Решение по дело №171/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на началник група „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.. С., против Решение № 85/11.03.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1947/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 230869-001621 от 30.08.2023г. издадено от началник група в ОД на МВР - Шумен, с което на Д. Ю. А., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят изразява несъгласието си с решаващия мотив на районния съд, че не е налице виновно осъществено поведение от страна на водача А., като сочи, че към 18.06.2023г. управляваното от него превозно средство е било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Поради изложеното счита, че водачът виновно е извършил вмененото му нарушение. С оглед на това, отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт И.. С..

Ответната страна, Д. Ю. А., не изразява становище по основателността на оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима и основателна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Н. 18.06.2023г. около 10,45 часа, свидетелите Ц. Е. Ц. и А. С. С. – служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР –Шумен, изпълнявайки служебните си задължения, извършвали обход по [улица]в [населено място].

Пред офисите на „Теленор“ и „А 1“, до № 46 на [улица]двамата свидетели видели неправилно паркиран автомобил. Автомобилът бил товарен „Пежо Боксер“ с рег. № СА46 39МТ. Свидетелите Ц. и С. спрели патрулния автомобил наблизо и отишли до неправилно паркирания товарен автомобил за да вземат отношение.

Констатирали водача на товарния автомобил –Д. Ю. А., но чрез работната станция за отдалечен достъп установили, че няма никакви данни за товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № [рег. номер]. При последваща проверка, свидетелите установили, че управляваният и паркиран от жалбоподателя, товарен автомобил бил със служебно прекратена регистрация от 15.06.2023г.

За така установените две административни нарушения, свидетелят Ц. съставил на Д. А. АУАН серия GA, № 626850 за нарушение на: 1. чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и 2. чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил предявен и копие от него връчено на водача, който го подписал, като отбелязал, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Тъй като управлението на нерегистрирано МПС е престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, материалите за това били изпратени в Районна прокуратура Шумен. С Постановление на ШРП от 01.08.2023г. било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като прокурорът приел, че липсва субективната страна. Препис от постановлението било изпратено на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР - [населено място] с оглед преценка за реализиране на административно наказателна отговорност по реда на ЗДвП.

Въз основа на Постановление от 01.08.2023г. на ШРП за отказ за образуване на досъдебно производство, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН Началник група в ОД МВР [населено място] на 30.08.2023г. издал Наказателно постановление № 23-0869-001621, с което на А. били наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 18.06.2023г. около 10,45 часа в [населено място] по [улица], до № 46, в посока [улица], водачът А. управлява товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № [рег. номер], с предстояща собственост на фирма „Алфа Трейд 11“ ЕООД, ЕИК *********, който не е регистриран по надлежния ред в Република България – със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП считано от 15.06.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че жалбоподателят е предприел управление на автомобила на 18.06.2023г., без дори и да подозира, че автомобилът, който управлява е със служебно прекратена регистрация, като за извършеното прехвърляне собствеността на процесния автомобил на 16.05.2023г. с нотариален акт от „Полита“ ООД на „Алфа Трейд 11“ ЕООД [населено място] няма данни и доказателства да е бил уведомен жалбоподателя. Съдът посочил също, че жалбоподателят в настоящия случай не е подписал нотариален договор за покупка на процесния автомобил, за да е бил длъжен да го регистрира и да е могъл да знае и да е длъжен да знае, че след двумесечен срок от придобиването му, автомобила ще бъде със служебно прекратена регистрация. За да отмени процесното НП, предходният съдебен състав приел, че в конкретната ситуация не се касае и за непредпазливо деяние, доколкото по делото се установява, че процесният автомобил е бил продаден на друго юридическо лице, чрез договор с нотариална заверка, което в двумесечен срок не го е регистрирало, поради което липсва субективната страна на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, който пък само е заплатил автомобила, без нотариално заверен договор.

Шуменският административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и изведеното от него решаващо становище, продиктувало отмяната на процесния правораздавателен акт.

Противно на този извод на районния съд, касационната инстанция намира, че събраните писмени и гласни доказателства установяват с категоричност, че водачът е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение. Няма спор, че към инкриминираната дата управляваното от касатора превозно средство е било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, във връзка с липса на надлежна регистрация на превозното средство в указания от закона срок. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС „КАТ“, като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.

Няма спор и по отношение на обстоятелството, че касаторът е придобил владението над превозното средство в края на месец март 2023г., както сам е отразил Д. А. в попълненото от него обяснение, дадено на 21.06.2023г. пред ПИ в сектор „ПП“ – [населено място], като фактическата власт върху автомобила е установена чрез заплащане на сума на физическо лице, което не е било собственост на МПС „Пежо“ с рег. № [рег. номер], без с него А. да е сключил договор в изискуемата форма. Доказано е също така, че от това лице касаторът е получил и двата талона на автомобила, в които като собственик е било отразено юридическо лице. Данните по делото са и категорични, че от периода на установяване на фактическата власт върху превозното средство до момента на проверката А. не е успял да се свърже с лицето, предало му владението върху автомобила, съответно с предходния му собственик, за да оформи сделката в необходимата форма.

При това уточнение, касационният състав не намира резон да сподели решаващия извод на районния съд за липса на осъществено виновно поведение от страна на водача.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая касаторът е управлявал превозното средство с талон, в който е посочено трето лице, предходен собственик на автомобила, което се установява безспорно от наличните доказателства. Както вече бе прокоментирано, касаторът е бил с ясното съзнание, че лицето, предало му автомобила, не е бил негов собственик, като това обстоятелство е било лесно установимо от съответните документи, с които е разполагал А.. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат санкционираното лице да прояви активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран – видно от приложеното по делото обяснение и от останалите писмени доказателства, установява се последователно прехвърляне на превозното средство на лица, които не са посочени в талона на автомобила като негови собственици, с което обстоятелство водачът е бил наясно. Като правоспособен водач, деецът е задължен да познава установения правов ред, уреждащ управлението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, респективно е бил длъжен и е могъл да установи дали МПС е регистрирано на лицето, което се легитимира като негов собственик, най-малкото като се запознае с данните, отразени в контролния талон на МПС, при което би могъл да узнае, че същото е със служебно прекратена регистрация. Като не е сторил това, водачът е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Ирелевантно в случая е това, че водачът А. не е съдружник или управител на новия собственик „Алфа Трейд 11“ ЕООД и че не е подписал нотариален договор за покупка на процесния автомобил, както неправилно приема районният съд, за да обоснове извод за липса на виновно реализирана простъпка.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя, а деянието е доказано по несъмнен начин. Като е приел обратното, приемайки, че липсва осъществено виновно поведение от страна на водача, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му е незаконосъобразно.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като решението на районния съд бъде отменено като незаконосъобразно и бъде постановено ново, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно отмененото с него наказателно постановление.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева за осъществената процесуална защита в производствата пред двете съдебни инстанции.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 85/11.03.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1947/2023г. по описа на съда, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 230869-001621 от 30.08.2023г. издадено от началник група в ОД на МВР - Шумен, с което на Д. Ю. А., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Ю. А., [ЕГН] да заплати ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно.