№ 820
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000500612 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца М. Т. Б., подадена
срешу решението на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав,
постановено на 18.09.2020 г. по гр. дело № 244/2019 г., с което изцяло частично е
отхвърлен искът му, предявен на осн. чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на неговата
майка – С. Б..
Във въззивната жалба се твърди, че решението на окръжния съд е неправилно в
обжалваната му част. Излагат се съображения, че при определяне на размера на
обезщетението окръжният съд е нарушил изискванията за справедливост, съдържащи
се в чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че макар да е постановил валидно решение, съдът не е
обсъдил в цялост вложеното от законодателя и практиката разбира на понятието
„справедливост“, че не е съобразил тежестта на болките и страданията, които ищецът е
претърпял и ще продължава да търпи и в бъдеще.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковата
претенция в пълния й предявен размер от 150 000 лева.
Въззиваемият ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез своя процесуален представител
изразява становище, че жалбата е неоснователна, че съдът е определил обезщетение,
1
което не се явява занижено с оглед на събраните доказателства. В съдебно заседание
излага съображения относно датата, на която е подадена исковата молба и
погасяването на иска по давност, които обаче не подлежат на обсъждане пред
настоящата инстанция.
Подадената от самото застрахователното дружество въззивна жалба е била
върната от първоинстанционния съд с разпореждане от 22.12.2020 г. на осн. чл.262,
ал.2, т.2 от ГПК. Разпореждането е влязло в законна сила.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният окръжен съд е изяснил фактическата обстановка по
делото. В решението си подробно и задълбочено е обсъдил както събраните
доказателства, така и становищата на страните. Въззивният съд напълно възприема
мотивите му и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Установено е по делото, че на 14.07.2014 г., около 19.20 часа майката на ищеца –
С. Б. /родена през 1931 г./, пресичайки главен път Е 79, е била блъсната от лек
автомобил „Ситроен-Ксантия“ с рег. № ***, застрахован за риска „гражданска
отговорност“ в ЗД „Бул инс“ АД. В резултат от удара пешеходката получила тежки
травматични увреждания, които са довели до незабавната й смърт.
С влязла в сила присъда, постановена на 31.05.2017 г. по НОХД № 394/2016 г. по
описа на Окръжен съд Благоевград, водачът на автомобила – С. П. К., е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от
НК – за това, че поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, а именно
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката С.
Б..
От приетата по настоящото дело съдебна автотехническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. В. Н., се установява следният механизъм на ПТП:
На посочената дата застрахованият автомобил се движил по главен път Е 79 в
посока към гр. София със скорост от около 120 км/ч. Пред него със същата скорост се
движил друг автомобил. В същото време пешеходката Б. предприела пресичане на
пътното платно. На около 178 м. от мястото на удара автомобилът, пътуващ преди
2
този, управляван от С. К., предприел спиране, виждайки пресичащата пешеходка. К.
обаче не предприел същата маневра, а отклонил автомобила наляво и последвал удар
между лявата част на бронята на автомобила и пешеходката – в областта на лявата
подбедрица. Вследствие на силния удар тялото на Б. било отхвърлено по посока на
автомобила и главата й се ударила в предното стъкло, от което настъпило счупване и
прекъсване на шийните прешлени.
Видно от описанието на местопроизшествието, Б. е пресичала на място, където
няма пешеходна пътека, а обичайно пешеходците прескачат мантинелата, намираща се
от страна на гр. Благоевград, за да достигнат прохода между колоната на моста и
мантинелата отляво на движението на автомобилите, пътуващи в посока София.
Въпреки че във въззивната жалба не са изложени изрични оплаквания във връзка
с приетото съпричиняване от страна на пострадалата /20 %/, въззивният съд намира, че
приносът на С. Б. за настъпване на ПТП в никакъв случай не е по-малък от този, приет
от окръжния съд. Пострадалата е пресичала пътно платно, ограничено с мантинела, с
натоварено движение на автомобили, по което ограничението на скоростта на
автомобилите е до 90 км/ч. Пресичането е предприето на място, неопределено за
движение на пешеходци. С поведението си пострадалата сама е поставила здравето и
живота си в риск.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди пред
окръжния съд е разпитана свидетелката Х. Б. – дъщеря на М.Б.. Същата е заявила пред
съда, че към датата на ПТП не се е намирала в България. За последно видяла баба си по
време на великденските празници през 2014 г., тя била в много добро състояние, имала
градина в близост до мястото на злополуката, ходела дотам пеша, зрението й било
добро. Всеки ден близките на загиналата се питали, защо С. Б. се е намирала на
пътното платно. Предполагат, че тъй като има градина в района, вероятно е пресякла,
за да посети свои приятелки, които имат насаждения от другата страна на пътя.
Свидетелката си дошла в България за помена на баба си на 40-те дни след
смъртта й. Между баща й и баба й имало силна връзка. Ищецът и неговият брат живеят
на един и същ адрес, но на различни етажи. С. Б. живеела заедно с другия си син, но
често идвала и в дома на ищеца, той й помагал с каквото може. Свидетелката видяла
голяма мъка в баща си, че е загубил близък човек. Не е взимал медикаменти, но станал
по-разсеян, не бил така концентриран както преди. Още не се чувства добре от
загубата, но няма влошаване на състоянието.
3
С оглед на така установените по обем и тежест неимуществени вреди и при
съобразяване на социално-икономическата обстановка в страната към месец юли 2014
г., обосновано окръжният съд е приел, че справедливото обезщетение е 80 000 лева. От
показанията на цитираната свидетелка не се установява толкова тежко отражение на
смъртта на С. Б. върху психиката на нейния син, което да обоснове определяне на
обезщетение в претендирания размер от 150 000 лева. Като е редуцирал този размер с
приетото съпричиняване от 20 %, законосъобразно съдът е присъдил обезщетение в
размер на 64 000 лева.
По изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че въззивната
жалба на ищеца М.Б. е неоснователна, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на въззиваемия ответник
следва да се присъдят разноските за производството пред апелативния съд. Същите са
документирани в размер на 3 840 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От
страна на ищеца не е направено възражение за прекомерност на същото. От
застрахователното дружество се претендира и присъждане на ДДС върху
възнаграждението. Видно обаче от представения с молба от 19.04.2021 г. договор за
правна защита и съдействие, с него е удостоверено заплащане изцяло в брой на
адвокатско възнаграждение в размер на 3 840 лева. Не са представени доказателства,
застрахователното дружество да е заплатило и ДДС върху тази сума. Поради това на
ответника следва да се присъди реално заплатеното възнаграждение.
Поради неоснователността на въззивната жалба на ищеца, на него – съответно
на неговия процесуален представител, разноски за настоящата инстанция не се дължат.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Благоевградския окръжен съд, Гражданско
отделение, 8 състав, постановено на 18.09.2020 г. по гр. дело № 244/2019 г.
4
ОСЪЖДА М. Т. Б. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 14, със съдебен
адрес гр. ***, ул. „***“ № 7, етаж 2, офис 3 направените разноски за производството
пред Софийския апелативен съд в размер на 3 840 /три хиляди, осемстотин и
четиридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5