
постановление за възлагане не следва да бъде разпределяна в полза на ЧСИ,
доколкото същата се заплаща от купувача по публичната продан, който има интерес
да се сдобие с документ за придобивното основание за имота, като въпреки че в
настоящия случай купувачът е и присъединен
взискател по делото това принципно положение не се променя. Относно таксата за
изготвяне на разпределението съдът намира, че действията по самото техническо подготвяне на предявяването на разпределението
и неговото изготвяне не са действия по осъществяване на изпълнителния способ. Таксите за
изготвяне на постановление за вдигане на възбрана и таксата платена за вписване
на същото не представляват такси свързани с реализиране на приложения способ, доколкото
са начислени за последващи публичната продан действия. Таксите за изготвяне на
сметка на дълга и за извършени банкови преводи също не са свързани с
реализиране на публичната продан, дколкото не е ясно във връзка с кои действия
на ЧСИ са извършени. Ето защо тези
разноски не се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Сред
вземанията ползващи се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е начислената в полза на ЧСИ
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Въпросната такса се дължи "за изпълнение
на парично вземане" и се определя върху събраната сума. По същество, тази
такса е цената на услугата по събиране на съответната сума, т. е. тя е относима
към самото събиране. По волята на законодателя заплащането на тази такса не е
авансово, а последващо събирането на сумата и е дължима от длъжника. Времето на
заплащане на таксата не е определящо за относимостта й към реализирането на
съответния изпълнителен способ /заплащането на т. нар. субсидирани такси по чл.
81 ЗЧСИ също в повечето случаи не прехожда реализирането на способа, но няма
съмнение, че същите се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД ако
са свързани с осъществяването на способа, от който се разпределят сумите/.
Същественото е, че действието, за което се дължи таксата, е свързано с
резултата – събирането на сумата. Таксата е цената на предоставената от ЧСИ
услуга, без която предоставена услуга сумата не би била събрана. По тази
причина тя е пряко относима към реализирането на способа, от който е събрана
сумата, тъй като без предприетите от ЧСИ изпълнителни действия тя не би била
събрана. Ето защо пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се ползва с
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Размерът на същата следва да бъде изчислен съобразно правилото на
забележка 1 към т. 26 ТТРЗЧСИ, според която при частично събиране на паричното
вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на
събраната сума, като таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е
равна на изчислената върху общо събраната сума. В конкретния случай общият
размер на всички изпълнявани вземания възлиза на 1080799,44 лв., включваща сумите по изпълнителния лист, издаден в полза на „И.“ АД, съобразно посоченото в
поканата за доброволно изпълнение /л.25 изп. дело/ - 50000 лв.- главница, 1000
лв.- разноски, 5000 – адвокатко възнаграждение в изпълнителното производство на
взискателя/; 1015289,38 лв.- задължения към „Б.б.з.р.“ / съгласно
удостоверението за размера на актуалния дълг, който е в по-нисък размер от
посочения в удостоверението по чл.456 ГПК/, и 689,91 лв. – задължение за наплатени местни данъци към
Столична община.
Следователно, общата
дължима такса по т. 26 възлиза на 24 835,99 лв. без ДДС, но пропорционалната част спрямо конкретно събраната сума
от 580 985,00
лв. е в размер на 13 350,62 лв. без ДДС или 16 020,74
лв.с ДДС, която сума единствено следва да се отреди в полза на ЧСИ в реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
II. на следващо място подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията по чл. 136, ал.
1, т. 2 ЗЗД, включващи
вземанията на държавата за данъци върху определен имот.
Съобразно изгответното разпределение по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в полза на Столична община /СО/ е присъдена сума в
общ размер от 689,91 лв. От представена по изп. дело справка за неплатени
задължения / л.341 от изп.д./ се установява, че именно в такъв общ размер са
дължимите за 2017 г. и 2018 г. местни данъци за ипотекирания недвижим имот,
поради което правилно са присъдени в посочения размер и на присъединения по
право взискател СО.
III. на следващо място подлежат на удовлетворяване вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД - вземанията обезпечени със залог или ипотека - от
стойността на заложените или ипотекирани имоти
На първо място, съдът следва да
отбележи, че намира за неоснователен довода наведен в жалбата на „И.“ АД, че привилегията на
договорната ипотека обективирана в нотариален акт № 58, том 4, рег. № 8435, дело № 569 от
28.12.2011 г. / л.109-112 от изп. дело/ се разпростира само върху продадената
½ ид.ч. от ипотекирания имот. Видно от договора за ипотека същата е
учредена от И.Е.Н.и Т.А.Н.а върху техен недвижим имот, придобит по време на
брака им и представляващ съпружеска имуществена общност / СИО/ поземлен имот с
идентификатор 68134.1935.940 по кадастрална карта намиращ се в гр. София, район
Витоша, ул. „*******ведно с построената в имота сграда с идентификатор
68134.1935.940.1 с предназначение: жилищна сграда-многофамилна. С насочване на принудителното
изпълнение за удовлетворяване на кредитора на единият от съпрузите длъжник / И.Е.Н.в
качеството му на физическо лице и ЕТ/ върху обща вещ в режим на СИО последната
се прекратява и от бездялова се превръща дялова и обикновена съсобственост при
квоти по ½ от общата вещ за всеки един от двамата съпрузи, като
изпълнението се осъществява спрямо притежаваната от съпруга-длъжник идеална
част. Осъществяването на изпълнението върху ½ ид.ч. от имота, обаче не
променя характера на обезпечението под формата на договорна ипотека, което тежи
върху целия имот и обезпечава изцяло задължението по договора за кредит, поради
което не може да се приеме, че привилегията по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД се отнася
само за половина суми, дължими на обезпечения кредитор.
Съгласно чл. 459, ал.1 от ГПК кредиторът,
в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана,
се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета
на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по
сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи
изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се
връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено, а чл.2 гласи, че ал.1 се
прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на
задържане. Според чл.456, ал.2 присъединяването на кредитор може да е чрез
удостоверение от съдебен изпълнител, че изпълнителния лист на обезпечения
кредитор е приложен към друго изпълнително дело. В чл.456, ал.3 са посочени
задължителните реквизити на удостоверението - указание за неудовлетворения
остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е
определен остатъкът. В конкретния случай „Б.б.з.р.” АД е присъединено с
удостоверение по чл.456 ГПК от ЧСИ М.С., в което посочено вземането на банка
срещу длъжниците И.Е.Н.лично и в качеството му на ЕТ „Т.-**- И.Н.” по изп. лист
от 01.08.2017 г., издаден по гр.д. 9337/2017 г. по описа на СРС, който е
издаден за задълженията на посочените лица по банков кредит 667/27.12.2011 г.
обезпечен в договорна ипотека в полза на присъединения кредитор, като именно за
вземанията по този изп. лист банката е предоставила удостоверение за размера на
дълга към 22.11.2018 г. / л.335 от изп. дело/, въз основа на което е извършено
обжалваното разпределение.
В изпълнение на правомощията си съдебният
изпълнител е обвързан от представените му изпълнителни листове и/или
удостоверения по чл.456 ГПК, в които вземанията са очертани по основание и
размер. При преценката на ред на разпределение на сумите, частният съдебен
изпълнител следва да има предвид изпълняваните вземания, съгласно изпълнителните
листове и/или удостоверенията по чл.456 ГПК, а не размера на дълга на длъжника
съобразно предоставеното от взискателя удостоверения за актуалния размер на
дълга. Доколкото в представеното по изп. дело удостоверение по чл.456 от ГПК не
е посочено задължение в размер на платени такси и разноски по изп.д.
20187810400583 по описа на ЧСИ Г.Д. – 20 353,47 лв., настоящият състав
намира, че посочената сума не е следвало да бъде разпределяна от ЧСИ К. в
обжалвания акт на разпределение, а още по-малко следва да се ползва с
привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ГПК, доколкото таксите и разноските платени в
изп. дело не могат да се считат обезпечени с учредената ипотека. Този извод на
съда, не се променя от предоставената с писмо № 12406/31.01.2020 г. е информация
от ЧСИ Дичев, че сумата в размер на 20353,47 лв. е постъпила по негова сметка
като разноски, платени от взискателя „Б.б.з.р.“ АД и към момента не е погасена,
тъй като не са влезли в сила разпределенията по отношения на ПИ находящ се в
гр. София, кв. „Княжево“, ул. *******, заедно с построената в същия еднофамилна жилищна сграда, за който са
платени тези разноски, от която се установява, че същата сума е включена в
актове за разпределение по посоченото дело по описа на ЧСИ Дичев.
Настоящият състав намира за неоснователен
довода наведен в жалбата на „И.“ АД, за липса на основание задълженията за
неустойки по договор за банков кредит №667/27.12.2011 г. и последващите анекси
да бъдат включен към обезпечените с ипотека вземания и съответно да се ползват
с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД.
