Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, в
закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 15327 по описа
за 2019 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК
Постъпила е жалба от длъжника В. П.Д.
срещу постановление за разноските от 24.10.2019 г. по изп. д. № 589/2019 г. по
описа на ЧСИ И.-М.К., рег. № 839 на КЧСИ, инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение. Счита, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 750
лв. е прекомерно, тъй като не е съобразено с изискването на чл.10, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който за образуване на изпълнителното дело
адвокатското възнаграждение е в размер, не по - висок от 200 лв. Твърди че
единственото изпълнително действие на процесуалния представител на взискателя е
депозиране на молба за образуване на изпълнително дело. Не са извършени
същински изпълнителни действия, които да обосноват прилагането на чл.10, т.2 от
посочената наредба. Също така счита, че изпълнителното дело не се отличава с
фактическа и правна сложност, която да налага определянето и присъждането на
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. С оглед на това оспорва
дължимостта на сумата от 550 лв. за адвокатско възнаграждение – разликата между
възложеното в негова тежест адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. и
дължимото такова в размер на 200 лв. Счита, че неправилно е изчислена и таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ, без да е посочено как е формирана сумата от 949, 20 лв.,
както и дали е начислен ДДС, като дължимата такса възлиза на 709, 44 лв. с ДДС.
Излага съображения, че разноските по изпълнението не следва да бъдат включвани
в размера на дълга, върху който се начислява т.26 от ТТРЗЧСИ. Моли съда да
намали размера на начислените разноски по изпълнителното дело, както и да
намали размера на адвокатското възнаграждение на 200 лв. Претендира сторените
по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение в полза на адв. Х.К.,
който му е оказал безплатна правна помощ.
По делото е постъпило писмено
възражение от взискателя - В.М.Д., чрез
адв. В.М., с което оспорва жалбата. Излага съображения, че разноските по
изпълнението са правилно определени. Предмет на изпълнителното производство е
текуща издръжка, както и такава за изминал период от 5 години назад. С оглед на
това счита, че адвокатското възнаграждение в размер на 750 лв. не е прекомерно.
Твърди, че процесуалният й представител е депозирал освен молбата за образуване
на изпълнителното дело молба вх. № 6291/17.09.2019 г., с която е отправил
искане за налагане на възбрана върху
притежаван от длъжника недвижим имот, с молба вх. № 7148/24.10.2019 г. е
поискал извършване на опис и продан на възбранения имот, както и е изразявал
становища по депозираните от длъжника молби. С оглед на това счита, че
процесуалният й представител е извършвал действия по водене на изпълнителното
дело, поради което минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да
се определи по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че е неоснователен довода за
липса на фактическа и правна сложност на делото, след като в срока за
доброволно изпълнение не е погасил задължението си. Съдебната практика, на
която се позовава длъжника, счита, че не може да намери приложение в
разглеждания случай, който се отнася до вземане за издръжка. Моли съда да
остави без уважение жалбата, като й присъди сторените разноски по делото.
ЧСИ И.М.-К.е депозирала мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че разноските по
изпълнителното дело са правилно определени. Размерът на адвокатското
възнаграждение е определен по реда на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
извършените по делото действия по образуване и водене на изпълнителното дело от
процесуалния представител на взискателя. Материалният интерес към м.12.2019 г.
възлиза на 7 140 лв., поради което таксата по т.26 ТТРЗЧСИ възлиза на 709, 20 с
ДДС. Наред с това се дължи сумата от 20 лв. - за изготвяне на едно съобщение до
длъжника; 180 лв. - такса за 10 броя съобщения при прекратяване делото, както и
40 лв. върху тези суми - ДДС (общо 240 лв.) Така общият размер на таксите възлиза на 949, 20 лв. Платените суми от 4
400 лв. от длъжника преди завеждане на делото са приспазнати от размера на
дълга и невърху тях не е начислена такса по т.26 ТТРЗЧСИ. С оглед на това
счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, след като взе предвид
изложените от страните съображения и мотивите на ЧСИ, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнителното производство е
образувано на 18.07.2019 г. по молба на В.М.Д., действаща чрез своята майка В.Й.Т., срещу В. П.Д., въз основа на
изпълнителен лист от 09.07.2019 г. за сумата от месечна издръжка в размер на
100 лв., считано от 20.05.2010 г. до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на същата, платима до 10-то число на месеца, за който се
дължи. Отправено е искане за извършване на цялостно имуществено проучване на
длъжника, извършване на справка в БНБ за наличните банкови сметки на длъжника,
както и са възложени правата по чл.18 ЗЧСИ. Молбата е депозирана чрез адв. В.М..
С молба вх. № 4931/19.07.2019 г.
взискателят, чрез процесуалния си представител, е отправил искане до ЧСИ И.М.-К.да
наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“
АД; „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; „Обединена българска банка“ АД; „Банка ДСК“ ЕАД; да наложи
запор върху вземанията от „Е.Д.Е.Б.€ ЕООД, „Е.Д.Е.С.“ ЕООД, както и запор върху
дялове на „Е.Д.Е.С.“ ЕООД.
До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, връчена на 29.07.2019 г. В нея разноските за
изпълнението са определени в размер на 1 538, 15 лв., в това число т.26 ТТРЗЧСИ
С молба вх. № 5350/01.08.2019 г.
длъжникът е заявил, че е платил сумата за издръжка в по - големи от присъдените
размери, поради което не е станал причина за завеждане на делото. Моли да се
прекрати изпълнителното производство, респ. да намали размера на адвокатското
възнаграждение до 200 лв. Към молбата са представени вносни бележки за
извършени плащания на дължимата издръжка.
С молба вх. № 6291/17.09.2019 г.
взискателят е посочил като изпълнителен способ за събиране на присъдените суми,
налагане на възбрана върху недвижим имот, описан в молбата, собственост на
длъжника.
С молба вх. № 7148/21.10.2019 г.,
взискателят е отправил искане до ЧСИ И.М.-К., да предприеме опис и изнасяне на
публична продан на възбранения недвижим имот.
До длъжника е изпратено
съобщение, с което е уведомен, че дължимата издръжка за периода 20.05.2010 г. -
м.12.2019 г. включително възлиза на 7 140 лв., разноските възлизат на 750 лв. -
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и разноски по
изпълнението в размер на 949, 20 лв., в това число такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Съобщението
е връчено на 25.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от
длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от
възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, в частта, с
която в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер над 200 лв. до 750 лв. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ над 591, 20 лв. без ДДС
до 883, 20 лв.
Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение задължителни
разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от длъжника е процесуално
допустима.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един
адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК.
Съгласно
нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
(ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.
В
случая извършените от взискателя действия са свързани с образуване на
изпълнително дело № 20198390400589
по описа на ЧСИ И.М.-К.рег. № 839, посредством депозиране на молбата от 18.07.2019
г., както и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания,
за които е издаден изпълнителния лист – посочване на различни изпълнителни
способи за събиране на сумите, за които е издаден изпълнителния лист. Също така
в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е погасил задължението си
към взискателя. Ето защо доводите на жалбоподателя, че приложение намира само
чл.10, т.1 от горепосочената наредба се явяват неоснователни.
Предвид
извършените от процесуалния представител на взискателя действия, минималният
размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно
изискванията на чл.10, т.1 и т.2 вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неговият
размер възлиза съответно на 200 лв. – за образуване на изпълнителното дело за
вземанията по изпълнителния лист от 11.02.2019 г., както и 343, 50 лв. – за извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания при материален интерес от
7 140 лв., след приспадане на сумите, платени преди завеждане на изпълнителното
производство. Така общият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 543,
50 лв. С обжалваното постановление ЧСИ И.М.-К.е възложила в тежест на длъжника адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв.
