Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
гр. Габрово, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря РАДИНКА КУЛЕКОВА-АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1908 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. №
23328/20.08.2019 г. /по вх. рег. на РС-Плевен/ от „ПАУЛА КОМЕРС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. "Здравец” № 1, представлявано от
управителя Д.К.К., предявена
срещу „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Христо
Ботев” № 29, представлявано от Ц.И.И. и К.К.И., за заплащане на сумата 9921.53
лева, представляваща цена за доставени стоки, за която цена е
издадена фактура № **********/30.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба – 20.08.2019 г. до окончателното й
погасяване, както и сумата 4922.19 лева - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.10.2014 г. до предявяване на исковата молба.
Ищецът твърди, че доставил на
ответника стоки, за цената на които била издадена фактура №
**********/30.09.2014 г. на стойност 9921.53
лева. Ищецът многократно канил ответника да заплати доброволно
задължението си по издадената фактура, но
плащане не постъпило. С оглед изложеното моли ответникът да бъде осъден да
заплати претендираната сума, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба –
20.08.2019 г. до окончателното й погасяване, както и сумата 4922.19 лева - обезщетение за забава върху сумата за периода от 01.10.2014 г. до
предявяване на исковата молба.
В законоустановения срок, предвиден
в чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва, че с ищеца са били в търговски отношения от
2014 г., като последният по заявка доставял стоки в магазините на ответника.
Сочи, че процесната фактура е подписана от съпругата на управителя, която не
била запозната с отношенията между страните. Твърди, че задължението по процесната
фактура е погасено чрез плащане. Оспорва предявения акцесорен иск за
обезщетение за забава като неоснователен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
В производството е представена
фактура № ********** от 30.09.2014 г. на стойност 9921.53 лева, издадена от ищеца „ПАУЛА КОМЕРС" ЕООД с посочен получател „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД, която
е подписана от управителя на дружеството-издател Д.К.. Процесната фактура не носи
подпис, положен от представител на получателя.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице К., което съдът не
намира основание да не кредитира, се установява, че процесната фактура е
осчетоводена, както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводните книги на
ответника. Фактурата е вписана в дневника за продажби при ищеца и съответно в
дневника за покупки при ответника. Сумата е включена в Справка-декларация по
ЗДДС при ищеца и при ответника. Съгласно заключението при ищеца „ПАУЛА
КОМЕРС" ЕООД се води задължение на ответника в дружеството на ищеца, в
размер на 9921,53 лева по фактура № ********** от 30.09.2014 г. и няма отразени
плащания по процесната фактура, докато в счетоводството на ответника процесната
фактура е изцяло покрита с плащания в брой и по нея не са налице задължения за
плащане към ищеца.
Съгласно
справка, издадена от ищеца на 28.05.2016 г. задълженията за плащане за месец
септември 2014 г. са в размер на 1528.54 лева. Този документ не съдържа подпис
на ищеца и по общото оспорване на представените от ответника документи няма как
да се цени за извънсъдебно признание на обема задължения на „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД, още повече,
че с предявяването на главния иск ищецът твърди да е носител на вземане в
различен размер.
Въз
основа на представените в производството документи, установяващи извършени
плащания от ответника в полза на ищеца, отразени в приложение № 1 към
заключението, съдът приема, че „ИНА-05
- ИЛИЕВИ И СИЕ" СД е доказало извършени плащания в общ размер от
2676,11 лева. Плащането в размер на сумата 1062 лева, включено от вещото лице е
извършено на 06.09.2014 г. – в момент предхождащ издаването на процесната
фактура, поради което и няма как да се счита извършено в погасяване на
задължения, които формално не са възникнали. Затова извършените погасителни
плащания по фактурата са в размер на сумата 2676,11 лева (3738.11 лева – 1062
лева), което означава, че непогасеният остатък по задължението е в размер на
7275,42 лева (9921.53 лева – 2676,11 лева) и това формира главницата по процесната фактура.
Изчисленията на вещото лице относно
размера на дължимото обезщетение за забава не следва да се вземат предвид, тъй
като са извършени въз основа на неправилно определена база (главница).
Други доказателства от значение за
спора не са представени.
Относно предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя
от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за
доставяне на определена движима вещ (стока), в случая алкохолни и безалкохолни
напитки, срещу заплащане на парична сума – нейна цена; настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата
на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално
престиране на цена на доставена стока.
Страните не спорят, че са в
търговски отношения, с типичното за уредения в ТЗ договор за търговска продажба
съдържание, с предмет задължението на ищеца, в качеството му на продавач, да
достави и прехвърли правото на собственост в полза на ответника върху движими
вещи (стоки) срещу цена, която „ИНА-05
- ИЛИЕВИ И СИЕ" СД, в качеството на купувач, се е задължило да
заплати.
В производството ищецът е ангажирал
доказателства за осъществено точно изпълнение на възникналото правно задължение
да предаде на ответника „ИНА-05 -
ИЛИЕВИ И СИЕ" СД стоките (бира, безалкохолни напитки и алкохол), за
цената на които е издадена процесната фактура, тъй като последната е надлежно
осчетоводена, включени в дневниците за продажбите по ЗДДС, за тях ответникът е
ползвал данъчен кредит.
Фактурата е първичен счетоводен
документ, чието предназначение е да документира стопанските операции във връзка
с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието
на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от
получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата
не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната
престация, а фактурата само удостоверява този факт.
