Решение по дело №8379/2019 на Софийски градски съд

          Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е    № …..

                                             Гр. София, 20.07.2020 г.

 

                           

       В      И  М  Е  Т  О      Н  А       Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                        ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска                                                               Мл. съдия : Светослав Василев

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 8379 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 55350/01.03.2019 г. на СРС, 43 с - в, по гр. д. № 31821/2016 г. „К.и п.“ ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на К.Ц.В., ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 507, 96 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 8 236, 61 лв. за периода от 13.06.2016 г. до 20.01.2017 г., както и сумата от 891, 32 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 8 236, 61 лева за периода от 21.05.2015 г. до 11.06.2016 г., като исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за сумата от 1 158, 21 лв., представляваща разликата между уважения размер и пълния предявен размер на иска и за периода от 31.12.2013 г. до 20.05.2015 г. Ответникът е осъден за заплащане на разноски.

Недоволен от решението в уважителната част е останал ответника „К.и п.“ ЕООД, който го обжалва с доводи, че е неправилно и необосновано. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че е налице валидно отправено волеизявление по чл. 84, ал. 1 ЗЗД за връщане на предоставената в заем сума с имейл от 21.05.2015 г. изплатен от ищцата и това е най- ранната дата от която може да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава. Излага доводи, че съдържанието на имейла свидетелства само за липсата на падеж на задължението по договора за заем и е направен опит да се договори схема за погасяване, но не може да се приеме за покана по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД за цялата сума. Съдът е допуснал нарушения на материалния закон, по специално на нормата на чл. 240 от ЗЗД като е приел, че  длъжникът е изпаднал в забава от 21.05.2015 г. – в момента на получаване на поканата. Необоснован е извода на СРС, че не е налице хипотезата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД. Излага доводи, че на 23.03.2016 г. ответникът е отправил искане до ищеца за предоставяне на банкова сметка, ***, тъй като ищцата няма постоянно местопребиваване в РБ. Поддържа, че неоснователно СРС е приел, че е налице забава от страна на ответника да погаси задълженията си, тъй като по делото не се установява деня на забавата, както и надлежното отправяне на покана до длъжника, в която да е посочен срок и начин на изпълнение. Ищцата е изплатила банкова сметка ***.12.2016 г. Намира, че не е налице забава на длъжника, поради липса на покана. Моли да се отмени решението в оспорените части. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищецът К.Ц.В., чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Поддържа, че решението в оспорената част е правилно и законосъобразно постановено. Исковете са установени по своето основание и размер. Неоснователно се възразява срещу изводите на СРС за началната дата на изпадане на ответника в забава. Поддържа, че ищцата многократно е отправяла покани и искания до ответника за връщане на дадените в заем суми. От доказателствата се установява, че средства не са дадени безвъзмездно, като е имало уговорен срок за връщането им, който не спазен от ответника, като в продължение на години заемът не е върнат. Едва след завеждане на иска, по време на процеса, сумите за заплатени от ответника по банков път. Моли да се остави без уважение жалбата, като се потвърди първоинстанционното решение в оспорената част. Претендира разноски, съгласно списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :  

Районният съд се е произнесъл по останалия за разглеждане иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на лихви за забава върху сумата от 4 200 евро (с левова равностойност 8 236, 61 лв.), предоставена по договор за заем в полза на ответника, която е заплатена след завеждане на исковата молба на 20.01.2017 г.

Въззивната жалба е допустима - подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

В исковата молба първоначално са били предявени искове за връщане на сума, дадена по договор за заем на ответника - в размер на 4 200 евро (с левова равностойност 8 236, 61 лв.), по чл. 240 ЗЗД, както и на лихви за забава върху невърнатата сума – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определение от открито съдебно заседание на 03.04.2018 г. СРС е приел  за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 20.01.2017 г. (след завеждане на делото на 11.06.2016 г.), ответникът е върнал на ищцата главницата по договора за заем, предмет на предявения иск, в размер на 4 200 евро. Погасяването на вземането от страна на ответника след завеждане на исковата молба само по себе си съставлява признание на факт, неизгоден за ответника, а именно че в негова тежест е възникнало задължения към ищеца по договор за паричен заем.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 22.01.2019 г., СРС е прекратил производството в частта по предявения от К.Ц.В. срещу „К.и п.“ ЕООД осъдителен иск за сумата от 8 236, 61 лв., представляваща паричната равностойност на 4 200 евро, главница по договор за заем, поради оттегляне от иска.

В производството е останал за разглеждане само искът за заплащане на лихви за забава върху изплатената в хода на процеса главница по договора за заем.

Основателно и в съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че след като претенцията е погасена след предявяване на исковата молба, ищецът има право на законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до плащането - 20.01.2017 г.

В случая исковата молба е заведена на 11.06.2016 г. видно от пощенското клеймо на нея, а не на 13.06.2016 г., както е приел СРС, но доколкото ищцата не е оспорвала решението и с оглед забрана влошаване положението на оспорващата страна по тази причина (по аргумент от чл. 271 ГПК), въззивният състав намира, че частта, в която СРС е уважил претенцията за лихва за забава върху сумата по заема от 13.06.2016 г. до датата на плащането - 21.07.2017 г., на основание чл. 162 ГПК, в размер на 507, 96 лв. е законосъобразно постановено и не подлежи на отмяна.

Основният спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство с жалбата на ответника, е от кой момент ответникът е изпаднал в забава за изплащане на задължението за връщане на предоставената в заем сума.

Във връзка с връщането на сумата е представена кореспонденция с ответното дружество, чрез размяна на елекронни съобщения между ищеца и управителя на дружеството. Основателно СРС е приел, че доколкото ответникът признава фактите относно авторството на електронните изявления, както и получаването им и представените като хартиен носител заверен от страната копия на електронните документи не са оспорени, по смисъла на чл. 184, ал. 2 ГПК, те са годни доказателствени средства в процеса относно съдържащите се в тях изявления.

Във водената от страните кореспонденция по имейл не се установява падеж на задължението за връщане на заетата сума.

В практиката на ВКС последователно се приема, че лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично задължение и се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ако няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на паричната сума, по отношение на това задължение длъжникът изпада в забава след връчване на покана от кредитора, от който момент се дължи и лихва за забавено изпълнение  (обезщетение) върху нея, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

След като в случая по процесния неформален договора за заем не е уговорен конкретен ден за връщане на заетата от ответника сума, по общите правила на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава след като бъде поканен от кредитора. Т. е. получаването на покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД има правопораждащо действие, което се осъществява занапред във времето.

Неоснователно ответникът поддържа и във въззивното производство, че не е изпаднал в забава, понеже ищцата не му била дала срок за изпълнение на задължението. След като не е даден конкретен срок за изпълнение следва, че длъжникът изпада в забава веднага, след като получи поканата от кредитора.

Това е така, доколкото по общо разпореждане на закона задълженията, за чието изпълнение страните не са уговорили срок и такъв не следва от обстоятелствата или закона, са изискуеми веднага - чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Длъжникът по такива задължения обаче не е в забава за изпълнение преди да бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Изявлението, с което кредиторът иска от длъжника изпълнение на безсрочно изискуемо задължение, по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, е различно от  волеизявлението, с което изправният кредитор по двустранен договор дава подходящ срок за изпълнение на неизправния длъжник с предупреждение, че в противен случай ще счита договора за развален. С последното се упражнява потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, каквато не е настоящата хипотеза.

В заключение следва, че в съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че обезщетителната лихва по чл. 86 ЗЗД се присъжда само тогава, когато кредиторът е поканил длъжника да изпълни и то от деня, следващ получаване на поканата. (в този смисъл - решение № 131 от 18.02.2009 г. по гр. д. № 6346/2007 г., г. к., ІV ГО на ВКС.)

Като се съобрази изложеното основателно първоинстанционният съд е приел, че най - ранната дата, с която може да се обвърже изпадането на длъжника в забава е изпратеният имейл от 21.05.2015 г., в който ищцата е заявила, че се налага да се започне погасяване на предоставения заем от страна на ответника.

Неоснователно е позоваването на ответника на неоказано от ищцата съдействие за получаване на изпълнение чрез предоставяне на банкова сметка - ***. е. позоваване на забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД дефинира случаите, в които кредиторът изпада в забава - когато не окаже необходимото съдействие и когато неоправдано не приеме престацията на длъжника. За да е налице първата хипотеза следва изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора, без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено, а втората хипотеза предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора.

Паричното задължение е носимо задължение и обуславя определено поведение на длъжника, при което той се освобождава от задължението, а именно - внасяне на парите в банка по местоизпълнението в полза на кредитора и уведомяването му за това - по аргумент от чл. 97, ал. 1 ЗЗД. За да е налице такова изпълнение и освобождаване на длъжника от забавата не е необходимо кредиторът да предоставя банкова сметка.

***, когато дължимата престация е парична, кредиторът ще изпадне в забава, когато е отказал получаването й, а за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна, е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 ЗЗД - ако длъжникът е бил в забава, той се освобождава от последиците й. В този смисъл е последователната практика на ВКС, която се споделя и от настоящият състав, обективирана в решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и т. н.

Процесният случай не попада в посочените хипотези, тъй като не се установява изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора, без осъществяване на което е невъзможно да бъде изпълнено, нито е налице изпълнение на задължението от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора.

Предвид изложеното настоящият състав споделя изводите на СРС, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за периода от 21.05.2015 г. (получаване на поканата) до 11.06.2016 г. предявяване на иска.

При липса на доказателства за конкретния размер на задължението, в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон – чл. 162 ГПК, СРС е определил обезщетението за забава в размер на 891, 32 лв., използвайки лихвен калкулатор.

Доколкото мотивите на настоящият състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението на СРС в оспорените уважителни части следва да се потвърди, включително в частта по присъдените разноски в полза на ищцата, които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски в производството.  

Решението не се оспорва в отхвърлителна част, в която е влязло в сила.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода от спора право на разноски има въззиваемата страна - ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Тя е представила доказателства за заплатен реално адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 830 лв., като ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Като се съобрази материалния интерес по спора, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, възнаграждението за адвокат е в размер на 328 лв. Съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК и като се съобразят извършените от представителя на ответника процесуални действия пред въззивната инстанция, както и фактическата и правна сложност на спора съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 830 лв. е прекомерно и следва да се намали на 430 лв.

Така мотивиран, съдът

                                                      

        Р Е Ш И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА решение № 55350/01.03.2019 г. на СРС, 43 с - в, по гр. д. № 31821/2016 г. в частта, в която „К.и п.“ ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на К.Ц.В., ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 507, 96 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 8 236, 61 лв. за периода от 13.06.2016 г. до 20.01.2017 г., както и сумата от 891, 32 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 8 236, 61 лева за периода от 21.05.2015 г. до 11.06.2016 г., както и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищцата К.Ц.В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК пред СРС.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло  сила в отхвърлителната част, в която исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени до пълния предявен размер.  

 

ОСЪЖДА „К.и п." ЕООД, ЕИК *******, с адрес по делото : гр. София, ул. *******, чрез адв. А., да заплати на К.Ц.В., ЕГН **********, с адрес *** А, чрез адв. Г., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 5 ГПК, адвокатско възнаграждение  за въззивното производство в размер на 430 лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                                 

 

 

 

 

 

2.