Липсва
спор между страните, че уговореното и заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение по приложения в изпълнителното производство договор за правна
защита и съдействие възлиза на 750 лв.
Жалбоподателят прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
Нормата на чл.78,
ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на
разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В конкретния случай процесуалният представител на
взискателя е предприел редица постъпки за събиране на вземанията, за които е
издаден изпълнителния лист, като е посочвал различни изпълнителни способи. Също
така е взимал своевременно становище по исканията на длъжника. Ето защо и
доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение от взискателя не надвишава
съществено минималните размери, установени в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът
счита, че не е налице несъответствие между размера на адвокатското
възнаграждение и усилията на защитата на взискателя при упражняване на
процесуалните му права. С оглед на това не е налице основание за намаляване на
неговия размер.
Жалбоподателят
излага доводи, че неправилно са определени дължимите разноски за изпълнителното
дело, като стойността на дължимото адвокатско възнаграждение не се включва при
определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
В
нормата на т.26 ТТРЗЧСИ е регламентирано, че за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума.
Същевременно съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 ЗЧСИ и чл.83, ал.1 ЗЧСИ
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,
като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението,
които са за сметка на длъжника, предвид чл.79, ал.1 ГПК. С оглед на това те се
събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното
изпълнително действие. Това налага извода, че направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се
включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ, в който
смисъл е и формираната съдебна практика - решение № 278 от 25.06.2012 г. по гр.
д. № 414/2012 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.
Ето
защо регламентираната в т.26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса следва да се начисли
върху събраната сума, чийто размер възлиза на 7 890 лв. (7 140 лв. +
750 лв.). Нейният размер възлиза на 651, 20 лв., а с начислен ДДС – 781, 44 лв.
В случая обаче ЧСИ И.М.-К.е определила таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в по – нисък
размер: 591 лв., а с ДДС – 709, 20 лв., предвид уточненията, направени в
изложените мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК. В съответствие с изискванията на
т.5 ТТРЗЧСИ към тази сума е прибавена сумата от 20 лв. – такса за изпращане на
съобщение до длъжника, както и 180 лв. – такса за 10 броя съобщения при
прекратяване на делото – 7 броя за вдигане на запори до трети задължени лица,
едно съобщение за вдигане на възбрана и две съобщения до страните за
прекратяване на производството по делото. Върху тези такси е начислен и ДДС в
общ размер на 40 лв. Така дължимите такси от длъжника, като се включи по –
ниския размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, по арг. от чл.271, ал.1, изр.2 ГПК,
възлиза на 949, 20 лв. Ето защо доводите на жалбоподателя срещу определения от
ЧСИ И.М.-К.размер на дължимите такси по изпълнителното дело се явяват
неоснователни.
По изложените съображения съдът счита, че жалбата на
длъжника е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на взискателя следва да се присъдят сторените в настоящото
производство разноски. Техният размер възлиза на 200 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.11.2019 г., в
който е удостоверено извършеното в брой плащане на адвокатското възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
7309/01.11.2019 г., депозирана от длъжника В. П.Д., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж. к. „********* и съдебен адрес *** – адв. Х.М.К., срещу постановление
за разноските, инкорпорирано в съобщение изх. № 8972/24.10.2019 г. по изп. д. №
20198390400589 по описа на ЧСИ И.М.-К.,
рег. № 839 КЧСИ, за сумата над 200 (двеста)
лв. до 750 (седемстотин и петдесет) лв.
– адвокатско възнаграждение, както и за сумата над 709, 44 лв. (седемстотин и девет лева и четиридесет и четири
стотинки) до 949, 20 (деветстотин
четиридесет и девет лева и двадесет стотинки) лв. – такси по изпълнителното
производство, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. П.Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „-*******и съдебен
адрес *** – адв. Х.М.К., да заплати на В.М.Д., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж. к.*********и със съдебен адрес гр. София, ж. к. „******* – адв. В.В.М.,
сумата от 200 (двеста) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.