Съгласно уеднаквената практика,
формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по действащата уредба да няма
задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав, изразена в решение
№ 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС, решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г.
по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба
между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката по
вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по нея представляват признание
на задължението и доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42
от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Предвид обстоятелството, че
издадената на „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И
СИЕ" СД фактура е осчетоводена от последното и включена в
дневниците за покупките по ЗДДС, като за нея дружеството е ползвало данъчен
кредит, то тази фактура № ********** от 30.09.2014 г. на стойност 9921.53 лева
доказва възникналото в тежест на ответника задължение за заплащане цената на
доставените стоки.
Следователно в правната сфера на
купувача „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ"
СД е възникнало задължение за заплащане на цената на доставените му от
ищеца стоки, възлизаща на сума в размер от 9921.53 лева, като ответникът
принципно не оспорва правопораждащия задължението му фактически състав, но
твърди недължимостта на сумата да е резултат от извършени погасителни плащания.
Правопогасяващите факти (извършени
плащания) са в доказателствена тежест на „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД, което е доказало такива, но те са
произвели само частичен погасителен ефект, тъй като размерът им е по-малък от
размера на задължението. Обстоятелството, че в документите, установяващи
плащанията не е конкретизирано, че престирането е по отношение на процесната
фактура, не променя извода, че именно
това задължение е частично погасено. Ищецът твърди да има вземане, съответно
ответникът представя доказателства с характера на разписки, поради което ищецът
следва да докаже, че получените суми са отнасяни за погасяване на различни
задължения, а такива факти нито се твърдят, нито се доказват.
Оспорването, че документите са
подписани от лице без представителна власт по отношение на търговеца-ищец,
преценено през призмата на чл. 301 ТЗ, е неоснователно. В този смисъл, при
отчитане на извършените плащания на суми в общ размер от 2676,11 лева,
непогасената главница е в размер на 7245,42 лева и до този размер главният иск
е основателен, като за разликата се налага отхвърлянето му.
По отношение на
акцесорния иск, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква
от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие частична
дължимост на главното вземане, което е изискуемо и ответникът не е доказал да е
погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010
г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и
решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи
уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно парично задължение е
винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно
обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно,
длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора,
съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главното
задължение за плащане цената на доставена стока, съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ е
изпълняемо с предаване на стоките, но с оглед разпоредбата на чл. 327, ал. 3 ТЗ, която препраща към общите правила на глава ХХІ (чл. 303а, ал. 3 ТЗ) и
предвижда, че ако не е уговорен срок за плащане паричното задължение трябва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаването на фактурата или друга покана
за плащане, а когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не
може да се установи или когато те са получени преди предаването на стоката,
срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаването на стоката. В
случая, срок за плащане страните не са уговорили и затова приложими са общите
правила и задължението по издадената на 30.09.2014 г. фактура е следвало да
бъде изпълнено до 14.10.2014 г., като считано от 15.10.2014 г. „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД изпаднало в
забава и в правната му сфера се породило задължение за заплащане на обезщетение
за забава.
Размерът на законната лихва е
нормативно определен, на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на
Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 100 от 29 май
С оглед изхода на спора, право на
присъждане на разноските за производството се поражда за всяка от страните,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ищецът е
доказал извършени в производството разноски в размер на 1533,75 лева съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК (593,75 лева – внесена държавна такса, 110 лева
- възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и 830 лева –
адвокатско възнаграждение), от която сума, следва да му се присъдят 1156,08
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът
доказва извършени разноски в размер на 1090 лева съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК (110 лева - възнаграждение за вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза и 980 лева – адвокатско възнаграждение), от която му се следват 268,40 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Възражението на ищеца уговореното и
заплатено от ответника адвокатско възнаграждение да е прекомерно, съдът намира
неоснователно.
Намаляването на заплатеното
адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно
чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет,
като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство по дела с определен материален интерес от 10000 до
100000 лева, да е 830 лева + 3 % за разликата над 10000 лева. В конкретния
случай, материалният интерес е 14843.72 лева и определеното по правилата на
Наредбата минимално възнаграждение е 975.31 лева, поради което уговореното
възнаграждение от 980 лева не е прекомерно.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Христо Ботев” № 29, представлявано от Ц.И.И. и К.К.И.,
да заплати на „ПАУЛА КОМЕРС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. "Здравец” № 1, представлявано от управителя Д.К.К., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата 7245,42 лева
(седем хиляди двеста четиридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща непогасена част от цената на доставени стоки, за която е
издадена фактура ********** от 30.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на исковата молба – 20.08.2019 г. до окончателното
ѝ погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 3943,15 лева (три
хиляди деветстотин четиридесет и три лева и петнадесет стотинки) - обезщетение
за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 15.10.2014
г. до 19.08.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1156,08
лева (хиляда сто петдесет и шест лева и осем стотинки) – разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 7245,42 лева до
предявения размер от 9921.53 лева и акцесорния иск за разликата над 3943,15
лева до предявения размер от 4922.19
лева.
ОСЪЖДА „ПАУЛА КОМЕРС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. "Здравец” № 1, представлявано от управителя Д.К.К., да заплати на „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД, със седалище
и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Христо Ботев” № 29, представлявано от Ц.И.И.
и К.К.И., представлявано от
управителя Д.К.К., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 268,40 лева (двеста шестдесет и осем лева и
четиридесет стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: