` Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,04.08.2020
г.
Софийски градски съд,Гражданско
отделение, ІV-А състав в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
При секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия
ТАШЕВА ч.гражданско дело №5882/ 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.437 ГПК
Образувано е по
подадена частна жалба от „Т.“ЕООД с ЕИК *******, срещу постановление от 04.02.2020
г. на частен съдебен изпълнител ,рег.№851
,с район на действие СГС по изпълнително дело № 201885110401621 ,с което е оставена без уважение молбата му за намаляване на разноските за вещо лице в
размер на 150 лв. ,приети с постановление от 13.08.2019 г.
Моли да се отмени обжалвания акт като постановен
при нарушение на разпоредбите на ГПК,ЗЧСИ и Тарифата по ЗЧСИ.Постановлението за
разноски било без дата на съставяне ;разноските са приети след датата на въвода
;не е установена необходимост от
присъствие на вещо лице на въвода ;липсват доказателства за внасяне на сумата
150 лв. и на взискателя не е указано да внесе тази сума ; за сумата 150 лв.не е
издаден документ по ЗСч.Претендира разноски.
В
законоустановения срок взискателят е представил възражения по жалбата.Претендира разноски.
Частният
съдебен изпълнител е изложил мотиви на
основание чл.436 ал.3 ГПК, по обжалваните действия.
Софийски
градски съд като прецени събраните
доказателства ,доводите на страните и изложените от ЧСИ мотиви,намира следното:
Въз основа на издаден изпълнителен лист на
основание чл.404 ГПК и молба
от взискателя е образувано изпълнително дело по описа на частен съдебен изпълнител
с район на действие-СГС.
С
постановление то 13.08.2019 г. ЧСИ е приел разноските за вещо лице в размер на
150 лв.
С искане за изменение на
постановлението за разноски ,инкорпорирано в частна жалба от 19.09.2019 г.,длъжникът
е поискал да се отменят приетите разноски в размер на 150 лв.
С
постановление то 04.02.2020 г. ЧСИ е отказал намаляване на разноските.
При
така установената фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:
Жалбоподателят твърди, че постановлението, с
което са приети разноските за вещо лице е без дата на съставяне. Твърдението е
невярно - постановлението е с изх. №
41700 от дата 13.08.2019г.
Твърденията за липса
на необходимост от специални знания за осъществяване на изпълнението, а също и
за липса на необходима квалификация и знания на вещото лице са неоснователни и
необосновани. Ангажираното по изпълнителното дело вещо лице Таня
Кошева-Кръстева е вписана в Списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от
комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ.
Относно твърденията,
с които жалбоподателят посочва, че разноските в обжалваното постановление за
разноски с изх. № 41700/13.08.2019г. и отказът за намаляването им, не са
съобразени с предходно приети с постановление разноски, както и с постановление
за корекция на разноски, издадени в хода на производството по изпълнителното
дело , с които навежда към недължимост на приетата сума- няма
изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се
произнесе за разноските - арг. от Тълк. решение по
Тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС. „Всеки изпълнителен способ представлява
съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определена от закона
последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса...Затова размерът на разноските по
изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване
изпълнително действие...Това налага размерът им да бъде установен в течение на
самото производство...Това става с надлежен акт на органа по изпълнението,
поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението
разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника“. В
изготвената покана за доброволно изпълнение с изх. № 42976/21.06.2018г. по изпълнителното
дело , а в последствие и в изготвената призовката за принудително изпълнение с
изх. № 34027/08.07.2019г. и в постановление с изх. № 39261/01.08.2019г.
хонорарът на вещото лице не е бил част от разноските по изпълнителното дело.
Вещото лице е ангажирано за извършения въвод на дата 07.08.2019г„ като размерът на хонорара е определен
въз основа на изисканото и осъществено от вещото лице съдействие, с оглед на
което е приет и посочен като сума в постановление с изх. № 41700/13.08.2019г.,
предявен на длъжника.
Неоснователно е твърдението на
длъжника-жалбоподател, че обжалваният отказ за намаляване на разноските за вещо
лице е „незаконосъобразен, защото не е съобразен ЗЧСИ и Тарифата издадена от МС
на осн. чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ. Нормите в Глава VII от ЗЧСИ са относими към
таксите и разноските в изпълнителното производство, начислени съобразно ТТРЗЧСИ
и събирани в полза на съдебният изпълнител. Обжалваните от длъжника разноски представляват хонорар на ангажирано по
изпълнителното дело вещо лице, на осн. чл. 195 от ГПК, приемането на който не следва да се съобразява с посочените от
жалбоподателя текстове на чл. 78 от ЗЧСИ, т. 33 на Тарифата за такси и разноски
към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ) и Раздел IV от ТТРЗЧСИ, във вр. с чл. 80 от ЗЧСИ. Ангажираното по изпълнителното дело вещо лице има право на възнаграждение, съгласно чл. 19 от Наредба № 2 за вписването, квалификацията и възнагражденията
на вещите лица (НВКВВЛ), което съгласно чл. 27 от НВКВВЛ се изплаща въз основа
на писмено разпореждане на органа, а в рамките на изпълнителното производство
по изпълнителното дело е издадено
постановление с изх. № 41700/13.08.2019, с което е приет хонорар за
ангажираното по изпълнителното дело вещо лице, в размер на 150 лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
липсата на доказателства за изплащане от взискателя на сумата от 150 лв.,
представляваща хонорар на ангажираното по изпълнителното дело вещо лице.
Плащането на определената сума от взискателя е ирелевантно обстоятелство по
отношение на задължението на длъжника-жалбоподател да заплати приетите в
изпълнителното дело разноски по изпълнението, в това число и приетият хонорар
за ангажираното по изпълнителното дело вещо лице - задължение произтичащо от
нормата на чл. 79 от ГПК, в която се посочва, че разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника
(освен в изрично предвидените
хипотези). Хонорарът на вещото лице е заплатен от взискателя К.И.К..
Неоснователно длъжникът-жалбоподател твърди, че разноските
в размер на 150 лв., представляващи хонорар на ангажираното по изпълнителното
дело вещо лице не се дължат от длъжника, поради факта, че за сумата не е
издаден и приложен по делото документ, съобразно Закона за счетоводството.
Въпросният документ не следва да бъде издаден от съдебния изпълнител, тъй като
хонорарът на ангажираното вещо лице не представлява събирана в полза на
съдебния изпълнител такса и не е начислена на осн. чл. 31 от ТТРЗЧСИ, а е
определена и приета на осн. НВКВВЛ.
Предвид
изложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото на К.И.К. се дължат
сторените разноски в размер на 200 лв.
По изложените съображения
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение частна жалба от „Т.“ЕООД с ЕИК *******,
срещу постановление от 04.02.2020 г. на частен съдебен изпълнител ,рег.№851 ,с район на действие СГС по
изпълнително дело № 201885110401621 ,с което е
оставена без уважение молбата
му за намаляване на разноските за вещо
лице в размер на 150 лв. ,приети с постановление от 13.08.2019
ОСЪЖДА „Т.“ЕООД с ЕИК ******* да
заплати на К.И.К. с ЕГН ********** сумата
200 лв.разноски .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.