Видно от съдържанието на договора за
ипотека върху продадения чрез публична продан имот, сключен между присъединения
взискател „Б.б.з.р.“ и длъжника И.Е.Н.е уговорено учредяването на ипотека,
която да покрива всички вземания на кредитора по договора за банков кредит №667/27.12.2011
г. „в това число главница, лихви, разноски, такси и комисионни вкл. и тези,
които ще останат дължими или които биха възникнали при последващи изменения и/или
удължаване на сроковете за усвояване…“. С оглед така уговорения обхват на
обезпечението и при тълкуване волята на страните по договора по чл.20 ЗЗД,
съдебният състав достига до извод, че същите са целели да обезпечат изцяло вземанията
по посочения договор за кредит, вкл. и вземанията за неустойка, доколкото е
посочено, че ипотеката покрива всички вземания по кредита, като неизчерпателно
/ доколкото е посочено „в това число“/ са изброени отделните вземания. Доколкото
в договора за ипотека е предвидено обезпечаване на всички вземания по договора
за кредит, несъмнено начислените неустойки за забава следва да се приемат за
покрити с привилегията на ипотеката.
Изхождайки от посоченото тълкуване на
волята на страните по договора за ипотека, настоящият състав достига до извод,
че доколкото задълженията за заплащане на застрахователни премии / в общ
разпределен размер от 1475,18 лв./ са в пряка връзка с договора за кредит,
същите са покрити от учреденото обезпечение.
В допълнение, в удостоверението по чл.456 ГПК, е посочено задължение на длъжника по изп.лист, издадено по гр.д. №9337/2017
г. по описа на СРС, в размер на 730502,50 лв. – главница и 175 666,65 лв.
– неолихвяеми вземания, като претендираните от взискателя суми съобразно
издаденото от него удостоверение за актуалния размер на дълга не надхвърлят
тези суми, в които се включват всички неолихвяеми вземания / лихви, неустойки,
разноски и пр./
Съдът намира за основателни доводите на
жалбоподателя „Б.б.з.р.“ АД з. присъждане на законната лихва върху сумата от
730 502,51 лв.- главница дължима по договор за банков кредит №667/27.12.2011
г. до датата на обжалваното разпределение.
По същото изп. дело е било извършено
разпределение на 27.11.2018 г., което е обжалвано пред компетентния съд – СГС.
С решение от 26.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1502/2019 г., по описа на
СГС разпределението от 27.11.2018 г. е отменено и е указано на съдебния
изпълнител да извърши разпределение на сумата, представляваща продажна цена на
описания по-горе недвижим имот, съобразно указанията на съда в мотивите на
решението. В изпълнение на решението на СГС е изготвено обжалваното в
настоящото производство разпределение, в което обаче законната лихва дължима
дължима върху неизплатената главница от 730 502,51 лв. е изчислена отново
към датата на първото разпределение – 27.11.2018 г. В действителност, както е
посочено в мотивите на ЧСИ по чл.436, ал.3 ГПК законна лихва се дължи до
пълното издължаване на главницата върху която същата е дължима, но този факт не
изключва задължението на ЧСИ на изчисли и посочени вземанията в актуалния им
размер към датата на акта на разпределение. В случая следва да се преизчисли
дължимата законна лихва върху главницата от 730 502,51 лв. за периода от
15.02.2017 г. / датата посочена в удостоверението по чл.456 ГПК/ до 02.09.2019 г. /датата на постановяване на
обжалваното разпределение/, която възлиза на сумата 188 728,25 лв., определена
по реда на чл.162 ГПК с помощта на компютърна програма.
За реда за погасяването на паричните
задължения приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след
това лихвите / законът не прави разграничение между различните видове лихви –
възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна/ и най-после
главницата. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на
плащането в съчетание с коректива на чл.66 ЗЗД, налагат тълкуването, че
разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на
всички видове лихви. Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора
– първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се
олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията
за лихви по чл.111, б.”в” ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.
Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента /съгласно
разясненията в т.
1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК/, а в конкретния случай
паричното задължение формирано и от трите елемента – разноски, лихви / вкл.
неустойки/ и главница.
Когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява
по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. В случай, че длъжникът не е направил избор,
погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД, т.е погасява се първо най-обременителното задължение, при няколко еднакво
обременителни задължения, се погасява
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно , те се погасяват
съразмерно /вж. цитираното тълкувателно решение от 2017 г./
С оглед така изложеното за приложението на
чл.76 ЗДД, в конкретния случай получената от публичната продан на имота сума /неразпределена
съгласно чл. 136, т.1 и т.2 ЗЗД/ следва да се разпредели за вземанията
обезпечени с ипотека в полза на присъединения взискател, като първо се погасят
задълженията за разноски /17 064,51 лв./, след това следва да се погасят
задълженията за лихви /вкл. неустойки/ - 188 728,25 лв. – законна лихва върху
главницата за периода от 15.02.2017 г. – 02.09.2019 г., 48 896,41 лв. – лихви
за периода 01.01.2015 г. – 24.08.2016 г., 44 608,81 лв.- неустойка, 15 827,53
лв. – неустойка и 5 679,26 лв. – неустойка. На последно място, след пълното погасяване на задълженията за
разноски и лихви /вкл. неустойки/, с оставаща сума от 242 101,58 лв. следва да се погаси част от дължимата главница по обезпеченото с
ипотека вземане по договора за кредит, тъй като задължението за главница е
най-обременителното по смисъла чл.76,
ал.1, изр.2, доколкото е лихвоносно. Задължението за заплащане на
застрахователни премии платени по договора за кредит 1475,18 лв. /сбор от
посочените в разпределението 210,76 лева и 1264,42 лева/ следва да остане
непогасено наред с оставащия непогасен размер на главницата – 488 400,93 лв., тъй като сумата от продажбата на
имота не е достатъчна да удовлетвори всички вземания на присъединения взискател.
Сумата 1475,18 лв. – застрахователни премии, с оглед удостоверението по чл.456
представлява неолихвяема сума, поради което следва да бъде погасена след
пълното погасяване на по-обременителното задължение за главница.
Обобщено, в реда на вземанията по чл.136,
ал.1, т.3 следва да се разпределят следните суми:
1.1) 17 064,51 лв.- присъдени съдебни
разноски
1.2)
·
188 728,25 лв. – законна лихва върху главницата за периода от
15.02.2017 г. – 02.09.2019 г.
·
48 896,41 лв. – лихви за периода 01.01.2015 г. – 24.08.2016 г.
·
44 608,81 лв.- неустойка
·
15 827,53 лв. – неустойка
·
5 679,26 лв. – неустойка
1.3.) 242 101,58 лв. - главница
С
оглед на изложеното, обжалваното разпределение по изп. дело № 20178390400859 от 02.09.2019 г. е
частично неправилно, следва да се отмени,
като следва да бъде постановено ново разпределение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение от 02.09.2019 г. по изп. дело № 20178390400859 на частен съдебен изпълнител И.М.-К., с рег. № 839, вместо което постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата 580 985,00 лв., постъпила от публична продан на ½ ид.ч.
ПИ с идентификатор 68134.1935.940 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: 18-13087-20.10.2014 г. на началника на СГКК –
гр. София с адрес на ПИ: гр. София, район „Витоша“, ул. „Дрян“,
територия:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване съседи на
имота: 68134.1935.2238, 68134.1935.2089, 68134.1935.2084, 68134.1935.1982,
68134.1935.1779, 68134.1935.2257 ведно с построена в имота сграда с
идентификатор 68134.1935.940.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: 18-13087-20.10.2014 г. на началника на СГКК –
гр. София, предназначение- жилищна многофамилна сграда, за което е съставен
протокол, по следния начин:
І. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:
1. в полза на взискателя „И.“ АД, ЕИК:1*******1.1) сумата 1368,00 лв. – за заплатени такси по изпълнението с
ДДС, включващи следните суми: 967,00 лв. с ДДС – такса по т. 20 ТТРЗЧСИ, 400,00
лв.- възнаграждение за вещо лице, 1,00 лв.- такса по т.31 ТТРЗЧСИ
2. в полза на частния съдебен изпълнител:
2.1) сумата 16 020, 74 лв. с ДДС – за
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
ІІ. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД:
1. В полза на Столична община – сумата 689,
91 лв. – вземане за местни данъци за недвижим имот за 2017 г. и 2018 г. съгласно
удостоверение от 26.11.2018 г.
ІІІ. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД:
1. Полза на присъединения кредитор „Б.б.з.р.“
АД, ЕИК: ******* следните суми, дължими по по договор за кредит № 667 от 27.12.2011 г.:
1.1) 17 064,51 лв.- присъдени съдебни
разноски
1.2)
·
188 728,25 лв. – законна лихва върху главницата за периода от
15.02.2017 г. – 02.09.2019 г.
·
48 896,41 лв. – лихви за периода 01.01.2015 г. – 24.08.2016 г.
·
44 608,81 лв.- неустойка
·
15 827,53 лв. – неустойка
·
5 679,26 лв. – неустойка
1.3.) 242 101,58 лв. - главница
Непогасен остатък от задължението към
взискателя „Б.б.з.р.“ АД след разпределението:
главница по договор за кредит №
667 от 27.12.2011 г. - 488 400,93 лв. ведно със законната
лихва върху сумата от 03.09.2019 г. до окончателното изплащане и
застрахователни премии по договор за кредит
№ 667 от 27.12.2011 г. – 1475,18 лв.
Решението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.