Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 10
Гр.Перник 22.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд,наказателна колегия в публичното заседание на 18.декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калин Баталски
Членове
:Виктор Георгиев
Бисер Петров
При секретаря Катя Станоева, с участието
на прокурора Анита Джавалова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНОХД №319
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда
№705/14.10.2019год.
постановена по нох.дело №00643/2018год.
Пернишкият районен съд е признал подсъдимата Б.Н.С. – родена на ***г. в гр.***, българка, българска
гражданка, с адрес за връчване на книжа: ***, *** образование, пенсионер, с
ЕГН: **********, разведена, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 25.08.2016
год. в гр.Перник, противозаконно е присвоила чужди движими вещи /сума пари в
размер на 850 лв./ собственост на Е.Б.М., които владеела – престъпление по чл.
206, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 206 ал.1, вр.чл.54 от НК я е
ОСЪДИЛ, като и е НАЛОЖИЛ наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година.
На основание чл.66 от НПК съдът е отложил изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На осн.чл.189 ал.1 от НПК съдът
ОСЪДИЛ
подсъдимата Б.Н.С. – със снета по делото самоличност,
да заплати по сметка на ОД МВР-Перник
сумата в размер на 221,95 лв. /двеста двадесет и един лева и 95 ст./,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство за експертизи, а по сметка на РС Перник и
сума в размер на 50,00 /петдесет/ лева, направени разноски в хода на съдебното
следствие.
Недоволна от така постановената присъда и останала подсъдимата Б.С., която
в срок е депозирала въззивна жалба. В жалбата се навеждат съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт. Релевира се
основният довод, че развилата се фактическа обстановка и отношения между нея и
пострадалата Е.М. носи всички белези на гражданско правни отношения и
извършеното от нея деяние не представлява престъпление по смисъла на чл.9, ал.1
от НК.
Срещу депозираната въззивна жалба е постъпило писмено възражение от
РП-Перник, в което се излагат доводи, че постановената от РС-Перник присъда е
законосъобразна и обоснована, наложеното наказание е справедливо, поради което
се предлага присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата поддържа жалбата,
не се признава за виновна и моли съдът да отмени постановената осъдителна
присъда и вместо нея да постанови нова такава, с която да я признае за
невиновна и да я оправдае.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник е изразил становище, че
постановената от РС-Перник присъда е законосъобразна и обоснована и предлага
същата да бъде потвърдена като такава.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда, с оглед на изложените
в жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
При
изчерпване на всички необходими и достатъчни способи за доказване по чл.136 от НПК, Пернишкият районен съд е установил точно развилата се на инкриминираната
дата фактическа обстановка и тя е следната: През 2016 година св.Е.Б.М. притежавала моторно
превозно средство-лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Суифт“ с ДК № ***. През месец август на същата година взела
решение да продаде същия. В
изпълнение на така взетото решение публикувала обява в сайта „mobile .bg. „ като предоставила данни за автомобила и телефони за контакти с нея. На 08.08.2016 година на посочения мобилен
телефон й се обадила подсъдимата Б.Н.С..С. й заявила, че проявява интерес към моторното превозно средство. На следващия ден 09.08.2016 година
подсъдимата и свидетелката се срещнали. На тази среща св. М. показала на подсъдимата автомобила. Същата го огледала и заявила, че го харесва. Подсъдимата и свидетелката след водени преговори
постигнали още този ден съгласие моторното превозно средство да бъде закупено
от С. за сумата от 850 лв. Още
същия ден двете посетили кантората на нотариус Р.П.М.. Там бил съставен, подписан и извършена нотариална заверка на подписите
на М. и на С. на договор за покупко-продажба на моторното превозно средство. Съгласно отразеното в него св.М. в
качеството на продавач продала на подсъдимата моторното превозно средство, а подсъдимата в качеството на „купувач“ и
предала сумата от 200 лв. по описаното в цитирания договор. Реално уговорената между двете в устна
форма цена за покупката била 850 лв. Именно
сума в такъв размер, след подписването на
договора подсъдимата предала на св.М.. След
подписването на договора посоченото моторно превозно средство било предадено
във владение на С., ведно с ключовете и
документите за него. Подсъдимата започнала да
управлява автомобила. След
около една седмица обаче възникнали проблеми с акумулатора на същия. Подсъдимата се обадила на св.М., като й заявила, че с акумулатора на моторното превозно средство е
възникнал проблем и че М. следва да поеме евентуалните разходи за ремонт на
същия. М. категорично отказала да заплати разходите
за ремонт на автомобила. Тогава
подсъдимата отишла пред дома на М. в гр.*** на ***, тъй като знаела къде живее. Носела в себе си саморъчно написана бележка, чиито текст бил със съдържанието, подканящо М. да покрие парична сума за
ремонта на автомобила. Тази
бележка подсъдимата оставила на чистачките на предното стъкло на лек автомобил, собственост на бащата на М..Св.М. видяла
това. Била силно афектирана от настоятелните
претенции на подсъдимата в тази насока. Взела решение да я потърси и да й предложи договорът
за покупко-продажба да бъде прекратен с допълнително споразумение, като моторното превозно средство й бъде
върнато от С., а тя от своя страна да й
предаде получената за продажбата сума в размер на 850 лв. Подсъдимата приела предложението.
Така
на 25.08.2016 година подсъдимата, свидетелката
и нейния баща се срещнали в Централната градска част на гр.Перник. Автомобилът, предмет на покупко-продажбата бил преместен пред дома
на М., а тримата-М.-баща и дъщеря и подсъдимата
отишли в кантората на нотариус В.Д., която
се намирала в гр.Перник на ул.“***“, за да оформят документално анулирането на
договора. Пред нотариалната кантора
имало много клиенти. Секретаря на нотариус Д.
св.Л.А.Г. взела в себе си личните карти на св.М. и подсъдимата, документите, свързани с моторното превозно средство и договора за
покупко-продажба, който двете жени желаели
да бъде анулиран. Св.Г. им обяснила, че ще е необходимо време за изготвяне на
исканите документи, с оглед големия обем от
клиенти, които нотариус Д. следвало да консултира
същия ден. След като оставили
документите М. и подсъдимата излезли пред нотариалната кантора. Там св.М. предала на подсъдимата сумата от
850 лв., представляваща продажната цена по сключения договор за
покупко-продажба, който следвало да бъде
анулиран. Следвало да се изчака и
подписването на писмени документи, изготвени
от нотариус Д. в тази насока. Подсъдимата
взела паричната сума. Преброила
я и с остър тон към свидетелката заявила в присъствието и на останалите клиенти
на нотариалната кантора, че М. я
е излъгала и че тази сума не покрива задълженията, които тя има към нея. Заявила, че
освен тази цена св.М. следва да й заплати паричната равностойност на разходите, които подсъдимата е направила за сключване
на договора за покупко-продажба /сума в
размер на половината от 56 лв./, разходите
за развалянето на договора, както и
разходите, които е направила по
твърденията й за подмяна на гърнетата на автомобила, поправка на ключалката и изваждането на нов ключ. Тази допълнителна сума според подсъдимата
била в размер на 300 лв. Св.М.
категорично се противопоставила на тези претенции на подсъдимата. Заявила, че разходите, които
евентуално подсъдимата е направила за ремонт на автомобила, след сключване на първоначалния договор в
същност следва да бъдат поети от подсъдимата, доколкото автомобилът е бил нейна собственост. Отказала и плащането
на половината от сумата за сключване на договора за покупко-продажба. Изразила съгласие единствено да заплати
сума в размер на 20 лв. за допълнителното споразумение по разваляне на
сключения договор за покупко-продажба. Подсъдимата
започнала да крещи срещу свидетелката, че
тя я е излъгала. Тогава св.М. и нейния
баща, за да не участват повече в този конфликт
решили да излязат пред сградата, в която
се намирала нотариалната кантора на нотариус Д., за да изчакат изготвянето и подписването на
документите по разваляне на договора. Предадената
парична сума в размер на 850 лв. останала у С.. Същата останала пред вратата на нотариалната кантора. Кратко след излизането на свидетелите
подсъдимата влязла в кантората на нотариус Д. и заявила на св.Г., че желае да си вземе документите, които са оставени за анулирането на договор
за покупко-продажба. Преди св.Г. да успее да
вземе каквото и да било отношение по случая подсъдимата дръпнала от ръцете й
личната си карта, регистрационния талон на
моторното превозно средство и договора за покупко-продажба, след което напуснала кантората. Отишла си, без да уведоми свидетелите. Документите за автомобила, както и сумата от 850 лв. останали в нея. Известно време след напускането на сградата
от С. св.М. отишла в нотариалната кантора, за да провери движението на подготовката на
документите. Тогава узнала за
стореното от С. от св.Г.. Незабавно
се обадила на подсъдимата. На
телефонното обаждане подсъдимата заявила,че договорът за покупко-продажба няма
да бъде анулиран и няма да и върне намиращата се в нея парична сума, освен ако М. не й заплати претендираната от
нея сума в размер на 300 лв. Същия
ден по-късно отишла заедно със своя син пред дома на св.М., където бил оставен лекия автомобил, който бил „запушен“ от
паркирани зад него други автомобили и подала сигнал на НССП „112“, че моторното превозно средство е предмет на кражба. На дошлите на място полицейски служители
същата представила намиращите се в нея документи, удостоверяващи собствеността върху същото, при което лекия автомобил й бил предаден. Подсъдимата не само, че си тръгнала с него, но в нея останала и паричната сума от 850
лв., предадена от М., която категорично отказала да върне на същата.
Тази фактическа обстановка
първостепенният съд е установил като е подложил на подробен и прецизен анализ както обясненията
на подсъдимата дадени на досъдебната фаза на процеса, които са прочетени пред
съда, така и показанията на свидетелите Е.М., Б.М., В. М., Л. Г., Я.А., М.З., Х.Р.,
Н.Д., С.Н., К.Р. и В.М., които настоящата инстанция не намира за необходимо
повторно да анализира.
Така
описаната фактическа обстановка съдът е установил и
посредством писмените доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, приложени като доказателства по делото по реда на чл.283 от НПК, както и съдържането на изслушания в съдебно
заседание по реда на чл.284 от НПК запис от телефон НССП „112“.
Така
установената фактическа обстановка по делото разкрива два момента от развилите
се между подсъдимата и Е.М. отношения. Първият момент започва със склюсването
на договора за покупко-продажба на процесното МПС /вкл.предаването на
автомобила на подсъдимата и получаването от М. на сумата от 850лв/ и приключва
с посещението на М. и подсъдимата в кантората на нотариус В.Д. за сключване на
споразумение за разваляне на договора. Вторият момент започва с изтеглянето от
страна на подсъдимата на документите за автомобила от нотариалната кантора и задържането на получената от М. сума
от 850 лв., която в телефонен разговор подсъдимата категорично отказва да върне на М. и приключва с
вземането на автомобила “Сузуки Суифт“, който според уговорката за разваляне на
договора за продажба е бил паркиран пред дома на М. и който автомобил
подсъдимата си е върнала с помощта на полицейските служители.
Така
очертаният първи момент от взаимоотношенията очевидно разкрива признаците на
типични граждански отношения между подсъдимата и М. и по отношение на този
първи момент депозираната от подсъдимата жалба е основателна.
По
отношение на втория момент от взаимоотношенията касателно връщането на
автомобила си и задържането на получената от М. сума от 850лв. подсъдимата е
развила поведение, което вече се субсимира от нормите на наказателното право и
в тази и част жалбата е неоснователна. Именно с оглед фактическите положения
във този втори момент от взаимоотношенията между подсъдимата и М. обосновано
съдът е приел, че подсъдимата е осъществила съставът на
престъпление по чл.206 ал.1 от НК, тъй
като на 25.08.2016 година в гр.Перник противозаконно е присвоила чужди движими
вещи-пари в размер на 850 лв., собственост
на Е.Б.М., които владеела.
От доктринерна гледна точка правилно съдът е
развил съображения, че за да е налице престъпление по чл.206 ал.1 от НК следва
да се установи по категоричен начин предоставяне на дадена вещ на подсъдимото
лице на правно основание, което
има само и единствено правоучредително действие. В конкретния случай паричната сума в размер на 850 лв. е предоставена от св.М. на подсъдимата на правно
основание, а именно,
постигната уговорка между двете за разтрогване на договора и връщането на автомобила
на М.. Подсъдимата обаче с поведението си целенасочено е осуетила разтрогването
на договора, задържала си е процесният автомобил, като е задържала и получената
на правно основание сума в размер на 850лв. Тази сума подсъдимата
противозаконно е задържала за себе си като своя, макар и да е знаела, че тя не
и принадлежи. Въпреки настоятелната покана на св.М. към подсъдимата да и бъде
върната обратно дадената сума, подсъдимата категорично е отказала да стори
това. Т.е. налице е противозаконно присвояване от подсъдимата на предоставената
и във владение парична сума от 850лв.
От субективна страна деянието е
извършено чрез пряк умисъл като форма на вината-подсъдимата е съзнавала
обществено опасния характер на деянието и обществено опасните последици от него
и е искала тяхното настъпване.
Отегчаващи вината обстоятелства обосновано съдът не е
намерил.
Като
смекчаващи вината
обстоятелства съдът
е намерил добросъвестното
процесуално поведение на подсъдимата в хода на производството по делото.
Водим от гореизложеното законосъобразно съдът е признал
подсъдимата Б.Н.С. за ВИНОВНА за осъществен състав на престъпление по чл.206
ал.1 от НК, за това, че на 25.08.2016 година в гр.Перник
противозаконно е присвоила чужди движими вещи-пари в размер на 850 лв., собственост на Е.Б.М., които владеела, като на основание чл.206 ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК Я
Е ОСЪДИЛ и е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, с приложение
на институтът на „условното
осъждане“, като на основание чл.66
ал.1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
Настоящият съдебен състав намери,
че в конкретният случай и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимата. Това е така, защото
подсъдимата е с чисто съдебно минало, пенсионерка е, същата е показала добросъвестно
процесуално поведение, подсъдимата е с висок образователен ценз, а видно от
проведената по делото съд.психиатрична експертиза същата е дълбоко убедена в
правотата на каузата която защитава. Ето защо настоящият съдебен състав намери,
че наказателната отговорност на подсъдимата ще следва да бъде определена при
условията на многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла ва чл.55, ал.1,
т.1 от НК. Ето защо и с оглед принципа залегнал в чл.35, ал.3 от НК достатъчно
с оглед целите на специалната и генералната превенция ще бъде налагане на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три / месеца, с приложеното от
съда условно осъждане с изпитателен срок от три години.
На основание чл.189 ал.1 от НПК съдът е осъдил подсъдимата да заплати
разноските, направени в хода на
досъдебното и
съдебното производства и в тази част присъдата е законосъобразна.
По гореизложените съображения Пернишкият
окръжен съд намери, че депозираната въззивна жалба срещу присъдата е частично основателна
по отношение само на размера на наложеното наказание.
В този смисъл
и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК присъдата ще следва да бъде изменена
само по отношение размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда
№705/14.10.2019год., постановена по нох.дело №00643 по описа на Пернишкия
районен съд за 2018год. като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Б.Н.С.
наказание от „лишаване от свобода“ за срок от една година, на „лишаване от
свобода“ за срок от /3/ три месеца.
ПОТВЪРЖДАВА същата
присъда в останалата и част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.